№ 92
гр. Перник, 16.06.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд
– Перник, в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е.В.
и прокурора М. Л.**, като разгледа, докладваното от съдия ДИМИТРОВА КАНД №
86/2022 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 – чл.228 от АПК, във вр.
с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Д.В.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, против Решение №
155/24.02.2022 г., постановено по АНД **/2021 г. по описа на Районен съд – П.**,
с което е потвърдено Наказателно постановление № 42-0002159/16.08.2021 г.,
издадено от директора на РДАА – С.**, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000,00 лв. /две хиляди лева/ за
извършено административно нарушение по чл.89, т.1 от Наредба № 33/03.11.1999 г.
на МТ, както и на основание чл.105, ал.1 от ЗАвтП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200,00 лв. /двеста лева/ за извършено
административно нарушение по чл.89, т.2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ.
Касаторът излага оплаквания за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона
- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, вр.
чл.63, ал.1 от ЗАНН. Твърди, че районният съд не е направил проценка
на всички относими доказателства и е постановил
решението си при неизяснена фактическа обстановка. Сочи, че управляваният от
него автомобил е предоставен от собственика под наем на превозвача „**“ ЕООД, а
на последния е издаден лиценз на Общността, но контролният орган не е направил необходимата
проверка, за да провери това обстоятелство. По отношение на второто нарушение
оспорва извода, че следва да отговаря за правилното попълване на пътния лист и
вписване на всички законоустановени реквизити в него,
както и че няма вменено задължение да дава указания в тази връзка. По
изложените съображения се прави искане за отмяна на решението и наказателното
постановление.
В съдебно
заседание, жалбоподателят - редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Ответникът по касационната
жалба – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – С.**, редовно призован, не изпраща представител
в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата, не
прави доказателствени искания.
Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор
М. Л.**, счита
решението на Районен съд – П.** за правилно и законосъобразно и предлага да бъде
оставено в сила, а жалбата срещу него
да бъде оставена
без уважение.
Настоящият касационен състав, на основание
чл.218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните
съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона,
намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице
по чл.210, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт. С оглед на
това тя е процесуално допустима.
Разгледана по същество
е основателна по следните съображения:
С Наказателно постановление № 42-0002159/16.08.2021 г.,
издадено от директора на РДАА – С.**, на касационния жалбоподател Д.В.А. *** са наложени две административни наказания, а именно:
- глоба в
размер на 2000,00
лв. /две хиляди лева/, наложена на
основание чл.93, ал.1, т.1 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ за извършено административно нарушение по чл.89, т.1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ и
- глоба в размер на 200,00 лв. /двеста лева/, наложена на
основание чл.105, ал.1 от ЗАвтП за извършено
административно нарушение по чл.89, т.2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ.
С Решение № 155/24.02.2022 г., постановено по АНД **/2021 г.,
Районен съд – П.** е потвърдил наказателното постановление срещу А.. Това съдебно
решение се оспорва с жалбата и е предмет на настоящото
производство.
За да постанови своя акт административнонаказващият орган приел, че на
27.07.2021 г., около 09:00 ч., в
гр. П., ул. ***, с посока на движение ул. ***, жалбоподателят Д.В.А.,
като водач на товарен автомобил от категория N3, марка „**“, с рег. № **, собственост на „**“ ЕАД – гр. П., е извършвал обществен превоз на товари от рудник ОРО до депо ЦОФ, видно от Пътен лист №
000517/27.07.2021 г., който не бил попълнен по образец, тъй като липсвали:
печат на транспортното предприятие, рег. № на автомобил, подпис на механик за
излизане на автомобил, подпис на издал пътен лист и инструктаж, както и
без издадено удостоверение за обществен превоз
на товари в Република България или копие на
Лиценз на общността.
Възприемайки горната фактическа обстановка, по време на извършена проверка
на 27.07.2021 г., около 09:00 ч., И.Д.С..**– инспектор в РДАА С.**, приел, че Д.А. е
извършил административни нарушения по чл.89, т.1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ и по чл.89,
т.2 от Наредба №
33/03.11.1999 г. на МТ, поради което образувал срещу него административнонаказателно производство,
съставяйки АУАН серия
А-2012, № 293683/27.07.2021 г. Актът е предявен на сочения за
нарушител и подписан от него без
възражения.
При така установеното от фактическа страна, Районен съд – П.** е отхвърлил
като неоснователни оплакванията на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, че фактическата обстановка е възприета неправилно и не е
извършил вменените му административни нарушения. След обсъждане на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, районният съд е достигнал до извода, че
на процесните дата и час А. е извършил описаните в
АУАН и НП деяния, за които правилно и законосъобразно е наказан на основание чл.93, ал.1, т.1 и чл.105,
ал.1 от ЗАвтП. По тези съображения съдът е
потвърдил наказателното постановление.
Административен съд – Перник не споделя решаващия извод на Районен съд – Перник.
В административнонаказателното
производство, следва да се установи: налице ли е деяние, представляващо
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН; извършено ли е то от
лицето, сочено като нарушител; каква е формата на вината, при която е извършено
и т.н. Предпоставките са абсолютни, а тежестта на доказване лежи
върху административнонаказващия орган.
Съгласно чл.42,
ал.1, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
както в акта, така и в НП следва да бъдат посочени описание на
нарушението, дата и място на извършването, обстоятелствата, при което е
извършено, и доказателствата, които го потвърждават. Трябва да бъдат спазени и всички изисквания относно
процедурата по издаване на акта и наказателното постановление. Неспазването на
съответните процесуални изисквания води до отмяна на НП като незаконосъобразно.
Първоинстанционният съд, като е изследвал въпросите по-горе е приел,
че административнонаказателното производство срещу
касационния жалбоподател е образувано законосъобразно и е протекло без нарушения
на процесуалния и материалния закон. Обратно на горното обаче, настоящият
съдебен състав намира, че при цялото административнонаказателно производство е допуснато съществено процесуално
нарушение, ограничаващо правото на защита на касационния жалбоподател. Както в
съставения АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление, АНО е
констатирал, че товарният автомобил, който касаторът
е управлявал по време на проверката, е собственост на „**“ ЕАД – гр. Перник.
Справката в информационната система „**“ на ИААА е направена по отношение на
дружеството-собственик на автомобила. От доказателствата по делото обаче се
установява, че от 20.07.2021 г. товарният автомобил марка „**“ с рег. № *** е предоставен под наем на „**“
ЕООД – с. М.**, обл. С.** за срок от една година. Още
с жалбата пред Районен съд – П.** е представено копие от договора за наем,
както лиценз на Общността - Лиценз № ** за международен автомобилен превоз на
товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, издаден на „**“ ЕООД – с. М.**.
Същият е с валидност от 21.03.2018 г. до 21.03.2028 г. Представено е и Заверено
копие № ********** за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка
или срещу възнаграждение, издаден на „**“ ЕООД – с. М.** с валидност от
21.03.2018 г. до 21.03.2028 г. Анализът на тези доказателства разколебава
извода на актосъставителя, а после и на АНО за
извършено нарушение по чл.89,
т.1 от Наредба №
33/03.11.1999 г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България. Според посочената разпоредба, по време на работа водачът представя при поискване
от контролните органи документите по чл.100, ал.1, т.1 – 3 от Закона за
движението по пътищата, както и изрично посочения в т.1 документ: удостоверение на моторно превозно
средство за обществен
превоз на товари на територията на Република България за всяко от
превозните средства, с които се извършва
превозът, а при превози с лиценз на Общността се изисква
заверено копие от лиценза“. От една страна, в случая А. не е представил такъв документ, но от
друга: контролният орган е направил проверка в информационната система „**“ на ИААА дали е издаден такъв
на собственика на автомобила само по отношение на издаден такъв на собственика
на автомобила „**“ ЕАД – гр. Перник, но не и на наемателя „**“ ЕООД – с. М.**. При това положение, налагането
на административно наказание по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП се явява необосновано, доколкото тази разпоредба предвижда наказание за
водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници и товари
при изначална липса на издадено за
моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или заверено копие на лиценз
на Общността, а не за случаите когато такъв
документ е издаден, но водачът не го представи в момента на проверката, при която хипотеза
наказанието се налага на основание чл.93, ал.2 от ЗАвтП.
Липсата на данни и доказателства дали е издадено
или не удостоверение за
обществен превоз на пътници
или товари или заверено копие на лиценз
на Общността на „**“ ЕООД – с. М..**, респ. включен ли е процесния товарен автомобил в списъка към него, е довело до
издаване на процесното наказателно постановление при
неизяснена фактическа обстановка и неустановеност на елементи от фактическия
състав на твърдяното нарушение. Този пропуск е довел и до нарушаването на
изискванията по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а това от своя страна представлява
съществено нарушение, свързано с формата на НП, което не може да бъде
отстранено и дава основания на съда да отмени наложената с НП санкция.
Неяснотата и непълното накърнява и правото
на защита на наказаното лице, което винаги представлява съществено процесуално
нарушение и във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно
постановление, което описание на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението обуславя неговата
незаконосъобразност в тази му част. Тъй като решението на Районен съд – Перник по отношение на това
нарушение е постановено в обратния смисъл, то същото следва да бъде отменено.
По отношение на второто нарушение – по чл.89, т.2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ, настоящата съдебна
инстанция намира за основателни доводите в жалбата, съдържащи твърдение, че водачът не отговаря за
правилното попълване на пътния лист и няма вменено задължение да дава указания
как да се прави това, респ. да изземва функциите на ръководител. Въз основа на фактическите заключения на първата съдебна
инстанция съдът намира, че неправилно както
с издаденото наказателно постановление, така и с обжалвания съдебен акт, е била
ангажирана административнонаказателната отговорност
на водача на товарния автомобил.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на
чл.89, т.2 от Наредба № 33/03.11.1999 г., по време на
работа водачът представя при поискване
от контролните органи посочени документи, сред които и този по т.2, а
именно: попълнен пътен лист по образец
/приложение № 11/, с изключение на
случаите при придвижване на превозно средство
без товар на територията на Република България до товарен пункт,
като част от международен превоз.
От друга страна, по аргумент от чл.88, т.4 и т.5 от Наредбата, изрично задължение да
снабди водача с необходимите документи /т. 4/, съответно да организира
правилното и точно попълване на пътния лист от съответните длъжностни лица
/т.5/, е вменено на превозвача – физическото или юридическо лице, регистрирано
като търговец, притежаващо лиценз и други документи, които се изискват от
закона и Наредбата, за извършване на обществен превоз на товари /лицето по
чл.2, ал.1 от Наредбата/. Изричен нормативен текст, вменяващ задължение за
водача с такова съдържание, не се съдържат нито Наредба № 33/03.11.1999 г. на
МТ, нито в ЗАвтП. Такова задължение не е вменено за водача дори и с приложената
санкционна разпоредба на чл.105, ал.1 от ЗАвтП.
По делото не се спори, а и е видно от иззетия при
съставянето на АУАН и приложен към делото Пътен лист № 000517/27.07.2021 г., че в последния липсват
реквизити - печат на транспортното предприятие, рег. № на автомобил, подпис на
механик за излизане на автомобил, подпис на издал пътен лист и инструктаж, но
се дължи преценка дали на водача е вменено задължение да попълни правилно и точно
пътния лист, респ. може ли водачът да бъде субект на нарушение, изразяващо се в
неточно или непълно съставяне на пътния лист. Такова задължение спрямо водачите
не е нормативно установено, а както вече се посочи то е вменено на превозвача.
В процесния случай, при проверката водачът е
предоставил пътния лист, издаден от превозвача. По този начин той е изпълнил
нормативно вмененото му с разпоредбата на чл.89, т.2 от Наредба № 33/03.11.1999
г. задължение. При нормативна регламентация с посоченото съдържание и при липса
на изрично вменено на водачите на автомобили за обществен превоз на товари
задължение, свързано със съдържанието и оформянето на пътния лист, който
документ без съмнение същите са задължени да представят при проверка, недопустимо е по аналогия /арг.
от чл.46, ал.3, вр. ал.2 от Закона за нормативните
актове/ да им се
вмени задължение, отнасящо се до съдържанието на пътния лист и неговото
правилно и точно попълване, което на свой ред да обоснове ангажиране и на административнонаказателната им отговорност. Фактът, че
документът не е отговарял на изискванията към съдържанието му, заложени в
нормативно установения образец в Приложение № 11 от Наредбата, не следва да се
вменява във вина на водача, нито подлежи на квалифициране като административно
нарушение по чл.89, т.2 от Наредбата във вр. с
чл.105, ал.1 от ЗАвтП. Задължението за правилното и коректно попълване на
пътния лист, както вече се посочи, е вменено на лицата по чл.2, ал.1 от Наредба
№ 33/03.11.1999 г. с разпоредбата на чл.88, т.5, във вр.
с т.4 от Наредбата, и спрямо тях се следва и административнонаказателна
отговорност на основание общата санкционната разпоредба на чл.105, ал.1 от
ЗАвтП в случай на неточно или неправилно попълване на пътния лист.
Горното обосновава извод за незаконосъобразност на
наказателното постановление, предмет на първоинстанционния
съдебен контрол и в тази му част. Изводът на Районен съд – П., обективиран в обжалваното решение обаче е различен, поради
което настоящата съдебна инстанция приема, че като е потвърдил наказателното
постановление районният съд е постановил решение в нарушение на материалния
закон. Налице е касационно основание за отмяната му - чл.348,
ал.1, т.1, във връзка с ал.2 от НПК, във връзка с чл.63в, предл. 2-ро от ЗАНН.
С оглед на всичко изложено по-горе, атакуваното
съдебно решение следва да бъде отменено, а спорът да бъде разрешен по същество
като наказателното постановление също да бъде отменено като незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл.222, ал.1 от АПК,
във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящия съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 155/24.02.2022
г., постановено по АНД **/2021 г. по описа на
Районен съд – П.** като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
42-0002159/16.08.2021 г., издадено
от директора на РДАА – С.**, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтП/ на Д.В.А. с ЕГН **********
и адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 лв. /две хиляди
лева/ за извършено административно нарушение по чл.89, т.1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ, както и на основание чл.105, ал.1 от ЗАвтП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200,00 лв.
/двеста лева/ за извършено административно
нарушение по чл.89, т.2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2.
/П/