№ 881
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20221110200864 по описа за 2022 година
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. М. П., с ЕГН **********, против наказателно
постановление № *************** г., издадено от Д.П.Б в качеството му на
заместник-кмет на ********, с което на осн. чл.36, ал.2 и чл.35, ал.3 от Наредбата за
реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на ********
/*********, Наредбата/ на жалбоподателката са наложени следните административни
наказания – „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.26, т.1 от ********* и
„глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл.26, т.5 от *********.
Жалбата е подадена в срок и е допустима /НП е връчено на 17.12.2021 г., а
жалбата против него е подадена до СО на 23.12.2021 г./.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното НП
поради допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, изразили се в това, че актът за установяване на
административно нарушение (АУАН) е съставен в присъствието на един свидетел, без
да е ясно дали същият е свидетел на извършване на нарушението, на неговото
установяване или на съставяне на акта; срещу АУАН е подадено възражение, което не
е обсъдено от наказващия орган в нарушение на чл.52, ал.4 ЗАНН, както и че
описанието на нарушението в НП е непълно и неясно. В жалбата също така се
поддържа, че НП е издадено в нарушение на материалния закон, като по отношение на
1
нарушението по чл.26, т.1 от ********* се сочи, че деянието е трябвало да бъде
квалифицирано по чл.23 от *********, като наложената глоба е следвало да бъде по
чл.36, ал.1 от *********, а не по чл.36, ал.2 от същата. Изложени са и съображения за
недоказаност на твърденията на актосъставителя и наказващия орган за извършване на
търговска дейност, като се сочи, че не жалбоподателката П. е лицето, извършвало
търговска дейност, тъй като същата, в качеството на изпълнител по граждански
договор, сключен между нея и **********************, е извършвала продажби на
продукти от името и за сметка на дружеството. В тази връзка в жалбата се твърди, че
неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката за процесните нарушения, доколкото същата няма качеството
„търговец“ по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ. С тези съображения се моли за отмяна на
обжалваното НП и се претендира присъждане в полза на въззивника на направените в
хода на производството разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателката П., редовно призована, не се явява
лично, а се представлява от адв. Г., който по съображенията, изложени в жалбата, моли
за отмяна на процесното НП и за присъждане на разноските, направени в хода на
производството – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева,
съгласно представения списък с разноски на осн. чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ст. юрк. П., която
пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, като счита, че
нарушенията и вината на нарушителя са категорично установени, а наложените
административни наказания са справедливи. Заявява, че санкционираното лице
отговаря на изискванията за търговец по смисъла на Наредбата. Претендира
присъждане в полза на въззиваемата страна на юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителя А.А. и св. Н.Г. – свидетел при установяване на нарушението и
съставянето на АУАН, които логично, последователно и добросъвестно
възпроизвеждат възприетите от тях факти, по време на извършената проверка в
качеството на инспектори в Столичен инспекторат към ********. Поради това, съдът
кредитира техните показния и поставя същите в основата на приетата за установена
фактическа обстановка, а именно:
На 02.07.2021 г. в гр. София, ****************** срещу ********
горепосочените свидетели извършили проверка по спазване на правилата за търговска
дейност на територията на ********. При проверката на горепосоченото място същите
установили лицето Б. М. П. да предлага за продан варена царевица и чипс от метална
количка, разположена на открито и заемаща около 3 кв. м. терен публична общинска
собственост. Проверяващите служители на Столичния инспекторат счели, че жалб. П.
извършва търговска дейност на открито и поискали от същата да представи
2
разрешение за ползване на място, издадено от кмета на ********** както и копие от
документ за платена такса за ползване на място, но такива не им били представени.
Свидетелката А.А. преценила, че са налице административни нарушения по
чл.26, т.1 и т.5 от ********* и затова в присъствието на свид. Н.Г. (очевидец)
съставила АУАН № ************** г. против жалб. Б.П. за това, че на посочените
дата и място същата извършва търговия на открито, предлагайки за продан варена
царевица и чипс от съоръжение за извършване на търговия на открито – метално
съоръжение, заемащо около 3 кв. м. терен публична общинска собственост –
пешеходна зона, като при поискване същата не е представила разрешение за ползване
на място, издадено от кмета на ********** и копие от документ за платена такса за
ползване на място. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля по него и бил
връчен на жалб. П., която го подписала и в съответната графа вписала като
възражение, че е служител на **********************. В срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН по преписката не постъпили допълнителни писмени възражения и/или
обяснения.
Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на
фактическата обстановка и при същата правна квалификация на нарушенията е
издадено обжалваното НП. Същото е връчено на жалбоподателката на 17.12.2021 г., а
жалбата против него е подадена на 23.12.2021 г.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
събраните по делото доказателства – показанията на актосъставителя А.А. и свидетеля
Н.Г., както и писмените доказателства, надлежно приобщени по делото по реда на чл.
283 НПК, които спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото и които съдът
кредитира.
От представения по делото граждански договор от 02.07.2021 г., сключен между
жалб. П. и **********************, се установява, че дружеството е възложило на
същата да извършва продажби на продукти от негово име и за негова сметка.
Съдът взе предвид представените по делото длъжностна характеристика,
заповед № С*****************., заповед № ************** г. и заповед №
************* г. на кмета на СО като доказателства, удостоверяващи компетентността
на административнонаказващия орган и на актосъставителя.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани поотделно и в
своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК по-
детайлен анализ на доказателствените материали съдът не дължи да излага.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, достигна до следните правни изводи:
3
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на
съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по изпълнение
на правомощията си по чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, констатира, че АУАН
и НП са издадени от компетентни органи, съгласно представените заповеди за
делегиране на компетентност на актосъставителя и наказващия орган, двата акта са
издадени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и съдържат всички изискуеми
реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН и при спазване на предвидения за това
процесуален ред. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетел-
очевидец, като е подписан от същия и от актосъставителя и е връчен на
санкционираното лице, като по този начин разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1
от ЗАНН са спазени.
С оглед на така констатираното, се налага извод за липса на формални
процесуални основания за обявяване на обжалваното НП за незаконосъобразно.
Според посочената за нарушена разпоредба на чл.26, т.1 и т.5 от ********* при
извършване на търговия по чл.19 /търговия на открито е търговия на дребно върху
терени общинска собственост - паркове, тротоари, площади, улични платна и други/,
търговецът е длъжен да представи при поискване от контролните органи следните
документи: разрешение за ползване на място по чл.23 и копие от документ за платена
такса за ползване на място. Съгласно чл.23 от ********* търговия на открито се
извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по образец), издадено от
кмета на района, на територията на която ще се извършва дейността.
Съставът на първата инстанция намира, че е налице незаконосъобразно
прилагане на материалния закон от страна на актосъставителя и наказващия орган,
доколкото не се доказва извършването на твърдените нарушения от обективна страна и
неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателката П..
Цитираната по-горе разпоредба въвежда изискване търговецът, който извършва
търговия на открито да представя на контролните органи определени документи. В
случая съдът счита за основателни възраженията на жалбоподателката, че не притежава
качеството „търговец” и е извършвала продажби на продукти от името и за сметката на
**********************, в качеството на изпълнител по приложения по делото
граждански договор от 02.07.2021 г. Същата още при съставянето на АУАН е посочила
като възражение, че е служител на **********, което възражение наказващият орган,
без да сочи конкретни аргументи, е приел за неоснователно. В настоящия случай,
преди да издаде атакуваното НП, последният е следвало да упражни правомощията си
по чл.52, ал.4 ЗАНН, а именно да прецени възражението и събраните доказателства и
4
да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства, като изиска
представянето от страна на жалб. П. на трудов или граждански договор с **********
или да изиска посочените документи от сочения търговец - ********** и да изследва
въпроса, кое е лицето, имащо качеството „търговец“, от чието име се извършва
търговията на открито и чиято административно-наказателна отговорност следва да
бъде ангажирана.
От формираната по делото доказателствена съвкупност действително не се
установява и не може да се направи извод, че жалбоподателката П. е извършвала
търговия на открито и притежава качеството „търговец“, т. е. че като физическо лице е
субект на вменените ѝ нарушения.
Съгласно чл.286, ал.2 от Търговския закон ТЗ), търговски са и сделките по чл.1,
ал.1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват. В чл.1, ал.1 от ТЗ е
определено, че търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо
лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: т.1. покупка на стоки или
други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; т.2
продажба на стоки от собствено производство. Следователно, дори и да се приеме, че
жалб. П. извършва някоя от посочените в чл.1, ал.1 ТЗ сделки, то за да се приеме, че
сделката е търговска, кумулативно следва да са налице и двете изисквания по
посочената разпоредба, а именно вид на сделката и извършването по занятие.
Извършването на сделки по занятие е дейност, която се характеризира с трайност,
периодичност и системност. В разглеждания случай разпитаните от настоящия съдебен
състав свидетели заявяват, че АУАН е съставен именно срещу жалбоподателката, тъй
като забелязали, че същата извършва търговска дейност – продава царевица и чипс.
Съдът счита, че от доказателствата, събрани по делото, не се доказва по категоричен
начин извършваната от жалбоподателката дейност да е търговска, тъй като това
обстоятелство не може да бъде установено единствено въз основа на вида на
дейността, която е видима. Показанията на горепосочените свидетели досежно
извършените от жалб. П. продажби не са подкрепени с никакви доказателства,
установяващи, че същата „извършва търговия”, доколкото такива не са изискани и
представени и не е била извършена контролна покупка, която да потвърди
реализацията на търговска дейност, като тези пропуски в доказателствения процес са
неотстраними в съдебната фаза на производството.
Отделно от това, в акта и издаденото въз основа на него НП не са налице каквито
и да са данни, относими към осъществяване на дейността по занятие от физическото
лице П., например предходно идентично деяние като физическо лице, от което да се
формира извод за системно извършване на този вид дейност от същата; или
извършването по начин, който предполага търговския характер. При това
положение, съдът достига до извода, че жалбоподателката П. не се явява „търговец” и
5
субект на задълженията по чл.26, т.1 и т.5 от *********, следователно
административнонаказателната ѝ отговорност е незаконосъобразно ангажирана.
С оглед на така изложените съображения, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно,
издадено при неправилно приложение на материалния закон.
При този изход на делото и изрично направеното искане за това, на основание
чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, правото на разноски се поражда за
жалбоподателката и те следва да бъдат заплатени на същата от бюджета на органа,
издал обжалваното НП. Съгласно представения договор за правна помощ от 19.01.2022
г., който служи за разписка за платената сума, разноските на жалбоподателката в
производството са в размер на 300.00 лева, представляващи заплатен адвокатски
хонорар. От въззиваемата страна не е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК поемане на разноски от административен орган
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. В случая разноските следва да бъдат възложени върху
юридическото лице, от което е част наказващият орган. С оглед на това ********
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката цялата сума, заплатена от нея
за адвокатско възнаграждение.
Що се отнася до искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, същото следва да бъде оставено без уважение,
предвид изхода на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № *************** г., издадено от Д.П.Б
в качеството му на заместник-кмет на ********, с което на осн. чл.36, ал.2 и чл.35, ал.3
от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията
на ******** /*********/ на жалбоподателката Б. М. П., с ЕГН **********, са
наложени следните административни наказания – „глоба“ в размер на 200 лева за
нарушение на чл.26, т.1 от ********* и „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на
чл.26, т.5 от *********.
ОСЪЖДА ******** да заплати на Б. М. П., с ЕГН **********, сумата в размер
на ********** лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване пред СРС на НП № *************** г., издадено от
Д.П.Б в качеството му на заместник-кмет на ********.
6
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за присъждане на
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7