№ 4835
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Николета Н. Венкова
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20241110210994 по описа за 2024 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на Ц. Г. Б. от гр.София срещу наказателно постановление
№ 24-4332-013542/17.06.2024 г. на началник сектор при отдел „Пътна
полиция“ (О „ПП“) – Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с
което й е наложено следното административно наказание: на основание
чл.177, ал.1, т.3, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в
размер на 100 (сто лева) лв. за нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателката в депозираната от нея жалба пред съда оспорва да е
осъществила така вмененото й административно нарушение, твърди, че
вписаната форма на изпълнително деяние „преотстъпила“ не е предвидена в
ЗДвП, а „допуска“ или „предоставя“, което не е посочено, а именно коя от
двете форми е осъществила, автомобилът е семеен и се ползва от нея и
дъщеря й, като когато дъщеря й е взела ключовете за автомобила не е била
употребила алкохол, а когато е управлявала не е била с нея, поради което
счита, че няма субективен елемент. Моли за отмяна на НП и присъждане на
сторените по делото разноски.
Жалбоподателката редовно призована се явява лично и с упълномощен от
нея процесуален представители. Жалбата се поддържа в хода на съдебното
1
следствие, а по същество се пледира за отмяна на НП, твърди се, че са
установени и нови нарушения на административнопроизводствените правила,
допуснати при цялата процедура, като акта не е съставен в присъствието на
жалбоподателката, а отделно същата не е предоставила автомобила на лице,
което да е управлявало с концентрация на алкохол над 0,50 промила.
Претендират се разноски.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представител. Депозирани са писмени бележки от процесуален
представител на наказващия орган, с които се изразява становище по
същество, както и се претендира юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
Свидетелят К. бил извикан на 24.05.2024 г. в ранните часове на деня, от
негови колеги от СПС, които били спрели автомобил за съдействие относно
тестване на водача. Установено било, че автомобил лек марка *****, модел
*****, с ДК № ***** е управляван от младо момиче, около 18 -годишно, с
шофьорски стаж около 6 месеца към момента на проверката. Била тествана за
употреба на алкохол, като отчетеното било от 0,89 промила. Съставени били
необходимите документи. Водачката заявила, че автомобилът е на майка й,
която й е го е дала временно да го управлява, като същата не е уточнила кога й
е предоставен.
На 24.05.2024 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на жалбоподателката в нейно отсъствие, за това, че на
същата дата около 05:20 часа като собственик на лек автомобил марка *****,
модел *****, с ДК № ***** го е предоставила за управление на лицето Р.И.А.,
с ЕГН **********, като същата е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
промила, за което е съставен АУАН №777615, серия GA по чл.5, ал.3, т.1, пр.1
от ЗДвП.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителя К., излага показания
изцяло в подкрепа на констатациите изложени в акта, както и че на място след
тестване на водачката е съставил АУАН, на което не е присъствала
жалбоподателката, впоследствие лицето е било извикано в районното да й се
предяви, при което той не е присъствал.
2
Съставения АУАН на жалбоподателката е от оправомощеното въз основа
на Заповед №513з-4529/31.05.2022 г. на директора на СДВР, във вр. с т.2. от
Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Жалбоподателката не е изложила възражения по АУАН, който й е връчен
лично на 28.05.2024 г.
Издадено било процесното НП от началник сектор към СДВР, О „ПП” при
СДВР като оправомощено длъжностно лице по силата на Заповед №8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Установява се от
Заповед № 8121К-13312/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, че
Д.Д.Д. е назначена на длъжност началник на 03 сектор „Административно
обслужване“ към Отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на
вътрешните работи и е встъпила в тази длъжност, видно от приложения акт за
встъпване на 29.10.2019 г.
Установява се от протокол за химическо изследване №362`/27.05.2024 г.,
заключението, по който е осъществено на 31.07.2024 г., че в изпратените за
изследване проби кръв, взети от лицето Р.И.А. се е доказал етилов алкохол в
количество 0,49 промила, което се явява повторна експертиза на контролна
проба.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства: Заповеди на министъра на вътрешните работи и директора на
СДВР, както и от талон на водача, протокол за химическо изследване и
показанията на свидетеля К., които са пълни и логични и съдът ги цени. Като
не е необходимо да се подлагат същите на анализ, тъй като са логични и
непротиворечиви.
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен
срок (видно от разписката за получен препис от наказателното постановление)
и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, нарушили правото на защита на подведеното под
3
административнонаказателна отговорност лице, а именно:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение
не е спазена нормата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, като същият е съставен в
отсъствие на жалбоподателката без същата да е била поканена за съставянето
му. Следва да се има предвид съдържанието на чл.40, ал.2 от ЗАНН, която
норма предвижда, че: „Когато нарушителят е известен, но не може да се
намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в
негово отсъствие.“ Предвид което не са били налице изначално
предпоставките да бъде съставен АУАН на жалбоподателката без същата да
бъде установена и след това поканена за съставянето му.
На следващо място е налице разминаване в словесното описание на
административното нарушение в АУАН и в НП.
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление следва (съгласно
изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН ) да е
налице пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.
В АУАН се сочи, че жалбоподателката е предоставила за управление
собствения си лек автомобил на лицето Р.И.А., последната е била с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. Не се сочи нито по какъв
начин е установена тази концентрация, нито колко е била конкретно
отчетената концентрация. Поради което така описаното в акта
административно нарушение е непълно и не обхваща всички факти, които
следва да са уточнени, относно административното нарушение. Без да са
събирани нови доказателства за първи път в НП се сочи, че жалбоподателката
е преотстъпила собствения си лек автомобил на лицето Р.И.А., която е
управлявала с концентрация на алкохол от 0,89 промила в издишания въздух.
Отново не се сочи по какъв начин е установена концентрацията на алкохол на
водачката Айдарова, макар и да е посочена точно отчетена концентрация. Не
на последно място настоящият съдебен състав споделя отразеното в жалбата
възражение, че в санкционната норма на чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП липсва
посочено от законодателя изпълнително деяние „преотстъпва“, каквото е
описано в НП, като в нормата са посочени две алтернативни форми на
изпълнително деяние „допуска или предоставя“(курсива мой). Кое от двете е
4
приел за реализирано от жалбоподателката конкретно в случая
административнонаказващия орган не посочва в НП и поради това е неясно
както за жалбоподателката, така и за съда.
Констатираните от съдът допуснати съществени нарушения не могат да
бъдат изправени в съдебна фаза на процеса и нарушават правото на защита на
жалбоподателката да научи в какво конкретно я обвиняват, че е осъществила.
При това следва да се отбележи, че за разлика от нередовностите в акта за
установяване на административно нарушение могат да бъдат санирани в
определени от закона случаи, то съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН
такава възможност за нередовностите, допуснати в самото наказателно
постановление законът не предвижда.
Разгледана и по същество жалбата се явява основателна, поради следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН, жалбоподателката е
била санкционирана на основание чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП (“Наказва се с
глоба от 100 до 300 лв. собственик, длъжностно лице или водач, който допуска
или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не
е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или което е лишено от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т.1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или свидетелството му е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“) за нарушение на
чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП (“На водача, собственика или упълномощения
ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя
моторното превозно средство на водач, който е с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава
съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се
отнася моторното превозно средство“).
От доказателствата по делото се установи, че водачът на лек автомобил
марка *****, модел *****, с ДК № *****, на когото жалбоподателката го е
предоставила за управление, Р.И.А., с ЕГН **********, е с установена въз
основа на извършена химическа експертиза концентрация на алкохол в кръвта
5
под 0,5 промила, конкретно 0,49 промила.
Предвид което не се установи да е реализирано от обективна и субективна
страна така вмененото на жалбоподателката административно нарушение по
чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което и същата не следва да носи
административнонаказателна отговорност на основание чл.177, ал.1, т.3, б. „б“
от ЗДвП.
Поради горното наказателното постановление като незаконосъобразно
следва да бъде отменено, с произтичащите от това последици.
Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, което с
оглед отмяната на НП следва тези разноски да бъдат възложени да се заплатят
от наказващия орган. Жалбоподателката е била представлявана в проведеното
съдебно производство от упълномощен от нея адвокат, за което се представят
доказателства за заплащане на възнаграждение в размер на 400 лв. Като
съобрази разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл.7,
ал.2, т.1, при интерес до 1000 лв. - 400 лв., съдът прие, че следва да определи
този размер, който се явява в границите, определени в Наредбата, същият е
минималния предвиден и същите да бъдат заплатени от наказващия орган за
една инстанция по делото, което е и претендирания, независимо от
направеното възражение.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-013542/17.06.2024 г. на
началник сектор при О „ПП“ - СДВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София,
ул. „Антим I“ № 5, с БУЛСТАТ *********, да заплати на Ц. Г. Б., с ЕГН
********** от гр. ********** сумата в размер на 400 (четиристотин лева) лв.
за адвокат за една инстанция по делото.
Решението, на основание чл.63в от ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр.София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7