Р Е Ш Е Н И Е
№157
гр.Пловдив, 20.06.2019 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично
съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВКА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИНА КУЗМАНОВА
ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
при секретаря Боряна Козова, след като разгледа докладваното от съдията Веселин
Хаджиев ВНЧХД № 588 по описа на ОС Пловдив за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда № 33 от 31.01.2019 г.,
постановена по НЧХД № 6236/2018 г., по описа на Районен съд – Пловдив, I н. с., подсъдимата С.Г.Д. е
призната за невинна в това, на 04.09.2018 г. в 13:55 часа, в учителската стая
на Основно училище „П.Б." гр. П.да е оклеветила Б.Л.И., като е разгласила
позорни обстоятелства за него с израза „Вие сте фалшификатор. Фалшифицирате
официални документи в училище и представяте за подпис на учителите подправени
документи", като клеветата е разпространена публично в присъствието на
двадесет и пет души и възприета от тях, нанесена на длъжностно лице при или по
повод изпълнение на службата или функцията му, от длъжностно лице при или по
повод изпълнение на службата или функцията му, както и че на 04.09.2018 година
в 13:55 часа в учителската стая на Основно училище „П.Б." гр. П.да е
оклеветила Б.Л.И., като е разгласила позорни обстоятелства за него с израза
„Вие сте крадец, защото от моята стая преди година са ми изчезнали мои лични
вещи", като клеветата е разпространена публично в присъствието на двадесет
и пет души и възприета от тях, нанесена на длъжностно лице при или по повод
изпълнение на службата или функцията му, от длъжностно лице при или по повод
изпълнение на службата или функцията му, поради което и на основание чл. 304 от НПК, съдът я оправдал по повдигнатото ѝ в този смисъл с частната тъжба
обвинение по чл. 148, ал. 2, вр. ал.1, т.1, т. 3 и
т.4, вр. чл. 147, ал.1, вр.
чл. 26, ал.1 от НК.
Отхвърлен е предявения от Б.Л.И.,
против подсъдимата С.Г.Д., граждански
иск за сумата от общо 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на деянията предмет на обвинението.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, тъжителят Б.Л.И., е осъден да
заплати по сметка на Районен съд – Пловдив, в полза на бюджета на Съдебната
власт, сумата от 199,86 лева – представляваща разноски по делото.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, тъжителят Б.Л.И., е осъден да заплати на подсъдимата С.Г.Д., сумата от 400
лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар за защита в производството.
Срещу
Присъдата е постъпила въззивна жалба от тъжителя Б.Л.И., чрез повереника му адв. Е.И.Д., в
която се твърди, че постановената присъда е неправилна и постановена в
нарушение на материалния и процесуалния закон, като се иска въззивната
инстанция да отмени изцяло първоинстанционната присъда и да постанови нова
осъдителна такава.
В допълнението към въззивната жалба се изразява несъгласие с мотивите на
Районния съд за несъставомерност
на деянието от субективна страна, като се излагат доводи, че са налице всички обективни и субективни елементи от
квалифицирания състав на престъплението „клевета“, за което подсъдимата е
предадена на съд. Иска се отмяна на атакуваната Присъда и постановяване
на нова такава, с която подсъдимата Д. да бъде призната за виновна в извършване
на деянията, за които е привлечена към наказателна отговорност. Претендират се
разноски. Иска се да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, при режим на
довеждане, прилагат се копие от приемно-предавателен протокол от 13.03.2017 г.
и заверено копие от жалба до Директора на училището.
Постъпило е и възражение срещу въззивната жалба от подсъдимата Д., чрез защитника й адв. С.Х.. Във възражението се оспорват твърденията във въззивната жалба. Възразява се срещу направените
доказателствени искания, като се оспорва основателността и целесъобразността
им. Иска се оставяне на жалбата на частния тъжител без уважение, като присъдата
на Районния съд, като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена. Претендират
се разноски за адвокатска защита във въззивното производство.
В съдебно заседание пред
настоящата въззивна инстанция, жалбоподателят
и защитника му адв. Д. поддържат жалбата и
допълнението към нея. Искат присъдата на Районния съд да бъде отменена и да
бъде постановена такава, с която подсъдимата да бъде призната за виновна.
Претендират разноски за двете инстанции.
