М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 45 от 29.10.2018 година
по НОХД № 612/2018 година на
Районен съд – Свиленград
Производство по глава двадесет и четвърта от
НПК.
С Обвинителен акт (ОА) по Бързо производство (БП) № 281/2018 година по
описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 566/2018 година по описа на Районна
прокуратура – Свиленград, Милена Славова – Прокурор при Районна прокуратура –
Свиленград повдига обвинение:
на
М.Н.В., роден на *** ***, българин,
български гражданин, живущ ***, неженен, с основно образование, ЕГН **********,
неосъждан (реабилитиран), за това че на 31.05.2018 година на път ІІІ-5507 при км
21+400 в землището на село Студена, област Хасково, управлявал моторно превозно
средство (МПС) - лек автомобил марка „БМВ”,
модел 530Д с държавен регистрационен № СВ 57 26 КХ, след употреба на наркотични
вещества, а именно амфетамин, установено по надлежен ред с техническо средство
„Drager Drug Check 3000”, RЕF № 8325554 и с фабричен № ARKM 0261 - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
По посочения ОА е
било образувано НОХД № 282/2018 година по описа на Районен съд – Свиленград.
Постановена е Присъда, която с влязло в сила Решение № 117 от 18.10.2018
година, постановено по ВНОХД № 443/2018 година на Окръжен съд – Хасково, е
отменена поради допуснати съществени процесуални нарушения, неотстриними във
въззивната инстанция и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
Районен съд – Свиленград.
Подсъдимият М.Н.В. участва лично и със свой
договорен защитник – адвокат В.С.. Не се признава
за виновен по предявеното му обвинение и дава обяснения по същото, излагайки своята
фактологическа версия, според която не е употребил накротично
вещество. В процесуалното време на последната дума подсъдимият моли да бъде оправдан,
с повторно изявление да не е виновен в престъплението, за което е
обвинен.
Защитникът
на подсъдимия – адвокат В.С., в хода на съдебните
прения, пледира за постановяване на оправдателна Присъда и
признаването на нейния подзащитен за невиновен в извършеното престъпление,
с довод да не е доказано, по категоричен начин, че е употребил
наркотично вещество, както и поради нарушена процедура във връзка с
констатацията, че е употребил наркотично вещество. Алтарнативно
от Съда се иска налагане на наказания при условията на чл. 55 от НК като се
сочат смекчаващи обстоятелства.
Участващият
по делото прокурор Милена
Славова поддържа обвинението, така както е предявено с ОА, считайки го доказано по категоричен начин и при
изцяло потвърдена фактическа обстановка,
изложена в него. Доказателствената основа по делото определя за достатъчна за
формиране на безспорни изводи за осъществени съставомерните обективни и
субективни признаци от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, както и за
неговото авторство в лицето на подсъдимия. Пледира същият да бъде признат за
виновен по обвинението, като за извършеното престъпление му се наложат
наказания, индивидуализирани при
условията на чл. 54 от НК, при предвидени
кумулативно две такива – „Лишаване от свобода” и
„Глоба”. На същото фактическо основание предлага да бъде наложено и кумулативно предвиденото
наказание „Лишаване от право да управлява МПС”.
Съдът, след като прецени събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложената актуална Справка
за съдимост с рег.№ 1072 от 24.10.2018 година, издадена от Бюро съдимост при
Районен съд – Свиленгра, подсъдимият М.Н.В. е
неосъждан – реабилитиран към датата на деянието.
Видно от приложената
в кориците на БП Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, подсъдимият не притежава недвижими имоти, ценни книжа, дялове в
дружество, парични средства по банкови сметки и няма доходи. Притежава МПС.
Съгласно Характериста,
изготвени от Полицейски инспектор Ж.Пачов, подсъдимият е криминално проявен, има
криминалистически и съдебни регистрации, не се издирва от органите на МВР, няма
наложи забрани да напуща страната и след приятелите си е познат като сприхав и
своенравен човек особено след употреба на алкохол.
На 31.05.2018 година около 01.00 часа подсъдимият
управлява собственото си МПС - лек автомобил марка „БМВ”, модел 530Д с държавен
регистрационен № СВ 57 26 КХ по третокласен път 5507 при км 21+400 в землището
на село Студена, област Хасково. Посоченото
МПС е спряно за проверка от полицейските служители – свидетелите Я. Д.В. и Д.С.Д., при която последните
констатират неадекватното поведение от страна на водача, което се изразява в
некоординирани движения от страна на същия, който мирише и на алкохол. Предвид изложеното
подсъдимият е отведен в РУ -Свиленград, където свидетелят Д.Г. - Младши
автоконтрольор при звено „Пътен контрол” при РУ – Свиленград (лице, преминало
успешно обучението за запознаване с реда за установяване на наркотично вещество
от водачите на МПС с орален тест „Drager Drug Check 3000”, видно от приложения
Списък), извършва проверка в 02.00 часа на посочената дата за установяване по
надлежния ред наличието на употреба на наркотични вещества и упойващи вещества
от страна на водача. В. е изпробван с техническо средство „Drager Drug Check
3000”, RЕF № 8325554 и с фабричен № ARKM 0261, което отчита положителна проба за
амфетамин. Резултатът от теста е показан на подсъдимия. Подсъдимият отказва да
даде кръвна проба за химическо изследване. Полицейският орган в лицето на
свидетеля Д.Г. издава на подсъдимия
Талон за изследване. Отказът на последния да подпише документите, да получи
Талона за изследване и да попълни същия е удостоверен с подписа на един
свидетел с посочени три имена и месторабота.
За констатираното нарушение на разпоредбата
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на подсъдимия
е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков №
0311870 от същата дата. По-късно образуваната въз основа на посочения Акт
Административнонаказателна преписка е прекратена на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН.
Видно от
приложената по делото компютърна разпечатка от АИС – на МВР - КАТ за нарушител от региона, подсъдимият
е правосопсобен водач, но Свидетелството му за управление е отнето към датата на деянието.
В кориците на делото са приложени
Методически указания за реда за установяване
на наркотично вещество от водачите на МПС с орален тест „Drager Drug Check
3000” и Заповед № 8121з-1186 от 13.09.2017 година на Министъра на МВР, касаеща
използването на посочения тест.
Разпитан
в хода на БП подсъдимият не се признава за
виновен по предявеното му обвинение като обяснява, че не е употребил наркотични вещества. В
съдебната фаза също не се признава за виновен (както вече бе посочено по-горе в
настоящото изложение).
Гореизложената фактическа обстановка, се
установява по несъмнен начин от доказателствата – писмени и гласни, събрани в
хода на проведеното предварително
разследване (БП), които са приобщени във фазата на съдебното производство по
надлежния процесуален ред и се цениха, на основание чл. 283 от НПК. В тази
насока, Съдът кредитира писмените доказателствени средства – АУАН; Декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние; Справка за съдимост,
ведно с Бюлетини; Справка за нарушител; Докладна записка; Талон за изследване;
Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества;
Приемо-предавателен протокол; Протокол за доброволно предаване; Протокол за
оглед на веществени доказателства, ведно с Фотоалбум, изготвен по реда и условията на чл.
155 и сл. от
НПК; Характеристика и
т.н. Така също, още и свидетелските показания от БП и от съдебната фаза на
процеса, материализирани в съответните Протоколи за разпит на свидетели, респ.
Протокол от открито съдебно заседание, а именно – Я.Д.В., Д.С.Д. и Д.Г.Г. и др.
Изброените гласни доказателства, се цениха от Съда след надлежното им
приобщаване, наред с другите писмени доказателствени средства, по реда на чл. 283
от НПК и на посоченото правно основание.
Съдебният състав
кредитира изцяло с доверие свидетелските показания на посочените по-горе
свидетели, предвид тяхната
безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и цялостната
им корелация с писмените източници, които ги подкрепят. Същите са изчерпателни,
с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените твърдения относно
основните факти от предмета на доказване. От тук предпоставена е преценката за
достоверност. В този
смисъл обосновано е и правдивото им звучене. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не
се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени
доказателства, кредитирани
от Съда, обратно, убедително
се подкрепят от същите, от друга страна при отсъствие на индиции за
предубеденост на свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност или
необективност на депозираните показания. Не се установява посочените
по-горе свидетели да
имат личностно отношение към посъдимия, което да ги провокира да дадат
именно такива показания. С
тези съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на
посочените свидетели, считайки ги обективни и
достоверни. А досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното престъпление, авторството и времето на извършването му, като потвърждават и
фактическото му осъществяване от подсъдимия,
установявайки обективните елементи от състава на процесното престъпление.
Що се отнася до
писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или
истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна,
формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А
онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства
по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия – оглед,
съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по
предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги.
Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат
ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са
относими и необходими за преценката на
личността на подсъдимия и неговото имуществено състояние, от тук и релевантни
за индивидуализацията на следващото се наказание.
Въз основа на
гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха
фактическите и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на
деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството му.
Съдът не кредитира частично обясненията на подсъдимия досежно изнесения факт за това, че не е употребил
наркотично вещество. Изхождайки
от двояката им правна природа, да са едновременно и доказателствено средство и
средство за защита, те според настоящия Съдебен
състав и за посочените факти, се явяват изцяло защитна версия, с оглед
избягване на наказателната отговорност. И това е
така защото пряко се компрометират и опровергават при съотнасяне с останалите
източници на доказателства, не звучат правдоподобно и убедително. Т.е. тези
обяснения са в противоречие с кредитираните свидетелски показания и писмените
доказателства, налични по делото. В останалата част (относно фактите че е управлявал процесния лек
автомобил, че е бил спрян за проверка и т.н.), доколкото се установява корелацията
им с останалата доказателствена съвкупност, Съдът кредитира обясненията на М.В.. При тази тяхна интерпретация с
преценка за необективността им в частта на
гореобсъдените обстоятелства, Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия в тази им част. За пълнота и в подкрепа на изложеното следва да се посочи, че тезата на
посъдимия, касаеща използването на блажна боя и грунд през деня се навежда едва
в съдебната фаза на процеса; подобни твърдания няма наведени нито пред
полицейските служители в деня на проверката, нито в досъдебната фаза на
процеса. Тази версия не бе пътвърдена в съдебно заседание.
При
така изяснената фактическа обстановка, Съдът достигна до единствено възможния и
несъмнен извод, че с действията си подсъдимият М.Н.В. е осъществил състава на престъплението по
чл. 343б, ал. 3 от НК.
Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК
е такова на формално извършване. Разпоредбата на същата норма инкриминира
самото управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, а фактът на „повлияване”, респ. „въздействие”, на същите вещества върху дееца не е въведен
като съставомерен от обективна страна признак на това престъпление.
Престъплението е извършено включително без да са били налице някакви признаци на повлияване,
въздействие на наркотичното вещество и пр. Поначало вярно е, че съдържание на
остатъци от наркотични вещества се запазва и може да бъде установено в
организма много по-продължително време след употребата им, за разлика от
алкохола например, но това е въпрос на законодателно решение, а не на правоприлагане (в този смисъл е Решение № 50 от 15.04.2014 година, постановено по
ВАНД №
105/2014 година по описа на Окръжен съд - Хасково, докладчик
Съдията Стратимир Д..).
Както вече бе посочено от съвкупната преценка
на установените по делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните
доказателства по делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението - предмет на обвинението и неговото авторство. С
деянието си подсъдимият е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна, престъпният състав по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Не се спори, че към момента на извършване на деянието, подсъдимият
е имал качеството на „водач” на
МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. Понятието „управление” на
автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не
само привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични, че именно В. е
бил водач на лекия автомобил.
От обективна страна подсъдимият М.В.,
след употреба на наркотично вещество е привел в движение и е управлявал МПС – лек
автомобил (горепосочения). По делото категорично и безспорно са доказани
фактическите действия по управление на МПС, осъществени от страна на
подсъдимия, от тук и несъмнено установено е авторството на престъплението.
Преки доказателства в тази насока са показанията на свидетелите Д.Г., Д.Д. и Я.В.,
който Съдът кредитира изцяло с доверие, за което се изложиха правни съображения
в настоящите Мотиви, обосноваващи преценката за тяхната обективност и
достоверност. Последните именно еднозначно установяват фактите за осъществено
управление на превозното средство – лек автомобил от подсъдимия В.
и самостоятелното му пътуване – возейки се сам. Наличието на наркотично
вещество в кръвта на подсъдимия В. е доказана по категоричен начин, по
надлежния ред и с предвидените от закона средства - тест. Спазен е редът и
начинът за това, предвидени в специалния
подзаконов нормативен акт - Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози и с наименование към датата на деянието - Наредба №
1 от 19.07.2017 година за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министерство на
здравеопазването, МВР и Министерството на правосъдието. Извършен му е тест в съответстие с изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредбата от служител на
МВР, преминал специализирано обучение, с техническо средство „Drager
Drug Check 3000” (, включено в Заповед № 8121з-1186 от 13.09.2017 година,
издадена на основание чл. 1, ал. 5 от Наредбата), RЕF № 8325554 и с фабричен № ARKM 0261, електронната скала
на който отчела положителна проба за амфетамин. За
така извършената проба е съставен Протокол.
