Р
Е Ш Е
Н И Е №260058
Гр. София, 05.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти състав,
в закрито заседание на пети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 193 по описа за 2020 година на СОС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 376,
ал. 1 ГПК.
М.Д.Б. е предявил срещу „Т.“ ЕООД иск за плащане на сумата от 90000 лв., представляваща стойността
на дружествения му дял от имуществото на дружеството. Твърди се в исковата молба,
че ищецът е бивш съдружник в „Т.“ ЕООД, като участието му в дружеството било
прекратено с предизвестие по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ на 21.10.2020 г.
Дяловото му участие в дружеството било в размер на 2500 лв. от уставния капитал
или 50 % от общия размер на уставния капитал, чийто пълен размер бил 5000 лв.
Останалите дружествени дялове в дружеството били собственост на Стоянка Д. Б.,
която била и единствен негов управител. Макар в партидата на дружеството в ТР
да бил посочен всеобхватен предмет на дейност, реално същият се изчерпвал с
управлението на собствен ресторант, находящ се на Подбалканския път в гр. З. -
ресторант „Т. Д.“. Ресторантът бил единственият недвижим имот, собственост на
дружеството. Съдружниците били и съпрузи, като към момента отношенията им били
изключително обтегнати и помежду им течало бракоразводно дело в РС - Пирдоп. На
18.06.2020 г. ищецът чрез упълномощен адвокат изпратил нотариална покана до „Т.“
ООД, с която поискал да му се предоставят копия от всички счетоводни документи
на дружеството. Това било направено, тъй като цялото счетоводство на
дружеството било водено само на български език, който ищецът не владеел и поради това се бил доверявал на
съпругата си - съдружник, която единствена го осведомявала за дружествените
работи. Поради обтегнатите лични и имуществени отношения ищецът пожелал
адвокатът да прегледа счетоводните документи на дружеството, но на 02.07.2020 г. бил получен отговор от Стоянка Б.,
с който било отказано предоставянето на каквито и да е документи. С оглед този
отказ и предвид обтегнатите отношения между съпрузите-съдружници ищецът
изпратил на 17.07.2020 г. нотариална покана-предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ,
с която уведомил „Т.“ ООД, че напуска дружеството с тримесечно предизвестие,
считано от датата на получаване на поканата. Поканата била получена лично от
управителя Стоянка Б. на 21.07.2020 г., съответно срокът на предизвестието бил
изтекъл на 21.10.2020 г. Въпреки поканата за уреждане на всички отношения,
свързани с напускането на дружеството, включително и имуществени такива,
управителят С. Б. до момента не
била контактувала по какъвто и да е
повод нито с ищеца, нито с адвоката му
по този повод. След изтичане на срока на /21.10.2020 г./ за дружеството било
възникнало задължение да плати на ищеца дела му от собствения капитал, съгласно
счетоводен баланс към края на м. октомври 2020 г. Такъв баланс не било известно
на ищеца да е изготвян, а последният годишен финансов отчет за 2019 г. бил
публикуван без да бъде приет от общото събрание на съдружниците, в нарушение на
чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ. От партидата на дружеството в ТР било видно, че ГФО за
2019 г. е съставен по реда на чл. 29, ал. 4 ЗСч и се състои само от съкратен
баланс и съкратен отчет за приходите и разходите. Съгласно същия собственият
капитал на дружеството бил на стойност 136000 лв., а нетекущите /дълготрайни/
активи били на стойност 140000 лв. Реално счетоводна сметка „ДМА“ следвало да
бъде формирана единствено от сградата на ресторанта, стопанисван от
дружеството, тъй като в публикувания разгърнат ГФО за предходната 2018 г.
сметка 02212 „Сгради“ била на стойност 149000 лв., а всички други сметки за ДМА
- земя, съоръжения и др., били на нулева стойност. Дружеството нямало други
собствени сгради. Според ищеца такава балансова стойност на сградата била
нереално ниска и счетоводна сметка „Сгради“ не била водена коректно от
дружеството - видно от нотариален акт за покупко-продажба на сградата,
ресторантът бил купен на 11.07.2007 г. на етап „груб строеж“ за цена от 11319.46
лв. Въпреки това, видно от ГФО за 2007 г., към 31.12.2007 г. сградата изобщо не
била отразена като актив в баланса на дружеството. Дружеството изобщо не било
публикувало ГФО за 2016 г. ГФО за 2019 г. бил публикуван в нарушение на чл.
