Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260082
гр.ДОБРИЧ 25.06.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на двадесет и седми май през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря Нели Бъчварова
като разгледа докладваното от Председателя т.д.№27/2021г. по описа на ДОС и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ДОБРИЧ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Добрич, бул.“***“ №59 срещу ОБЩИНА БАЛЧИК, ЕИК *********, с
адрес гр.Балчик, пл.“***“ №6, представлявана от кмета на общината *** искова
молба, с която се претендира установяване по отношение на ответника, че ищецът
не дължи задължението по изпълнително дело №2021***0400106 по описа на ЧСИ с
рег.№*** на КЧСИ *** в размер на 38690,29 лв. равностойност на 19782,03 евро -
главница по акт № 001/16.12.2016 г. за установяване на частно общинско вземане,
ведно със законната лихва, считано от 29.03.2017 г.; 13364,11 лв. равностойност на 6832,96 евро -
лихва за забава, начислена за периода от 24.07.2013г. до 15.12.2016г.; 1139,21 лв. равностойност на 582,47 евро
лихва за забава, начислена за периода от 16.12.2016 г. до 29.03.2017 г.; 6908,75 лв. съдебни разноски; 1202,05 лв. - държавна такса; 150 лв. юрисконсултско възнаграждение,
представляващо вземане по изпълнителен лист от 20.04.2017г., издаден по ч.гр.д.№1115/2017г. по описа на ДРС,
поради погасяване на вземането по давност.
Претенцията на ищеца се
основава на следните, изложени в исковата молба обстоятелства: На 03.04.2017 г. от Община Балчик
е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.417 от ГПК срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич" АД пред РС
Добрич. По подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 1115 от 2017 г. по описа
на РС Добрич. С Разпореждане от 20.04.2017 г. е издадена Заповед №
656/20.04.2017 г., както и от същата дата-20.04.2017 г. е издаден изпълнителен
лист, с който „Водоснабдяване и Добрич" АД е осъдено да заплати на Община
Балчик сумите: 19782,03 евро главница по акт № 001/16.12.2016 г. за
установяване на частно общинско вземане, ведно със законната лихва, считано от
29.03.2017 г.; 6832,96 евро лихва за
забава, начислена за периода от 24.07.2013 г. до 15.12.2016г.; 582,47 евро
лихва за забава, начислена за периода от
16.12.2016 г. до 29.03.2017 г.; 6908,75 лв.
съдебни разноски; 1202,05 лв.- държавна такса и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
С молба от взискателя от 15.05.2017г. до
Държавен съдебен изпълнител при СИС при РС Балчик е образувано изпълнително
дело № 87/2017 г. срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД. По
изпълнителното дело не са извършвани принудителни изпълнителни действия, а са
извършвани единствено справки. Покана за доброволно изпълнение е получена на
18.05.2017г. от технически
сътрудник в дружеството. С изх. № 1659/25.07.2017 г. е изпратено запорно
съобщение до „УниКредит Булбанк" АД за запор на банковата сметка, което се
е върнало от банката с отбелязване, че длъжникът не е клиент на банката.
С писмо с изх. № 199/26.01.2021 г.
изпълнителното дело е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия от
ЧСИ ***. Изпълнителното дело е образувано под №95/2021 г.
На 03.02.2021 г. взискателят по изп.д.
№95/2021 г. е подал молба за прекратяване на производството на основание
чл.433, ал.1, т.2 от ГПК и връщане на изпълнителния лист /молбата приложена по
делото е копие/. С Постановление от 03.02.2021 г.
на ЧСИ делото е прекратено на основание чл.433,
ал.1, т.2 от ГПК. Съобщение до длъжника за прекратяването е получено на
08.02.2021 г., а до взискателя е изпратено по пощата на 04.02.2021 г. и
получено на 05.02.2021 г. Без
да е влязло в сила постановлението и въпреки, че същото има текст, след влизане
в сила да се изпратят съобщения да съответните институции и третите задължени
лица за вдигане на обезпечителните мерки на същата дата - 03.02.2021 г. е
образувано изпълнително дело № 106/2021 г. Т.е. прекратяването на посоченото
основание е извършено формално, с оглед прекъсване на давността, връщане на
изпълнителния лист също е формално, а
и липсват доказателства по делото /протокол за връщане на изпълнителен лист между ЧСИ
и длъжника/ на коя дата и на кого е върнат същия. По
делото на 06.02.2021 г. отново е постъпила молба за прекратяване на посоченото
основание и връщане на изпълнителния лист, а още на 03.02.2021г. е образувано
изп.д. №106/2021 г. Съобщението за
прекратяване на изпълнителното дело до взискателя Община Балчик е с различно
съдържание от съобщението за прекратяване до длъжника, в което липсва срок за
обжалване, който срок реално не е спазен.
Покана за доброволно изпълнение по
изп.д. № 106/2021 г. е получена на 15.02.2021г. Същевременно на 11.02.2021 г. е
наложен и запор на банковата сметка в „ЦКБ" АД, като цялата сума по
изп.дело е преведена от банката на ЧСИ ***. Наложен е и запор на вземането на
ищеца по изп.д. № 502/19 г. по описа на ЧСИ *** в размер на 80 000 лв., т.е
налице е свръх обезпеченост.
Съгласно мотивите на т.14 от ТР
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС започването на производство, в което длъжникът не
участва (каквото действие е подаването на заявление по чл. 417 от ГПК), не може
да прекъсне давността, а разпоредбата на чл. 116, б. "б" е
изключителна и не може да бъде тълкувана посредством аналогия на правото.
Поради това подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсва давността, която е започнала да тече за съответното вземане съобразно
общите правила, нито с влизането в сила на заповедта за изпълнение, респ. с
издаването на изпълнителния лист, поради неподаване на възражение в срок
започва да тече нова давност. Това разрешение се осланя на императивните норми
на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, в които основания за спиране и/или прекъсване на
давността, свързани с инициирането на заповедното производство и издаването на
изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение, не са предвидени, а
последиците на чл. 117, ап.2 от ЗЗД са
неприложими в настоящия случай, тъй като заповедта за изпълнение е влязла в
сила без провеждане на исково производство, т. е. без вземанията да са
установени с влязло в сила решение. С постановени по реда на чл.290 от ГПК
съдебни актове е прието, че когато кредиторът се е снабдил по облекчената
процедура по чл.242 от ГПК (отм.), респективно по чл.410 и чл.417 от действащия ГПК с изпълнителен лист, то правните му последици не се приравняват на съдебно
решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на давността съвпада
с давностния срок за погасяването на вземането, предмет на това производство,
като разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД не намира приложение. От
друга страна съгласно дадените разяснения в т.10 от Тълкувателно решение
№2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, образуването
на изпълнително дело не е изпълнително действие и не прекъсва погасителната
давност, съответно по ИД № 87/2017г. по описа на СИС при РС Балчик, не са
извършвани реални изпълнителни действия. Съгласно т.10 от ТР №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт
за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. От образуване на изп.д. № 87/2017 г. на СИС при РС
Балчик, взискателят не е поискал и съдебния изпълнител не е извършил никакви
валидни действия, съответно по силата на закона е настъпила погасителната
давност.
От друга страна съобразно съдебната
практика незабавното изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК може да се
допусне само за вземания, които са удостоверени, както по основание, така и по
размер в самия документ. За други вземания, включително акцесорни по отношение
на главното вземане, това е недопустимо, след като тяхното съдържание не е
инкорпорирано в документа, като споделят аргумента с постановката на т.4 от ТР
№ 1/ 28.12.2005 г. по т.д.№ 1/2004 г. на
ОСТК на ВКС, според което не е допустимо издаване на изпълнителен лист за
мораторните лихви върху сумата по записа на заповед за периода от падежа до
датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителния лист, тъй като в
това производство съдът проверява само формалната доказателствена сила на
изпълнителното основание и не може да се основава на данни, които стоят извън
изпълнителното основание, а освен това, съдържанието на записа на заповед по
чл.535 не включва данни относно
размер на закъснителните лихви.
Доколкото в настоящия случай е видно, че
главното вземане съобразно Акт за установяване на частно общинско вземане по
твърдение за предоставено право на безвъзмездно ползване на доставено по
договор EUROPEAID 120290/D/S/BG оборудване за диагностика, поддръжка и
моделиране на водоснабдителната и канализационна мрежа на гр.
Балчик на 23.03.2012 г., където
Бенифициент е община Балчик и е абсолютно недопустимо с оглед на наложената
Финансова корекция по проекта на Бенефициента същият да я търси от друго лице,
в случая „ВиК Добрич“ АД; акцесорното вземане е това за обезщетение за забава
(законна лихва за забава) по смисъла на чл.111 буква „в“ от ЗЗД, вземането за
платена държавна такса по ч.гр.д. представлява допълнително вземане по смисъла
на чл.119 от ЗЗД, то всички процесни суми са погасени
с изтичането на кратката тригодишна давност.
Нещо повече дори да се приеме, че главното вземане не е погасено, е погасено
вземането за лихва в размер на 6832,96 евро лихва за забава,
начислена за периода от 24.07.2013 г. до 15.12.2016 г.; 582.47 евро лихва за
забава, начислена за периода от 16.12.2016 г. до 29.03.2017 г.
Освен това вземането по Акта не представлява частно
общинско вземане.
От образуване на изп.д.№ 87/2017 г. до
образуване на изп.д. № 106/2021 г. са минали повече от три години, което
означава, че кредиторът е загубил правото да търси принудително изпълнение.
В депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба с вх.рег.№261729/22.03.2021г. ответникът
оспорва допустимостта и основателността на предявения иск.
Давността
има различна продължителност в отделните случаи, а правилата за нейното спиране
и прекъсване варират според основанията за приложението й. Безспорно заповедта
за изпълнение е вид несъдебно основание, а по отношение на несъдебните
изпълнителни основания, продължителността на давностния срок зависи от характера на вземането, за което се издава. Ако заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на вземане за парично задължение, във връзка с периодично
предоставяна услуга например, давността ще бъде три години. Видно е, че в
процесния случай се касае за задължения, установени с Акт за установяване на частно общинско вземане - т.е. давността е
петгодишна.
Ако
се счете, че началната дата, от която
следва да тече тази петгодишна давност е издадения Акт №001/16.12.2016 г. за
установяване на частно общинско вземане /влязъл в сила на 21.12.2016 г./ - то
давността следва да изтича към декември 2021г. И макар тълкувателната практика
на Върховния касационен съд да е в посока, че подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността на вземането, съгласно
общите правила за прекъсването й, уредени в ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение (чл. 116, б. „в" ЗЗД).
Още с неподаването на възражение от страна на длъжника, следва да се създава
презумпцията, че вземането е безспорно, поради което заповедта за
изпълнение влиза в сила и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист, което
в същността си представлява действие
по принудително изпълнение и прекъсване на давността. Така, към момента на
образуване на изпълнителното производство, с молбата за което като взискател
ответникът е поискал и осъществяването на конкретни изпълнителни способи,
давността не е изтекла, но е прекъсната, не е изтекла и в по-късен момент, и
към днешна дата. С молбата за образуване на изпълнително дело срещу длъжника
/изх. №11-01-62#3/05.05.2017 г./ се посочват на съдебния изпълнител шест различни способи за принудително събиране на вземането. А ТР №2/26.06.2015
г. по т.дело №2/2013 г., ОСГТК на ВКС приема, че цит. „Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи...". Т.е. ответникът е делегирал на съдебния
изпълнител да прилага и променя изпълнителните способи, необходими за
фактическото събиране на вземането и не следва да се вменява на ответника липса
на процесуална активност, с оглед нормата на чл. 433, ал. 1, т.8
ГПК -взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Със съобщение с вх. №11-01-62#9/26.07.2017 г.,
държавният съдебен изпълнител уведомява
ответника, че е изпратено запорно съобщение до Уникредит Булбанк във връзка с
изпълнително дело с длъжник „ВиК - Добрич" АД. С предприемането на това
действие от страна на съдебния изпълнител, петгодишната давност по отношение на
вземането отново се прекъсва и започва да тече нова давност, като същият прекъсващ
ефект следва да предизвиква и всяка последвала молба за прилагане на конкретен
изпълнителен способ. Съгласно ТР №2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС „Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи".
Сочи
се, че в закона липсва основание, поради неиздаването на постановление, с което
да се констатира прекратяването на изпълнението /каквато хипотеза за
прекратяване твърди ищецът да е налице/, искането за извършване на изпълнителни
действия /например изх. №11-03-420/26.11.2020 г./, но дори и да се приеме вече
прекратено по силата на закона изпълнение, да се разглежда като молба за
образуване на ново изпълнение. А обстоятелството, че по нея не е образувано
ново канцеларско дело под нов номер, би следвало да няма правно значение.
Следва да се приеме, че е налице деловоден пропуск на съдебния изпълнител,
който не трябва да вреди на взискателя.
Дори
и да се приеме, че прекратяването на изпълнителния процес по
изп.д.№20173210400087 по описа на ДСИ при РС - Балчик е налице поради
перемпция, то не се заличава ефекта на
прекъсване на давността. А подадените от ответника молби по това дело, дори да се счете, да са
след двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, валидно изразяват волята на взискателя за търсене и събиране на
вземането. Неизпълнението на задълженията на съдебния изпълнител да даде
указания на взискателя за отстраняване на нередовността /тъй като следва такива
изявления да се считат с характер на нова молба за образуване на ново
изпълнително дело/ и евентуално да образува ново канцеларско дело не може да
заличава несъмнената воля от страна на ответника, било то и за образуване на
ново принудително изпълнение, и ако то е в рамките на давностния срок /а то е/,
давността следва отново да се
счита прекъсната. Друго
тълкуване би представлявало триумф на формата над съдържанието, какъвто
правораздаването не бива да допуска.
Дори
и да се приеме, че изп.д. №20173210400087 по описа на ДСИ при РС - Балчик е
прекратено по право към датата на прехвърлянето му при ЧСИ, и не може да бъде
възобновено /макар да липсва постановление за прекратяване/, докато давността за съществуващото вземане не е изтекла, взискателят в лицето на
ответника може да инициира /и в случая е инициирал/ ново изпълнително производство за същото вземане, при друг съдебен
изпълнител, защото прекратяването на изпълнителния процес само по себе си не
погасява вземането, нито обезсилва изпълнителното основание и изпълнителния
лист, ако те не са обезсилени на друго основание. С образуваното ново изп.д. №106/2021
г. по описа на ЧСИ ***е започнало наново изпълнение, със съответно упражнено
процесуалното задължение на съдебен изпълнител да изпрати покана за доброволно
изпълнение - предпоставка за допустимост на последващите действия на съдебния
изпълнител.
Сочи се, че е
недопустимо в настоящото производство да се излагат доводи за
незаконосъобразност на издадената от съда през 2017 г. заповед за изпълнение,
нито да се оспорва произхода на вземането - че същото не представлявало частно
общинско вземане. Ищецът не е реагирал чрез съответната процесуална форма, в
законово допустимия срок с възражение, поради което правото му за такова е
преклудирано. Възраженията в настоящата му искова молба в този дух, са напълно неоснователни и недопустими за
разглеждане в сегашното производство.
Въз основа на събраните доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно и от събраните
доказателства се установява, че в полза на ответната община Балчик против ищеца
„ВиК - Добрич" АД е издадена Заповед №656 от 20.04.2017
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.7 от ГПК и
изпълнителен лист по ч. гр. д. №1115/2017 г. на РС Добрич, които изпълнителни
титули имат за предмет процесните задължения, произтичащи от Акт за
установяване на частно общинско вземане №001/16.12.2016г.
По делото са приложени преписките по
изпълнителни дела №87/2017г. по описа на СИС при БРС, №2021***0400095 и №021***0400106
по описа на ЧСИ с рег. №*** на КЧСИ.
На 10.05.2017г. ответната община
Балчик е подала молба и е образувано изп.д.№87/2017г. по описа на СИС при БРС.
В молбата на взискателя е заявено искане за прилагане на конкретни изпълнителни
способи. Молба на взискателя с искане за
прилагане на конкретен изпълнителен способ – запор на банкови сметки е подадена
и на 25.07.2017г. Съдебният изпълнител е наложил запор на банковите сметки на
длъжника на същата дата.
На 21.01.2021г. взискателят община Балчик е подал молба за прехвърляне
на изпълнителното дело на друг съдебен изпълнител. Образувано е изпълнително №2021***0400095 по описа на ЧСИ с рег. №***
на КЧСИ, прекратено
с постановление от 03.02.2021г. на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК, по искане
на взискателя.
На 03.02.2021г. ответната община
Балчик е подала молба и е образувано №2021***04000106 по описа на ЧСИ с рег.
№*** на КЧСИ. В
молбата на взискателя е заявено искане за прилагане на конкретни изпълнителни
способи. Съдебният изпълнител е наложил
запор на бавковите сметки на длъжника същата дата.
При така приетата за установена фактическа
обстановка съдът приема следното от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК.
Съобразно обстоятелствата, изложени в
исковата молба, ищецът обосновава правното си твърдение за погасяване на
установеното със заповед за изпълнение изпълняемо право за парични задължения,
на новонастъпили факти по смисъла на чл. 439 от ГПК - погасяване
по давност в период след стабилизиране на изпълнителните титули въз основа, на
който е образувано изп. д. №2021***0400106 по описа на ЧСИ с рег.№*** на КЧСИ ***. Ето защо, са
налице особените процесуални предпоставки за допустимостта на производството по
чл. 439, ал. 2 от ГПК.
По отношение на вземанията предмет на
настоящия процес е приложима установената в чл.117, ал.2 от ЗЗД пет годишна давност, доколкото стабилизиралата се заповед за
изпълнение, е приравнена на влязло в сила съдебно
решение. Това е така защото заповедта за изпълнение замества съдебното решение
като изпълнително основание, като при оспорването от длъжника, чрез възражение
по реда на чл. 414 от ГПК,
проверката дали вземането съществува, се извършва в общия исков процес. По
силата на чл. 416 от ГПК,
когато длъжникът не подаде възражение, заповедта за
изпълнение влиза в сила. Макар да липсва изрична законова разпоредба, указваща,
че в този случай съществуването на вземането, се счита установено със сила на
пресъдено нещо, този извод се налага от систематичното и логическо тълкуване в
цялост на относимите правни норми. Ако длъжникът не възрази в рамките на
установения в чл. 414, ал. 2 от ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект,
близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената последваща възможност
за оспорване на вземането по исков ред, са предвидените основанията в чл. 424 от ГПК-при
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства. Извън посочения иск, длъжникът не може да се ползва от
друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. В случай, че
длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска отмяна
от въззивния съд на заповедта за изпълнение на основание чл. 423 от ГПК,
което е своеобразен извънреден, а не редовен способ за защита. В контекста на
изложеното с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против
заповедта за изпълнение, се получава крайният ефект на окончателно разрешен
правен спор относно съществуване на вземането. Стабилитетът на заповедта за
изпълнение произтича и от това, че тя влиза в законна сила в резултат от
пасивното поведение на длъжника, което е сравнимо с признание на иска и
разкрива прилики с механизма на постановяване на неприсъствено решение, срещу
ответник по реда на чл. 238 от ГПК.
В резултат от бездействието на длъжника, не се
е осъществила възможността за трансформиране на заповедното производство в
исково. Ето защо и като своеобразната "санкция" за тази пасивност,
която е довела до лишаване на заявителя от възможността да се ползва от
привилегиите на съдебното решение, влизането в сила /стабилизирането/ на заповедта
за изпълнение, се приравнява по правен ефект, с това на решение. В този смисъл
освен изпълнителна сила, заповедта формира и сила на пресъдено нещо, доколкото
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. С оглед изложеното и тъй като по делото няма спор, че
заповедта за изпълнение, не е оспорена от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК
или по реда на чл. 423 от ГПК,
в настоящия казус срока за погасяване на процесните задължения е 5- годишен по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Така доколкото влязлата в сила заповед има
последиците на установено със съдебно решение вземане, съдът не споделя довода на ищеца, че давността следва
да се диференцира в зависимост от това дали се касае за главница или за лихва.
В случая
началната
дата, от която е започнала да тече петгодишната давност за
вземанията по Акт №001/16.12.2016 г. за установяване на частно
общинско вземане не е датата на съставянето му или датата на
влизането му в сила, както твърди ответната община Балчик. При липсата на други
данни по делото, съдът приема, че датата от която е започнала да тече давността
за главното вземане е 24.07.2013г. В мотивите на горепосочения акт се сочи, че
вземането произтича от договор
EUROPEAID 120290/D/S/BG Доставка на оборудване за
диагностика, поддръжка и моделиране на водоснабдителната и канализационна мрежа
на гр. Балчик от 23.03.2012 г., като
ответникът е поканен да заплати главното задължение в срок от 7 дни. Съответно
се сочи, че поканата е получена от ответника на 16.07.2013г. и същият е в
забава от 24.07.2013г.
На следващо място съгласно чл.116, б."в" от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Според задължителните разяснения по т.
10 от № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в границите на
висящо изпълнително производство, давността се прекъсва с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, като новата погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Според възприетото в цитираното тълкувателно решение изпълнителните
способи, са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
разсрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължения лица. Искането да бъде приложен
изпълнителен способ, също прекъсва давността, тъй като съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, като не е необходимо предприетото от него действие в
рамките на съответния изпълнителен способ, да е задължително успешно. Това
следва от съдържанието на разпоредба на чл.116, б. "в" ЗЗД, в която законодателят използва термина
"предприемане" на изпълнителни действия, а не "извършени"
или друга подобна формулировка.
Предвид изложеното и съобразно установената
по-горе фактическа обстановка, съдът приема, че в случая, са налице предприети
изпълнителни действия, които осуетили погасяването на задължението по давност.
На 10.05.2017г. ответната община
Балчик е подала молба и е образувано изп.д.№87/2017г. по описа на СИС при БРС,
като в молбата на взискателя е заявено
искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи, което искане е
прекъснало давността. Молба на
взискателя с искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ – запор на
банкови сметки е подадена и на 25.07.2017г. Съдебният изпълнител е наложил
запор на същата дата.
На 21.01.2021г. взискателят е подал молба
за прехвърляне на изпълнителното дело на друг съдебен изпълнител. Същата представлява
волеизявление за образуване на ново изпълнително производство въз основа на
същия изпълнителен лист, но
тя не прекъсва давността, защото не съдържа искане да бъде приложен конкретен
изпълнителен способ.
Действително, както сочи ищеца,
изп.д.№87/2017г. по описа на СИС при БРС е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Основание за прекратяване на
изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е изтичането на период
от две години, в които взискателят по изпълнителното дело не е поискал
извършването на изпълнителни действия. В случая последното поискано от взискателя
действие датира от 25.05.2017г. Прекратяването на изпълнителното производство поради „перемпция“
настъпва по силата на закона – ex lege, като в случая е настъпило считано от
25.05.2019г. Но преди изтичане на давността, от ответника е инициирано ново изпълнително производство за същото вземане. На 03.02.2021г. ответната община
Балчик е подала молба и е образувано №2021***0400095 по описа на ЧСИ с рег. №*** на КЧСИ. В молбата на взискателя е
заявено искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи. Съдебният изпълнител е наложил запор на
банковите сметки на длъжника същата дата.
С оглед горното и доколкото претенцията е
предявена на 25.02.2021г., то следва извод, че твърдяната от ищеца
погасителна давност не е изтекла, респективно че искът, се явява неоснователен
и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора на ищеца не се
следват сторените по делото разноски. Ответникът претендира се и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв.
Съгласно чл.78 ал.8 от ГПК когато страната е била защитавана от юрисконсулт, размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. Съгласно разпоредбата на чл.25 ал.1 и ал.2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ възнаграждението на процесуалния представител на
ищеца следва да се определи в размер на сумата от 400 лв., тъй като делото е с
материален интерес над 10 000 лв.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р Е Ш И :
Отхвърля предявения от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ –
ДОБРИЧ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.“***“
№59 срещу ОБЩИНА БАЛЧИК, ЕИК *********, с адрес гр.Балчик, пл.“***“ №6,
представлявана от кмета на общината *** иск за установяване по отношение на
ответника, че ищецът не дължи задължението по изпълнително дело №2021***0400106
по описа на ЧСИ с рег.№*** на КЧСИ *** в размер на 38690,29 лв. равностойност на 19782,03 евро -
главница по акт № 001/16.12.2016 г. за установяване на частно общинско вземане,
ведно със законната лихва, считано от 29.03.2017 г.; 13364,11 лв. равностойност на 6832,96 евро -
лихва за забава, начислена за периода от 24.07.2013г. до 15.12.2016г.; 1139,21 лв. равностойност на 582,47 евро
лихва за забава, начислена за периода от 16.12.2016 г. до 29.03.2017 г.; 6908,75 лв. съдебни разноски; 1202,05 лв. - държавна такса; 150 лв. юрисконсултско възнаграждение,
представляващо вземане по изпълнителен лист от 20.04.2017г., издаден по ч.гр.д.№1115/2017г. по описа на ДРС,
поради погасяване на вземането по давност, на
основание чл.439, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ –
ДОБРИЧ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.“***“
№59 да заплати на ОБЩИНА БАЛЧИК, ЕИК *********, с адрес гр.Балчик, пл.“***“ №6,
представлявана от кмета на общината *** сторените по делото разноски в размер
на 400 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: