РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Габрово, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Пламен Попов
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора П. П. Д.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20224200600251 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по въззивна
жалба от подсъдимия М. М. Д. от гр. Д., чрез договорния защитник адв. Р. И. от АК –
Г., срещу присъда № 15 от 12.10.2022 г. по НОХД № 104/2022 г. по описа на Районен
съд – Дряново.
С присъда № 15 от 12.10.2022 г. по НОХД № 104/2022 г. по описа на Районен
съд – Дряново подсъдимият М. М. Д. от гр. Д. е признат за виновен в това, че на
25.09.2022 г., около 04,55 ч., по ул. *** в гр. Дряново, управлявал МПС – лек
автомобил марка „***“ с рег. № *** (чужда собственост), с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда – 3,23 на хиляда, установена по надлежния ред с
техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с № ARDN-0048, с което е извършил
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от
НК, вр. чл. 36 и чл. 54 от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
и ГЛОБА в полза на държавата в размер на 500 лева, както и да заплати сумата 5 лв. по
сметка на Районен съд - Дряново в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание
1
лишаване от свобода е отложено за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Със същата присъда, на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1,
т. 7 от НК подсъдимият М. М. Д. е лишен от право да управлява моторно превозно
средство за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК
при изпълнение на наказанието лишаване от право е зачетено времето, през което
подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред, считано от
25.09.2022 г.
Във въззивната жалба се твърди, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна, поради което се обжалва във всичките й части. Формално се
заявява основанието по чл. 335, ал. 2, вр. с чл. 348, ал. 3 от НПК. Алтернативно се
развиват съображения за явна несправедливост на наложеното наказание. Изтъква се,
че за да наложи наказанието районният съд е отчел като отегчаващо обстоятелство
наличието на 3.23 промила алкохол, но в обвинителния акт липсвали посочени
отегчаващи вината обстоятелства, както и твърдения от страна на прокуратурата за
съществуване на такива. Посочва се, че видно от справката от МВР подсъдимият бил
наказван за малко, дребни нарушения, свързани с управлението на МПС каквито всеки
правел, колкото и да се старае да спазва правилата. Твърди се, че подсъдимият живее в
с. ***, *** и същевременно работи на ***, което налагала постоянно да ползва превоз.
Лишаването от правоуправление за по-голям срок засягал както работата му, така и
възможностите да се справя с отглеждането на животните, с което си помагал
финансово. Претендира се за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно – присъдата да
се измени, като се намали наказанието.
На 25.11.2022 г. е депозирано писмено становище от адв. Р. И., действащ като
защитник на подсъдимия Д.. В същото се развиват пространни съображения за наличие
на предпоставките по чл. 335, ал. 2, вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, основани на
твърдението, че съставът на първоинстанционния съд отхвърлил искането за
провеждане на диференцираната процедура по глава ХХVІІ от НПК – „Съкратено
съдебно следствие“, с мотива, че при „Бързо производство“ няма разпоредително
заседание. На следващо място, изразява се несъгласие за това, че при липса на
отегчаващи вината обстоятелства, посочени в обвинителния акт, както и в изложената
обвинителна теза от прокурора по делото, съдът трябва да възприема такива в мотивите
към присъдата и да обосновава с тях по-тежко наложеното наказание на подсъдимия.
Подсъдимият Д. и неговият защитник адв. Р. И., редовно призовани, не се
явяват в проведеното пред въззивния съд съдебно заседание. В депозираното от
защитника писмено становище се прави искане за разглеждане на делото и
2
приключването му по същество в отсъствие на подсъдимия и процесуалния му
представител. Поддържат се съображенията за отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, алтернативно – за намаляване на
наказанието.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Габрово оспорва жалбата, като
мотивира становище за правилност и обоснованост на първоинстанционния съдебен
акт. Моли присъдата да бъде потвърдена.
Окръжният съд разгледа въззивната жалба, обсъди становищата на страните в
процеса и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.
314 от НПК, приема следното:
Жалбата е допустима. Същата е депозирана от страна в процеса, която е
легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в срока за
обжалването му. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Основно оплакване, формално посочено в жалбата и след това развито в
депозираното от защитника писмено становище, се свежда до твърдението, че
първоинстанционният съд незаконосъобразно е отхвърлил искане на подсъдимия и
защитника му за провеждане на съдебното следствие по диференцираната процедура
по глава 27 от НПК. В тази връзка се претендира за допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимото лице и се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на районния съд, на основание чл. 335, ал. 2, вр. с чл. 348,
ал. 3, т. 1 от НПК. Доколкото произнасянето по така наведения довод е
предопределящо за съдбата на присъдата, въззивният съд извежда виждането си по
него преди да пристъпи към изложение на фактическите и правните си изводи по
съществото на спора, както следва:
Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на РП – Габрово, ТО
– Дряново, който е депозиран в Районен съд – Дряново на 06.10.2022 г. по реда на
глава 24 от НПК – „Бързо производство“. При съобразяване с разпоредбата на чл. 358,
ал. 1 т. 4 от НПК съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в съдебно
заседание, без да се провежда разпоредително заседание по чл. 248 от НПК. От
протокола от проведеното на 14.10.2022 г. открито съдебно заседание пред
първоинстанционния съд е видно, че след откриване на заседанието с участието на
прокурора, подсъдимия М. Д. и защитника му адв. Р. И., съдът подробно е разяснил на
страните правата им в процеса и е дал е ход на делото, след като е взел становището
им; проверил е самоличността на явилите се лица, след което е открил съдебното
следствие по общия ред, съобразно нормата на чл. 276 от НПК – с доклад на
председателя на съдебния състав, изложение на прокурора за обстоятелствата по
3
обвинението и запитване към подсъдимия дали разбира обвинението. Веднага след
това подсъдимият е депозирал обяснения, чрез които подробно е изложил позицията
си по обвинението. Според съдебния протокол, след обясненията на подсъдимия, съдът
се е насочил към разпит на свидетелите, когато адв. И. е направил следното изявление:
„По реда на съдебното следствие, съкратено не може“, последвано от разяснението на
съда, че на този етап по бързото производство не може да се допусне съкратено
следствие.
При така очертаната хронология на провеждане на съдебното заседание,
изведена на база данните по съдебния протокол, който е и официален свидетелстващ
документ, въззивният съд намира, че възражението за незаконосъобразен отказ на
първоинстанционния съд за провеждане на съкратено съдебно следствие е изцяло
неоснователно. Преди всичко, голословно се явява твърдението на защитника, че съдът
отхвърлил искането за провеждане на съкратено съдебно следствие с мотива, че при
„бързото производство“ няма „разпоредително заседание“. Протоколът от проведеното
пред районния съд съдебно заседание не предлага основа за подобни изводи. В него е
отразено единствено разяснението на съда, че „на този етап“ по бързото производство
не може да се допусне съкратено следствие. На следващо място, несъмнено е, че
решението за провеждане на диференцираната процедура по глава 27 от НПК се взема
преди откриване на съдебното следствие. В този смисъл е и т. 3 от ТР № 1 от 6.04.2009
г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК. В случая както подсъдимият, така и неговият
защитник не са направили искане за провеждане на съдебното следствие по
съкратената процедура до откриването на следствието по общия ред, извършено с
доклада на председателя на съдебния състав. Претенцията на защитника за протичане
на производството по диференцираната процедура, обективирана след откриване на
следствието по общия ред и даването на обяснения от подсъдимия, е била недопустима
и напълно законосъобразно е била отклонена от съдебния състав.
За пълнота на изложеното въззивният съд ще посочи, че дори и при
неоснователно отхвърлено от първоинстанционния съд искане на подсъдимия по чл.
370, ал. 2, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, не е налице основанието по чл. 335, ал. 2, вр. с
чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане, в който смисъл е т. 9 от ТР № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г.,
ОСНК. Настоящият случай обаче не е такъв.
Въззивният съд счита, че за да постанови присъдата си първоинстанционният
съд е събрал относими към предмета на делото доказателства, като е анализирал и
съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на подсъдимия М. Д.,
показанията на свидетелите Т. А. и Л.А.; писмените доказателства – протокол от
проверка анализатори на алкохол в дъха от 03.05.2022 г., в който използваното за
проверка на подсъдимия техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с № ARDN-0048
4
е отразено, че отговаря на стандарта; справка за нарушител/водач; АУАН серия GA №
670129 от 25.09.2022 г., ведно с талон за изследване бл. № 0054455; копие от СУМПС и
контролен талон на подсъдимия; Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0258-000093/26.09.2022 г.; справка за съдимост и
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия.
Пред настоящата инстанция страните не правят доказателствени искания, като съдът
счита, че делото е изяснено от фактическа страна. След собствен комплексен анализ на
доказателствената съвкупност, настоящият състав намира че установената от районния
съд фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна и добросъвестна
интерпретация на доказателствата, като без да я променя по всички основни моменти
от предмета на делото, я възприема, както следва:
Подсъдимият М. М. Д. е роден на *** г. в гр. Д. и живее в същия град. Д. ***.
Видно от справка за нарушител/ водач от ОД на МВР Габрово (л. 12 от ДП)
подсъдимият е правоспособен водач на МПС от категория В, М и АМ, като притежава
свидетелство за правоуправление със срок на валидност до *** г. Същият е наказван
неколкократно за извършени административни нарушения по ЗДвП.
На 25.09.2022 г., около 04,55 ч. подсъдимият Д. управлявал лек автомобил
„***“ с рег. № ***, като се движел по ул. „***“ в гр. Дряново. По същото време
полицейските служители – свидетелите Л.А. и Т.А. извършвали контрол на
движението на ППС. Спрели автомобила на подсъдимия в гр. Дряново на ул. ***. При
проверката установили, че автомобилът се управлява от подсъдимия, който пътувал с
още едно лице. При извършената проверка за употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDN 0048 уредът отчел 3,23 промила. На
водача бил издаден талон за медицинско изследване на кръвна проба, като в него
същият вписал „приемам“ и се подписал. Д. не се явил във ФСМП - Дряново за даване
на кръв за химичен анализ.
Въпреки заявлението във въззивната жалба, че присъдата се обжалва във
всичките й части, на практика не се сочат неизяснени от районния съд обстоятелства и
не се излагат съображения за неправилно или превратно кредитирани доказателствени
източници. Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички относими доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл.
Подсъдимият Д. е дал подробни обяснения в хода на съдебното следствие, като не е
оспорил обстоятелствата на деянието и е признал, че на посочената дата и място е
управлявал МПС след употреба на алкохол при концентрация от 3,23 на хиляда.
Обясненията на подсъдимото лице не са изолирани, като същите изцяло кореспондират
5
както на показанията на свидетелите, така и на доказателствената информация, която
се извлича от писмените доказателства. Не е оспорена процедура по проверка за
употреба на алкохол и спазването на правилата на Наредба № 1/2017 г. за реда за
установяване на концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
и техни аналози. Видно е, че подсъдимият е тестван с одобрено техническо средство,
преминало съответна проверка за съответствие. В унисон с нормативните правила е
съставен АУАН и съответен талон за изследване, придружени от стикери. Не е спорно,
че подсъдимият се е съгласил с показанията на техническото средство и поради това не
се е явил в посоченото му в талона за изследване здравно заведение, за да даде кръв за
химически анализ.
При правилно установената фактическа обстановка, съответен на
доказателствата по делото и закона е изводът на районния съд, че подсъдимият М. Д. е
осъществил от обективна и от субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, след като на 25.09.2022 г., около 04,55 ч., по
ул. „*** в гр. Дряново, управлявал МПС – лек автомобил марка „***“ с рег. № ***
(чужда собственост), с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 3,23 на
хиляда, установена по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с
№ ARDN-0048. Несъмнено е, че така посочения автомобил по естеството си е моторно
превозно средство по смисъла § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, тъй като е снабден с двигател
за придвижване, а действията на подсъдимия по привеждане в движение и
направляване придвижването на автомобила в пространството, чрез определяне
скоростта и посоката на движение представляват управление на моторно превозно
средство по смисъла на НК. Това, че управлението на процесното МПС се е
извършвало след употреба на алкохол в концентрация от 3,23 на хиляда е установено
по надлежния ред, при спазване на разпоредбите на Наредба № 1/2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози – подсъдимият е проверен с техническо средство за
употреба на алкохол, като е отчетен резултат над 1,2 на хиляда – а именно 3,23 на
хиляда; съставен е съответен АУАН, след което на Д. е издаден и връчен талон за
изследване по образец, като той саморъчно е изписал, че приема резултата от
техническото средство и се е възползвал от предоставеното му право да не се яви в
посоченото му здравно заведение, за да даде кръв за химически анализ. Следователно в
случая за нуждите на наказателното производство определящо е показанието на
техническото средство.
От субективна страна престъплението е осъществено при пряк умисъл. При
извършване на деянието в съзнанието на подсъдимия несъмнено са съществували ясни
представи относно всички съставомерни признаци на престъплението - че предприема
управление на МПС след употреба на алкохол, при наличието на забрана за такова
поведение, т. е. Д. е съзнавал общественопасния характер на деянието и е предвиждал
6
общественоопасните му последици, като искал настъпването им.
За престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК се предвиждат наказания лишаване
от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева, както и лишаване от
права, съгласно чл. 343г от НК.
При извършената проверка на присъдата в частта за наказанието и след
собствен анализ на обстоятелствата по делото на плоскостта на чл. 54 от НК,
въззивният съд счита, че не са налице основания за корекция на отмерените от
районния съд наказания – една година лишаване от свобода, глоба в размер на 500 лева
и лишаване от правоуправление на МПС за срок от една година и шест месеца.
Правилно първоинстанционният съд е отчел проявените смекчаващи обстоятелства –
чистото съдебно минало да подсъдимия, направеното самопризнание и изразеното
критично отношение към деянието, както и отегчаващото обстоятелство - високата
концентрация на алкохол в кръвта – 3,23 промила, която е почти три пъти по-висока от
концентрацията от 1,2 промила, определяща за квалифициране на деянието като
престъпление.
Изцяло неоснователен е упрекът към районния съд, че е отчел непосочено в
обвинителния акт и след това в пледоарията на прокурора отегчаващо обстоятелство, с
което е обосновал налагане на по-тежко наказание. Подобно съждение противоречи на
основни принципи на наказателния процес. Съдът взема решението си по вътрешно
убеждение, основано на доказателствата по делото и закона. В дейността си по
определяне на вида и размера на наказанието съдът не е и е недопустимо да бъде
лимитиран според активността или пасивността на която и да е от страните в процеса.
В случая наложеното на подсъдимия Д. наказание лишаване от свобода е в
размер на специалния минимум по чл. 343б, ал. 1 от НК. Допълнително облекчаване на
наказателната му отговорност, каквото иска се прави, предполага да се приложи
разпоредбата на чл. 55 от НК. Поначало изпълването на хипотезата на чл. 55 от НК
изисква кумулативното проявление на две условия – наличие на изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства и убедителна констатация, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за подсъдимото лице. В
разглеждания случай настоящият съд не открива кумулативност на двете условия.
Проявените смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни.
Наложеното наказание от една година лишаване от свобода не се явява несъразмерно
тежко, като въззивният съд ще си позволи да посочи, че при определяне на размера му
е проявен либерализъм. Несъмнено е, че управлението на МПС след употреба на
алкохол е със завишена степен на обществена опасност, която се обуславя от
динамиката на извършване на подобен род престъпни прояви. Настоящият случай не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, напротив – отчетената при
7
подсъдимия концентрация от 3,23 на хиляда в пъти надвишава предвидената такава за
квалифициране на деянието като престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. На това
обстоятелство (съвкупно с данните, че управлението е извършвано в градска среда и в
превозното средство се е возело още едно лице) е следвало да се отдаде по-голяма
тежест, чрез налагане на основното наказание в размер над специалния минимум.
Правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК,
като изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено и на подсъдимия е
определен изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Налице са формалните предпоставки за ангажиране на института на условното
осъждане, като наред с това за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Д. не е
наложително да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода.
Правилно и законосъобразно, при отчитане на тежестта на престъплението и
данните за материалното му положение и имуществено състояние, на подсъдимия е
наложено кумулативното наказание глоба в размер над минималния и под средния – а
именно глоба в размер на 500 лева.
Правилно и законосъобразно е определен размера на наложеното по реда на чл.
343г, вр. с чл. 343б, ал. 1 от НК наказание лишаване от право да управлява МПС.
Съответни на данните по делото са изводите на районния съд за завишена степен на
обществена опасност на деянието и за проявена упоритост от страна на дееца, който
без да държи сметка за собственото си алкохолно опиване, в ранния час на
денонощието и в градска среда управлява МПС. В случая изключително високата
концентрация на алкохол съставлява отегчаващо обстоятелство, на което резонно е
отдадена нужната тежест при определяне на размера на това наказание. Наложеното на
подсъдимия М. Д. наказание от една година и шест месеца лишаване от право да
управлява МПС е в съответствие и с материалния закон – чл. 49, ал. 2 от НК,
тълкуването на който ясно определя, че срокът на наказанието лишаване от права не
може да е по-кратък от срока на наказанието лишаване от свобода.
Законосъобразно първоинстанционният съд е приложил нормата на чл. 59, ал.
4 от НК и е постановил при изпълнение на наказанието лишаване от право да се зачете
времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред,
считано от 25.09.2022 г.
При извършената служебна проверка съдът не констатира присъдата да е
постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
отмяната ѝ.
По изложените съображения настоящият състав приема, че присъдата на
първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна, поради което следва да се
потвърди изцяло.
8
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от
НПК, Окръжен съд - Габрово
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 15 от 12.10.2022 г. по НОХД № 104/2022
г. по описа на Районен съд – Дряново.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9