№ 21600
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110148591 по описа за 2024 година
Ищецът Й. С. твърди, че на 22.8.2023г. сключил с „Креди Йес” ООД договор за
заем, по силата на който да му се отпусне сумата 800 лева, като съгласно чл.6 от договора за
заем, се предвиждало предоставяне на кредитора едно обезпечение физическо лице –
поръчител и банкова гаранция, ипотека или особен залог върху движима вещ, като съгласно
чл.8 от договора, в случай на непредставяне на обезпеченията, на кредитополучателя ще се
начисли неустойка в размер 689,99 лева. Твърди, че към предявяване на иска е заплатил в
полза на ответното дружество 800 лева. Предявява главен иск за признаване, че договорът
за кредит е нищожен, на основание чл.22 във връзка с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК – неустойката,
начислена още при сключване на договора, не е включена в ГПР, съответно – той е
неправилно посочен в договора, заблуждаващ. Счита се, че договорът не може да се сключи
без заплащането на неустойката, поставят се с разпоредбата на чл.6 неизпълними
изисквания, като неустойката се разсрочва изначално, което води до извод, че същата е
скрито възнаграждение за кредитора и следва да се включва в ГПР. Сочи се, че не е посочено
кои точно разходи формират ГПР, поради което и той е поставен в неравностойно
положение. При условие, че съдът отхвърли иска за нищожност на целия договор, се
предявява евентуален иск за признаване, че разпоредбата на чл.8 от договора е нищожна, на
основание чл.26,ал.1, пр.1 и 2 ЗЗД, при доводи, че поради поставеният кратък срок за
предоставяне на обезпечение, началното предвиждане на неустойката в договора заедно с
вноските, означава скрипо оскъпяване на на кредита, което води до извод, че предвидената
неустойка излиза от присъщите й функции, и съставлява добавък към възнаградителната
лихва, поради което противоречи на добрите нрави – неустойката е84,24 % от заетата сума,
като с се прехвърля риска от неизпълнение на задължението на ответника да направи оценка
за кредитоспособността на потребителя, на самия потребител.
1
Ответното дружество, в срока за отговор оспорва основателността на иска, като сочи,
че цитираните основания за нищожност са неприложими . Счита се, че предишението на
ГПР не съставлява основание за недействителност на целия договор, с оглед разпоредбата
на чл.19,ал.5 ЗПК, счита се, че условието на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК е спазено, като същото не
съдържа задължение за посочване на всички разходи. Твърди се ГПР да е фиксиран, като
същият е изчислен по формула, предвидена в приложение 1 към ЗПК. По евентуалния иск,
се сочи, че разпоредбата е приета от ищеца, при индивидуално договоряне, уточнено в
молбата му за кредит, като на ищеца е било ясно какви задължения поема.
Предявен е : главен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка
с чл. 26, ал.1,пр.1 ЗЗД във връзка с чл.22 във връзка с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК за признаване, че
договорът за кредит е нищожен, поради противоречие със закона; съединен с евентуален иск
с правно основание чл. чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл. чл.26,ал.1, пр.1 и 2 ЗЗД за
признаване, че разпоредбата на чл.8 от договора е нищожна, поради: - противоречие със
закона, добрите нрави.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, съдът е отделил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: на 22.8.2023г. страните
са сключили договор за паричен заем, при главница от 800 лева, посочен ГПР като цифра в
договора 48,314 %, 9 месечни вноски, че с договора, страните са предвидили ищецът да
предостави обезпечение – гарант , и поръчител и банкова гаранция, ипотека или особен
залог върху движима вещ, предоставено от заемателя в тридневен срок от сключването на
договора, че при неизпълнение, заемателят ще дължи неустойка от 689,99 лева, на
разсрочено плащане, заедно с вноските по заема, че още при сключването на договора,
заемателят е начислил същата неустойка, платима заедно с вноските по договора.
Със същото определение, съдът е съобщил на страните, че на съда е служебно
известно, че към датата на сключване на договора, мораторната лихва възлиза на 10 %, като
е намерено за безспорно, че до падежа на последната вноска -21.5.2024г., ищецът е
заплатил на ответника сумата 800 лева, както и че при аритметично изчисляване на ГПР,
ако същият се състои само от уговореното възнаграждение за ползване на сумата – 139,01
лева, към което се прибави сумата от 689,99 лева, то и размерът на ГПР надвишава 50 %.