Подсъдимата Д. и защитника й адв. Х. поддържат възражението си. Подсъдимата Д. не се
признава за виновна. В последната си дума моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
Въззивният съд, като обсъди направените с
жалбата и допълнението към нея оплаквания, становището изразено във
възражението на подсъдимата и заявеното от страните пред настоящата инстанция,
и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията
на чл. 314, ал. 1 от НПК, намери въззивната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
От събраните по делото
доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка.
Б.Л.И. внесъл частна тъжба срещу С.Г.Д.
за това, че:
- на 04.09.2018 година в 13:55 часа, в учителската
стая на Основно училище „П.Б." гр. П.е оклеветила Б.Л.И., като е
разгласила позорни обстоятелства за него с израза „Вие сте фалшификатор.
Фалшифицирате официални документи в училище и представяте за подпис на
учителите подправени документи", като клеветата е разпространена
публично, в присъствието на двадесет и пет души и възприета от тях, нанесена на
длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или функцията му, от
длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или функцията му,
- както и че на 04.09.2018 година в 13:55 часа, в учителската
стая на Основно училище „П.Б." гр. П.е оклеветила Б.Л.И., като е
разгласила позорни обстоятелства за него с израза „Вие сте крадец, защото от
моята стая преди година са ми изчезнали мои лични вещи", като
клеветата е разпространена публично, в присъствието на двадесет и пет души и
възприета от тях, нанесена на длъжностно лице при или по повод изпълнение на
службата или функцията му, от длъжностно лице при или по повод изпълнение на
службата или функцията му- престъпление по чл.148, ал. 2, вр.
ал. 1, т.1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 147, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Подсъдимата работила на длъжност
старши учител начален етап в начално училище ОУ „П.Б.“ гр. П.от 03.10.2000 г. По
същото време тъжителят заемал длъжността директор на ОУ „П.Б.“ – гр. П.от 2009 г.
През последните 7-8 години личните и професионални отношения между тъжителят и
подсъдимата се влошили. Подсъдимата претендирала, че й е оказван психически и
физически тормоз на работното място. Прибирала се разстроена вкъщи след края на
работния ден. Отказвала да подписва заповеди на Директора, сведени ѝ за
запознаване и подпис. Причина за неподписването била несъгласието на
подсъдимата със съдържанието на заповедите. Подавала жалби до Прокуратурата и Инспекцията
по труда за проверка на твърденията ѝ. Няколкократно била наказвана
дисциплинарно. Били подавани жалби срещу подсъдимата до етичната комисия на
училището, като комисията приемала решения, че подсъдимата е нарушила с
поведението си етичния кодекс на учебното заведение и не притежава необходимите
нравствено -морални качества за заемане на длъжността.
През 2017 г. подсъдимата била
уволнена. Обжалвала уволнението като незаконосъобразно и с влязло в сила
решение на Пловдивския окръжен съд била възстановена на работа. Първият ѝ
работен ден след възстановяването бил на 08.05.2018 г. Същият ден в 13.00 ч.,
при трагични обстоятелства /катастрофа при управление на МПС/ починал съпругът
на подсъдимата. Това обстоятелство било допълнителен източник на стрес и шок за
нея, на фона на загубата и на баща ѝ през 2017 г.
От 2016 г. подсъдимата посещавала
психиатър за да се справи със стреса на работното място и от загубата на близки
за нея лица - баща и съпруг. През последните две години използвала целия законоустановен лимит от болнични за една календарна
година, като през по-голяма част от работните 2016 и 2018 г. била в болнични.
След смъртта на съпруга си
подсъдимата ползвала отпуск и болничен и се завърнала на работа на 03.09.2018 г.
Била ѝ представена за запознаване и подпис Заповед № РД 10-919/10.7.2018 г.,
определяща квесторите за предстоящите изпити за самостоятелна форма на обучение
в училището. Според заповедта подсъдимата следвало да бъде квестор на изпитите
провеждащи се на 04.09.2018 г. от 10.00 часа и от 13.00 часа. Подсъдимата се
запознала със заповедта и я подписала. Поради объркване, подпомогнато и от
графичния дизайн на заповедта, в която
имената на квесторите, както за изпита от 10.00 часа, така и за изпита от 13.00
часа, били записани само срещу изпита от 10.00 часа, подсъдимата останала с
впечатление, че ще бъде квестор само на изпита от 10.00 часа. Само този
ангажимент същата отразила в служебния си тефтер.