Разпитаните по делото свидетели (полицейски
служители) описват този процес. На подсъдимия е издаден Талон
за медицинско изследване, в който изрично е отразено, че предварителната проба
е показала положителен резултат за амфетамин.
Подсъдимият е отказал да получи Талона за изследване (, което
обстоятелство е удостоверено с подиса на един свидетел съгласно изискванията на
чл. 6, ал. 8 от посочената Наредба), както и е заявил, че не
желае да дава кръвна проба за изследване. Предвид този отказ на подсъдимия да получи Талона за изследване и да даде кръвна проба той не е отведен
(в редакцията към датата на деянието) от
полицейските органи за извършване на медицинско изследване и вземане на
биологични проби. С оглед на това се изтъква от защитата, че е нарушен чл. 7, ал. 2 от посочената Наредба, поради което и се излагат
доводи за недоказаност на обвинението. Съдът не споделя тези доводи. Посочената
разпоредба следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата (в редакцията към
датата на деянието), според която при отказ
на лицето да получи Талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ
за изследване, употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство или теста. Това означава, че задължението за
отвеждане (в редакцията към датата на деянието) на лицето за извършване на медицинско изследване и вземане на
биологични проби тежи върху полицейските органи в случаите, когато лицето не е
отказало да получи Талона за изследване, когато не е отказало кръвна
проба. В случая обаче подсъдимият е отказал да получи Талона и изрично е заявил, че не желае кръвна проба.
Затова и за полицейските органи не е възникнало задължение да го отведат (в редакцията към
датата на деянието) за извършване на кръвна проба – в случая
употребата на наркотични вещества се установява въз основа на показанията на
техническото средство. Т.е. не е нарушена разпоредбата на ал. 2 на чл. 7
от посочената Наредба, тъй като отвеждането (в редакцията на нормата към датата
на деянието) на лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване
става едва когато лицето се съгласи да дада такива проби, а в настоящия случай В.
е отказал да даде проба. И в
случая техническото средство е отчело употреба на амфетамин (АМР). Амфетаминът е поставен под контрол в Списък I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина” от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични.
Този Списък
е съставен на основание чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
В този смисъл подсъдимият е управлявал автомобил след употреба на наркотично
вещество. Употребата
на амфетамин е недопустима при управление на МПС съгласно разпоредбата на чл. 343б,
ал. 3 от НК. Поради което и Съдът прие, че е налице съставомерно деяние по
посочения текст от наказателния закон, при безспорно доказани обективните
признаци на изпълнителното деяние и авторство. Т.е. всички изложени данни водят до извода, че
изложената в ОА фактическа обстановка е
доказана по несъмнен начин.
От субективна страна инкриминираното
деяние
е извършено от подсъдимия виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, знаейки
естеството на забраната да не управлява автомобил след употреба на наркотично вещество,
предвиждал е неговите последици
и от волева страна е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е действал с ясното съзнание, че е употребил
наркотични вещества, които водят до нарушаване на нормалните функции на
възприятията, но въпреки това е управлявал МПС.
По
изложените аргументи, Съдът призна подсъдимият
за виновен
в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от
НК, за което и е предаден на Съд с ОА.
Противопоставените
доводи от защитата да не е доказано от обективна страна употребата на наркотично вещество, са напълно неоснователни,
за което относими са предходните съображения на Съдебния
състав, изложени във връзка с доказаните факти. Така и направените въз основа
на тях правни изводи за установено категорично и извършването на деяние с неговите съвкупни
релевантни признаци, покриващи инкриминираните за съставомерността на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от
НК. В случая, обвинителната теза не може да се счита опровергана, нито дори
разколебане; обратно напълно се подкрепя от
доказателствената съвкупност, при изложената правна интерпретация на
доказателствените средства по делото. За пълнота
следва да се посочи, че вземането на проби във връзка с извършването на
експертиза за наличие на наркотични вещества съгласно цитираната по-горе Наредба № 1 от 19.07.2017 година става по ред и начин, посочени в
тази Наредба. След като не е спазен посочения ред за извръшване на експертиза,
не могат да се опровергават констатациите на теста с експертиза, назначена в
съдебната фаза на процеса, тъй като няма да бъде спазен реда относно вземането
на пробата и съхранението й, както и относно трайността й, обсъдено във времево
отношение. Т.е. само по начините, посочени в цитираната Наредба може да се
установи наличие или липса на наркотични вещества. Всякакви други начини и
методи са недопустими, тъй като получените от тях заключения ще бъдат в
противоречие с Наредба № 1 от
19.07.2017 година,
т.е. в противоречие със закона. Отделно от това следва да се посочи в подкрепа
на изложеното, че видно от Протокол от съдебно заседание, проведено на
28.07.2018 година по НОХД № 443/2018 година на Районен съд – Свиленград, хартиеният
плик, в който се е съхранявало тестовото техническо средство е бил разпечатан,
т.е. всеки е имал достъп до въпросния тампон със слюнка. Преди това е бил
извършен оглед на устройството, т.е. отново е имало неограничен достъп до него.
Няма данни по делото дали теста се е съхранявал при температура от +4 градуса
до +25 градуса, съгласно указанията, посочени на опаковката, в която е бил теста
при използването му. Съдат не констатира да е
налице размазване на тестовите линии, но дори и да се приеме че има някакво
размазване към настоящия момент това е в резултат на дългия престой на устройството
при неблагоприятни атмосферни условия – в кориците на делото, в различни
кабинети, при различни температура и влажност на въздуха. В подкрена на
изложеното е и посоченото в Методическите указания, че резултатите от теста са
валидно за период от 10 минути след стартиране на теста (т. ІІ, чл. 4.3.,
изречение последно). Дори и да се приеме, че към настоящия момент линиите на
теста са размазани, то тези линни не са били в това състояние към момента на
проверката, именно поради което свидетелят Д.Т.е съставил АУАН на подсъдимия
именно за употреба на наркотично вещество и по-специално амфетамин. За
посочените обстоятелства е наличен и Протокол за извършена проверка за употреба
на наркотични или упойващи вещества. На издадения
на подсъдимия Талон за медицинско изследване изрично е отразено, че
предварителната проба е показала положителен резултат за амфетамин. В Протокола за оглед на вещественото доказателство, който не е оспорен от
страните, също изрично е посочено, че не е налична червеникава хоризонтална
лента срещу АМР (амфетамин). Отделно от това в Методическите указания изрично е
посочено, че интензивността на контролните линии на теста може да е различна,
което дава отговор на възраженията на подсъдимия за размазването на лините.
Подсъдимият
М.Н.В. е роден
на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее
в село Студена, ул.„Георги Янев” № 59, област Хасково. Не е женен. С основно
образование е. Реабилитиран е към датата на деянието. Безработен е – помага в стопанството на майка си.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия, Съдът се съобрази с двата основни принципа на
наказателноправната ни система, а именно принципът на законоустановеност и
принципът на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на
наказателноправната ни система за извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на
чл. 343б, ал. 3 от НК се предвиждат наказание „Лишаване от свобода” от 1 до 3 години и наказание „Глоба” от 500 лв. до 1 000 лв. Съставът на престъплението има и специален
минимум и специален максимум, непозволяващ замяната на наказанието „Лишаване
от свобода” с друг вид наказание.
В случая не е е възможно да се приложи
разпоредбта на чл. 78а от НК, предвид ограниченията, указани
в ал. 7 на посочената правна норма, като изключващи нейното приложение.
При индивидуализацията и
конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът се съобрази
с обществената опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване на
престъплението, степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия
в съдебната фаза и на фазата на БП, тежкото му финансово, социално и
семейно състояние, липса на изградени престъпни навици към датата на деянието, чистото му съдебно минало и
сравнително добрите му характеристични
данни; а като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха наличието на множество извършени
административни нарушения по ЗДвП, за
които са му наложени наказания с влезли в сила Наказателни постановления,
обстоятелството, че му е отнета книжката и липсата на критичност към
извършеното. В тази връзка не може да се отчете като смекчаващо вината
обстоятелство възрастта на подсъдимия, доколкото възрастта от 43 години предполага житейски опит, който
е достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва противоправно такова. Т.е. тази възраст не може
да бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове наличието на
смекчаващо вината обстоятелство.
Обществената опасност на деениято е с типичната относително висока степен с оглед повишената
динамика на този род престъпления понастоящем в страната, за разлика от тази на дееца предвид изложеното по–горе. За да прецени, че
е налице завишената обществена опасност на деянието Съдът отчете и завишеното
обществено недоволство и критика към подобни престъпления.
Като подбуди
за извършване на престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на
подсъдимия и липсата на морално-волеви задръжки относно спазването на
законодателството на Република България, регулиращо обществени отношения, свързани с
безопасността на транспорта, чието накърняване води до поставяне в опасност или
реално увреждане на имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг
от хора. Т.е. налице е неправилно
отношение на подсъдимия към
обществените отношения, произтичащи от разпоредбите на ЗДвП и по-конкретно незачитане на
установените правила за движение по пътищата, за управление на МПС при и по
установения ред.
Обсъдените релевантни за отговорността
обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно относителната им тежест, не
разкриват доминиращ превес на смекчаващите, като конкретно установените по
делото не се явяват нито
многобройни в количествено отношение,
нито сред тях са налице изключителни такива, доколкото се свеждат до
обичайните. В този смисъл не се обосновава хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК за смекчаване на наказателната репресия, когато
предвид наличните смекчаващи обстоятелства – многобройни или изключителни
такива, се снижава обществената опасност, до степен че и най-лекото предвидено
наказание да би се явило несъразмерно и неоправдано тежко. Не такъв обаче е конкретния случай, както вече се
изтъкна и то не само с оглед липсата на законовите предпоставки, но последното
и се явява неподходящо и не отговаря на тежестта на конкретния случай. От тук, закономерно обусловена и направената
преценка, че наказания около, респ. в минималното предвидено в закона, съотнесено към
извършеното от подсъдимия не би било несъразмерно тежко. С оглед на така коментираните обстоятелства, имащи
значение за размера на отговорността, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, при завишена обществена опасност на деянието и незавишена такава на дееца, Съдът постанови Присъдата си, с която призна подсъдимия за виновен за престъплението по чл.
343б, ал. 3 от НК и му наложи
справедливи наказания при условията на чл. 54, ал. 1 от НК в размер около минималния по отношение на наказанието „Лищаване от свобода”, а именно за срок от 1
година и 2 месеца и в минималния размер по отношение на наказанието
„Глоба”, а именно 500 лв., като на основание чл. 66, ал. 1 от НК
отложи изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 3 години, считано от влизане в сила на Присъдата, тъй като наложеното наказание е до 3 години,
лицето не е осъждано към датата на деянието и за постигане на целите на
наказанието и за поправянето на подсъдимия не е необходимо да изтърпи
наказанието ефективно.
При определяне размера на
наказанието „Глоба”, Съдът в настоящия си състав се съобрази с финансовото
състояние на подсъдимия – няма доходи, но помага в стопанството на майка си, не дължи издържка на ненавършили пълнолетие деца, не притежава ценни книжа, дялове в дружество и парични
средства по банкови сметки, с имотното му положение - не притежава недвижими
имоти, но притежава МПС и със семейното му такова – не е
женен.
На основание чл. 343г,
вр.чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, Съдът наложи на
подсъдимия М.В. и
наказание „Лишаване от право да управлява
МПС”. При
определяне срока на кумулативното наказание Съдът взе предвид високата степен
на обществена опасност на деянието и обстоятелството, че не упражнява професия,
свързана с управление на МПС. Тези обстоятелства бяха поставени на преоценка от
настоящата инстанция и убедиха Съда, че наказанието Лишаване от правоуправление
за срок между средния и минималния е съразмерно на извършеното деяние, поради
което бе определено в размер на 1 година.
Така индивидуализираните наказания на подсъдимия, ще въздействат в достатъчна степен върху личността му като предизвикат положителни промени в съзнанието и го мотивират към правомерно поведение в бъдеще, без с
тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността на наказателната
репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция. В случая наказанията
биха допринесли със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с
тях подсъдимият
ще бъдат предупреден, че подобно поведение не може да бъде
толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще му даде възможност да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това
да се повиши чувството му
за отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни
престъпления. От друга страна индивидуализирани така по вид и размер,
наложените наказания на подсъдимия, Съдът прецени за необходими, достатъчни и справедливи
наказания за постигане целите на наказателната репресия, дефинирани в чл. 36 от НК, а именно: да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Относно
веществените доказателства:
Тест
„Drager Drug Check 3000”, RЕF №8325554 и с фабричен № ARKM 0261, ведно с
опакавката, следва да останат приложени по делото.
Относно
разноските:
Направените по делото
разноски за пътни такива за явяване в съдебно заседание на свидетеля Д.С. Дмитров следва да се
заплатят от подсъдимия по
бюджета на Съдебната власт.
Подсъдимият следва да заплати 5 лв. – държавна такса в случай на служебно
издаване на Изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)