137, ал. 1, т. 3 ТЗ, без да е приет от общото събрание на съдружниците, като
към тази дата ищецът все още бил съдружник в дружеството. През последните десет
години в сградата били извършени неколкократни обновления и подобрения /описани
в исковата молба/, които не били отразявани по никакъв начин в балансовата
стойност на сградата през годините. Отчитайки подобренията и след начисляване
на амортизации, към днешна дата справедливата стойност на сградата според ищеца
следвало да бъде поне 184000 лв., което би повишило стойността на собствения
капитал до 180000 лв., съответно припадащият се дял на ищеца бил 90000 лв. Въз
основа на всичко гореизложено се предявява искът.
Искът е
с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ.
Ответникът
оспорва иска. Представя изготвен междинен счетоводен баланс към 31.10.2020 г.,
според който дружество било на загуба /непокрита загуба от минали години/ в
размер на 238000 лв., като размерът на тази загуба превишавал стойността на
единствения актив на дружеството от 149000 лв., т. е. в случая стойността на т.
н. „чист актив“ бил отрицателна величина, обуславяща липсата на основание за
плащане на равностойността на дружествения дял на ищеца. Излага подробни
съображения в тази връзка. Освен това твърди, че съгласно чл. 26 от дружествения
договор било налице основание дружеството да претендира от ищеца
пропорционалното му участие в загубата на дружеството – сумата от 119000 лв. Съответно
при условията на евентуалност /в случай, че съдът приеме, че е налице „чист
актив“, от който следва да се присъди на ищеца равностойността на дружествения
му дял/ навежда възражение за прихващане със сумата от 90000 лв.,
представляваща част от общата сума от 119000 лв., за която сума дружеството имало
вземане срещу ищеца за пропорционалното му участие в загубата на дружеството.
В
допълнителната искова молба ищецът допълва първоначалната и излага насрещни
доводи, прави искане за приемане на представения от ответника междинен баланс и
излага съображение за основателност на иска поради това, че от този баланс се
установявало, че т. нар. „чист актив“ е в размер на 177000 лв., съответно
дружественият дял на ищеца, съответстващ на 50 % от капитала, е в размер на
88500 лв. – стойност, много близка до претендираната сума от 90000 лв. /съответно
се отказва от искането си за експертиза, но не се отказва или не оттегля
претенцията си за разликата над 88500 лв./
.
Допълнителен
отговор не е постъпил.
С определение
от 05.03.2021 г. на основание чл. 376, ал. 1 ГПК съдът е дал ход на делото за
разглеждане в закрито заседание, произнесъл се е по доказателствените искания и
е определил срок на страните за представяне на писмени защити и реплики. В
определения от съда срок е постъпила писмена защита само от ищеца.
С
определение от 05.04.2021 г. съдът е определил датата, на която ще обяви
решението си по делото и от която ще тече срокът за обжалването му, а именно 05.05.2021
г.
Софийски
окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от
фактическа и правна страна:
Искът е процесуално допустим, а
разгледан по същество – частично основателен. Съображенията на съда са
следните:
Дяловото участие в дружество с
ограничена отговорност на всеки от съпрузите е изключено от съпружеската
имуществена общност /в този смисъл е константната съдебна практика, вкл. ТР №
2/27.12.2001 г. по т. д. № 2/2001 г., ОСГК на ВКС/, съответно съдът не коментира
изложеното относно наличието на сключен брак между ищеца и управителя на
ответника и на висящо бракоразводно дело, които обстоятелства са ирелевантни с
оглед горепосочения режим на дяловото участие.
Установява се от представените по
делото доказателства и от извършената от съда служебна справка в ТР по
портидата на „Т.“ ЕООД, че на 21.07.2020 г. на ответника е връчено тримесечно
писмено предизвестие от съдружника М.Д.Б. за прекратяване участието му в
дружеството, съответно на 21.10.2020 г. е изтекъл срокът на предизвестието, а
на 09.11.2020 г. М.Д.Б. е заличен като съдружник.
Съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ
имуществените последици при прекратяването на участието на съдружника в
дружеството се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през
който е настъпило прекратяването.
Съобразно нормите на ЗСч и
константната съдебна практика /вкл. цитираната от страните/ в компонентите за
формиране на равностойността на дружествения дял не се включват записванията в
пасива на баланса на собствения капитал, резервите, финансовия резултат и пр./,
а тази стойност се изчислява въз основа на т. нар. „чист актив“.
Установява се от представения от
ответника междинен счетоводен баланс към 31.10.2020 г. /който не е оспорен/, че
т. нар. „чист актив“ /изчислен чрез съпоставка между пасивите и активите, като
не се включват записванията в пасива на баланса на собствения капитал и
резервите/ е в размер на 177000 лв. При така установената стойност на „чистия
актив“ делът на ищеца от имуществото на дружеството е в размер на 88500 лв. /съответстващ
на неговия дял от 50 % от капитала/ и
неговата стойност следва да му бъде платена, т. е. искът е основателен за
размера от 88500 лв., за който следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
предявен размер от 900000 лв. следва да бъде отхвърлен.
С оглед изводите за почти пълна
основателност на иска съдът следва да се произнесе и по отношение на
възражението за прихващане, наведено от ответника. Доколкото това възражение е
от категорията на правоизключващите, съдът дължи произнасяне по него в
диспозитива на решението, като по този начин се формира сила на пресъдено нещо
/чл. 298, ал. 4 ГПК/. Твърди
се, че съгласно чл. 26 от дружествения договор ответникът има основание да
претендира от ищеца неговото пропорционално участие в загубата на дружеството,
която загуба е в размер на 238000 лв., съответно участието на ищеца в нея е в
размер на 119000 лв., съответно с част от тази сума, а именно със сумата от
90000 лв. се иска да бъде извършено прихващане в случай, че съдът приеме искът
за основателен. Тъй като
възражението за прихващане е предявимо /и в случая предявено/ при условията на
евентуалност – в случай на извод за основателност на иска, а в конкретния
случай искът е основателен за размера от 88500 лв., а за разликата до пълния
предявен размер от 90000 лв. следва да бъде отхвърлен, съдът дължи произнасяне
по възражението само досежно евентуалното прихващане със сумата от 88500 лв.
Възражението за прихващане с тази сума е неоснователно, съдът споделя изложените
от ищеца съображения в тази връзка. При формирана от дружеството загуба съгласно
закона /чл. 137, ал. 1, т. 4 и т. 9 ТЗ/ и дружествения договор /чл. 27/ ОС
взема решение за покриване на загубата чрез увеличаване на капитала или чрез
допълнителни парични вноски /което кореспондира на правмощието му да взема
решение и за разпределение на печалбата/. По делото обаче не се установява /не
се и твърди/ да са вземани решения от ОС относно покриване на загубата,
съответно не е налице насрещно /изискуемо и ликвидно/ парично задължение на
ищеца, със сумата на което да се извърши прихващане.
С оглед изхода на делото съдът
намира следното по исканията на страните за присъждане на разноски:
Ищецът е
направил разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата
по делото в общ размер от 9205 лв. /в размер на 1605 лв. за обезпечителното
производство и в размер на 7600 лв. в настоящото исково производство/,
съответно съразмерно с уважената част от иска следва да му се присъдят разноски
в размер на 9051.58 лв.
Ответникът
е направил разноски в размер на 3360 лв. за възнаграждение на адвокат с вкл.
ДДС /2800 лв. без ДДС/, съответно съразмерно с отхвърлената част от иска следва
да му се присъдят разноски в размер на 56 лв. за адвокатско възнаграждение с
вкл. ДДС.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С.
Б., да плати на М.Д.Б., гражданин на Австралия, постоянно пребиваващ в
Република България чужденец с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 88500 лв.
/осемдесет и осем хиляди и петстотин лева/, представляваща стойността на
дружествения дял на М.Д.Б. от имуществото на „Т.“
ЕООД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д.Б., постоянно
пребиваващ в Република България чужденец с ЕГН **********, адрес: *** срещу „Т.“
ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя С. Б., иск за плащане на сумата от 90000 лв. /деветдесет хиляди
лева/, представляваща стойността на дружествения дял на М.Д.Б. от имуществото
на „Т.“ ЕООД, за разликата над уважения размер на иска от 88500 лв. /осемдесет
и осем хиляди и петстотин лева/ до пълния му предявен размер от 90000 лв.
/деветдесет хиляди лева/.
ОТХВЪРЛЯ наведеното от „Т.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя С. Б., срещу
М.Д.Б., постоянно
прбиваващ в Република България чужденец с ЕГН **********, адрес: *** възражение
за прихващане от исковата сума със сумата от 88500 лв. /осемдесет и осем хиляди
и петстотин лева/, представляваща част от сумата от 119000 лв. /сто и
деветнадесет хиляди лева/, представляваща дела на М.Д.Б. от загубата на „Т.“
ЕООД в общ размер от 238000 лв. /двеста тридесет и осем хиляди лева/.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя С. Б., да плати на М.Д.Б., гражданин на Австралия,
постоянно пребиваващ в Република България чужденец с ЕГН **********, адрес: ***
сумата от 9051.58 лв. /девет хиляди петдесет и един
лева и петдесет и осем стотинки/ представляваща направени по делото разноски съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.Д.Б., постоянно пребиваващ в
Република България чужденец с ЕГН **********, адрес: *** да плати на „Т.“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя С. Б., сумата от на 56 лв. /петдесет и шест лева/, представляваща
направени по делото разноски за възнаграждение на адвокат с вкл. ДДС съразмерно
с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от днес.
Преписи от
същото да се връчат на страните.
СЪДИЯ: