№ 964
гр. Варна, 19.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на деветнадесети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20233100900601 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от А. Ж. К. срещу „Стинекс
Инвест” ЕООД обективно кумулативно съединени искове за осъждането на
ответника да заплати на ищцата: 1. на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от
72 000 евро, представляваща неустойка за периода 09.03.2021 г. – 28.02.2023
г., произтичаща от забавеното изпълнение на задължението на ответника по т.
30 от сключените помежду им на 12.09.2018 г. договор за учредяване на право
на строеж и строителство на сграда, вр. т.III.5 от договор за учредяване на
право на строеж, обективиран в нотариален акт ****, том I, ********* г. на
нотариус с рег. **** в НКРБ, вписан в ИР при СВ - гр. **** под № *****, том
CXXXVI, дело № *****, което задължение се състои в това да построи и
въведе в експлоатация сградата, предмет на договорите в ПИ с идентификатор
№ ***** по КККР на гр. ****; 2. на основание чл. 92, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 82
ЗЗД сумата от 9200 евро – представляваща обезщетение за пропусната полза –
неполучаването на част от цената за продажбата на апартамент **** от същата
сграда по силата на сключен между ишцата и Т. Б. Д. договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт ********, том IX, дело 15010 от
29.10.2021 г. на нотариус И. Н. с район на действие - СРС, вписан в СВ – гр.
**** под акт № 163, том CCVIII, дело 62256, претърпяна вследствие
неизпълнението на същото задължение от страна на ответника, ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от депозирането на исковата
молба – 26.10.2023 г. до окончателното им заплащане.
Размяната на книжа е приключила с депозиране на допълнителен
отговор от ответника, в който релевирано и възражение за прихващане с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, на основание т. 4 от раздел III от
нотариален акт **** вр. т. 31 от договора за строителство.
1. По предварителните въпроси:
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за
нередовност на предявените искове, доколкото в исковата молба е ясно
посочено, че претенцията за заплащане на неустойка и тази за обезщетяване
на пропуснатите ползи се основават на забавеното изпълнение на ответника на
задължението му по т. III. 2. и т. III. 5 от сключения между страните договор
за учредяване на право на строеж, обективиран в нотариален акт ****, том I,
1
********* г. на нотариус с рег. **** в НКРБ, вписан в ИР при СВ - гр. ****
под № *****, том CXXXVI, дело № *****, вр. т. 2 от договора за учредяване
на право на строеж и строителство на сграда да построи и въведе в
експлоатация процесната сграда в уговорения помежду им срок. Начинът на
формиране на размера на претенциите също е конкретизиран в достатъчна
степен. Всичко това изключва необходимостта от повторното уточняване на
исковете.
Наведеното от ответника възражение за прихващане следва да бъде
прието за разглеждане в настоящото производство, доколкото същото е във
връзка с вземанията по процесните договори. Съобразявайки обаче, че то е
заявено в три алтернативни варианта, а именно: 1. за сумата от 29 900 евро за
периода от деня, следващ падежа на задължението - 01.04.2023 г. – до датата
на депозиране на отговора на исковата молба – 25.01.2024 г.; 2. за сумата от
35 900 евро за периода от деня, следващ падежа на задължението 01.04.2023 г.
– до датата на депозиране на уточнителната молба към отговора на исковата
молба – 25.03.2024 г.; и 3. 6100 евро за периода от датата на депозиране на
отговора на исковата молба - 25.01.2024 г. до депозирането на уточнителната
молба към него – 25.03.2024 г., настоящият състав счита, че разглеждането му
е допустимо единствено за сумата от 29 900 евро, претендирана за времето
от 01.04.2023 г. до 25.01.2024 г. Този извод се налага, доколкото съгласно чл.
367, ал.2, т. 5 ГПК основанието, размера и периода на възражението за
прихващане се посочват с отговора на исковата молба. Последващото
уточнение на възражението не може да служи като основание за удължаването
на времевия период, респ. увеличението на неговия размер, доколкото
противното би довело до възможност за злоупотреба с процесуални права.
Заявените претенции и възражението за прихващане са основани на
твърдения за неизпълнение на задължения на съответната страна по спора по
сключена помежду им сделка, чийто търговския характер налага
разглеждането на спора по реда на глава 32 от ГПК.
2. По доказателствата:
Писмените доказателства, представени от страните ще бъдат допуснати
до приемане в съдебно заседание. На основание чл. 183, ал. 1 ГПК на всяка
страна следва да бъде дадена възможност най-късно в първото открито
съдебно заседание да завери за вярност с оригинала съответните документи.
Неоснователно е искането на ищцата, отправено в допълнителната искова
молба за недопускане на писмените доказателства, представени от ответника,
тъй като от самото им описание в отговора става ясно какви твърдения ще
бъдат доказвани с тях.
Основателно се явява искането на ответника за изискването на
основание чл. 192 ГПК на съответната документация от „Топлофикация
София“ ЕАД и „Коникс-Консулт Инженеринг-2005” ЕООД, доколкото с тях
ответникът цели доказване на възраженията си, наведени в отговора на
исковата молба. На страната обаче следва да бъде даден срок за представяне
на нарочна молба, която да бъде изпратена на съответното дружество.
Не следва да бъде уважено искането на ответната страна за изискването
на цялата строителна документация от Столична община на основание чл. 192
ГПК. С оглед поставените задачи към СТЕ. В случай, че страната желае
изискване копия на конкретни документи, ще бъде дадена възможност за
уточнение и съответно представяне на молба по чл. 192 от ГПК. Във връзка с
това, уважено ще бъде искането на „Стинекс инвест” ЕООД за провеждане на
2
съдебно-техническа експертиза с поставените в отговора на исковата молба
задачи. В случай на необходимост от снабдяване с документи и/или
информация от Столична община, на вещото лице ще бъде издадено съдебно
удостоверение при отправено от негова страна искане за това. Не се споделят
възраженията на ищцата за оставяне без уважение на искането за провеждане
на СТЕ, тъй като формулираните задачи не касаят даването на отговор на
правни въпроси, а събирането на технически данни по въвеждането на
сградата в експлоатация.
Като относимо към предмета на спора ще бъде уважено и искането за
събиране на гласни доказателства за установяването на твърдяното от
ответника бездействие на „Топлофикация София” ЕАД във връзка с
присъединяването на сградата към топлофикационната мрежа на града, както
и за отправянето на покана до ищцата за прехвърляне на ответника на
съответните ид. ч. от поземления имот, в който е построена сградата.
Изложените от ищцата възражения срещу допускането на разпит на свидетел
за установяването на първата група обстоятелства не се споделят от съда,
доколкото за доказването на нечия забава законът не поставя изискване за
писмена форма. По отношение на втората група обстоятелства ищцовите
възражения се явяват неоснователни, защото са относими единствено към
оценката на показанията по същество, но не и към допустимостта на самото
доказателствено искане.
Уважено ще бъде и искането на ответника за задължаване на ищцовата
страна за предоставяне по реда на чл. 183, ал. 1 ГПК на оригинала на
издаденото й от нотариус И. И. удостоверение за връщане на сумата, платена
от Т. Д. по договора за покупко-продажба на два от обектите в процесната
сграда.
Следва да бъде уважено и искането на ищцата за издаване на съдебно
удостоверение за снабдяване от нотариус И. Н. с платежни документи,
свързани с доказването на иска за пропуснати ползи.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ редовна искова молба от А. Ж. К., гр.
*** с която срещу „Стинекс Инвест” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна са
предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждането на
ответника да заплати на ищцата: 1. на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от
72 000 евро, представляваща неустойка за периода 09.03.2021 г. – 28.02.2023
г., произтичаща от забавеното изпълнение на задължението на ответника по т.
30 от сключените помежду им на 12.09.2018 г. договор за учредяване на право
на строеж и строителство на сграда, вр. т.III.5 от договор за учредяване на
право на строеж, обективиран в нотариален акт ****, том I, ********* г. на
нотариус с рег. **** в НКРБ, вписан в ИР при СВ - гр. *** под № *****, том
CXXXVI, дело № *****, което задължение се състои в това да построи и
въведе в експлоатация сградата, предмет на договорите в ПИ с идентификатор
№ ***** по КККР на гр. ***; 2. на основание чл. 92, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 82
ЗЗД сумата от 9200 евро – представляваща обезщетение за пропусната полза –
неполучаването на част от цената за продажбата на апартамент **** от същата
сграда по силата на сключен между ишцата и Т. Б. Д. договор за покупко-
3
продажба, обективиран в нотариален акт ********, том IX, дело 15010 от
29.10.2021 г. на нотариус И. Н. с район на действие - СРС, вписан в СВ – гр.
*** под акт № 163, том CCVIII, дело 62256, претърпяна вследствие
неизпълнението на същото задължение от страна на ответника, ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от депозирането на исковата
молба – 26.10.2023 г. до окончателното им заплащане.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ релевираното от ответника в отговора
на исковата молба, уточнен с молба с вх. № 8001/27.03.2024 г. възражение за
прихващане с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 29 900 евро,
представляваща мораторна неустойка за периода от 01.04.2023 г. до 25.01.2024
г. за неизпълнение на задължение по р-л III, т.4 от договор за учредяване на
право на строеж, обективиран в нотариален акт ****, том I, ********* г. на
нотариус с рег. **** в НКРБ, вписан в ИР при СВ - гр. София под № *****,
том CXXXVI, дело № *****, вр. т. 31 от за договора за учредяване на право на
строеж и строителство на сграда, тъй като ищцата не е изпълнила
задължението си след въвеждане на сградата в експлоатация да прехвърли на
ответника съответните идеални части от поземлен имот с ид. № ***** по
КККР на гр. София, съответстващи на площта на самостоятелните обекти, за
които му е било учредено право на строеж.
НЕ ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ наведените от ответника в отговора
на исковата молба, уточнен с молба с вх. № 8001/27.03.2024 г. алтернативни
възражения за прихващане, по посочени по-горе мотиви.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в съдебно заседание писмените
доказателства, представени към исковата молба и отговора по нея.
УКАЗВА на страните най-късно в първото открито съдебно заседание
да заверят следните документи: - А. К. – гръб на л. 18 – 21; 35 – 37; 43; и
отделно 45 – 47; „Стинекс Инвест“ ЕООД – л. 99; 100-110; 131-133; и гръб на
л. 76-92; 95 – 96; 113; 114-126; 128-130 като ПРЕДУПРЕЖДАВА всяка от
страните, че в случай на неизпълнение на указаното, незаверените документи
ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото и ще бъдат
приложени към корица.
ДОПУСКА събиране на доказателства по реда на чл. 192 от ГПК от
„Топлофикация София“ ЕАД и от „Коникс-Консулт Инженеринг-2005“
ЕООД.
УКАЗВА на „Стинекс Инвест“ ЕООД в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да представи нарочна молба, която да
бъде изпратена на „Топлофикация София“ ЕАД за снабдяване с необходимите
документи, които следва да бъдат конкретизирани /или самата преписка/, като
в случай не неизпълнение ПРЕДУПРЕЖДА дружеството, че искането по чл.
192 от ГПК ще бъде оставено без уважение.
УКАЗВА на „Стинекс Инвест“ ЕООД в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да представи нарочна молба, която да
бъде изпратена на „Коникс-Консулт Инженеринг-2005“ ЕООД за снабдяване с
необходимите документи, които следва да бъдат конкретизирани /или самата
преписка/ като в случай не неизпълнение ПРЕДУПРЕЖДА дружеството, че
искането по чл. 192 от ГПК ще бъде оставено без уважение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на
Столична община, направление „Архитектура и градоустройство“ за
представяне по делото, на основание чл. 192 ГПК на цялостната строителна
4
документация, свързана с изграждането и въвеждането в експлоатация на
процесната сграда като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да представи нарочна молба по чл.
192 от ГПК с посочване на конкретните документи, които да се изискат в
копие от третото лице.
ДОПУСКА провеждането на съдебно-техническа експертиза, по която
вещото лице, след запознаване с материалите по делото и извършване на
други необходими му справки и да даде заключение по въпросите на
ответника, които съдът преформулира по следния начин:
1. Как /с изпълнението на каква процедура/ процесната сграда е била
въведена в експлоатация, ако към момента на въвеждане, не е била
изградена връзката с топлопреносната мрежа на гр. София?
2. Какви действия са били извършени с цел въвеждане в експлоатация на
сградата? На кои дати, по искане на кои лица, и от кои лица са били
извършени те? Отговорът следва да бъде даден в табличен вид, като
съответните действия бъдат описани по хронологичен ред.
УКАЗВА на вещото лице, че в случай на необходимост, може да му бъде
издадено съдебно удостоверение с цел снабдяване с необходимата му
информация от трети – неучастващи в спора лица, включително Столична
община.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на експертизата в
размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева, вносим от ответника в
едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане с представяне
по делото на доказателства за това в същия срок.
УКАЗВА, че вещото лице ще бъде определено в закрито заседание след
представяне на доказателства за внесен депозит.
ДОПУСКА, по искане на ответника, при режим на довеждане
събирането на гласни доказателства чрез разпита на свидетеля П. С. Й., в
качеството й на управител на „Про Консултинг“ ЕООД за установяването на
обстоятелствата, свързани с осъществяваната между представляваното от нея
дружество и „Топлофикация София“ ЕАД комуникация по свързването на
процесната сграда към топлофикационната система на гр. София, вкл.
обстоятелствата около сключването между „Топлофикация София“ ЕАД и
възложителя на договора за присъединяването й.
ДОПУСКА, по искане на ответника, при режим на довеждане
събирането на гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ж. К. И.,
относно установяването на обстоятелствата, свързани с отправянето на покана
до ищцата да изпълни задължението си да прехвърли на ответника
съответните ид. ч. от поземления имот, върху който е построена сградата,
предвидено в раздел III, т. 4 от нотариален акт **** за учредяване на право на
строеж.
УКАЗВА на ответника да осигури явяване на лицата в съдебно
заседание като при неизпълнение без основателна причина, което води до
отлагане на производството, ще понесе глоба в размерите по ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата А. Ж. К. да представи в първото по делото
съдебно заседание оригинала на издаденото й от нотариус И. И., рег. № 40 в
НК удостоверение за връщането на сумата от 9200 евро на купувача Т. Б. Д.,
5
представено в заверено за вярност с оригинала копие на л. 38 по делото, на
основание чл. 183, ал. 1 ГПК като ПРЕДУПРЕЖДАВА ищцата А. Ж. К., че в
случай на неизпълнение, представеният препис ще бъде изключен от
доказателствата по делото, на основание чл. 183, ал. 1, изр. 2 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ СЪДЕБНО УДОСТОВЕРЕНИЕ на ищцата А. Ж. К.,
което да й послужи пред нотариус И. И., рег. № 40 в НК за снабдяване с копие
на платежно нареждане, с което Т. Б. Д. е превела по негова сметка,
посочената в договора за доверителна сметка от 29.10.2021 г., заведен в общия
му регистър под № *** г., сума от 9200 лв. и копие на платежно нареждане, с
което нотариусът е превел обратно на Т. Б. Д. сума в същия размер на
основание същия договор.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове като разяснява, че медиаторът може да съдейства за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Медиацията може да бъде осъществена в
ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд Варна, адрес гр. Варна, ул. „
Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 /сградата в която се помещава СИС при ВРС/, без
заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
на ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, тел. 052 623 362, e-mail:
*********@***.**.
УКАЗВА на страните, че за да се постигнат благоприятните последици
от доброволно уреждане на спора, предвидени в чл. 78, ал. 9 от ГПК, а именно
връщане на половината от внесената държавна такса на ищеца, следва да бъде
постигната съдебна спогодба по предмета на спора, която да е обективирана и
подписана от представителите на страните в протокола от насроченото
открито съдебно заседание, и одобрена от съда, по реда на чл. 234 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните, на 19.09.2024 г. от 15.00 часа.
Съобщава на страните следния проект за доклад по делото:
В исковата молба се излага, че ищцата А. К. е учредила право на строеж
в полза на ответното дружество върху неин собствен поземлен имот с ид. №
***** по КК на гр. ******, находящ се в гр. ******, район ******, ул.
********** въз основа на сключен с ответника на 12.09.2018 г. договор за
учредяване на право на строеж, обективиран в нотариален акт ****, том I,
********* г. на нотариус с рег. **** в НКРБ, вписан в ИР при СВ - гр.
******** под № *****, том CXXXVI, дело № ***** (за краткост: нотариален
акт ****) и сключен на същата дата между ищцата, в качеството й на
възложител, и ответното дружество, в качеството му на изпълнител договор за
учредяване на право на строеж и строителство на сграда (за краткост: договор
за строителство).
Твърди се, че наред с останалите постигнати договорености, ответникът
е поел задължение да построи, съгласно одобрен инвестиционен проект, и
предаде на ищцата в уговорения срок, част от обектите в сградата, за които тя
е запазила за себе си правото на строеж, а именно: апартаменти № 7, 8 и 11,
складове № 1, 2 и 3 и гараж 1-2, заедно със съответните ид. ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху имота; както и 25,40 ид. ч. от
урегулирания поземлен имот, обособени за използване като паркомясто 2-3.
Ищцата заявява, че на основание т. III.2.и т. III.5 от нотариалния акт във
6
връзка с т. 2 от договора за строителство ответникът се е задължил да построи
и въведе в експлоатация сградата до 08.03.2021 г. Това обаче е било сторено
едва на 28.02.2023 г. т. е. със забава от 720 дни. Доколкото съгласно т. 30 от
договора за строителство вр. т. III.2.и т.III.5 от нотариалния акт, за всеки
просрочен ден е дължима неустойка от 100 евро, ищцата претендира вземане в
заявения размер. Твърди, че с нотариална покана, получена от ответника на
22.06.2023 г., е поканила същия да й заплати въпросната сума, но това не е
било сторено.
Излага се и че тъй като на 09.04.2021 г. е бил съставен констативен акт
образец 15 за установяване на годността за приемане на строежа, на
29.10.2021 г. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт ********, том IX, дело № 15010 от 29.10.2021 г. на нотариус
И. Н., с район на действие СРС, вписан в СВ – гр. ******** под акт № 163,
том CCVIII, дело № 62256 (за краткост: нотариален акт ********) ищцата е
продала на Т. Д. в степен на завършеност „груб строеж“ апартамент ****,
заедно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот.
Сумата от 9200 евро - част от общата цена по договора била вложена по
сметка на нотариуса въз основа на сключен между страните по сделката и
нотариуса тристранен договор за доверителна сметка. Същата е следвало да
бъде заплатена на ищцата в двудневен срок след представянето от нейна
страна пред нотариуса, на удостоверение за въвеждане на сградата в
експлоатация. Съгласно договора за продажба и тристранния договор, в
случай че в срок до 30.08.2022 г. такова не бъде представено, нотариусът е
следвало да върне сумата на купувача. Тъй като сградата не била въведена в
експлоатация преди тази дата, нотариусът не превел на ищцата въпросната
сума, което тя разглежда като пропусната полза, пряко следваща от срочното
неизпълнение на задължението на ответника. Въпреки отправената му
нотариална покана за заплащане на сумата, получена на 24.03.2023 г.,
ответникът е отказал да стори това.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК от „Стинекс Инвест“ ЕООД е постъпил
отговор на исковата молба, в който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на исковете. Възразява се, че неправилно ищцата смесва
строителните етапи „построяване на сграда“ и „въвеждане на сградата в
експлоатация“. Сочи се, че съгласно одобрения инвестиционния проект, част
„ОВК“, в зданието е следвало да бъде изградена вътрешна топлоснабдителна
и отоплителна инсталация, за използването на която, тя е трябвало да бъде
присъединена към топлопреносната мрежа на града. Процесът по
присъединяване, според ответника, обаче представлява комплексна
процедура, в която участие взема не само той, но и множество трети лица,
върху чието поведение той няма контрол. Доколкото в процеса основно
участие има „Топлофикация София“ ЕАД, която следва да изгради и въведе в
експлоатация присъединителен топлопровод и абонатна станция, то
ответникът твърди, че преимуществено вина за невъвеждането на сградата в
експлоатация в срок, носи именно топлофикационното дружество, доколкото
макар да е инициирал процедурата по присъединяване още на 21.10.2019 г., до
депозирането на отговора по делото – 25.01.2024 г., присъединяването не е
било завършено. По тази причина страната счита, че е налице хипотезата на
невиновна невъзможност за изпълнение по смисъла на чл. 81, ал. 1 ЗЗД.
Позовава се и на разпоредбата на т. 3 от раздел III от нотариалния акт с оглед
спирането на договорните срокове при настъпването на независещи от него
7
обстоятелства. Ответното дружество излага и че по негова инициатива,
поради неоказването на необходимото съдействие от „Топлофикация София“
ЕАД, е било извършено допълнително обследване на вече изградената ел.
инсталация на сградата, на база на което е било издадено становище от
проектанта по част „електро“, според което апартаментите в сградата е
можело да бъдат отоплявани посредством ел. уреди.
„Стинекс Инвест“ ЕООД твърди, че забавата се дължи и на
бездействието на упражняващото строителен контрол „Коникс-Консулт
Инженеринг-2005“ ЕООД, което не е предоставило на компетентните органи
поисканите му документи и информация по подаденото на 10.08.2022 г.
заявление за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Ответникът твърди, че ищцата е знаела за бездействието на „Коникс-Консулт
Инженеринг-2005“ ЕООД, тъй като именно тя, като възложител по смисъла на
ЗУТ, е сключила договора с предложеното от ответника друго дружество
„Строй Консулт 05“ ЕООД, което да осъществява строителен контрол.
В отговора се оспорва и че в сключените между страните два договора е
бил уговорен конкретен срок за въвеждане на сградата в експлоатация.
Ответникът счита, че посоченият в раздел II, т. 2 от договора за строителство
срок от 24 месеца се отнася само за построяването на зданието и подаването в
същия този срок на документите за въвеждането му в експлоатация, но не и за
реалното снабдяване с удостоверение за това. Страната се позовава и на
систематичното място на въпросната клауза, тълкувано във връзка с поетите в
раздел III, т. 7 и раздел VI, т. 27 от договора за строителство задължения и
съответни срокове.
Твърди се, че уговореното в раздел VI, т. 30 от договора за строителство
по съществото си не представлява неустоечно задължение по смисъла на чл.
92 ЗЗД, защото в случай на договаряне на такова, то следва да бъде
формулирано по ясен и недвусмислен начин във връзка с неизпълнението на
някое конкретно задължение, а не да бъде извличано по тълкувателен път. В
евентуалност се възразява, че уговорената неустоечна клауза е нищожна
поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД като излизаща
извън нейните обезпечителна, обезщетителна и санкционна фукции.
Ответникът счита и че е изпълнил основното си задължение по договора –
построяването на сградата, за което е издаден акт образец 15 още на
09.04.2021 г., в сравнение с което невъвеждането й в експлоатация
представлява незначително неизпълнение.
Във връзка с иска за обезщетяване на пропуснатите ползи, ответникът
препраща към вече изложеното относно липсата на уговорен срок за
въвеждане на сградата в експлоатация. Настоява, че върнатата на купувача
сума не представлява вреда за ищцата. Счита, че е недопустимо кумулирането
на искове за заплащане на неустойка и обезщетение за пропуснати ползи,
произтичащи от неизпълнението на едно и също задължение – конкретно
забавата от въвеждане на сградата в експлоатация. В тази връзка поддържа, че
в случай че искът за неустойка бъде уважен, то неустойката ще бъде дължима
заедно с разликата до размера на вредите, ако същите я надвишават по размер.
Оспорва се и че ищцата е претърпяла каквито и да било вреди, които да са
пряка и непосредствена последица от негово виновно забавено изпълнение.
Обръща се внимание и че не се твърди да е претърпяла вреди в размер по-
голям от този, претендиран като неустойка. Поддържа се, че твърдяното
обезщетение за пропуснати ползи не представлява предвидима към момента
8
на сключване на договорите между спорещите страни, вреда по смисъла на чл.
82 ЗЗД. Въвежда се и възражение на основание чл. 83, ал. 2 ЗЗД, основано на
твърдения, че макар ищцата да е била възложител по смисъла на ЗУТ, тя не е
предприела необходимите действия за избягване на вредите.
В отговора си ответникът релевира и възражение за прихващане със
сумата от 29 900 евро, представляваща мораторна неустойка в размер на по
100 евро на ден за периода от за периода от 01.04.2023 г. до 25.01.2024 г.
дължима му от ищцата на основание т. 4 от раздел III от нотариален акт ****
вр. т. 31 от договора за строителство, тъй като счита, че ищцата не е
изпълнила задължението си след въвеждане на сградата в експлоатация да му
прехвърли съответните идеални части от процесния поземлен имот,
съответстващи на площта на самостоятелните обекти, за които му е било
учредено право на строеж върху имота. Доколкото не е бил уговорен падеж на
въпросното задължение, ответникът твърди, че ищцата е била поканена устно
– от служител на „Строй Консулт 05“ ЕООД - Ж. И., да стори това не по-късно
от 31.03.2023 г. Твърди обаче, че това тя не е сторила и до момента на
депозиране на уточнителната молба към отговора – 25.03.2024 г.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК от ищцата е постъпила допълнителна
искова молба, с която се поддържа изложеното в първоначалната такава и се
оспорват възраженията на ответника по двата предявени иска. За неотносимо
ищцата счита изложеното във връзка с невъзможността за ангажиране на
отговорността й поради поведението на „Топлофикация София“ ЕАД, тъй
като тя не е страна по сключения между дружествата договор за
присъединяване. Противопоставя се и на становището за нищожност на
клаузата, на която основава претенцията си за неустойка, доколкото счита, че
сключените с ответника сделки са търговски по смисъла на чл. 286, ал. 1 и чл.
286, ал. 2 ТЗ, поради което и ответникът, като търговец, не може да се
позовава на прекомерността на неустойката с оглед забраната на чл. 309 ТЗ.
Оспорва и възражението, че неизпълнението е незначително, тъй като без
удостоверението за въвеждане в експлоатация, сградата не е могла да бъде
ползвана.
Касателно възражението за прихващане, ищцата оспорва същото по
основание и размер. Възразява, че клаузата на която се позовава ответникът,
не съдържа уговорка за заплащане на неустойка в случай на непрехвърляне на
въпросните ид. ч. от поземления имот, а само дължимостта на такава в случаи,
в които не е оказала необходимото съдействие на ответника. Оспорва
твърдението на насрещната страна, че е била поканена да изпълни
задължението си, вкл. и чрез отговора на исковата молба, тъй като счита, че
същият не съдържа подобна покана. Доколкото не е била канена оспорва и
твърдението, че е отказала изпълнение.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК от ответника е постъпил отговор, с който
поддържа становището си за неоснователност на предявените искове, въз
основа на всички свои вече наведени твърдения и възражения. Счита, че
разпоредбата на чл. 309 ТЗ е неотносима. Настоява, че ищцата не е положила
дължимата грижа на добрия стопанин по чл. 83 ЗЗД при сключване на
договора за продажба на апартамент 8 от сградата, уговаряйки в него
недостатъчен срок за снабдяване с удостоверение за въвеждането в
експлоатация, въпреки че е знаела, че „Топлофикация София” ЕАД не е
започнала изграждането на съответните съоръжения.
С оглед въведените твърдения в исковата молба и доколкото претенцията
9
за претърпени вреди в размер на 9200 евро е с идентично основание, както
заявената неустойка по т.30 от договора, а именно забава на строителя, то
съдът приема, че същата следва да бъде квалифицирана като иск за вреди над
неустойката по см. на чл. 92 ал.1 изр.2 от ЗЗД.
Правна квалификация на правата: по предявените от ищцата искове -
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1, изр. 2 вр. 82 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД. По възражението за
прихващане – чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 377 вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът обявява за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните на следните
обстоятелства:
1. сключването на 12.09.2018 г. между страните по спора на: 1. договор за
учредяване на право на строеж, обективиран в нотариален акт ****, том
I, ********* г. на нотариус с рег. **** в НКРБ, вписан в ИР при СВ - гр.
София под № *****, том CXXXVI, дело № ***** и 2.договор за
учредяване на право на строеж и строителство на сграда;
2. въвеждането на сградата в експлоатация на 28.02.2023 г.;
3. изпращането на 16.03.2023 г. на нотариална покана от ищцата на
ответника за заплащането на сумата от 9200 евро, която ответникът е
получил на 24.03.2023 г. и изпращане на нотариална покана на 21.06.2023
г. за заплащане на неустойка по т.30 от договора, получена от ответника
на 22.06.2023 г.
Доказателствена тежест:
По иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД – ищцовата страна следва да установи
при условия на пълно и главно доказване, че: е изправна страна по валидна
облигационна връзка по двата договора, сключени с ответника; в уговорения в
т. III.2.и т. III.5 от нотариалния акт във вр. с т. 2 от договора за строителство
срок - до 08.03.2021 г., ответникът се е задължил да построи и въведе в
експлоатация сградата; че клаузата на т. 30 от раздел VI съдържа задължение
за заплащане на неустойка.
От своя страна, ответникът следва да установи, че: е бил изправна
страна по двата сключени с ищцата договора; забавата в изпълнение на
задължението му да въведе в експлоатация сградата се дължи на поведението
на „Топлофикация София“ ЕАД и „Коникс-Консулт Инженеринг - 2005“
ЕООД; клаузата, по която се претендира заплащането на неустойка е нищожна
поради противоречие с добрите нрави; в уговорения срок се е задължил само
да построи сградата и да подаде документите, необходими за въвеждането й в
експлоатация; евентуалното му неизпълнение е незначително; ищцата е знаела
за бездействието на „Коникс-Консулт Инженеринг-2005“ ЕООД за
предоставяне на необходимите документи и информация на съответния орган
по заявлението за въвеждане в експлоатация.
По иска по чл. 92, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД , ищцата следва да
докаже, че: е сключила договор за продажба на апартамент **** с Т. Б. Д. и
тристранен договор с последната и нотариус И. Н.; от Т. Б. Д. е извършено
плащане на сумата от 9200 евро по доверителната сметка на нотариуса и че
същата е била върната обратно на третото лице от нотариуса; вредата
надхвърля уговорената и претендирана в настоящото производство по иска по
чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойка; вредата е пряка последица от неизпълнението на
насрещното задължение в срок и е била предвидима към датата на сключване
10
на договорите с ответника.
Ответникът следва да докаже, че ищцата е знаела, че „Топлофикация
София“ ЕАД не е започнала изграждането на съответните съоръжения.
По възражението за прихващане по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, ответникът
следва да установи, че: клаузата, въз основа на която претендира заплащането
на неустойка обхваща задължението за прехвърляне на съответните ид. ч. от
правото на собственост върху поземления имот; ищцата е била поканена да
изпълни задължението си за прехвърляне на ид. ч. в срок до 31.03.2024 г. и че е
отказала да стори това;
Ищцата, от своя страна, следва да установи, че в предоставения й срок е
прехвърлила съответните ид. ч. от поземления имот.
Указва на ищцовата и ответната страна, че са ангажирали доказателства
за установяване на твърденията си освен за тези по-долу.
Указва на ищцата, че не сочи доказателства, че търпи вреди от
забавеното изпълнение на ответника, надхвърлящи уговорената неустойка.
Указва на ответника, че не сочи доказателства, че: ищцата е знаела за
бездействието на „Коникс-Консулт Инженеринг-2005“ ЕООД за предоставяне
на необходимите документи и информация на съответния орган по
заявлението за въвеждане в експлоатация; ищцата е знаела, че „Топлофикация
София“ ЕАД не е започнала изграждането на съответните съоръжения,
необходими за присъединяването на сградата към топлофикационната мрежа.
Указва на страните, че преклузия по представяне на доказателства
настъпва в първо по делото съдебно заседание.
Да се връчи препис от проекто-доклада на страните за запознаване и
становище в съдебно заседание, като на ищцата бъде изпратен и препис от
постъпилия отговор на допълнителната искова молба.
Определението е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11