Решение по дело №837/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава Х от АПК.

Делото е образувано по жалбите на Г. А. А. [ЕГН] от [населено място], [улица],*** и С. Д. И. [ЕГН] от [населено място], [жк], [адрес] и двете чрез адв. Д. П. от АК – Варна със съдебен адрес: [населено място], [улица], **** адв. Д. П. против Мълчалив отказ на кмета на община Варна за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка по заявление вх. № 024044 ВН/ 07.03.2024 г.

Жалбоподателите сочат в отделни жалби, че са подали заявление до община Варна за заверката на молба-декларация за снабдяване на нотариален акт (НА) по обстоятелствена проверка за ПИ с идент. № ***. В срока по чл. 57 от АПК АО не е издал искания АА. Непроизнасянето в срок е мълчалив отказ за издаване на АА. При инициираното производство за извършването на тази адм. услуга, АО е длъжен да се произнесе с изричен акт по отправеното до него искане. Задължението му е издаде удостоверение за обстоятелството, актуван ли е имотът, предмет на заявлението, с акт за общ. собственост или не е. АО не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаване на удостоверението за извършване на заверка на молбата-декларация, при положение че адм. производство е инициирано от лице с доказан правен интерес от издаването на документа.

В съдебно заседание по делото, жалбоподателите Г.А. и Ст.И., редовно призовани се представляват от адв. Д.П. от АК – Варна, редовно упълномощен, който изразява становище, че и към момента на съдебните прения процесния АА не е издаден, поради което искането му е за отмяна на мълчаливия отказ. Сочи също, че между страните е налице и влязло в сила съдебно решение, с което е признато за установено, че община Варна не е собственик на процесния имот.

Ответникът по оспорването – кметът на община Варна, редовно призован не изпраща представител. От процесуалния му представител – гл. юрк. Ат. Т. е получено писмено становище, че няма да се яви в с.з., поради служебна ангажираност и моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Оспорва подадените жалби изцяло като неоснователни и прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

Съдът като прецени допустимостта на жалбите, приема за установено следното:

Жалбите са подадена от надлежни страни, налице е правен интерес от оспорването, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни при следните съображения:

Съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от АПК индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права и задължения, както и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказите за издаването им. Съгласно § 1, т. 2, б. "а" и "б" от ДР на Закона за администрацията административна услуга представлява издаването на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение, както и такива, с които се признава съществуването на права и задължения. В този смисъл отправеното от оспорващите до кмета на община Варна на 07.03.2024 г. искане представлява такова за извършване на административна услуга, а именно - издаване на удостоверителен документ. Съгласно § 8 от ПЗР на АПК "уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго". Следователно, административният орган е отказал да разгледа по същество отправеното до него искане за административна услуга по смисъла на чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от АПК, връзка с § 1, т. 2, б. "а" и "б" от ДР на Закона за администрацията и съответно този отказ подлежи на оспорване по съдебен ред.

Исканата административна услуга е елемент от охранителното производство по чл. 587 ГПК, издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, при който административният орган удостоверява единствено факта дали имотът е актуван като общинска собственост. Искането, като отправено до кмета на община Варна за заверка на молба-декларация, че описания в него поземлен имот не е общинска собственост и издаването на удостоверение, че не е актуван като такъв във връзка с производство по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка е отправено до компетентния административен орган, на основание чл. 23, ал. 1 АПК. По така подаденото искане в компетентността на административния орган е единствено да извърши исканата административна услуга и да удостовери факти, относими към нотариалното производство, а именно - дали имотът е или не е актуван като общински по реда на Закона за общинската собственост. Извършването на административната услуга обхваща издаване на административен акт, с който се удостоверява именно този факт. Компетентният орган следва само да извърши административната услуга и да попълни удостоверителната част на молбата-декларация с данните за имотите, с които разполага. За допустимостта на предмета на охранителното производство по чл. 587 ГПК следи само нотариусът. В производството по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК нотариусът ще преценява всички материални предпоставки за придобиване на собствеността, законовите забрани, ако са налице такива, както и други пречки, поради което на кого принадлежи правото на собственост върху процесния имот е извън компетентността на кмета на община Варна.

В случая, видно от приложената към преписката молба-декларация, кмета на община Варна не е изпълнил задължението си да попълни удостоверителната част на молбата-декларация с данните за имотите, с които разполага. Следователно не е извършил исканата от него административна услуга в предвидения в АПК 7-дневен срок от заявяването й.

Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 АПК установява задължението на административния орган да започне и приключи административното производство с надлежен акт, ако са налице предвидените в закона предпоставки. С това се установява и правото на административно производство, насочено към този орган. То е преобразуващо субективно право, насочено към административния орган. Именно това субективно право е предмет на защита пред съда по настоящото производство.

Отделно от това видно от Решение № 20/ 09.01.2023 г., постановено по гр.д. № 1261/ 2022 г. по описа на ОС – Варна, жалбоподателите са завели отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК против община Варна, за признаване на установено в отношенията между страните по делото, че община Варна не е собственик на по  идеална част в отношенията на всяка от ищците, или общо на 100 % ид.части от ПИ с идент. № *** по КККР на [населено място], с адм. адрес: [населено място], район „Владислав Варненчик“, ****, с площ от 5 540 кв.м., без изградените в него постройки, за който терен в полза на ответника е издаден АЧОС № 8942/ 22.04.2016 г. (стр. 16-19 от адм. преп.). Решението е оставено в сила с Решение № 85/ 04.05.2023 г., постановено от Апелативен съд – Варна (стр. 13-15 от адм. преп.)

Предвид гореизложеното за ответника е било налице задължение да се произнесе по подаденото от жалбоподателят искане за удостоверяване в молбата-декларация на данните за имотите, значими за извършване на обстоятелствената проверка. Непроизнасянето нарушава правата на жалбоподателя по охранителното производство по чл. 587 ГПК. Незаверяването на депозираната молба-декларация, която ще послужи за извършването на обстоятелствена проверка, лишава жалбоподателя от възможността да осъществи предвиденото охранителното производство чл. 587 ГПК. Мълчаливият отказ за произнасяне в случая лишава незаконосъобразно жалбоподателят от законоустановени права и препятства упражняването им.

Към датата на подаване на жалбата, а и към датата на приключване на устните състезания по делото не е налице предоставяне на исканата административна услуга, поради което формирания мълчалив отказ от ответника е незаконосъобразен, доколкото в административно производство като процесното, той действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да удостовери в представената му молба-декларация, след извършване на необходимите проверки, дали описаният имот е актуван като общински. Извършването на административната услуга обхваща издаване на административен акт, с който се удостоверява именно този факт, дали имотът е актуван като общинска собственост, съставен по реда на чл. 56 и сл. от ЗОС, известен на органа служебно, като се попълни удостоверителната част на молбата-декларация с данните за имотите, с които разполага административният орган.

Отказът на органа да изпълни това задължение противоречи и на основни принципи на административния процес - визирани съответно в чл. 4, ал. 1 АПК /"административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона"/; в чл. 4, ал. 3 АПК /"Субектите на административния процес са длъжни да упражняват своите права и свободи, без да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица"/; също в чл. 6, ал. 1 АПК /"Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо"/.

Предвид гореизложеното, оспореният в настоящото производство мълчалив отказ следва да бъде отменен като незаконосъобразен и преписката изпратена на ответника с указания да се произнесе по подаденото от жалбоподателите искане за удостоверяване в молбата-декларация на данните за имотите, значими за извършване на обстоятелствената проверка, съобразно мотивите на настоящото решение в предвидения в чл. 57, ал. 2 АПК 7-дневен срок.

При този изход на делото основателно се явява своевременно направеното от оспорващите искане за присъждане на разноски в хипотезата на чл. 143, ал. 1 АПК. От доказателствата по делото е видно, че същите са направили разноски за внесена държавна такса от 20 лева и за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от процесуалния представител на ответника. Същото е договорено и заплатено в размер, близък до минимално предвидения в Наредба № 1 за размера на адвокатските възнаграждения. Настоящото дело е административно без определен материален интерес и не попада в случаите, изброени в чл. 8, ал. 2 от Наредбата. За процесуално представителство, защита и съдействие по такъв вид дела ал. 3 на чл. 8 предвижда адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Съдът намира, че адвокатското възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената работа. Предвид това ЮЛ, чийто орган е издал отменения мълчалив отказ, а именно община Варна, следва да бъде осъдена да заплати на оспорващите разноски в общ размер от 620 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 3 и чл. 143 АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Мълчалив отказ на кмета на община Варна да предостави административна услуга – заверка на молба-декларация вх. № АУ024044ВН/07.03.2024 г., подадена от Г. А. от [населено място] за признаване правото на собственост върху описания недвижим имот, а именно ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], район "Владислав Варненчик",

ИЗПРАЩА преписка на кмета на община Варна за заверка на молба-декларация вх. № вх. № АУ024044ВН/07.03.2024 г., подадена от Г. А. от [населено място] за признаване правото на собственост върху описания в същата недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 ГПК в 7-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА община Варна да заплати на Г. А. А. [ЕГН] от [населено място], [улица], *** и С. Д. И. [ЕГН] от [населено място], [жк], [адрес] за деловодни разноски 620 лв. за внесена ДТ и адв. възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138, ал. 3 АПК да се изпрати препис от същото.