Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово,
09.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на девети юни две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
264 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 55, ал.1 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД чрез представителите си
твърди, че между „Т.С.“ ЕАД и „Ш.В.д.Р.“ ЕООД няма сключен договор за продажба
на топлинна енергия, поради което ответникът се обогатил неоснователно за
сметка на дружеството- ищец и дължал връщане на онова, с което се е обогатил.
В §
1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от
09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г.) потребител на топлинна енергия (ТЕ) за
стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния
или общинския бюджет. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове,
„Ш.В.д.Р.“ ЕООД с управител П.К.Г. с ЕГН ********** бил потребител на ТЕ, в
качеството си на собственик на топлоснабден недвижим имот, и за него важало
действащото законодателство в областта на енергетиката.
В чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ било
регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия
(ОУ), които се сключвали между топлопреносното предприятие и потребителите на
ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвяли от „Т.С.“ АД и се одобрявали
от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) към Министерски съвет. С
тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между
потребителите на ТЕ и дружеството като: правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
За процесния период в сила били ОУ за
продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т.С.“ АД на потребители в гр. С.,
одобрени с решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на КЕВР, решение № ОУ-0**/06.03.2006
г. на КЕВР, както и ОУ, одобрени с решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите влезли в сила от датата на
решението.
Ответникът не изпълнил регламентираните от
закона задължения, т.е. не сключил договор при ОУ и по тази причина се обогатил
без основание за сметка на дружеството, и дължал да му върне онова, с което се
бил обогатил до размера на обедняването.
В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ“, чл.
40, ал. 1 бил определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ (в т.ч. и
ответника), били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на
издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на
„Ш.В.д.Р.“ ЕООД за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури бил най-късно до 20 число на следващия месец. С
изтичането на последния ден от този срок, ответникът изпадал в забава за тази
сумата по фактурата - чл. 86, ал.1 от ЗЗД. В случай, че ответното дружество
имало възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец
имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност да
предяви възражение - чл. 40, ал.2 от ОУ. До настоящия момент в деловодството на
ищеца не постъпвало такова възражение, за да е необходимо да бъдат
преразгледани съответните начислени суми.
Въз основа на чл. **9 от Закона за
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда
- етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. **9а ЗЕ.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот били
начислявани от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на
отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Б.Б.“ ООД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.
71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на
енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.).
За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, които установявали,
че сумите за топлинна енергия били начислени по действителен разход на уредите
за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
На 10.08.2018г. ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу „Ш.В.д.Р.“ ЕООД за сумата от
1561.41 лева, от които: **36.22 лева главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия (ТЕ) за периода 01.05.2016 г. - 04.2017г. и
190.** лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за забава от 01.07.2016 г. до
07.08.2018 г., които суми са отразени в изравнителни сметки с номера: № **********
от 31.08.2017г. за период 01.04.2017г. - 30.04.2017г., № ********** от
31.08.2017г. за период 07.2016г. - 04.2017г. и № ********** от 31.08.2017г. за
периода 05.2016 г. - 06.2016 г., както и сума за дялово разпределение в общ
размер на 35.06 лева, от които 30.00 лева, представляваща сума за разпределение
на топлинна енергия за процесния период и 5.06 лева - законна лихва за забава
за върху главницата за дялово разпределение, като се претендирала и законната
лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените
по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С
разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 1450/2018 г. по описа на PC-Карлово
било уважено искането им и издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В
срока по чл. 414 от ГПК, ответното дружество, чрез свой пълномощник, депозирало
възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което със съобщение,
получено от дружеството на 26.11.2018 г. на ищеца било указано, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса. С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1
от ГПК, предявява иск за установяване на съществуването на вземането им за
консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу „Ш.В.д.Р.“ ЕООД.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че „Ш.В.Д.Р.” ЕООД дължи на „Т.С.“ ЕАД, както
следва: сумата от **66.22 лева главница,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване до размера на
обедняването, раняващо се на стойността на доставена, но неизплатена топлинна
енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот находящ се в град С. ***, обл. С. град,
общ. С., ул. „Р.Д.“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. **, абонат № 63469;
сумата 195.19 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в
размер на лихвата за забава за периода от 01.07.2016 г. до 07.08.2018 г., ВЕДНО
със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК –
10.08.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена Заповед
№ 806 от 16.10.2018 г. по ЧГрД № 1450/2018 г. по описа на КрлРС. Претендира за
разноските в исковото и заповедното производство.
Ответникът „Ш.В.Д.Р.“ ЕООД чрез
представителите си оспорва иска и го счита за неоснователен. Твърди се, че
заповедта за изпълнение на парично задължение била издадена на основание чл.410
от ГПК във връзка с чл.55, ал. 1 от ГПК за процесните суми във връзка с
доставена, но неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
град С., улица „Р.Д.“ № ***, вх. **, ет. **, ап. **, с код на платеца Т063469. Като
аргумент, с който обосновава тези свои вземания, както в заявлението си за
издаване на заповедта за изпълнение, така и в мотивите към процесната искова
молба, ищеца сочел, че „Ш.В.д.Р.” ЕООД ***
ползвало доставена топлинна енергия за небитови нужди без наличие на
сключен за целта писмен договор по чл. 149, ал. 1, т.3 от ЗЕ и не заплатило
същата, вследствие на което неоснователно се обогатило със стойността й. Както
било видно от приобщения като доказателство и носпорен от страните по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том III, рег. № 3041,
дело 154/1999г. на нотариус с рег. № 152 на НК, ответникът се явявал собственик
на самостоятелен обект - апартамент в многоетажна жилищна сграда - етажна
собственост, находящ се в гр. С., общ. С., ул. „Р.Д.“ № **, вх. **, ет. **, ап. **. Именно
въпросният недвижим имот се явявал топлоснабдения обект, за отоплението на
който се претендирали от съда вземания на „Т.С..“ ЕАД. Съгласно разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, клиенти/потребители на ТЕ, доставяна в самостоятелни
обекти в сграда – ЕС, били само собствениците или титулярите на вещно право на
ползване на тези обекти. Дефинирането на понятията битов клиент (§ 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ) и небитов клиент (§ 1, т. 33а от ДР на ЗЕ) било направено от закона
на плоскостта на различните нужди, за които ще се използва енергията - битови
или стопански. Макар в сега действащата редакция на закона (след 17.07.2012 г.)
в дефиницията „битов клиент“ да не било посочено, че такива са собствениците и
носителите на вещно право на ползване на обектите в сграда – ЕС (за разлика от
редакцията преди това изменение - § 1, т. 42), това изискване се извличало
пряко от нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Следователно, съобразно и двете
редакции на ЗЕ преди и след 17.07.2012г. (облигационното правоотношение за
доставка на ТЕ в имот в страда – ЕС, възниква съобразно закона чл. 153, ал. 1
от ЗЕ) по силата на договор, сключен при общи условия между дружеството
доставчик на ТЕ и собственика на имота (респ. носителя на вещно право на
ползване на имота), който само има качеството на битов клиент/потребител на ТЕ.
Счита за безспорно, че при това положение, ответното дружеството е „битов
клиент“ на топлинна енергия и отношенията между него и топлофикационното
дружество ще следва да се уреждат по реда на чл.153, ал.1 от ЗЕ, а не по реда
на чл. 149, ал. 1, т.2 от ЗЕ, който се сочи от ищеца. В хипотезата на чл.153,
ал.1 от ЗЕ между страните възниквала облигационни отношения във връзка с
доставката на топлоенергия по силата на закона, без да е необходимо сключване
на индивидуален договор с потребителя. Следователно, ответното дружество
дължало на „Т-С.“ ЕАД процесните суми на договорно основание, което от своя
страна изключвало възможността същите да бъдат претендирани и установени, като
обезщетение за неоснователно обогатяване до размера на обедняването, равняващо
се на стойността на доставена, но неплатена топлинна енергия, по реда на чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД. Аналогично на това становище било възприето и в
съществуващата по въпроса задължителна съдебна практика на ВКС, според която,
вземането от неоснователно обогатяване възниквало, когато е налице разместване
на блага, без в отношенията между страните да съществува обвързаност от
договор, гестия или деликт. Когато страните били обвързани от договор (писмен,
устен или сключен с конклудетни действия), както бил в случая, разместването на
благата се основавало на постигнатото съгласие и даденото можело да подлежи на
връщане според изпълнението или неизпълнението на дължимите престации, но не и
под формата на неоснователно обогатяване. С оглед така представените
съображения, моли съда да остави без уважение предявената срещу ответника от
„Т-С.“ ЕАД - С. искова молба, като неоснователна и недоказана. Претендира за
направените по делото разноски.
Третото лице-помагач „Б.“ ООД *** чрез
представителя си, оспорва иска като неоснователен. Твърди, че ищецът не е
отправял до дружеството им искания за допълнителен отчет и преработване на
изравнителните сметки, не е правил рекламация на извършеното дялово
разпределение, включително в преклузивния рекламационен срок по чл. 70, ал.5 и
ал.6 от наредбата за топлоснабдяването, действаща през процесния период.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
отхвърли иска като неоснователен.
От събраните по делото доказателства,
отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК вр. с чл. 55, ал.1 от ЗЗД:
Не се спори и се установява от представения
нотариален акт № 2, том ІІІ, рег. № 3041 дело № 154/1999 г. на Нотариус К. А., рег. № ** на Нотариалната
камара, район на действие – района на СРС, че ответното дружество е собственик
по силата на договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: апартамент №
**, находящ се в гр. С., общ. С., ул. „Р.Д.“ № 1, вх. А, ет. 3.
С Писмо № П-4/19.01.2018 г., изпратено от
„Т-С.“ ЕАД до „Ш.В.д.Р.” ЕООД ***, ответникът е уведомен, че има неплатени
задължения, като е определен 7-дневен срок за погасяването им. Писмото е
изпратено с известие за доставяне и върнато като непотърсено.
На 14.03.2002 г. е бил сключен договор №
1197 между етажната собственост на сграда, находяща се в град С., на ул. Р.Д. №
**, вх. ** и вх. *** и „Б.“ ООД за
осъществяване на услугата „Топлинно счетоводство“. Представен е по делото
протокол 08.03.2002 г. на общото събрание на собствениците на адрес на ул. Р.Д.
№ ***, вх. ***, с който е взето
решение за сключване на договор с третото лице-помагач за доставка и монтаж на
индивидуални разпределители и термостатни вентили, демонтаж на всички радиатори
без индивидуални разпределители, отчитане на водомерите за топла вода, както и
индивидуално разпределение на топлинната енергия. На 08.07.2011 г. е сключен
договор между ищеца и третото лице, с който последното е прело да осъществява
за нуждите на ищеца услугата „дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради – етажна собственост. По делото са представени и
неоспорени от ответника: извлечение от сметки по месеци са процесния период с код
на платеца (ответник) Т0633469; индивидуална справка за ползваната топлинна
енергия за процесния период за абонатен номер 63469; формуляр за отчет на
уредите за дялово разпределение на топлинна енергия, документ за връчване на
изравнителни сметки и сертификат за типово одобрение на уредите за дялово
разпределение на топлинна енергия за отопление. От посочените документи се
установяват размерите на начислените за процесния период суми за ползвана
топлинна енергия и дялово разпределение, както и размерите на обезщетенията за
забавено плащане, показанията на уредите
За установяване твърденията на страните по
делото са представени: - Общите условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от „Т.С.“ АД на потребители в гр. С., приети с Решение по Протокол
№ 23 от 03.08.2007 г. на Съвета на директорите на „Т-С.“ ЕАД, на основание чл.
149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и одобрени с Решение № ОУ – 033/08.10.2007 г. на ДКЕВР,
на основание чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ; Договор при Общи условия за извършване
на услугата дялово разпределение на ТЕ по чл. **9в, ал. 2 от ЗЕ от
08.07.2011г., сключен между „Т.С.“ АД и „Б.“ ООД, и приложения към него, вкл. и
ценоразпис. Отделно „Б.Б.“ ООД град С. е представила индивидуални справки за
използване на топлинна енергия за процесния период, форми за отчет, документи
за връчване на индивидуални справки на представител на етажната собственост и
сертификат за типово одобрение на уредите за дялово разпределение на топлинна
енергия за отопление.
По делото е изслушана и приета
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението, по която се установява размерът
на начислените за процесния период суми за топлинна енергия, за която са
издадени фактури, както следва:
|
|
|
или задължение на обща стойност **66.22 лева.
Процесните фактури са отнесени от „Т.С.“ ЕАД като съдебни вземания.
Съгласно заключението на вещото лице, сумите за ТЕ за топлоснабдения
имот са начислявани от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирма за дялово
разпределение (ФДР) „Б.Б.“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За процесния период за ответника са изготвени
следните изравнителни сметки: За периода 07.04.2017 - 30.04.2017 – 3.96 лева
без ДДС, съгласно документ № **********/31.08.2017 г. на стойност 3.96 лева без
ДДС или 4.74 лева с ДДС; За периода 07.2016 - 03.2017 – 104.20 лева без ДДС,
съгласно документ № **********/31.08.2017 г. на стойност 104.20 лева без ДДС
или 125.04 лева с ДДС; За периода 05.2016 - 06.2016 – 25.39 лева без ДДС,
съгласно документ № **********/31.08.2017г. на стойност 25.39 лева без ДДС или
30.47 лева с ДДС. Сумите са въведени в
информационната система на „Т.С.“ ЕАД през м.август 2017г.
Осчетоводената дължима сума за процесния период за изравняване е в общ
размер на 160.25 лева, както следва: За периода 05.2016 - 06.2016г. трябва да
се довнесат 30.47 лева с ДДС, съгласно фактура № 12286856/31.08.2017г.; За
периода 07.2016 - 03.2017г. трябва да се довнесат 125.04 лева с ДДС, съгласно
фактура № 12286857/31.08.2017г.; За периода 07.04.2017 - 30.04.2017г. трябва да
се довнесат 4.74 лева с ДДС, съгласно фактура № 12286858/31.08.2017г.
Осчетоводената дължима сума за ТЕ за процесния период за дялово
разпределение е в общ размер на 30.00 лева. Осчетоводената дължима сума за
процесния период за изравняване е в общ размер на 160.25 лева. Осчетоводената
дължима сума за ТЕ за процесния период е в общ размер на 1175.98 лева по пера,
както следва: сума сградна
инсталация - 0.00 лева; сума
отопление - 925.28 лева; сума битова гореща вода (БГВ) –
250.70 лева.
При изчисляване на претендираната законова лихва върху главницата на
процесните фактури, експертизата е взела под внимание следното: Съгласно чл.40,
ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от
„Т.С.“ АД на потребители в град С. в забава се изпада на 20 число на месеца,
следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна
фактура; какъв ден се пада 20-то число – датата на изпадане в забава съгласно
чл.40, ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
от „Т.С.“ АД на потребители в град С.; датата до която е изчислена лихвата –
17.08.2018 г
Претендираната законна лихва върху главницата, считано от датата на
изпадане на ответника в забава до 17.08.2018 г., е в общ размер на 202.79 лева,
като е дадена разбивка по всяка една фактура.
Претендираната законна лихва върху главницата, считано от датата на
изпадане на ответника в забава до 17.08.2018 г. е в общ размер на 202.79 лева,
по пера, както следва: за енергия (при главница 1175.97 лева) - лихва в размер
на 182.81 лева; за дялово разпределение (при главница 30.00 лева) - лихва в
размер на 5.24 лева. за изравняване (при главница 160.25 лева) - лихва в размер
на 14.74 лева.
От заключението на вещото лице В.П.по допуснатата съдебно-техническата
експертиза се установява следното:
Вещото лице констатира какви са ежемесечните отчети на общия топломер в
АС на процесната СЕС за процесния период, отчислените количества ТЕ за сметка
на „Т.С.“ ЕАД, отразени таблица, както следва:
|
ул.Р.Д..
1 |
||||||||
|
М Е С Е Ц |
Г О Д И Н А |
показание на топломера -СТАРО |
показание на топломера -НОВО |
ОТЧЕТЕНА ЕНЕРГИЯ |
ЗАГУБИ в АС |
енергия за разпределение |
сл. енергия |
Забележка |
|
|
|
кВтч |
кВтч |
кВтч |
кВтч |
кВтч |
кВтч |
|
|
5 |
2016 |
3657520 |
3662650 |
5**0 |
217 |
49** |
0 |
|
|
6 |
2016 |
3662650 |
3666960 |
4310 |
202 |
4108 |
0 |
|
|
7 |
2016 |
3666960 |
3670910 |
3950 |
192 |
3758 |
0 |
|
|
8 |
2016 |
3670910 |
3674430 |
3520 |
167 |
3353 |
0 |
|
|
9 |
2016 |
3674430 |
3678350 |
3920 |
183 |
3737 |
0 |
|
|
10 |
2016 |
3678350 |
3696060 |
17710 |
209 |
17501 |
0 |
|
|
11 |
2016 |
3696060 |
3732790 |
36730 |
232 |
36498 |
0 |
|
|
12 |
2016 |
3732790 |
3784210 |
51420 |
282 |
51**8 |
0 |
|
|
1 |
2017 |
3784210 |
3848440 |
64230 |
324 |
63906 |
0 |
|
|
2 |
2017 |
3848440 |
3890960 |
42520 |
259 |
42261 |
0 |
|
|
3 |
2017 |
3890960 |
3922780 |
31820 |
268 |
31552 |
0 |
|
|
4 |
2017 |
3922780 |
3928050 |
5270 |
49 |
5221 |
0 |
|
|
4 |
2017 |
3928050 |
3943310 |
15260 |
176 |
15084 |
0 |
|
Общият топломер
в АС на СЕС е преминал първоначална и последващи метрологични проверки
съобразно изискванията за Закона за измерванията, което е видно от приложените
копия на протоколи. Отчетите на уредите за дялово разпределение са представени
е справката- приложение към делото от ФДР „Б.“ ООД. Разпределението на ТЕ е
процесната СЕС се извършва по прогнозни месечни стойности и изготвяне на
изравнителни сметки от ФДР „Б.Б.“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. Количествата ТЕ разпределена за имота на ответника, са в
съответствие с действащата нормативна уредба (Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването). Обобщената изравнителна сума за периода от 01.05.2016г.
до 30.04.2017г. възлиза на 160.25 лева. Размерът на дължимите суми за ТЕ,
потребена от ответника за процесния период възлиза на **36.22 лева. Сумите,
начислени за ТЕ за имота на ответника, са в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката, а именно: Закон за енергетиката -
ДВ, бр. 107/2009г.; Наредба № 16-334/16.04.2007г. за топлоснабдяването - ДВ,
бр.34/2007г.; Общи условия за продажба на ТЕ за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***,
одобрен с решение № ОУ- 002/03.02.2014г. на ДКЕВР. В заключение, вещото лице
прави извод, че не са установени несъответствия с действащата нормативна уредба
в областта на енергетиката.
Съдът
кредитира изцяло двете заключения на вещите лица като обективни и
безпристрастни.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
Предявен е установителен иск за вземане, за
което е била издадена заповед по реда на чл. 410 от ГПК, като вземането се
претендира в размер на стойността на получена без основание топлинна енергия –
иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. І-во от ЗЗД. Първата хипотеза в
посочения законов текст предвижда обезщетение за нещо, предадено, респективно -
получено при първоначална липса на основание. Неоснователно обогатилият се
дължи връщане на всичко получено, а не само на онова, с което се е обогатил, а
в случаите, когато е невъзможно връщане в натура на неоснователно придобито
имущество, се дължи заплащането на неговата стойност. (т.4 от Постановление №1
от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС).
Предвид представените по делото
доказателства и доводите на страни по делото, установено е по несъмнен начин,
че ответникът е „небитов клиент“ по смисъла на разпоредбата на §1, т.33а (Нова
- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ДР на ЗЕ. Съгласно легалната дефиниция, „небитов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на
§1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е този, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От анализа
на двете дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на
закона (§1, т.42 и т.43), така и в действащата, следва, че законодателят е
използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на понятията: вида
правен субект (физическо или юридическо лице); нуждите, за които той
ползва/купува енергия (битови - за домакинството си, или небитови – по арг. на
противното, такива които не задоволяват битови нужди). Определящи са нуждите,
за които се ползва/купува енергия. Дефинираните с двете обсъждани правни норми легални
понятия, обаче не обхващат изчерпателно всички възможни случаи в практиката. В
случая ответникът е търговец–юридическо лице, който по занятие извършва
винопроизводство. Въпреки възраженията си, не е установил жилището имотът да се
ползва за жилищни нужди, отделно – адресът на същия е посочен като адрес за
кореспонденция с НАП в справката от Търговския регистър. Понятието „стопански
нужди“, или „небитови нужди“ съгласно
действащата ДР на ЗЕ е по–широко от търговска дейност и се свързва с нуждите,
които задоволява конкретния имот. Несъмнено е, че ответното търговско
дружество в качеството си на юридическо
лице няма домакинство, няма собствени битови нужди, ако и топлоснабдения имот
да е предназначен за задоволяване на такива – апартамент. Ето защо съдът
приема, че е налице небитово ползване на топлоенергията. Ответникът не ангажира
доказателства, които да опровергаят твърдяното от ищеца небитово ползване.
При това положение съдът приема, че
ответникът е „небитов клиент“, спрямо когото е приложима разпоредбата на
чл.149, ал.1, т.2 от ЗЕ, която изисква сключването на писмен договор за
продажба на топлинна енергия между топлопреносно предприятие и клиенти на
топлинна енергия за небитови нужди. Договорът се сключва при ОУ по чл.298,
ал.1, т.2 от ТЗ, които обаче стават задължителни за страните по търговската
сделка –ако такава бъде сключена. Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.2 от ЗЕ
предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между производител и пряко присъединен
потребител на топлинна енергия за небитови нужди, като предвидената писмена
форма е такава за действителност на правоотношението.
Ответното дружество е „небитов клиент“ по
смисъла на §1,
т. 33а от ДР на ЗЕ и това обстоятелство се извежда не само от качеството му
на търговец, а и по аргумент от противното на нормата на §1,
т. 2а от ДР на ЗЕ, която определя битовия клиент като такъв, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, каквито ответното дружество няма и за каквито не би могло да я
използва. Не се споделят доводите на ответника, че от съдът следва да изходи
само от характера на имота – жилище. Посочената съдебна практика на ВКС касае
случаи, в който потребител е физическо лице. В посочените в отговора съдебни
решения по гр. дело № гр.д. №579/2015 г. на ПдОС и гр. дело № 1284/2015 г. на
ПдОС искът е бил отхвърлен, тъй като ответникът не е бил собственик или
ползвател на топлоснабдения имот, същото се отнася и до решението на СГС по гр.
дело № 12572/2015 г. Правна норма на §1, т.42 от ДР на ЗЕ, преди отмяната си, е
определяла като потребител на енергия или природен газ за битови нужди -
физическо лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Ето защо, доказване
наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия между страните в настоящото производство, става само с
доказателства за сключването на договор в изискуемата писмена форма, какъвто не
е бил сключен между ищеца и ответното дружество.
При това положение, за да възникне
облигационно задължение за ответника, необходим е писмен договор, за какъвто
страните не спорят, че няма сключен. Писмената форма е предвидена като условие
за действителност и не предполага сключването му с конклудентни действия, както
законът урежда за битови потребители.
С разпоредбите на чл.
156 ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите/клиентите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е
утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна
енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на
отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Съгласно разпоредбата на чл.
**9, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. **9 - чл. 148) и
Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл.
142, ал.2 от ЗЕ).
С оглед на горното, съдът намира, че след
като страните не са сключили писмен договор, съгласно изискването на чл.
149, ал.1, т.3 от ЗЕ, между тях липсва възникнало валидно облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия, по силата на което да бъде
ангажирана договорната отговорност на ответника за заплащане на претендираните
суми. Ето защо, като не е установен източник на облигационно договорно
отношение между страните, и ако е ползвана услугата за топлоснабдяване на
процесния имот от ответника дължи сумите за използвана топлинна енергия на
основание чл.
59, ал.1 от ЗЗД до размера на обедняването и основателността на предявения иск
е установена по несъмнен начин. Ищецът е обеднял до размера на стойността на
доставената, но незаплатена електроенергия и искът е доказан и в пълния си
предявен размер за претендираната главница и в този размер съдът го уважава.
ОТНОСНО иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Претенцията за установяване акцесорното
вземане за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
главницата съдът намира за неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.
86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като според чл.
84, ал.2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая вземането на ищеца
произтича от неоснователно обогатяване и задължението не е с определен срок за
изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава след покана от страна на
кредитора. Претенцията относно вземане за обезщетение за забава чл.86, ал.1 от ЗЗД би била основателна само за периода от поканата по чл.84, ал. 2 от ЗЗД – 19.01.2018
г., а не от деня на който е била дължима месечната вноска за топлинна енергия
въз основа на издадена фактура, тъй като страните не са в договорни отношения,
респективно – същите не се основават на счетоводни документи за да възникне
задължение за плащане. Ищецът, чиято е доказателствената тежест в процеса да
установи, че е отправил до ответника покана за плащане на процесните задължения
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е ангажирал доказателства в тази насока, но не е установил размера на
претендираното обезщетение за периода от връчване на показана до датата на
подаване на заявление по чл. 410 от ГПК. В исковата си молба ищецът счита, че
ответникът е изпаднал в забава на датата, на която настъпва падежа на плащане
на задължения, основани на договорно отношение. В конкретния случай обаче искът
е за неоснователно обогатяване, т.е. задължение за заплащане за обезщетение за
забава за ответника възниква от поканата. По тези съображения искът за
обезщетение за забавено плащане следва да се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО разноските:
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца следва да присъдят и
сторените в исковото производство деловодни разноски съразмерно с уважената
част от иска. Ищецът е реализирал разноски общо в размер на 623.39 лева пред
първата инстанция и разноски в размер на 200 лева възнаграждение на юрисноксулт
пред Окръжен съд Пловдив, или общият размер на разноските е 823.39 лева.
Съразмерно с уважената част от иска, на ищеца се следват разноски в исковото
производство в размер на 720.56 лева (включително и за разглеждане на делото
пред въззивната инстанция). Ответникът също претендира разноски и такива му се
следват с оглед отхвърлената част от иска. Ответникът е реализирал разноски в
общ размер на 892.31 лева (включително и за разглеждане на делото пред
въззивната инстанция). С оглед отхвърлената част от иска му се следват разноски
в размер на 111.55 лева. неоснователно е възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
01.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
конкретния случай за една инстанция на ответника се следва минимално адвокатско
възнаграждение в размер на 339.30 лева без ДДС, а е договорено такова в размер
на 350 лева без ДДС. При това положение адвокатският хонорар не е прекомерен.
Следва да се
осъди ответника да заплати на ищеца разноски по компенсация в исковото
производство в размер на 609.01 лева.
Доколкото
искането е свързано с установяване на задълженията, посочени в заповедта за
изпълнение издадена в заповедното производство по ЧГрД № 1450/2018 г. по описа
на КрлРС, включително и разноските за него, с оглед задължителните указания по
т. 12 от ТР № 4/20** г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът в исковото
производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане,
дори когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ищецът е
доказал и е издадена заповед за разноски в заповедното производство в размер на
81.26 лева. Съразмерно с установеното задължение на същия следва да се присъдят
разноски в размер на 71.10 лева.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание член 124, ал. 1 от ГПК във вр. с
член 55, ал.1, пр. І-во от ЗЗД, че „Ш.В.Д.Р.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, законен
представител - П.К.Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес управление:***,
р-н „К.С.“, улица „Я.“ № ***, законен представител - Г.Б.сумата от сумата от **66.22 лева (хиляда триста
шестдесет и шест лева двадесет и две стотинки) главница, представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване до размера на обедняването, раняващо
се на стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово
разпределение за топлоснабден имот находящ се в град С. 1000, обл. С. град,
общ. С., ул. „Р.Д.“ № 1**, вх. ***, ет. **, ап. **, абонат № 63469;
ВЕДНО със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 10.08.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е била издадена
Заповед № 806 от 16.10.2018 г. по ЧГрД № 1450/2018 г. по описа на КрлРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 195.19 лева
(сто деветдесет и пет лева и деветнадесет стотинки), представляваща обезщетение
за забавено плащане в размер на лихвата за забава за периода от 01.07.2016 г.
до 07.08.2018 г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Ш.В.Д.Р.” ЕООД, ЕИК 12**98793, със седалище и адрес на управление:***, законен
представител - П.К.Г. да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес управление:***, р-н „К.С.“, улица „Я.“ № ***, законен представител -
Г.Б.направените по делото разноски в размер на 609.01 лева по компенсация в
исковото производство и 71.10 лева в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на трето-лице помагач – „Б.Б.“ ООД със седалище и
адрес на управление ***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Ш.