На 04.09.2018 г. подсъдимата
надлежно се явила като квестор на изпит от 10.00 часа. По време на изпита от
10.00 часа, с колежката ѝ А.Д. водили разговор, но не станало дума за
това, че и двете отново са квестори на изпита от 13.00 часа. Поради това и
подсъдимата останала с впечатление, че ангажиментите ѝ за деня са
приключили и си тръгнала, като след известно време се завърнала в училището.
Същият ден, няколко минути преди изпита от 13.00 часа, подсъдимата се срещнала
в коридора със св. Д., която я уведомила, че по силата за Заповед № РД
10-919/10.07.2018 г. следва да е квестор на изпита. Подсъдимата отговорила, че
се била запознала щателно със заповедта и в нея не пишело, че следва да е
квестор от 13.00 часа. Същото подсъдимата заявила и на заместник-директорката
на училището - Е.К.. В резултат била определена друга учителка, която да заеме
мястото ѝ като квестор.
На същата дата от 14.00 часа се
провел педагогически съвет на ОУ „П.Б.“, като присъствали 25 учители. На съвета
директорът И. потърсил сметка на
подсъдимата защо не се е явила на изпита в 13.00 часа. Същата отрекла да е имала такъв ангажимент. На
което директорът отговорил, че
ангажимента ѝ произтичал от подписаната лично от нея Заповед.
Подсъдимата поискала да види заповедта, като Директорът ѝ показал процесната Заповед, според която същата трябвало да бъде
квестор и в 13.00 часа, и която заповед носела нейния подпис. Показването на
Заповедта станало от разстояние, през масата на която стояли подсъдимата и
тъжителят и подсъдимата нямала възможност да я погледне от близо. След
предявяването на заповедта, с оглед
личностната ѝ структура, подсъдимата се почувствала атакувана,
изпаднала в нервно вегетативна реакция, и с подчертано емоционален тон
произнесла двете инкриминирани фрази:
- „Вие сте фалшификатор. Фалшифицирате
официални документи в училище и представяте за подпис на учителите подправени
документи" и
- ,„Вие сте крадец, защото от моята стая преди година са ми изчезнали мои
лични вещи".
След произнасяне на
инкриминираните фрази, подсъдимата напуснала педагогическия съвет.
Директорът, след като чул
отправените пред колегите му инкриминирани фрази се почувствал обиден. Вечерта
след педагогическия съвет на 04.09.2018 г. тъжителят се прибрал вкъщи пожълтял,
пребледнял, с главоболие и високо кръвно
налягане. Споделил пред съпругата си и пред свшд. К.,
че се чувства много обиден и унизен пред целия колектив. Бил много разстроен,
цяла нощ не спал, получил кръвонасядане в окото. И до
ден днешен бил разстроен от случилото се. Затворил се в себе си, избягвал
контакт със семейни приятели. Разредили се вижданията с най-близките роднини.
Притеснявал се от мисълта да не би някой от училищния колектив да е повярвал,
че е лъжец и фалшификатор.
След уволнението от 2017 г., в
бюрото на подсъдимата останали редица лични вещи, като върнати ѝ били
само част от тях. След известно време нейна
бивша колежка ѝ казала да отиде да си вземе вещите, защото бюрото ѝ
е разбито. На 07.02.2018 г. подсъдимата подала нарочно заявление да получи
вещите си останали в училището. Получила изричен отговор от 02.03.2018 г., че
три броя сертификати са на нейно разположение да ги получи. В удостоверението
не се казвало нищо за останалите вещи.
Със заповед №
РД-16-288/10.12.2018 г., трудовото правоотношение на подсъдимата било повторно
прекратено, поради
дисциплинарно уволнение.
В производството пред Районния
съд са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетели, писмени
доказателства и е назначена и изслушана съдебно психиатрична експертиза, с
предмет вменяемостта на подсъдимата. Приет е за съвместно разглеждане
граждански иск от тъжителя Б.И. срещу подсъдимата за заплащане на сумата от
общо 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат от деянието, предмет на обвинението.
Гореописаната
фактическа обстановка, Районният съд е
приел за безспорно установена от събраните и приобщени по надлежния ред
доказателства по делото: обяснения на подсъдимата, показанията
на свидетелите В.Д., А.И.Д., Р.К., Е.К., П.Д., Е.К., изготвената по делото съдебно психиатрична
експертиза, както и писмените доказателства: допълнително споразумение към
трудов договор № 43/17.08.2001 г., длъжностни характеристики, Споразумение №
ЧР-20-23/11.03.2009 г., поименен списък
на членовете присъствали на заседание на 04.09.2018 г., справка за съдимост,
заповед № РД 10-919/10.7.2018 г., болнични листи, амбулаторни листи, протокол №
10/4.9.2018 г., Заповед № РД-10-943/4.9.2018 г. Протокол № 6 от заседание на комисия
по етика, заповед РД-16-288/10.12.2018 г.
При така
приетата фактическа обстановка, първостепенният съд е направил извода, че от
доказателствата по делото не може да се приеме, че са налице всички елементи от
обективна и субективна страна, за извършено от подсъдимата Д. престъпление „клевета“.
Този извод на
първата инстанция, се споделя и от настоящия въззивен
състав.
От анализа на събрания по делото
доказателствен материал, и най-вече от показанията на свидетелите В.Д. и А.Д.,
може да се направи обосновано заключение, че на процесната
дата - 04.09.2018 г. около 13.55 часа, в учителската стая на ОУ „П.Б." гр. П., подсъдимата С.Д. е отправила публично към тъжителя Б.И.
фразите:
- „Вие сте фалшификатор. Фалшифицирате официални документи в училище и
представяте за подпис на учителите подправени документи." както и
- „Вие сте крадец, защото от моята стая преди година са ми изчезнали мои
лични вещи."
Защитната теза на подсъдимата, че
не е изричала инкриминираните фрази не се подкрепят от нито едно от
доказателствата по делото. С оглед на това, че изричането на посочените фрази е
било пред целия учителски колектив от 25 човека, показанията на свидетелите Д.
и Д. – предупредени за наказателната отговорност, която носят по чл. 290 от НК
и без да са заинтересовани от изхода на делото, не могат да бъдат поставяни под
съмнение, само защото същите се намират в подчинено трудово правно отношение с
тъжителя. Тези обстоятелства се потвърждават и от разпитаните пред настоящия въззивен състав свидетели М.Р. и М.З., възприели и
присъствали лично на проведения педагогически съвет на ОУ „П.Б.“ на 04.09.2018 г.
От нито едно от събраните доказателствата по делото, не се подкрепят и
твърденията на подсъдимата, че през 2016 г. нейна
гривна била скъсана в резултат от нападение от страна на ръководството на
училището и че спрямо нея имало тенденциозно отношение от страна на
ръководството, че е наричана ненормалница. Предвид изложеното
правилно първоинстанционният съд не е дал вяра на обясненията на подс. Д. в посочената част.
В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че показанията на св.П.Д.
в частта, в която свидетелства за упражняван върху майка му психически тормоз
на работното място, за тенденциозно отношение, за скъсване на гривната от
страна на директора, за дърпане на ръката, че майка му е наричана ненормалница, свидетелят не пресъздава свои собствени
впечатления, а това което подсъдимата му е разказала. Посочил е че, досежно
същите обстоятелства, обясненията на подсъдимата също не се възприемат, като
нейна защитна линия, като по тези съображения не е дал вяра и на показанията на
св. Д.в посочената част. Този извод се споделя и от настоящата инстанция. П.Д. не е присъствал на и не е бил свидетел на
случилото се, а в показанията си пресъздава това, което му е било разказано от
неговата майка.
Правилно първостепенният съд е приел, че други съществени противоречия
относно релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване не се установяват
в събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства.
Основното възражение във въззивната жалба на
тъжителя и повереника му е, че Районния съд неправилно е приел, че
извършеното от подсъдимата Д. деяние е несъставомерно
от субективна страна. Възражения им се явяват
неоснователни.
В мотивите си, първостепенният
съд е изложил подробни и аргументирани съображения, защо намира деянието на
подсъдимата Д. за несъставомерно от субективна
страна. Настоящият въззивен състав напълно споделя
тези правни и логически заключения. Цитирани са множество решения на ВКС, които
недвусмислено обуславят единното становище, че „Тъй като клеветата е умишлено
престъпление, деецът трябва да съзнава, че приписва на пострадалия неизвършено
от него престъпление“.
Подсъдимата е изрекла
инкриминираните фрази, със съзнанието, че твърденията съдържащи се в тях са
верни. Както от показанията ѝ, така и от изложеното от свидетелите е видно,
че за дата 04.09.2018 г., подсъдимата е била с убеждението, че ще бъде квестор
само на изпита започващ в 10.00 часа. Единствено този час е отбелязала в
тефтера си, заявила е същото на свидетелката Д., след това на заместник -директорката на училището Е.К..
В последствие, когато е запитана от директора на училището, тъжителят И.,
подсъдимата отново е твърдяла същото. Възможно е объркването да се дължи на графично оформление на заповедта, доколкото
името на подсъдимата и на колежката ѝ, действително
са изписани само в горния край на колоната,
срещу изпита от 10.00 часа - вероятно защото тези (за разлика от колоните за
изпити на други дати, където срещу всеки изпит има имена на съответните
квестори), са учителите определени за квестори през целия ден. Това объркване у
подсъдимата е в следствие на личното ѝ визуално възприятие, когато е
подписвала заповедта. В последствие, когато е конфронтирана от директора на
училището – тъжителя И., въпросната заповед е показана на подсъдимата от такова
разстояние – през заседателната маса, че последната е нямало как да я възприеме
в детайли, в следствие на което у нея се е създало впечатлението, че това не е
същата заповед, която тя е подписала. С оглед влошените отношения между
подсъдимата и другите учители, потвърдено и от показанията на разпитаните в
хода на въззивното производство свидетели – М.Р. и М.З., както и особеностите
на личността на подсъдимата, изведени от заключение на назначената съдебно
психиатрична експертиза - абнормно структурирана
личност, с параноидна личностова
структура, с подчертана сензитивност, емоционална
неустойчивост, мнителност, склонност към себеотносни
интерпретации със свръхценностен характер, със
засилен стремеж за доказване на собствената правота - последвалата спонтанна
реакция е продиктувана от убеждението, че отправените от нея обвинения са
верни.
Основания за влошените отношение на подс. Д. с част от колектива на работното и място, могат да
се изведат и от известното несъответствие в изложените от свидетелката Р.
обстоятелства за твърдяното спречкване между нея и подсъдимата на 04.09.2018 г.,
вследствие, на което Р. подала жалба до директора и до етичната комисия на
училището. В жалбата /препис от която е представена и приета по делото/ на М.Р.
е посочено, че инцидента е станал в 10.30 ч., обстоятелство потвърдено от
свидетелката и в съдебно заседание. На протоколите от изпити от същата дата
/приети като писмени доказателства в хода на въззивното производство/, на които
квестори са били подсъдимата и свидетелката А.Д. е отбелязано, че изпита по
математика от започнал от 10.00 ч. е приключил в 10.35 ч., а този по физика и
астрономия приключил в 10.42 ч. Логично е и попълването на протокола да отнеме
няколко допълнителни минути. Странно е как тогава подсъдимата Д. е влязла в
конфликт със св.Р. в 10.30 ч. Това несъответствие реално илюстрира влошените отношения
между част от учителския персонал и подсъдимата. Именно обтегнатите отношения
между подсъдимата и колектива в училището, и в частност директора на същото,
особено след като подс. Д. е била уволнена и в
последствие възстановена на работа от съда, са засилили убеждението ѝ, че
спрямо нея е извършена и кражба на част от вещите ѝ, за което тя е
отправила обвинения към директора на учебното заведение. От доказателствата по
делото не става ясно кога, кой, как и дали изобщо са отделени и описани вещите
на подсъдимата, след като е била дисциплинарно уволнена. Установява се, че като
преподаватели по заместване в класната стая са работили К.В., а след това и М.Р..
На 07.02.2018 г. Д. подала заявление да получи всички нейни останали в
училището вещи и книжа. Месец по-късно е получила отговор от директора, че на
нейно разположение за получаване са само
известен брой сертификати, без да се споменава за останалите вещи, които
подсъдимата твърди, че са останали в кабинета ѝ. Следователно, подсъдимата
е останала със субективно убеждение, че нейни вещи са изчезнали по вина на
директора – съвсем логично, тъй като той е ръководител на учреждението.
Обвинението „Вие сте крадец, защото от моята стая преди година са ми
изчезнали мои лични вещи.", подсъдимата не е отправила след
предварително взето решение да наклевети тъжителя, а в следствие на
ескалиралото напрежение между двамата (вещото
лице изготвило СПЕ е категорично, че подсъдимата е могла да разбирала
свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си, но
също така заявява, че в конкретната ситуация, подсъдимата е проявила непсихотична реакция,
която се изразява в изпотяване, треперене, силно напрежение и
емоционална неустойчивост) и със съзнанието, че тези твърдения отговарят на
действителността.
При така приетата фактическа обстановка, правните
изводи на първостепення съд, че подсъдимата не е
имала умисъл за клеветене при произнасяне на инкриминираните фрази, действала е със съзнанието, че
съдържащите се в тях обвинения са верни,
което обуславя липсата на субективния елемент на престъплението, за
което е предадена на съд и с оглед на което следва да бъде оправдана, се
споделят напълно и от настоящата въззивна инстанция.
В подкрепа на горните изводи първостепенният съд е
обсъдил и трайната практика на ВКС, в която се приема, че от субективна страна клеветата е умишлено
престъпление, поради което умисъл ще липсва в случаите, когато деецът съобщава
определени факти, воден от субективната увереност за истинността им. Няма
значение на какво се базира тази увереност. Би могло да бъде базирана на
обективни факти от действителността. Увереността в истинността на разгласените
обстоятелства обаче може и да няма
обективна основа, като в последния случай би могло да се говори за деликт. И в двата случая обаче деянието е несъставомерно като престъпление клевета. Съставомерността на деянието изисква деецът да знае, че
разпространяваните от него факти са неистински. Такова знание е изключено, ако
той ги произнася със субективната увереност, че това което казва е истинно. За
субективното отношение на дееца към разгласяваната от него информация следва да
се съди по обективните факти по делото, относими към
неговото предшестващо, съпътстващо деянието или последващо
поведение, отношенията между страните, тяхното обществено положение, особености
на личността и др. В тази насока са посочени множество актове на ВКС, като е
направена препратка и към многобройната практика на ЕСПЧ относно субективната съставомерност
на престъплението клевета, които настоящата инстанция не намира за нужно да преповтаря.
Следва да се посочи, че изводите на първостепенния
съд, относно неналичието на квалифициран състав на продължавано престъпление
също са правилни и законосъобразни. Фразите отправени от подсъдимата са
изречени след едно – според нея обвинение в неизпълнение на служебни
ангажименти, което с оглед на влошените отношения с тъжителя, е провокирало
реакцията ѝ. Не може да се разглежда като продължавано престъпление,
отправянето на едно, две или три отделни твърдения, когато същите са изречени в
контекста на един и същи разговор, спор или кавга, като евентуално, при
признаване на подсъдимия за виновен, отправените повече от едно невярно
позорящо обстоятелство или преписване на повече от едно престъпление, може да
се отрази на размера на наложеното наказание.
Само за пълнота, без това да се отразява на
правилността на атакувания съдебен акт, следва да се отбележи, че за разлика от
директора на училището, на който е възложена ръководна работа свързана с пазене
и управляване на чуждо имущество, подсъдимата Д., като учител, не попада в
кръга на длъжностните лице по смисъла на чл.93, т.1 от НК (Т.Р. № 2 от 21.12.2011 г. на ВКС по тълк. дело №2/2011 г. на ОСНК).
Предвид признаване на подсъдимата за невиновна,
предявения от тъжителя Б.И. гражданския иск, правилно е приет от
първоинстанционният съд за неоснователен и е отхвърлен, като е правилно и произнасянето по присъждането на
разноските.
При този изход на делото, на
основание чл.190, ал. 1 от НПК, в тежест на тъжителят Б.Л.И. следва да бъдат
възложени направените от подсъдимата разноски в размер на 400 /четиристотин/
лева, за адвокатска защита в производството пред настоящата инстанция, която
сума, видно от представения договор за правна защита е изплатена в брой.
При извършената служебна
проверка, Окръжният съд не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаването правата
на страните, нито такива, които да са достатъчно основание за отмяна на
атакуваната присъда.
По изложените по-горе
съображения, настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да
бъде потвърдена изцяло, поради което и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т.6 от НПК съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№ 33 от 31.01.2019 г., постановена по НЧХД № 6236/2018 г., по описа на Районен
съд - Пловдив, I н. с.
ОСЪЖДА
тъжителят Б.Л.И., ЕГН ********** да заплати на подсъдимата С.Г.Д., ЕГН **********
сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар
за защита във въззивното производството.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Страните да бъдат
уведомени за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: