Р Е Ш Е Н И Е
№ 185
гр.Хасково, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХАСКОВО, в
публично заседание на втори март, през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
РОСИЦА
ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
при
секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова от ОП -
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 2 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на чл.
63в от ЗАНН, вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Х. ***, подадена
чрез пълномощника му адв. Каседжи, против Решение №158/21.10.2021г.,
постановено по АНД №707/2021г. по описа на Районен съд - Хасково, с което е
потвърдено Наказателно постановление №1970-399/15.02.2021г., издадено от директора
на ОД на МВР - Хасково.
В жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност на решението и явна несправедливост на наложеното наказание.
Твърди се, че в процесния случай наказаното лице нямало задължение за поставяне
на предпазна маска, тъй като нямало струпване на хора, налице била възможност
за спазване на физическа дистанция с оглед това, че на мястото били само 5
души. Сочи се, че срещу всички били издадени наказателни постановения, които
били отменени от съда. Не било налично доказателство по делото, от което да
ставало ясно, че между лицата било невъзможно спазването на физическа
дистанция. Навеждат се и доводи за неправилност на извода на съда относно
мястото на извършване на нарушението. Не било достатъчно в НП да се посочи за
място „центъра на с.С.“. Не можело да се сподели и изводът на съда, че в случая
дори част от лицата да консумирали храна, останалите следвало да бъдат с маски,
защото от свидетелските показания се установявало, че всички се хранили, т.е.
приложение следвало да намери т.9, б.“а“ от заповедта на министъра на
здравеопазването. Нормално било, след като Х. бил извикан от органите на МВР
преди да влезе в магазина да си закупи храна да не се храни в точно този
момент. Обстоятелството, че лицето се задържало 1-2 минути при колегите си,
преди да си вземе обяд и да седнат на масата пред магазина не обосновавало
нарушение на заповедта на здравния министър. На следващо място, съдът не
обсъдил аргументите за приложимост на института на маловажността, както и тези
относно неяснота на правната квалификация на твърдяното нарушение. В случая
наказаното лице следвало да бъде освободено от наказателна отговорност, тъй
като фактическата обстановка била различна от описаната в наказателното
постановление. Не било отчетено и че наказаното лице носило в джоба си
предпазна маска, която предстояло да сложи на лицето си при необходимост. Освен
това деянието не застрашило обществените отношения. Наказаното лице не страдало
от COVID-19
по време на установяване на нарушението. В този смисъл интересите на
потенциално неограничен кръг лица не били нарушени.
По тези съображения се прави искане за
отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени потвърденото
Наказателно постановление №1970-399/15.02.2021г., издадено от директора на ОД
на МВР - Хасково. Изложеното в касационната жалба се преповтаря в писмена
защита, представена от пълномощника на касатора.
Ответникът, Областна дирекция на МВР - Хасково
с писмена молба, чрез процесуален представител, прави искане обжалваното
решение да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
Хасково дава заключение за законосъобразност на решението и предлага да бъде
оставено в сила.
Касационният състав на съда като взе предвид
събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя,
мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.
218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение на Районен съд -
Хасково, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 АПК, вр. чл.
63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното
решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява
неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд -
Хасково е било НП №1970-399/15.02.2021г., издадено от директора на ОД на МВР - Хасково,
с което на Х.А.Х., на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв., за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ за това, че на
18.01.2021г., около 13.30 часа в центъра на с.С., общ.С., обл.Х. не поставил
защитна маска за лице, за еднократна или многократна употреба, или друго
средство, покриващо носа и устата на обществено място, на което имало струпване
на хора и невъзможност за спазване на дистанция от 1,5 метра, като така не
изпълнило задълженията си по Заповед РД-01-675 от 25.11.2020г. на министъра на
здравеопазването, издадена във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗЗ.
За да потвърди НП районният съд е приел за
доказано, че наказаното лице Х. се намирало на открито, в центъра на с.С.,
заедно с група от още 4-5 лица, близо един до друг, като никой не носел
предпазна маска. Според съда мястото на нарушението било ясно посочено в акта
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Не
били нарушени чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Жалбоподателят и другите лица
били на открито в центъра на селото, който не бил покрит или закрит. Посочил,
че дори част от лицата да консумирали храна в случая, останалите следвало да
бъдат с предпазни маски. Доказателства, че Х. се хранил на открито в момента на
проверката нямало, следователно трябвало да бъде с маска. Приел, че правната
квалификация на нарушението била правилна.
Така постановеното решение е валидно,
допустимо и правилно.
Съгласно относимата за случая норма на чл.
63, ал. 4 от ЗЗ, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1
министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични
мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на
страната или за отделна област.
Не е спорно, че посочената в АУАН и НП
заповед на министъра на здравеопазването е издадена на основание чл. 63, ал. 4
от ЗЗ, във вр. с решение на МС от 25.11.2020г. за удължаване на срока на
обявената извънредна епидемична обстановка и с нея са въведени противоепидемични
мерки на територията на страната, в т.ч. и задължение за всички лица, които се
намират на открити обществени места, на които има струпване на хора и
невъзможност за спазване на физическа дистанция от 1,5 м., да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.) – т.8 от
заповедта.
Цитираната заповед носи белезите на общ
административен акт, поради което за нея са приложими правилата на чл. 65 и сл.
от АПК и няма изискване за обнародването и като предпоставка за влизането и в
сила. Процесната заповед е обявена на интернет страницата на МЗ по реда на чл.
73, вр. с чл. 72 и чл. 66, ал. 1 от АПК, поради което е породила своите правни
последици и въведената с нея противоепидемична мярка за носене на защитни маски
е била задължителна за всички граждани, които са се намирали на открити
обществени места, на които има струпване на хора и невъзможност за спазване на
физическа дистанция от 1,5 м. по време на тяхното действие. С оглед на това и
предвид безспорно установената липса на поставена защитна маска или друго
средство (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), което да покрива носа и устата на Х.,
правилно и законосъобразно наказващият орган е приел, че е налице неизпълнение
на наложената от министъра на здравеопазването мярка по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ от
страна на жалбоподателя във въззивното производство, което подлежи на
санкциониране по реда на чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Посочената разпоредба на чл. 209а, ал. 1
от Закона за здравето е ясна и категорична и тя предвижда наказание глоба от
300 лева до 1000 лева за всеки, който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление. В случая става дума именно за такава
противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, въведена с процесната заповед
на министъра на здравеопазването, поради което неспазването ѝ осъществява
фактическия състав на нарушението по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ от обективна и
субективна страна.
Съгласно чл.2, ал.1 от ЗАНН деянията,
които съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания, се
определят със закон или указ. След като законодателят е преценил, че
неизпълнението на посочената категория противоепидемични мерки и установените с
тях задължителни правила на поведение съставлява административно нарушение и е
определил съответното за него административно наказание, наказващият орган не е
имал друга възможност освен да издаде процесното наказателно постановление.
С оглед изложеното, законосъобразен и
съответстващ на установените по делото факти е изводът на съда, че Х. е
извършил описаното в НП нарушение, поради което правилно е ангажирана
административно- наказателната му отговорност на посоченото в НП основание.
Във връзка с наведените в касационната жалба
възражения следва да се посочи, че в случая за наказаното лице е било налице задължение
за поставяне на предпазна маска. От доказателствата по делото, вкл. и от
събраните в хода на съдебното следствие пред РС, по несъмнен начин се
установява, че Х. е бил в компанията на група от поне 5 лица в центъра на с.С.
без поставена предпазна маска или друго средство, предпазващо носа и устата,
като лицата не са обядвали в този момент. Намирали са се на открито, между два
хранителни магазина, на ограда пред един от тях, като при появата на
полицейските служители някой от лицата тръгнали да бягат. В показанията си
свидетелят Р. посочва, че чакали да се освободят маси за да обядват, като една
част от групата вече си била закупила храна от магазина и била със свалени
маски.
Не се установява в хода на административнонаказателното
производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения или да е
налице некомпетентност на издателите на АУАН или НП. По отношение на конкретния
случай не може да се сподели становището, че е било факт изключението по т.9,
б.“а“ от приложимата заповед на министъра на здравеопазването, тъй като по
делото е доказано, че касаторът не се е хранил в момента на извършване на
проверката.
Напълно изяснено по делото е друго
съществено за съставомерността на санкционираното деяние обстоятелство, а
именно че между установените лице, сред които и Х., не е била спазена
дистанцията от 1,5 метра, предвидена в Заповед РД-01-675 от 25.11.2020г. на
министъра на здравеопазването.
Неоснователно се възразява в касационната
жалба срещу приетото от РС за правилно посочено място на извършване на
нарушението. Изводът на въззивния съд в тази насока е правилен и напълно се споделя
от настоящия касационен състав, предвид ясното посочване в АУАН и НП, че
деянието е било реализирано е центъра на с.С., което е напълно достатъчно за
индивидуализация на този съществен елемент от описанието на нарушението.
Не се споделят доводите за маловажност на
случая, тъй като същият не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Нарушението е било
извършено в условията на обявена извънредна епидемична обстановка поради
пандемия от COVID-19, като засяга обществените отношения, свързани с опазване
на живота и здравето на гражданите. В този смисъл ирелевантно се явява обстоятелството
дали наказаното лице е страдало или не от COVID-19 по време на установяване на
нарушението, респ. дали са настъпили или не вредни последици от него. В
конкретния случай, при липсата на обстоятелства характеризиращи
случая като такъв с по-ниска степен на обществена опасност, неизпълнението на
въведените мерките не би могло да бъде определено като „маловажен случай“.
В заключение следва да бъде посочено, че
както въззивния съд, така и настоящия състав на съда, за да изгради правните си
изводи по никакъв не е обвързан от мотивите изложени в представеното от
процесуалния представител на жалбоподателя пред настоящата инстанция Решение №
133/28.09.2021г., постановено по АНД № 798/2021г. по описа на Районен съд
Хасково. Безспорно касае се за една и съща фактическа обстановка, но следва да
се има предвид, че основанието за отмяна на наказателното постановление с
цитираното по-горе решение е липсата на установена материална компетентност на
актосъставителя, въпрос който въобще не е бил повдиган по настоящото дело и
пред двете съдебни инстанции, още повече че при внимателен прочит се установява
липса на идентичност/съвпадане на актосъставителите в двете административнонаказателни
производства.
Предвид гореизложеното, като е потвърдил
наказателното постановление, районният съд правилно е приложил закона.
Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са
неоснователни, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и предвид заявеното
от процесуалния представител на ответника в настоящото производство искане за
присъждане на разноски, съдът намира същото за основателно. Съобразно
разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН на ответника се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева за защита пред настоящата инстанция,
определено съобразно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №158/21.10.2021г., постановено по АНД
№707/2021г. по описа на Районен съд - Хасково, с което е потвърдено Наказателно
постановление №1970-399/15.02.2021г., издадено от директора на ОД на МВР -
Хасково.
ОСЪЖДА Х. ***, обл.Х., да заплати на
Областна дирекция на МВР - Хасково, сума в размер на 80 лева /осемдесет лева/,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за защита пред настоящата
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.