№ 42
гр. ***, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на петнадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-И.
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело №
20214410100512 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД,
гр.София срещу В. ХР. ИВ. от гр.*** кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.240 ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че бил подписан Договор за паричен заем №*** на
14.02.2020 г., между В. ХР. ИВ. /Заемател/ и "Изи Асет Мениджмънт" АД
/Заемодател/, по силата на който бил отпуснат кредит в размер на 1 500 лв.,
сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит,
както и Договор за поръчителство от 14.02.2020г. между В. ХР. ИВ.
/Потребител/ и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД /Поръчител/. Твърди, че
съгласно клаузите на договора за заем, Заемателят се задължил в 3-дневен
срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: 1.Две физически лица - Поръчители, всяко от които да
отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен
1
заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки
за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статус "период на просрочие от 0 до 30 дни";
Поръчителят подписва договор за предоставяне на поръчителство; 2. банкова
гаранция с бенефициер - Заемодателя; 3.Одобрено от Заемодателя Дружество
- поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
В тази връзка, на 14.02.2020 г. между В. ХР. ИВ./Потребител/ и
„Файненшъл България" ЕООД /Поръчител/ бил сключен Договор за
предоставяне на поръчителство с №***, по силата на който потребителят
възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт" АД, по силата на който да отговаря
солидарно с Потребителя пред „Изи Асет Мениджмънт" АД, за изпълнението
на всички задължения на Потребителя, възникнали съгласно Договор за
паричен заем №***, както и за всички последици от неизпълнението на
задължението по Договора за паричен заем, както следва: 1.задължение за
връщане на заемната сума; 2.задължение за плащане на възнаградителна
лихва; 3.задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава
на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски,
адвокатски хонорари. В договора за предоставяне на поръчителство било
уговорено, че същият влиза в сила, в случай че заемателят не изпълни
задълженията по сключения Договор за паричен заем в указания срок да
предостави обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова
гаранция.
Твърди, че длъжникът извършвал плащания по задължението в общ
размер на 202.00 лв. За ползването на предоставената заемна сума по
сключения Договор за паричен заем №*** от 14.02.2020г., ответникът дължал
договорна лихва, в размер, посочен в договора. Начислена била договорна
лихва в размер на 103,63 лв. за период от 28 февруари 2020 г. - датата на
първата вноска, до 17 юли 2020г. - датата на настъпване на падежа на
договора.
Твърди, че длъжникът В. ХР. ИВ. не изпълнил договорното си
задължение да върне заемната сума съгласно условията на договора за
паричен заем, поради което на 01 октомври 2020г. Заемодателят „Изи Асет
Мениджмънт" АД отправил искане в писмен вид за изпълнение на целия дълг
2
от солидарно задълженото дружество-поръчител „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Вследствие на това дружеството-поръчител
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, заплатило дължимата сума в пълен
размер от 1532.82 лв. към „Изи Асет Мениджмънт" АД на 01 октомври 2020г.
След това, съгласно клаузите от Договора за предоставяне на поръчителство,
дружеството-поръчител встъпило в правата на удовлетворения кредитор -
„Изи Асет Мениджмънт" АД, и от този момент за него възникнал правен
интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу заемателя. На
основание сключеният Договор за предоставяне на поръчителство,
потребителят дължал законната лихва върху заплатената от поръчителя сума.
Твърди, че длъжникът следвало да възстанови сумата, платена от
дружеството-поръчител, но към датата на подаване на исковата молба
продължавал виновно да не изпълнява задълженията си.
Твърди, че на 02.03.2020 г. бил сключен Рамков договор за Покупко-
продажба вземания (цесия) и Приложение №1 към него от 01 октомври 2020г.
между „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД (цесионер) и
„Файненшъл България" ЕООД (цедент), по силата, на който вземането било
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
„Файненшъл България" ЕООД упълномощило „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД, в качеството си на цесионер по договор за
прехвърляне на вземания/цесия/ от името на цедента за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия.
Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено,
че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД има следните
вземания срещу В. ХР. ИВ. от гр.*** по процесния Договор за потребителски
кредит от 14.02.2020г., както следва: 1372,57лв. – главница; 103,63 лв. -
договорна лихва за периода от 28.02.2020г. до 17.07.2020г.; 90,66 лв. -
мораторна лихва върху непогасената главница за периода 18.07.2020г. –
26.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, чрез
назначения му особен представител – адв.Р.Р.-ПлАК, който в
законоустановения срок е депозирал писмен отговор.
3
Навежда довод за липса на представени по делото доказателства, че
заемодателят е платил реално на заемателя сумата, предмет на договора.
Твърди неоснователност на претенцията на ищеца, тъй като длъжникът не бил
получил уведомление за извършената цесия, което имало материалноправен
ефект по чл.99, ал.4 от ЗЗД. Излага съображения, че същото не можело да
бъде надлежно връчено на особения представител, чиято представителна
власт се изчерпвала с процесуално представителство по делото и не
обхващала получаването на материалноправни изявления, адресирани до
ответника. Навежда довод, че особеният представител не може да извършва
съдопроизводствени действия, свързани с разпореждане с предмета на делото,
защото не е страна по спорното материално правоотношение, поради което
получаването на изявления, които принципно биха довели до промяна в това
материално правоотношение, каквато е заменянето на предходния кредитор с
нов, няма да произведе този ефект. Посочва, че в процесния случай
длъжникът не е валидно уведомен за прехвърлянето на вземанията към него
на нов кредитор – ищцовото дружество, поради което правата му да търси
вземанията си са непротивопоставими на длъжника, спрямо когото цесията
има действие от момента, в който прехвърлянето на вземанията бъде
съобщено от предишния кредитор или от упълномощено от него лице.
Навежда довод, че процесният договор за цесия, с който дружеството ищец се
легитимирало като кредитор, не бил породил действие спрямо ответника –
длъжник, поради което ищецът не бил активно материално-правно
легитимиран да търси изпълнение по отношение на спорното право, което
водело до неоснователност на исковата претенция. Моли исковете да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
В проведеното по делото съдебно заседание ищецът „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ООД не се представлява. Депозира
писмени бележки, чрез ю.к. Х.А.. Навежда довод за неоснователност на
възражението за липса на доказателства, че паричната сума, предмет на заема,
е предадена, като се позовава на чл.3 от договора, съгласно който с процесния
заем се рефинансирал текущ заем на ответника и се погасявали задълженията
по него, а останалата парична сума му се изплащала, като договорът имал
силата на разписка. Излага съображения, че уведомлението за цесията било
надлежно връчено в исковото производство чрез назначения особен
представител на ответника. Посочва, че длъжникът не бил изпълнил
4
задължението си да уведоми за промяна на настоящия си адрес, като
изправният кредитор не следвало да носи негативните последици от това
обстоятелство. Моли исковата претенция да бъде уважена.
Ответникът се представлява от особения представител, който поддържа
изложените в отговора на исковата молба възражения и доводи. Моли
исковата молба да бъде оставена без уважение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Установява се от приложеното ч.гр.д. №281/2021г. по описа на Районен
съд - ***, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение №140 от 19.04.2021г., с която е
разпоредено длъжникът В. ХР. ИВ. да заплати на ищеца в настоящото
производство „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
следните суми: 1372,57лв. – главница; 103,63 лв. - договорна лихва за периода
от 28.02.2020г. до 17.07.2020г.; 90,66 лв. - мораторна лихва върху
непогасената главница за периода 18.07.2020г. – 26.03.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК 15.04.2021г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК.
Установява се от Договор за паричен заем №*** от 14.02.2022г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като заемодател и ответника В.
ХР. ИВ., като заемополучател, че на последния е предоставена в заем парична
сума в размер на 1500 лв., която В.И. се е задължила да върне на 11 равни
вноски, с посочени в договора падежи, всяка от които в размер на 147,62 лв.
Уговорени са фиксиран годишен лихвен процент по заема 35,00% и
годишен процент на разходите 41,70%, като общата дължима сума по
договора, съобразно последния е уговорена в размер на 1 623,82 лв.
Съгласно чл.3 от договора, страните се съгласяват с подписването му да
се рефинансира текущ заем на заемателя, като се погасят изцяло
задълженията, възникнали по повод Договор за паричен заем №3682469 в
размер на 881,81 лв. Страните правят изрично изявление за прихващане на
насрещни изискуеми задължения, а именно от заемната сума по този договор,
заемодателят прихваща задължението на заемателя, посочено по-горе. След
извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а
5
заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по този
договор. Уговорено е, че договорът има силата на разписка.
В чл.8 от договора е предвидено, че при забава за плащане на някоя от
погасителните вноски, Заемателят дължи на заемодателя законната лихва
върху забавената сума за всеки ден забава.
Съгласно чл.4 от договора за заем, Заемателят се задължава в 3-дневен
срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: 1.Две физически лица - Поръчители, всяко от които да
отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен
заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки
за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статус "период на просрочие от 0 до 30 дни";
Поръчителят подписва договор за предоставяне на поръчителство; 2. банкова
гаранция с бенефициер - Заемодателя; 3.Одобрено от Заемодателя Дружество
- поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Представен е погасителен план към договора за паричен заем
№***/14.02.2020г., подписан от двете страни по договора.
Установява се от Договор за предоставяне на поръчителство №*** от
14.02.2020г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД, гр.София, като
поръчител и В. ХР. ИВ., като потребител, че поръчителт се задължил да
сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“АД, по силата на
който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всички парични
задължения на последния, възникнали от договор за паричен заем №***,
срещу уговорено по размер възнаграждение, което потребителят следва да
заплати на вноски, дължими на падежа на заплащане на погасителните вноски
по договора за паричен заем.
Съгласно чл.4 от договора за предоставяне на поръчителство,
поръчителят е длъжен при поискване от страна на „Изи Асет Мениджмънт“
да плати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за
паричен заем.
Съгласно чл.5 от договора за предоставяне на поръчителство, в случай,
6
че поръчителят изпълни задължения на потребителя по договора за
потребителски кредит, поръчителят има право да поиска от потребителя
възстановяване на сумата на платените от поръчителя задължения на
потребителя по договора за паричен заем, ведно със законната лихва върху
платената сума, както и направените разноски.
Съгласно чл.12 от договора за предоставяне на поръчителство
заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по договора
на трето лице, включително да заложи вземането в полза на трето лице,
съгласно ЗОЗ.
Установява се от извадка от Актуализирано искане за плащане от „Изи
Асет Мениджмънт“АД до „Файненшъл България“ЕООД от 01.10.2020г.,
подписано от двете страни, че е отправено такова въз основа на сключен
Рамков договор за поръчителство от 10.07.2019г. заплащането от страна на
„Файненшъл България“ЕООД на задължения, за които отговаря солидарно с
потребителя, сред които и задължение на ответника В. ХР. ИВ. по договора за
заем в общ размер на 1 532,82 лв.
Установява се от платежно нареждане за банков превод от 01.10.2020г.,
че „Файненшъл България“ЕООД е превело по сметка на „Изи Асет
Мениджмънт“АД сумата в размер на 1 532,82 лв. на основание договор за
кредит №***.
Установява се от Рамков договор за Покупко-продажба вземания
(цесия) от 02.03.2020г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД,
гр.София, като цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, като цесионер, и извадка от Приложение №1 към рамковия договор от
01 октомври 2020г., че вземането на „Файненшъл България“ ЕООД спрямо
ответника В. ХР. ИВ. е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения"ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Представено е потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3
от ЗЗД от цесионера „Файненшъл България“ ЕООД касаещ сключения с
ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД Рамков
договор за Покупко-продажба вземания (цесия) от 02.03.2020г.
Установява се от пълномощно с нотариална заверка на подписа от
10.03.2020г., че цедентът „Файненшъл България“ АД е упълномощил
цесионера по Рамков договор за Покупко-продажба вземания (цесия) от
7
02.03.2020г. да уведоми съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД длъжниците, чиито
вземания са прехвърлени по силата на рамковия договор.
Към исковата молба е приложено писмено уведомление до длъжника В.
ХР. ИВ. от цесионера „Файненшъл България“ЕООД, чрез пълномощника
„Агенция за събиране на вземания“ за извършеното прехвърляне на
вземанията на „Файненшъл България“ЕООД спрямо В. ХР. ИВ. по силата на
сключения рамков договор. Не са представени доказателства за връчване на
уведомлението на длъжника.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че претендираните от ищеца вземания за главница
в размер на 1372,57лв.; договорна лихва в размер на 103,63 лв. и мораторна
лихва върху непогасената главница за периода 18.07.2020г. – 26.03.2021г. в
размер на 90,66 лв., не са погасени. От заемателя е платена сума в размер на
202,00 лв. представляваща първа по ред двуседмична вноска с падеж
28.02.2020г., платена на 28.02.2020г. Плащането е отразено съобразно
погасителния план, като с платената сума са погасени възнаграждение по
гаранционна сделка в размер на 54,38 лв., лихва в размер на 20,19 лв. и
главница в размер на 127,43 лв., съобразно уговорения между страните по
договора за заем ред за погасяване на дължимите суми. Дадено е заключение,
че непогасените от ответника суми по договора за заем са както следва:
главница в размер на 1372,57лв.; възнаградителна лихва в размер на 103,63
лв. и законна лихва за забава в размер на 96,08 лв.
С оглед на така установеното по делото от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Предявените установителни искове по чл.422 от ГПК са процесуално
допустими. Налице е хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК предвид връчване на
издадената по ч.гр.д. №281/2021г. заповед за изпълнение по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на установителен иск. Исковата молба е подадена в срока по
чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни, поради следните
съображения:
Основателността на предявените искови претенции е обусловена от
кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки:
1)валиден договор за паричен заем между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
8
ответника, по силата на който ответникът да се е задължил за претендираните
вземания; 2) валиден договор за поръчителство, сключен между кредитора и
„Файненшъл България" ЕООД; 3) изпълнение на задълженията на ответника
спрямо кредитора от поръчителя; 4) валиден договор за прехвърляне на
вземания между поръчителя и ищеца, по силата на който в полза на последния
да е прехвърлено вземането спрямо ответника; 5) съобщаване прехвърлянето
на вземането на длъжника.
От доказателствата по делото се установява подписан между В. ХР. ИВ.
и „Изи Асет Мениджмънт“ АД писмен договор за паричен заем, чиято
автентичност не е оспорена. По своето правно естество договорът за паричен
заем представлява реален договор, влизащ в сила от момента на предаване на
заемателя на уговорената между страните парична сума. Този елемент от
фактическия състав на правната сделка в процесния случай е установен.
Съобразно уговореното между страните в чл.3 от договора, предаването на
паричната сума е извършено посредством прихващане на сумата в размер на
881,81 лв. със задължение на заемателя към заемодателя по друг договор за
паричен заем №3682469, а останалата част – чрез изплащането й на заемателя.
В процесния договор, подписан от двете страни, се съдържат изрични
изявления за прихващане на насрещните изискуеми вземания по двата
договора за заем, поради което е изпълнен фактическия състав на
разпоредбата на чл.104 от ЗЗД относно прихващане. Съобразно установеното
между страните в клаузата на чл.3 от договора за заем, същият има силата на
разписка относно предаването на останалата част от паричната сума, която
следва да бъде предадена от заемодателя на заемателя след извършеното
прихващане.
Процесният договор за паричен заем има характера на потребителски
кредит по смисъла на ЗПК, поради което за него са приложими разпоредбите
на Закона за потребителския кредит, в редакцията му, приложима към датата
на сключване на договора – ДВ бр.17 от 26.02.2019г. Съгласно константната
съдебна практика съдът следи служебно за нищожност на договора или
клауза от него, поради противоречието й с императивни разпоредби на ЗПК,
както и поради нейната неравноправност и поради противоречие с добрите
нрави. В процесния случай се установява, че са изпълнени изискванията на
чл.10 и чл.11 от ЗПК относно формата и съдържанието на договора, поради
което по аргумент от разпоредбата на чл.22 от ЗПК същият е действителен и е
9
породил своето правно действие между страните.
За ответника, в качеството му заемател, е възникнало задължението да
върне предоставената в заем парична сума, съобразно уговорения между
страните начин в погасителния план. От заключението на вещото лице се
установява частично изпълнение на задължението – заплатена на падежа
първа погасителна вноска в размер на 202,00 лв. С настъпил падеж, дължими
от ответника и непогасени по процесния договор за заем са останали главница
в размер на 1372,57лв.; договорна лихва в размер на 103,63 лв. и мораторна
лихва върху непогасената главница за периода 18.07.2020г. – 26.03.2021г. в
размер на 96,08 лв.
В процесния случай претендираните от ищеца вземания се основават на
договор за поръчителство сключен между заемодателя и „Файненшъл
България" ЕООД, като поръчител.
Установява се, че ответникът, в качеството му на заемател е изпълнил
установеното в чл.4 от договора заем задължение за представяне на
обезпечение, като е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с
„Файненшъл България" ЕООД, по силата на който поръчителят „Файненшъл
България" ЕООД се е задължил да сключи договор за поръчителство с
кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря
солидарно с потребителя относно задълженията по договора за заем.
По делото не е представен като доказателство договор за поръчителство
между „Файненшъл България" ЕООД и кредитора „Изи Асет Мениджмънт“
АД. За наличието на такъв следва извод от представеното искане за плащане
от „Изи Асет Мениджмънт“ АД до „Файненшъл България" ЕООД,
основаващо се на цитиран в него Рамков договор за поръчителство от
10.07.2019г., съдържащо искане за заплащане на задължението на ответника
В. ХР. ИВ. в общ размер на 1532,82 лв. по договор за кредит №***.
Представено е платежно нареждане за заплатена от „Файненшъл България"
ЕООД по сметка на кредитора сума в размер на 1532,82 лв. с основание
договор за кредит №***. Предвид на изложеното, съдът ценейки
доказателствата в тяхната съвкупност приема, че „Файненшъл България"
ЕООД, в качеството му на поръчител, по сключен договор за поръчителство с
кредитора, е изпълнил задължението си по чл.4 от Договора за предоставяне
на поръчителство между него и потребителя, да заплати при поискване от
кредитора на дължимите по договора за заем непогасени парични задължения
10
и на основание чл.146 от ГПК е встъпил в правата на кредитора срещу
длъжника относно дължимите по договора за заем парични суми.
Установява се, че вземането на встъпилия в правата на удовлетворения
кредитор поръчител „Файненшъл България“ ЕООД е било прехвърлено в
полза на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД по
силата на рамков договор за прехвърляне на вземания и подписаното
Приложение №1 от 10.10.2020г. към него.
Основателен е наведения от особения представител на ответника довод,
че в процесния случай не е налице надлъжно връчване на уведомлението за
цесията на длъжника, както предвижда императивната разпоредба на чл.99,
ал.4 от ЗЗД, поради което цесията не е породила своето действие спрямо
длъжника.
Съгласно константната съдебна практика, включително на върховната
съдебна инстанция / Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на
ВС, Решение №156 от 30.11.2015г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о.,
Решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ВКС, ГК, III г. о. и др./,
за да породи извършената цесия действие по отношение на длъжника, следва
до него да е достигнало волеизявлението на досегашния кредитор – цедента
за прехвърляне на вземането. В този смисъл е разпоредбата на чл.99, ал.3 от
ЗЗД, съгласно която предишният кредитор (цедентът) трябва да съобщи на
длъжника за прехвърлянето на вземането. Разпоредбата на чл.99 ЗЗД е
императивна и представлява изискване договорът за цесия да обвърже
валидно длъжника, респективно в отношенията между страните по делото
ищецът да е носител на спорното право. При неизпълнението й не е
осъществен докрай фактическият състав на цесията и същата не може да
обвърже валидно ответника в отношенията му с ищеца.
Няма спор в практиката, че по силата на принципа на свободата на
договаряне, предвиден в чл.9 от ЗЗД, предишният кредитор (цедентът) може
да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Такъв е и
процесният случай, доколкото по делото е представено изрично пълномощно,
по силата на което „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД е
упълномощено да съобщи на длъжника за сключения договор за прехвърляне
на задължението му към „Файненшъл България" ЕООД.
11
По делото обаче не се установява волеизявлението за извършената цесия
да е достигнало до длъжника.
Не са представени каквито и да било доказателства за опит за връчване
на съобщението по чл.99 на длъжника, поради което да се приеме, че е
положена дължимата грижа от кредитора, а невръчването да се дължи
единствено на недобросъвестно поведение на длъжника, за което изправният
кредиторът не би следвало да носи съответните негативни последици – в този
смисъл Решение № 40 от 17.06.2015 г. по т. д. № 601/2014 г. на ВКС, 1-во тър.
отделение. Липсват представени доказателства за опит за връчване на
уведомлението на постоянния адрес на длъжника, както и на посочения в
договора за заем и договора за предоставяне на поръчителство настоящ адрес,
който макар и видно от направените служебно от съда справки в НБДН да не
е регистриран такъв на ответника, представлява изрично уговорен между
страните адрес за кореспонденция между тях. Поради това, от
доказателствата по делото не може да бъде направен извод, че кредиторът е
положил дължимата грижа да уведоми длъжника на установените между
страните адреси за кореспонденция и неизпълнението на задължението му да
се дължи единствено на недобросъвестното поведение на длъжника да
уведоми за съответната промяна на посочените в договора данни.
Не може да бъде прието, че съобщаване на цесията е извършено и в хода
на образуваното исково производство, с връчване на препис от исковата
молба и приложенията към нея. В процесния случай уведомлението за
цесията не е достигнало до длъжника с връчване на книжата по делото,
доколкото същите са връчени по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на
уведомление, след като адресатът не е бил открит. Не е налице надлежно
съобщаване на цесията и чрез връчване на исковата молба и приложенията
към нея на назначения особен представител на ответника. Последният не
представлява упълномощен да получава материално-правни изявления
представител на ответника. Правомощията на особения представител се
изчерпват с процесуално представителство по конкретното дело, имащо за
цел осигуряване защита на интересите на ответника в исковото производство.
Същите не обхващат получаването на материалноправни изявления,
адресирани до него. Предвид на това, получаването от негова страна на
изявления, които принципно биха довели до промяна в материално
правоотношение, каквото е заменянето на предходния кредитор с нов, не
12
може да произведе ефект. Връчването на особен представител не би могло да
се приравни нито на връчване на ответника /поради невъзможност за
извършване на фактически действия от страна на особения представител,
които да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на упълномощен
адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия. В основата на
назначаването на особен представител е липсата на връзка с ответника,
поради което изначално е известно, че особеният представител не би могъл да
доведе до знанието на страната съобщението за цесията и същата да породи
действие за длъжника.
Съдът не възприема за основателен изложения от ищеца аргумент, че по
аналогия следва да бъде приложено становището, възприето от ВКС в
Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г., съгласно което
връчването на особения представител на изявлението на банката за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, представлява надлежно уведомяване на
длъжника. Съдът намира, че аналогия в посочената хипотеза е неприложима,
доколкото обявяването на предсрочна изискуемост представлява изменение
на договора, сключен между страните, в който същите са постигнали съгласие
при настъпване на определени обстоятелства да възникне потестативно право
в полза на кредитора за промяна срока на договора. С договора за цесия обаче
се променя една от страните по материалното правоотношение - кредитора,
която промяна не зависи от настъпването на обективни факти, предвидени в
договора, сключен между страните, респ. наличието на конкретни уговорки
постигнати от страните. Законодателят е създал императивна
материалноправна норма - чл.99 ЗЗД, която поставя изискване относно
действието на договора за цесия, както за длъжника, така и за всички трети
лица, каквато императивна материалноправна норма не съществува относно
предсрочната изискуемост, доколкото двата института притежават множество
разлики и преследват различни цели.
Горното води до извод, че договорът за цесия, с който дружеството -
ищец се легитимира като кредитор, не е породил действие спрямо ответника –
длъжник. Предвид на това, ищецът не е активно материално-правно
легитимиран да търси изпълнение по отношение на спорното право, което
води до неоснователност на предявената от него искова претенция, която
следва да бъде отхвърлена /в този смисъл Определение №274/26.05.2015г. по
т.д.№2748/2014г. на ВКС, II т.о. /.
13
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.
чл.240 ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД от „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК:*** със
седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Я.Б.Я. -
управител, против В. ХР. ИВ., ЕГН:**********, с адрес: гр.***, ул.“***, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 1372,57лв. – главница; 103,63 лв. - договорна
лихва за периода от 28.02.2020г. до 17.07.2020г.; 90,66 лв. - мораторна лихва
върху непогасената главница за периода 18.07.2020г. – 26.03.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 15.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането по
Договор за заем №***, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №281/2021г. по описа на
Районен съд – ***, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
14