Р Е Ш
Е Н И Е
№ 697
гр. Бургас, 25.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, LI–ви наказателен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 04.06.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 1309 по описа на РС - Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от Т.К.К. срещу Наказателно
постановление № 20-0346-000003/06.03.2020 г., издадено от Началник група към ОД
на МВР - Бургас, РУ С., с което на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП,
за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание
„глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок
от 24 месеца.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, представлява
се от адв. Андонов, който поддържа подадената жалба.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт
и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество
е неоснователна.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод
за установеност на следната фактическа обстановка:
На 30.01.2020 г., в 23:30 часа, в гр. С., на ул. Р., пред
дом 3, бил спрян за проверка лек автомобил Тойота Рав 4, с рег. № *******, управляван от жалбоподателя.
Същият бил изпробван за употреба на алкохол, като показанията на техническото
средство отчели 0,00 промила. Водачът отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества с техническо средство и му бил издаден талон за медицинско изследване с
посочена дата и час, но водачът отказал кръвна проба за анализ. За установеното
нарушение свидетелят С.Р. съставил срещу жалбоподателя АУАН, а впоследствие било
издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства.
Показанията на актосъставителя изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства.
По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установената от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление
е издадено от компетентен орган, видно от приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на министъра на вътрешните работи (л. 18-19). АУАН
е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор
към ОДМВР-Бургас, РУ С., който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол,
предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя
АУАН за нарушения по този закон (л. 15-19). Административнонаказателното производство
е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено
в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяващa да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. В случая, не са налице формални предпоставки за отмяна
на обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против
нея.
Настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя за
опорочена административнонаказателна процедура, доколкото както в АУАН, така и в
НП са посочени всички необходими законови реквизити. Посочена е и датата на съставяне
на АУАН, като последният е подписан освен от разпитания по делото актосъставител
– С.Р., но и от още двама свидетели-очевдици, присъствали на нарушението и при самото
съставяне на акта, съгласно разпоредбата на чл. 40 ЗАНН. Това става ясно от подчертаването на двете качества, в акта
от актосъставителя.
Съдът не споделя поддържаното възражение, че АНО е допуснал
съществено процесуално нарушение, тъй като не е посочил точното място на извършване
на нарушението. Видно от АУАН и от НП мястото на извършване на нарушението е конкретизирано
с посочване на конкретен номер от улицата, където е бил спрян за проверка управляваният
от жалбоподателя автомобил (гр. С., на ул. Р., пред дом 3), като съдът счита, че
така описаното дава достатъчна яснота относно мястото на извършване на нарушението.
Не е необходимо допълнително конкретизиране, за да се установи мястото на извършване
на нарушението.
На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението
на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение поради непосочване на възрастта
и месторабота на нарушителя. Видно от АУАН в него са посочени трите имена и ЕГН
на нарушителя. Съдът намира, че тези данни са достатъчни и допринасят в пълна степен
за индивидуализиране на нарушителя. Относно възрастта му в акта е посочено ЕГН,
от което може лесно да се изведе възрастта на жалбоподателя. Що се отнася до непосочване
на местоработата съдът счита, че този пропуск не представлява съществено процесуално
нарушение при съставяне на акта, тъй като не е необходимо да се посочва месторабота,
за да се индивидуализира нарушителя. Посочените данни са достатъчни да се установи
жалбоподателят като нарушител.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че му е връчен
нечетлив екземпляр от АУАН. Актът е връчен лично на Т.К. на 30.01.2020 г., като
в момента на връчването той не е вписал никакви възражения в него. Т.е. самият жалбоподател
е приел екземпляра от АУАН във вида, в който му се връчва, и не е поискал на място
да му бъде връчен друг (четлив) екземпляр. Предявен му е бил напълно четлив екземпляр
на АУАН (на л. 5 от делото), с който той се е запознал и подписал без възражения.
Ето защо той е имал възможност да се запознае със съдържанието на акта. Впоследствие
му е било връчено и НП, с което е наказан именно за нарушенията, посочени в АУАН.
Налага се извод, че правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е било
нарушено. Той е имал възможност да се защитава срещу
всички факти и обстоятелства и да организира в пълнота защитата си, включително
и в съдебното производство.
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 174, ал.
3 ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда, че водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Следователно съдействието може да бъде дадено по два начина
– чрез съгласие на лицето да бъде изпробвано с тест или чрез изпълнение на предписание
за медицинско изследване и даване на проби за химико-токсикологично лабораторно
изследване. Това са и методите за установяване на употребата на наркотични вещества
и техни аналози от водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Всеки от тези методи е годен да удостовери дали съответният водач е употребил наркотични
вещества. Така, ако водачът откаже съдействие за реализирането на който и да е от
посочените в чл. 174, ал. 3 ЗДвП методи, той на практика не изпълнява задължението,
вменено с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушението на чл. 174, ал. 3 ЗДвП
е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до невъзможност
да бъде установено дали е употребил наркотични вещества или техни аналози. В случая от доказателствата по делото се установява, че
водачът е отказал да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества, а
впоследствие е отказал да даде кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно
изследване. С това си поведение той безспорно е нарушил разпоредбата на чл.
174, ал. 3 ЗДвП, поради което както в АУАН, така и в НП нарушението е описано по
ясен и пълен начин. На жалбоподателя е бил издаден от свидетеля Р. талон за медицинско
изследване, в който е посочено, че жалбоподателят отказва да даде кръв. Видно от
талона, същият е подписан от жалбоподателя.
С оглед изложеното съдът прави извод за доказаност на извършеното
от жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
При правилно определена правна квалификация на извършеното
от К. административно нарушение, наказващият орган му е наложил и наказания в съответствие
с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Доколкото санкциите са определени
в закона по абсолютен начин относно техния вид, размер и срок, за съда не съществува
възможност да ги обсъжда, нито да ги редуцира (арг. чл. 27, ал. 5 от ЗАНН).
При извършения цялостен служебен контрол за законосъобразност
не се установиха основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление,
което налага то да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 3 НПК следва
в тежест на жалбоподателя да бъдат възложени разноските за пътни разходи на разпитания по делото свидетел С.Р. в размер на 10 лева, които са били изплатени от бюджета
на съда, както и следва да бъде осъден да заплати сумата от 5 лева за служебно издаване
на изпълнителен лист.
Съдът указва на жалбоподателя, че на основание чл. 182, ал.
2 ДОПК има възможност в седемдневен срок от влизане на решението в сила да заплати
доброволно дължимите разноски в размер на 10 лева в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд- Бургас, като в платежните документи посочи основанието
и номера на делото. В противен случай ще се пристъпи към принудителното им събиране.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0346-000003/06.03.2020 г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР - Бургас, РУ С., с което на основание чл.
174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
на жалбоподателя Т.К.К., ЕГН **********, е наложено наказание „глоба“ в размер на
2000 лева и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, Т.К.К., ЕГН **********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Бургас,
сумата от 10 /десет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, както и сумата
от 5 /пет/ лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС