Решение по дело №843/2023 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Дора- 63“ ЕООД, с.У., общ.Хасково, подадена чрез пълномощник, против Решение №176 от 13.06.2023г., постановено по а.н.д. № 325 по описа на Районен съд – Хасково за 2023г.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Районният съд бил игнорирал допуснатите в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. Нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление била посочена датата на нарушението – 06.05.2022г., от която реално ставало ясно, че АУАН бил съставен извън тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН. Незаконосъобразно НП било потвърдено. Същото било издадено изцяло с репресивна цел, при злоупотреба с власт. Моли се за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него НП, както и присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на дружеството, който допълва съображенията си за отмяна на НП. Твърди, че в случая била налице и неправилна правна квалификация на нарушението. Позовава се на чл.2 и чл.9 от Наредба № 3 от 23.02.2010г. за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията по чл.15, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и на чл.413, ал.1 от Кодекса на труда, като сочи че санкцията следвало да бъде в размер на 100 лева, а не в размер 1500 лева.

Ответникът, Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, чрез пълномощника си в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че касационната жалба е неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление №26-2300001 от 17.03.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, с което за нарушение на чл.15, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) и на основание чл.416, ал.5 и във връзка с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ), на „Дора-63“ЕООД, с Узунджово, общ.Хасково, е била наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че не са налице нарушения на разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3, чл.42, т.4-т.8, чл.52, ал.4 и чл.57, ал.1, т.5-т.7 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен точно от лицето, извършило проверката. Установеното административно нарушение действително било извършено именно от санкционираното дружество „Дора-63“ЕООД. Същото не подало в законово предвидения срок, който за 2022г. бил удължен до 03.05.2022г., декларация по чл.15, ал.1 от ЗЗБУТ, като така нарушило задължението си, предвидено в тази норма. При това положение правилно на дружеството била наложена административна санкция, която била и правилно определена по размер.

Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Оспореният съдебен акт е постановен при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Изцяло се споделят доводите на районния съд, в насока осъществяване от обективна страна на вмененото нарушение.

С обжалваното пред Районен съд, гр. Хасково наказателно постановление на основание чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда за осъществено от касационния жалбоподател „Д. 63“ЕООД нарушение по чл. 15, ал.1 от ЗЗБУТ на последния е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лева

Нормата на чл. 15, ал.1 от ЗЗБУТ вменява задължение на лицата по чл. 14, ал. 1 от с.з. сред които и юридическите лица, които самостоятелно наемат работещи, да подават годишна декларация в териториалната дирекция "Инспекция по труда" по адреса на регистрация на предприятието в срок до 30 април на следващата година.

В ал.2 на чл.15 от ЗЗБУТ е посочено, че формата, съдържанието, редът и начинът за подаване и съхраняване на декларацията по ал. 1 се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика.

Този подзаконов нормативен акт е Наредба № 3 от 23.02.2010 г. за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията по чл. 15, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд

Няма спор между страните, че за 2021г. срокът за подаване на декларация по чл.15, ал.1 от ЗЗБУТ, за подаване процесната декларация е удължен до 03.05.2022г. До изтичане на посочената дата „Д. 63“ЕООД в качеството си на работодател и лице попадащо измежду посочените в хипотезата на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ не е подало изискуемата декларация По този начин безспорно същото е нарушило въведеното с чл.15, ал.1 от ЗЗБУТ задължение. Нарушението е осъществено чрез бездействие, при което същото се счита за довършено в деня следващ изтичане на предвиденият срок за изпълнението на задължението. В случая последният ден за изпълнение на процесното задължение е 03.04.2022г., следователно нарушението е довършено на 04.05.2022г., както правилно е посочено в санкционният акт.

Твърденията на касатора за нарушение на чл.34 от ЗАНН не се споделят. Давностния срок за образуване на административно наказателно производство в общия случай е 3 месеца от откриване на нарушителя или 1 година от извършване на нарушението. В случая нарушението е осъществено на 04.05.2022г., но нарушението е установено, а нарушителя открит на 08.12.2022г. при извършване на проверката по работни места резултатите от която са обективирани в протокол № ПР2241683 от 06.01.2023г. Следователно към датата на издаване на АУАН – 09.01.2023г. не е изтекъл тримесечният срок за издаването му считано от откриване на нарушителя, нито едногодишният срок от извършване на нарушението – 04.05.2022г.

Основателно обаче се твърди, че е приложена неправилна санкционна разпоредба.

В чл.9 от относимата Наредба № 3 от 23.02.2010 г. за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията по чл. 15, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд изрично е посочено, че лицето по чл. 2 или негов законен представител, което не подаде декларация в законоустановения срок, носи отговорност по чл. 413, ал. 1 и ал. 3, т. 1 от Кодекса на труда. Т.е. нормата на чл.9, ал.1 от Наредба 3 препраща по отношение приложимата санкционна норма към чл.413, ал.1 от КТ, а не към чл.413, ал.2 от КТ, въз основа на която с НП на дружеството е наложена имуществена санкция.

За нарушаване правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, разпоредбата на чл.413, ал.1 от КТ предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 100 до 500.00 лева. Административно-наказващият орган не е приложил тази относима санкционна разпоредба. Вместо това е наложил на касатора имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл.413, ал.2 от КТ, която обаче не кореспондира с описаното в НП нарушение. По този начин освен че е налице допуснато несъответствие между описанието на нарушението и санкционните разпоредби, на практика се е стигнало до налагане на имуществена санкция в размер непредвиден в закон за съответното нарушение.

Като не е достигнал до този извод и е потвърдил НП, районният съд е нарушил закона.

Ето защо оспореното решение макар и валидно и допустимо, но като неправилно следва да бъде отменено като вместо това следва да се отмени издаденото НП.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на касатора за разноски за две съдебни инстанции и такива следва да му бъдат присъдени в доказания по делото размер от 600.00 лева представляващи действително заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна защита и съдействие от 24.03.2023г.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №176 от 13.06.2023г., постановено по а.н.д. № 325 по описа на Районен съд – Хасково за 2023г., като вместо това

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №26-2300001 от 17.03.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да заплати на „Дора- 63“ЕООД, с. У., обл. Хасково с ЕИК *********, разноски в размер на 600.00 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: