Р Е Ш Е Н И Е
№ 146/24.2.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на трети февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Георги
Видев
2. Красимир Лесенски
при
секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа
докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно дело № 1410
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на МБАЛ „Хигия“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Св. И. Р.“ № .,
представлявано от д-р Ц. С. С.., против Решение № 260102/23.10.2020 г.
постановено по АНД № 1117/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление №
13-676-38/13.04.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“, с което на касатора на основание чл. 229, ал. 3 от Закона
за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 1250 (хиляда двеста и
петдесет) лева.
В
касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно в частта досежно наложения
размер на наказанието. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и
потвърденото с него наказателно постановление изцяло или евентуално да се
намали размера на административната санкция до предвидения в закона минимум.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. К.,
която поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Ответникът – Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“, редовно призован, не се представлява. По делото е представено писмено
становище от процесуален представител, с което моли съда да остави без уважение
подадената касационна жалба, съответно да остави в сила решението на районния
съд като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик
счита, за жалбата за основателна и моли същата да бъде уважена на посочените в
нея основания, като се намали наложената санкция по предвидения в закона
минимум.
Административен съд Пазарджик, като взе
предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно и допустимо. Събрани са достатъчно
доказателства, установяващи фактическата обстановка. При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила.
С решението си Районен съд гр.
Пазарджик е потвърдил Наказателно постановление
№ 13-676-38/13.04.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“, с което на касатора на основание чл. 229, ал. 3 от
Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 1250 (хиляда
двеста и петдесет) лева.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата
обстановка по делото, а именно, в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ бил
получен сигнал от РЗОК Пазарджик за констатирани при проверки в три лечебни
заведения в гр. Пазарджик нередности относно заплатени суми от пациенти. На
база на представената в сигнала информация изпълнителният директор на ИАМН
издал заповед № ИАМН-РД 13-676/28.10.2019 г„ изменена със заповед № ИАМН-РД
13-748/27.11.2019 г. за извършване на проверка на лечебното заведение
- касатор в настоящото производство. В хода на проверката било установено, че
лицето Б. А. К. била хоспитализирана на 07.06.2019 г., видно
от История на заболяването /ИЗ/ № 4040/437 по Клинична пътека № 005
„Раждане“ и изписана на 12.06.2019 г. На 07.06.2019 г. пациентката
подписала „Заявление за избор на лекар/екип от медицински специалисти“, с
което заявила, че предпочита „Раждане“ чрез „Цезарово сечение“ да бъде
осъществена от д-р П. С.. В История на бременността на пациента, направлението
за хоспитализация и епикризата д-р С.. бил посочен като лекуващ лекар на този
пациент и в това си качество подписал направлението в заключителната му част („преминал
през лечебно заведение) и епикриза. Оперативеният протокол към
ИЗ сочи като „оператор-ръководител на екипа“ също доктор С.., който го е и
подписал. За избора на лекар пациентът е заплатил на лечебното заведение сумата
от 490.00 лв., за което е съставен Приходен касов ордер, като сумата
е била осчетоводена. За непредоставяне на фискален бон от лечебното заведение
бил изготвен „Протокол за установени липси при извършена проверка“ от дата
21.11.2019 г„ подписан от Изпълнителния директор на МБАЛ „Хигия“ АД, гр.
Пазарджик и членовете на проверяващия екип. Горните медицински и счетоводни
документи сочат, че избраният от пациента лекар за извършване на операцията -
д-р Станев е и негов лекуващ лекар, т.е. той е наблюдавал пациента за цялото
време на престоя му в лечебното заведение. Лечебното заведение е разрешило този
избор и е приело плащането за него, въпреки забраната, регламентирана с чл. 29,
т. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (НОПДМП).
Приемайки тези факти и изводи,
актосъставителят съставил лечебното заведение процесния АУАН за
нарушение на посочената норма на НОПДМП. Актът е надлежно предявен на
пълномощник и е връчен препис, а въз основа на него е издадено атакуваното НП.
При постановяване на обжалваното
решение първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен съставът на
административното нарушение на чл. 29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп
до медицинска помощ, вр. чл.81 ал.3 от Закона за здравето. Законосъобразна е и
преценката на контролираната инстанция досежно правилното приложение на
санкционната норма - в случая чл. 229, ал.3 от ЗЗ. Мотивите в тази насока се
споделят изцяло от настоящата инстанция и няма смисъл да бъдат повтаряни.
Споделят се изцяло и мотивите, че не е налице нарушение на принципа „non bis in idem“.
Фактите
по делото не са спорни. Спорен е единствено въпросът, свързан с
индивидуализацията на размера на наложеното административно наказание при
приложението на чл.27 от ЗАНН. Районният съд е намерил, че същото следва да се
отмери при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като е
изложил конкретни аргументи в тази насока. Съображенията на районния съд в тази
насока обаче не се споделят от касационната инстанция.
От
една страна няма спор по делото, че процесното нарушение е извършено за първи
път, което е посочено и в самото НП. Но от друга страна се твърди в НП, че са
констатирани още 39 броя извършени нарушения от лечебното заведение, което
изключвало възможността да се касае за инцидентен случай в действията на
лечебното заведение. С оглед това твърдение в НП и изхождайки от принципно
правилната позиция, че несъмнено обществените отношения, които се охраняват от
ЗЗ, се отличават с изключителна значимост - правото на пациента до качествена,
своевременна и достъпна медицинска помощ,
като предварителното заплащане на медицинска услуга, без нарочна нормативна
регламентация в груба степен засягало достъпността на медицинската помощ, тъй
като очевидно пациент, който не може да си позволи да я заплати, няма да получи
достъп до същите медицински грижи /в случая от избран от него медицински
специалист/, каквито ще получи пациента, осигурил на медицинското заведение
съответното заплащане, РС е приел, че в случая подходът на лечебното заведение
при приемане на плащания от пациенти за избор на лекар е системен и
предварително подготвен, което повишава обществената опасност на нарушението.
Следва
да се отбележи, че съдът, при разглеждането на делата, постановява решения с
оглед събраните в тях доказателства. На първо място по делото не са ангажирани категорични
доказателства от страна на АНО, върху когато лежи доказателствената тежест, за
така твърдените общо 39 нарушения на касатора. НП не се ползва с
доказателствена сила, поради което всяко едно изложено там твърдение на общо
основание подлежи на доказване в хода на съдебното следствие от страна на АНО.
Подобни безспорни доказателства обаче в кориците на делото не се намират.
Представените от проверките на РЗОК протоколи също не се ползват с
доказателствена сила. Иначе казано те могат да служат за индиция за евентуално
извършени нарушения, но не и да доказват извършването им по категоричен начин. На следващо място, дори и да се приеме, че все
пак такива нарушения са налице, то отново няма безспорни данни по делото, че
касаят подобно на процесното такова по чл.29, т.1 от Наредбата, за да се твърди
евентуално наличие на системност. Нещо повече – свидетелката –
актосъставителката Димитрова например е посочила в показанията си, че са
проверили „общо четиристотин шестдесет и няколко пациента“, но не само не сочи,
че са налице евентуално 39 нарушения измежду проверените, но и при съпоставяне
на проверените пациенти с евентуално извършените нарушения, е видно, че трудно
може да се приеме, че лечебното заведение действа идентично спрямо всеки един пациент.
Накрая следва да се отбележи и нещо много важно - до влизането в сила на всяко
едно отделно НП, които са издадени евентуално за всяко едно от тези нарушения,
няма как да се приеме с категоричност, че деянията, за които е наказано лечебното
заведение, действително са извършени, за да бъдат те (или броя им) основа,
върху която да се градят изводи за системност и оттам и такива за размера на
санкцията. Да, безспорно е, че обществените отношения, които се охраняват от ЗЗ,
се отличават с изключителна значимост - правото на пациента до качествена,
своевременна и достъпна медицинска помощ
В случая обаче не се касае за деяние, заради което пациент е бил лишен въобще
от тази медицинска помощ, нито пък за деяние, в следствие на което пациентът не
е лекуван своевременно или качествено. Нарушението може и да води до получаване
на плащане, което не се следва, но категорично не води до предоставяне на
некачествено или неадекватно лечение.
Ето
защо настоящият състав на съда намира за основателно възражението във касационната
жалба за несправедливост на наказанието, което е наложено в завишен размер и се
явява несъответно на нарушението. По делото не се ангажираха доказателства от
страна на АНО, върху когато лежи доказателствената тежест, защо счита, че в
случая следва да наложи имуществена санкция, различна от минималния размер,
посочен в закона.
С оглед
на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че потвърждавайки НП,
въззивният съд е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да бъде
отменен, като в резултат бъде изменено атакуваното наказателно постановление по
отношение размера на наложената санкция, като се намали от 1250 лв. на минималния
размер от 500 лв., който размер съдът смята за съответен както на целите на
административното наказване, заложени в чл.12 от ЗАНН,
така и съобразен с правилата, определени в чл.27 от ЗАНН.
По
делото липсва искане за присъждане на разноски в полза на касатора.
Воден
от горното и на основание чл. 221,
ал.2, пр.2 от АПК и чл. 222, ал.1
от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №
260102/23.10.2020 г., постановено по АНД № 1117/2020 г. по описа на Районен съд
Пазарджик и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 13-676-38/13.04.2020 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което на МБАЛ „Хигия“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Св. И. Р.“
№.. на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето е наложена имуществена
санкция в размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева, като
НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция от 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева на 500 (петстотин) лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/