№ 10860
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20221110163624 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99,
ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата
в размер на 859,28 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит от 02.09.2015г., сключен
между /ФИРМА/, като кредитодател и А. Д., като
кредитополучател, вземането по който е прехвърлено на
ищеца по силата на Договор за цесия от 02.03.2021г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 23.09.2021 г.,
до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата в
1
размер на 84,45 лева, представляваща договорна лихва, за
периода от 10.10.2015 г. до 10.10.2016 г. , сумата в размер на
451,76 лева, представляваща мораторна лихва, за периода
от 10.10.2015 г. до 23.02.2021 г., които вземания са предмет
на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 55058/2021г. по описа на СРС, 45 с-в.
В исковата молба ищецът излага, че на 02.09.2015г. e
сключен процесния договор за потребителски кредит
между цедента и А. Д., по силата на който ответникът е
получил сума в размер на 1000,00 лева, която е следвало да
върне на 13 броя месечни вноски, всяка в размер на 85,83
лева в срок до 10.10.2016г., когато е падежирала последната
вноска. Договорът бил сключен по реда на ЗПФУР.
Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по
договора, поради което дължал главницата, ведно с
договорна лихва, както и лихва за забава. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от назначения на ответника особен представител.
Оспорва се, че ищецът е представил доказателства от които
да е видно сключването на процесния договор. Не било
видно заявление, подадено от ответника с което е
отправено предложение за сключване на договора. Също
така представеният договор не бил подписан от ответника.
Не се установявало, че е положен електронен подпис по
смисъла на ЗЕДЕП. В тази връзка се оспорва истинността
2
на така представените Договор и Общи условия. Липсвали
доказателства, че ОУ са предоставени на ответника. Прави
се правопогасяващо възражение за давност. Посочва се, че
от падежа – 10.10.2016г. до датата на образуване на ч.гр.д.
№ 55058/2021г., когато давността е прекъсната, давността е
изтекла. Оспорват се и акцесорните претенции. Твърди си,
че клаузите, които уреждат дължимостта на претенциите за
лихва са неравноправни. Оспорва се и твърдението, че
процесното вземане е прехвърлено на ищеца. Моли се за
отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява. С отговор-становище с вх. №
53608/19.02.2024г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на исковете.
Ответникът А. И. Д., редовно призован в съдебно
заседание, не се явява, представлява се от назначения
особен представител - адвокат Т. Т., който поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателствата на основание
чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Исковата молба е допустима, като предявена от
3
надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
производството по ч.гр.д. № 55058/2021г. по описа на СРС,
45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК и при дадени
изрични указания от съда за предявяване на иск на
основание чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК.
В настоящото производство ищецът е представил
договор за потребителски кредит № 522895 от 02.09.2015 г.
и приложение № 1 към същия, сключен между /ФИРМА/ и
А. И. Д., по който /ФИРМА/ се задължава да предостави на
кредитополучателя А. Д. потребителски кредит въз основа
на приложени към него Общия условия и заявлението от
него, представляващи цялостно и единно споразумение
между страните. В приложение № 1 към този договор от
същата дата е видно, че кредитът е потребителски,
предоставената сума е в размер на 1000.00 лева, със срок на
погасяване на кредита - 13 месеца, брой погасителни
вноски - 13. Общият размер на предоставеният кредит е
1115. 79 лв., при лихвен процент по кредита – 19, 24%. И
ГПР – 50%. Към договора също така е представен
стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, съгласно чл. 5,
ал. 2 от ЗКП и Общи условия /ОУ/ за предоставяне на
кредити.
По делото ответникът не оспорва релевантния факт по
прехвърляне на вземането в полза на ищеца, като цесионер
4
по договор за цесия от 02.03.2021г. и обстоятелството, че
ответницата е уведомена за извършената цесия. По делото е
приета разписка от /ФИРМА/ с №
2000000088735411/02.09.2015г., от която се установява, че на
02.09.2015г. е нареден превод по сметка на ответника - А. Д.
с наредител /ФИРМА/ за сумата в размер на 1000,00 лева.
По установените факти съдът от правна страна намира
така предявените искове за недоказани по основание и
размер. Съдържанието на договора за кредит е подробно
регламентирано в представените договор за потребителски
кредит от 02.09.2015г., погасителен план към него,
инкорпориран в Приложение № 1 към него и Общите
условия за предоставяне на кредити. Тук следва да се
посочи, че претендираните от ищеца вземания произтичат
от твърдения за сключен между /ФИРМА/ и ответника
договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, които твърдения ищецът потвърди и с молба с
вх. № 36228/05.02.2024г., какъвто, съобразно разпоредбата
на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик
и потребител, като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние -
едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на §
1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от
разстояние" е всяко средство, което може да се използва за
5
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя. Несъмнено използването на електронни
формуляри в интернет, провеждането на разговори по
телефон и изпращането на писма по имейл представляват
средства за комуникация от разстояние и предвид
изложените от ищеца твърдения за методите на сключване
на процесния договор, правоотношението между страните
попада в приложното поле на посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние
доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информацията на
потребителя, както и че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора /ал. 1, т. 1 и т. 3/,
като за доказване на посочените обстоятелства се прилага
разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон. В настоящият
случай, за доказване на възникналото между страните
правоотношение са представени подписани /саморъчно/
документи - договор за потребителски кредит от
02.09.2015г., и общи условия към него, за които по същество
се твърди, че са потвърдени от ответника като подписани
електронно документи, което обстоятелство не се установи
в производството. В същото време съдът с определението си
от 30.10.2023г. е дал конкретни указания на ищеца да
представи оригинала на процесния договор и да заяви дали
ще се ползва от него, с оглед оспорванията на ответника и
6
искането му за откриване на производството по реда на чл.
193 от ГПК. До първо о.с.з. ищецът не изпълни указанията
на съда. С протоколно определение от 23.01.2024г. съдът е
предоставил последна възможност на ищеца да изпълни
указанията на съда. С молба с вх. № 36228/05.02.2024г.
ищецът не представя договора в оригинал а единствено
твърди, че договора е сключен и подписан при условията
на ЗПФУР, което прави твърденията му разнопосочни. Ето
защо, съдът не може безспорно да приеме, че представеният
договор за кредит представлява подписан частен
електронен диспозитивен документ, който се ползва с
формална доказателствена сила относно авторството на
обективираните волеизявления съгласно чл. 180 ГПК /в
този смисъл Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 868/2012 г., IV г. о., ГК/, както и че при сключването на
договора са изпълнени изискванията на чл. 18 от ЗПФУР.
Ищецът с оглед релевираните от ответника оспорвания,
нито представи оригинал на договора, нито заяви
доказателствени искания за доказване осъществяването на
обстоятелствата по чл. 18, ал.1,т.1-3 от ЗПФУР. Освен това
договорът за заем е реален договор, който се счита сключен
от момента на предаването на паричната сума. В чл. 5 от
договора е уговорено между страните, че сумата се усвоява
по посочения в заявлението за кандидатстване начин.
Следва да се посочи, че заявлението за кандидатстване за
кредит не бе представено и прието по делото. Индиректно
се извежда от приетата по делото разписка, че кредита се
7
усвоява чрез /ФИРМА/, като съдът не установи от приетата
по делото разписка от /ФИРМА/ реалното предаване на
сумата. Ответникът изрично оспорва наличието на
правоотношение между страните по договор за кредит, като
самото правоотношение, в предвид реалния му характер,
включва не просто сключването на договора, с поето с него
задължение за връщането на заемната сума, но и реалното
предаване на сумата. По делото съдът намира, че не се
установи реалното предаване на сумата; последното не се
установи от приетата разписка, тъй като от нея единствено
се установява наличието на превод от кредитодателя в
полза на ответника за сумата в размер на 1000,00 лева, но
не и основанието за превода.
По гореизложеното и в предвид реалния характер на
договора за кредит, съдът намира, че ищецът не установи
реално предаване на сумата, при изрично оспорване от
страна на ответника, а от там и наличието на
правоотношение между страните по договор за кредит.
Само на това основание исковете следва да бъдат
отхвърлени, поради което съдът не ще коментира
останалите релевирани от ответника правопрекратяващи и
правопогасяващи възражения.
При отхвърляне на главния иск следва да бъдат
отхвърлени и останалите искове за договорна и мораторна
лихва.
8
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК, право на разноски се поражда в полза на ответника.
Такива не се претендират, поради и което съдът не дължи
произнасяне в тази връзка.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК
********** срещу А. И. Д., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК,
за признаване на установено в отношенията между
страните, че А. И. Д. дължи на /ФИРМА/, сумата в размер
на 859,28 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит от 02.09.2015г., сключен между
/ФИРМА/, като кредитодател и А. Д., като
кредитополучател, вземането по който е прехвърлено на
ищеца по силата на Договор за цесия от 02.03.2021г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 23.09.2021 г.,
до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата в
размер на 84,45 лева, представляваща договорна лихва, за
периода от 10.10.2015 г. до 10.10.2016 г. , сумата в размер на
451,76 лева, представляваща мораторна лихва, за периода
от 10.10.2015 г. до 23.02.2021 г., които вземания са предмет
на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 55058/2021г. по описа на СРС, 45 с-в.
9
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10