РЕШЕНИЕ
№ 564
гр. Благоевград, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Емилия Дончева
Вера Коева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело №
20251200500775 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от Г. В.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ж.к. „Е.“ бл.*, вх., ет., ап. , чрез адв.
М. П.- Б. против Решение № 330/23.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2642/2024 г.
по описа на РС- Благоевград, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният
от жалбоподателя против „С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бл., ул. „Ц. С.“ №., представлявано от Д. С. Ю. иск за заплащане на
сумата в размер на 2000 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба- 01.10.2024 г. до окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението,
за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и
необоснованост.
Твърди се, че РС- Благоевград неправилно и в противоречие с материалния
закон и процесуалните правила е приел, че дължимото обезщетение по чл. 224 КТ
на служителя е изплатено. Сочи се, че съгласно задължителната практика на ВКС
получаването на трудовото възнаграждение от работника се доказва с подписа му
във ведомостта, както и срещу разписка. В случая подпис върху ведомост от страна
на ищеца за получаване на обезщетение не бил положен. По делото не била
представена и разписка, установяваща, че дължимото обезщетение по чл. 224 КТ
по период и размер е изплатено от работодателя.
1
Оспорва се извода на районния съд, че с платежния документ от 30.08.2024 г.
са изплатени всички дължими суми на ищеца, включително и претендираното
обезщетение. От приетото трудово досие на ищеца било установено, че освен
основната работна заплата, ежемесечно ищецът е получавал и командировъчни,
които приблизително се равнявали на сумата, посочена в платежния документ от
30.08.2024 г. с основание работна заплата.
Сочи се, че от заключението на вещото лице по приетата съдебно-
счетоводна експертиза по несъмнен начин било доказано, че неизползвания от
ищеца платен годишен отпуск е 27 работни дни. Дори и да се приемело, че сумата
от 2000 лв. представлява обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
остатъкът от незаплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
бил в размер на 347,92 лв.
При поддържане на твърдения в горната насока се обосновава искане за
отмяна изцяло на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.
С отговора на въззивната жалба се излага становище за неоснователност на
жалбата.
Сочи се, че първоинстанционният съд правилно е квалифицирал спорното
материално право, както и правилно е приложил относимите материалноправни
разпоредби. Налице било и съответствие между изводите на съда и установените
фактически положения.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено
решението на РС- Благоевград като правилно и законосъобразно.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав, намира следното:
Производството пред РС- Благоевград е образувано по искова молба от Г. В.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Е.“ бл., вх., ет., ап. против „Си Ел Ес
Солар Инсталърс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Бл., ул. „Ц. С.“
№, представлявано от Д. С. Ю.- управител, с която е предявен иск за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 2000,00 лв., представляваща
неизплатено (нетно) обезщетение по чл. 224 КТ за 20 работни дни неизползван
отпуск, 10 дни за 2023 г. и 10 дни за 2024 г., ведно със законната лихва върха
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
С обжалваното решение първостепенният съд е отхвърлил предявения иск
като неоснователен.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
От прието като доказателство по делото копие от трудов договор, се
установява, че на 03.04.2023 г. между ищеца Г. В. М. (служител) и ответното
дружество (работодател) е сключен трудов договор № 277/03.04.2023 г., съгласно
който работодателят възлага, а служителят приема да изпълнява длъжността
монтажник, място на работа- обекти на фирмата, пълно работно време, за
извършване на определената работа на обекта и основно месечно възнаграждение
2000,00 лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в
размер на 0,6%, с основен платен годишен отпуск в размер на 20 дни. С
допълнително споразумение № 23/09.01.2024 г. към трудов договор №
277/03.04.2023 г. е променено мястото на работа- обекти на фирмата И., период на
командироването от 09.01.2024 г. до 20.06.2024 г.
По делото е прието като доказателство удостоверение А1 относно
2
законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по
отношение на притежателя, видно от което за периода 06.01.2024 г.- 20.06.2024 г. за
ищеца е приложимо законодателството на Република България.
От справка данни за осигуряването, издадена от НАП, се установява, че
работодателят е подал данни за осигуряването на ищеца за периода м.04.2023 г.-
м.07.2024 г.
Със заповед № 526/01.08.2024 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 01.08.2024 г.
Наредено е на работника да се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ
неизползвани 20 дни редовен годишен отпуск (10 дни за 2023 г. и 10 дни за 2024 г.).
В производството пред районният съд е назначена и приета съдебно-
счетоводна експертиза. Вещото лице сочи, че за периода от назначението на ищеца
Г. М. (03.04.2023 г.) до прекратяване на трудовото му правоотношение (01.08.2024
г.), същият има право на 27 работни дни платен годишен отпуск, от които 15
работни дни за 2023 г. и 12 работни дни за 2024 г. За периода от 03.04.2023 г. до
01.08.2024 г. ищецът не е ползвал платен годишен отпуск. Размерът на
обезщетението по чл. 224 КТ за 27 работни дни е 2347,92 лв. (по 86,96 лв. на ден
бруто). В заключението вещото лице посочва, че размерът на обезщетението по чл.
224 КТ за 20 работни дни неизползван платен годишен отпуск е 1739,20 лв.
Изплатеното обезщетение на ищеца е в размер на 2000,00 лв., начислено по
ведомост за месец юли 2024 г. Неизплатената сума за обезщетение по чл. 224 КТ е
в размер на 347,92 лв. За месец юли 2024 г. по ведомост на ищеца е начислено
брутно трудово възнаграждение в размер на 2000,00 лв. за 23 отработени дни и
2000,00 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. На 30.08.2024 г. по
банкова сметка на ищеца е преведена сума в размер на 3351,96 лв. с основание
„работна заплата м. юли“.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Районен съд- Благоевград е бил сезиран с иск по чл. 224, ал. 1 КТ, предявен
от Г. В. М. срещу „Си Ел Ес Солар Инсталърс“ ООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания
отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.
Размерът на това обезщетение се определя съобразно правилата на чл. 177 КТ, а
именно той се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово
възнаграждение за последния месец, предхождащ прекратяването на трудовото
правоотношение, през който работникът или служителят е отработил най-малко
десет работни дни.
Не е спорно между страните, че ищецът е работил в ответното дружество от
03.04.2023 г. до 01.08.2024 г. на длъжност монтажник. Последният пълен отработен
месец преди прекратяване на трудовото правоотношение е месец юли 2024 г., за
който на ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 2000,00
лв. за 23 отработени дни. От заключението на вещото лице по приетата съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорено от страните, се установи, че по ведомост за
месец юли 2024 г. на ищеца е начислено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 2000,00 лв. за 20 дни. Установи се и, че обезщетението
3
е изплатено по банкова сметка на ищеца с работната заплата за месец юли 2024 г.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба за недоказаност на
изплащането на обезщетението поради липса на подпис на ищеца върху разчетно-
платежна ведомост, както и липса на разписка за изплащане на същото.
Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения
трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово
възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице
във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на
работника. Ведомостта и платежното нареждане са нарочно съставени документи,
удостоверяващи плащане. В случая от заключението на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза е установено, че начисленото по ведомост
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, е изплатено по банкова
сметка на ищеца с трудовото възнаграждение за месец юли 2024 г.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба относно броя на дните
неизползван платен годишен отпуск, които се полагат на ищеца.
Съобразно с диспозитивното начало, предметът на делото, спорното
материално право, се определя от ищеца. Съдът е длъжен да не излиза вън от
спорния предмет, като присъжда нещо различно (повече или друго) в сравнение с
исканото от ищеца- в тази насока Решение № 19/30.05.2011 г. по гр.д. № 262/2010 г.
на ВКС. С исковата молба ищецът е предявил искова претенция за заплащането на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2000,00 лв. за 20
дни, 10 дни за 2023 г. и 10 дни за 2024 г., като районният съд се е произнесъл в
рамките на търсената защита.
С оглед изложеното, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и
законосъобразен, поради което и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК ще следва да се
потвърди, като на основание чл. 272 ГПК препраща и към мотивите на районния
съд.
С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, Окръжен съд- Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 330/23.04.2025 г., постановено по гр.д. №
2642/2024 г. по описа на Районен съд- Благоевград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5