Договорът за кредит е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма
доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска
или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по
смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл..22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на … чл.11,
т.7-12 ЗПК…, договорът е нищожен. Общото между всички цитирани основания за
нищожност на договора е, че, за да е нищожен договора, то за тези задължения по договора
в него следва да липса информация, така че при сключването на договора, както и при
неговото изпълнение от длъжника, за последния да е неразбираемо на първо време, каква
част от месечната вноска, която дължи, ще се разходва за ГПР, каква част за погасяване на
вземането по главница, дали се дължи лихва. Същевременно, ако има други разходи, такси
2
по договора, те следва да са посочени в него. Поради възмездният характер на договора за
потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно
правата и задълженията на потребителите и за по - пълна защита на интересите им, трябва
да бъдат уговорени лихвения процент по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК) и годишният
процент на разходите (ГПР) по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), който изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изчисляването на ГПР се извършва, като се
допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с
първоначално определените срокове. В договора ясно е посочен процент на възнаградителна
лихва, като в самия договор се съдържа по какъв начин с вноската, която потребителят
плаща, ще се погасява главница и лихва. Ето защо, макар посочена като процент, а не сума,
потребителят може да я изчисли. Същото се отнася до ГПР. Относно твърдението на ищеца,
че ГПР не включва неустойката за предоставяне на обезпечение, което влече със себе си
нищожността на целия договор. Неизпълнението на задължението на ответника да
предостави обезпечение на кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на
кредитора да се удовлетвори на крайния падеж на договора. Тази неустойка се следва заедно
с обезщетението за забава, като същата неустойка увеличава задължението на заемателя с
малко над 1/2 , като не предвижда насрещно задължение за кредитора. Същевременно,
между страните е отделено за безспорно, че при уговорена неустойка в договора от 689,99
лева, както и че при аритметично прибавяне на сумата към възнаградителната лихва, то ГПР
би бил над 50 %. Посоченият в договора ГПР е 48,314 %, поради което и посоченият
аритметично ГПР не отговаря на действително уговореното, а същият надвишава 50 %.
Неустойката следва да се включи в ГПР, тъй като отговаря на определението „общи разходи
по кредита“, по даденото от СЕС тълкуване на чл.3 от Директива 2008/48, както следва:
„общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва,
комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати
във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на
нотариалните [такси]; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-
специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това
сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или
получаването му при предлаганите условия.
„[ГПР]“ означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като
годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително
разходите, посочени в член 19, параграф 2.“
Както се посочи по – горе, посоченият в договора ГПР е по – нисък от действително
предвидения по договора, което се получава чрез заобикаляне на закона – предвижда се, чрез
въвеждане на института на неустойката – позволено от закона правно средство, да се
постигне забранен от закона резултат – нарушаване на разпоредбата на чл.19,ал. ЗПК, който
3
забранява ГПР над 5 пъти законната лихва. Ето защо, поради заобикаляне на закона, на
основание чл.21 ЗПК. По същество, доколкото разпоредбата на договора, предвиждаща ГПР,
не може да се замести по право с разпоредба на закона, нито волята на страните да може да
се замести от съда с тълкуване на останалите разпоредби на договора, то и нищожната
разпоредба на договора, посочваща ГПР, влече нищожност на целия договор, защото
същият не би бил сключен от ответното дружество както без разпоредбата, предвиждаща
неустойката по чл.21 от договора, така и без ГПР. Ето защо, искът е основателен, на
главното основание. /виж в този смисъл съображение 56 от Решение на СЕС по дело С –
714/2022 / “ С оглед на изложените съображения на втория и третия въпрос следва да се
отговори, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР,
включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница.“/ .
По разноските. Ищецът претендира и доказва разноски за: сумата 75 лева платена
държавна такса определяне на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв. С нарочна молба,
ответното дружество възразява по присъждането на възнаграждение по този ред, с довод, че
липсват предпоставките затова. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие, процесуалното представителство се осъществява безплатно, защото клиентът е
материално – затруднено лице. Ответното дружество, направило възражението, че липсват
основанията за присъждане на адвокатско възнаграждение, не е ангажирало никакви
доказателства относно твърдението си. Въпреки че същото съставлява отрицателен факт,
същият на общо основание подлежи на непълно доказване, чрез доказване на положителни
факти, които правят невъзможно настъпването на отрицателния факт. Ето защо,
възражението е недоказано.
Относно претендирания размер, както и представеният списък – съдът не е обвързан
от посочения от процесуалния представител размер на възнаграждението, защото същото не
съставлява сторен от страната разход. Възнаграждението се определя от съда, по реда на
чл.38,ал.2 ЗАдв, която препраща към разпоредбите на Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения. Искът за нищожност е един, заявен на няколко основания, затова,
възнаграждение следва да се определи въз основа на този факт. Цената на иска е стойността
на договора, който е под 1000лева/главница +уговорена възнаградителна лихва/, поради
което и на основание чл.7,ал.2,т.1 НМРАВ, възнаграждението, съобразено с ниската
фактическа и правна сложност на делото, следва да се определи на 400 лева, като съгласно §
2А ДР от същата Наредба, да се присъди ведно с ДДС – общо сумата 480 лева.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА за установено по предявения от Й. Г. С. ЕГН ********** с адрес ***
против „Креди Йес” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
Хасково, бул. България № 196, че договор за потребителски кредит № ***г, сключен между
Й. Г. С. ЕГН ********** и „Креди Йес” ООД ЕИК ********* е недействителен, на
основание чл.22 ЗПК във връзка с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Й. Г. С. ЕГН ********** с адрес ***
против „Креди Йес” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
Хасково, бул. България № 196 установителен иск за признаване на разпоредбата на чл.8 от
договор за потребителски кредит № ***г, за нищожна.
ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град Хасково, бул. България № 196 да заплати на Й. Г. С. ЕГН ********** с адрес ***
сторените по делото разноски – 75лева.
ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град Хасково, бул. България № 196 да заплати на адвокат А. З. Д., САК, с личен номер ***, с
адрес град София, улица Хан Омуртаг № 74, етаж 1, апартамент 1 сумата 480 лева-
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5