Решение по дело №3515/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1447
Дата: 31 юли 2019 г. (в сила от 11 февруари 2020 г.)
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20195330203515
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1447

 

гр.Пловдив, 31.07.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в открито съдебно заседание на десети юли, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,

като разгледа докладваното от съдията АНД № 3515 по описа за 2019 година на ПРС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

 

           Обжалваното е Наказателно постановление № 429442-F453280/16.05.2019г. издадено от Ж Н М – началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП с което на „ГРУП 97“ЕООД, БУЛСТАТ *********  със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Освобождение“ № 27 представлявано К.И.К. с ЕГН ********** на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.53, ал.1, вр. чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2  от ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 800 /осемстотин/ лева за нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.

         С жалбата се прави искане за отмяна на наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, съставено в нарушение на материалното законодателство и при наличие на съществени нарушения на административно-производствените правила. С жалбата се излагат аргументи относно недоказаност на нарушението за което е санкционирано дружеството. С жалбата не се ангажират доказателства.

         Дружеството жалбоподател редовно призовано, в съдебно заседание не се представлява.

         За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседания се явява главен юрк.М М която оспорва основателността на жалбата.  В пледоарията си представя аргументи по същество на искането си към съда за потвърждаване на атакуваното НП като правилно и законосъобразно.

 

         Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

 

         На 16.11.2018г. в 01:00 часа е била извършена проверка в обект-бар клуб „Галакси“ находящ се в гр.Пловдив, бул.“Освобождение“ № 27 стопанисван от фирма „Груп 97“ ЕООД с ЕИК 20482656 от служители на ЦУ на НАП, включително и от свидетелката М.К.Г., документирана с ПИП серия АА № 0376165 от 16.11.2018г. На 26.11.2018г. в офисите на НАП Пловдив били представени от представляващия дружеството документи и извършена проверка документирана с ПИП серия АА № 0223524.

         На 03.12.2019г. от свидетелката М.Г. е бил съставен против дружеството акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ сер.AN F453280 за това, че при извършена проверка на 16.11.2018г. в 01:00 часа на търговски обект – бар клуб „Галакси“ находящ се в гр.Пловдив, бул.“Освобождение“ № 27, стопанисван от „Груп 97“ ЕООД с ЕИК 20482656 и извършени допълнителни действия за събиране на информация с ПИП сер.АА № 0223524 от 26.11.2018г. е констатирано, че „Груп 97“ ЕООД в качеството си на лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. Съгласно акта, за извършената покупка на един брой наргиле на стойност 25,00 лева платени в брой от клиент, не е издаден фискален бон от въведените в експлоатация и работещи в обекта фискални устройства „DATECS DP 25 KL“ с ИН DT508307 и ИН на ФП 02508307,   „DATECS МP 55 KL“ с ИН DT318369 и ИН на ФП 02716700, „DATECS DP 35 KL“ с ИН DT312789 и ИН на ФП 02716701 и  „DATECS МP 55 KL“ с ИН DT318520 и ИН на ФП 02716699 или от кочан с ръчни касови бележки в момента на извършване на плащането отговарящи на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г.Видно от разпечатките на КЛЕН  на всички горепосочени и функциониращи фискални устройства, на дата 16.11.2018г. не е издаден фискален бон за посочената стойност – 25,00 лв. за покупката на такава услуга, като единствено за покупката е налице издаден нефискален бон в 01,51 ч. /бар-стол:44 сметка 315922/ на стойност 25,00 лв. от дата 16.11.2018г. Установени са маркирания на такава услуга за други клиенти. Съгласно акта проверката в обекта е извършена на 16.11.2018г., нарушението е извършено на 16.11.2018г. и установено от органите на НАП на 26.11.2018г. след представяне на документи и КЛЕН (отчет контролна лента) от фискални устройства „DATECS DP 25 KL“ с ИН DT508307 и ИН на ФП 02508307,   „DATECS МP 55 KL“ с ИН DT318369 и ИН на ФП 02716700, „DATECS DP 35 KL“ с ИН DT312789 и ИН на ФП 02716701 и  „DATECS МP 55 KL“ с ИН DT318520 и ИН на ФП 02716699 за дата 16.11.2018г. В акта е посочено че нарушението води до неотразяване на приходи. Нарушението е констатирано и документирано при извършени проверки с ПИП сер.АА № 0376165 от 16.11.2018г. и ПИП сер.АА № 0223524 от 26.11.2018г. с което е нарушил разпоредбите на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на упълномощено от представляващия дружеството лице, което след запознаване със съдържанието му е саморъчно вписало имам възражения – същите са описани в молба декларация към ПИП 0223524 от 26.11.2018г. не ми се представят екземпляри в акта – бележки контролни ленти. Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от упълномощеното лице. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на упълномощеното лице, за което е изготвена и разписка явяваща се неразделна част от акта. В законоустановения три дневен срок пред контролните органи не са били представени от страна на представляващия дружеството писмени възражения относно съставения акт против дружеството.

        На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП с което е ангажирана административната отговорност на дружеството, като в издаденото НП по идентичен с акта начин е описано нарушението, както и са посочени нарушените правни разпоредби. Издаденото НП е лично връчено на представляващия дружеството на 10.05.2019г. В срок пред РС Пловдив е обжалвано издаденото НП.

        Разпитана като свидетел в съдебно заседание актосъставителката М.Г. потвърди участието си в проверката в обект – бар-клуб „Галакси“ стопанисван от дружеството на 16.11.2018г. и авторството на съставения АУАН. Свидетелката посочи, че е преди началото на проверката се срещнала с двама свои колеги, които преди това са влезли в обекта и дали поръчка, за която получили само нефискален бон, въпреки направеното плащане на поръчката. Свидетелката посочи, че им е била представена от колегите и друг нефискален бон който са получили клиенти на заведението за ползване на наргиле, за което платили сумата от 25 лева. За установените нарушения свидетелката посочи, че са били съставени актове за установяване на административни нарушения, в присъствието на упълномощено от дружеството лице.  Съдът кредитира показанията на свидетелката като обективни, логични и последователни, потвърждаващи се от другите приети по делото доказателства.

          При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

          Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

          Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

           За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция  на  Еднолични търговци или  Юридически лица се касае за обективна  невиновна отговорност  и съответно  в тези случаи е достатъчно  доказването  на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично   отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.  Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено  административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и  се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция  може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

            Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.

         Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,  вр. чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на Пловдивски районен съд приема от правна страна следното:

         Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57  от ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити. В тази връзка съдът не споделя наведеното в жалбата възражение за липсата на нарушението. Фактическата обстановка отразена в акта и в НП е идентична, потвърждава се от приетите по делото доказателства и достатъчно ясно посочва какво фактическо обвинение е повдигнато на дружеството „Груп 97“ ЕООД – неиздаване на касова бележка за реализирана продажба на 16.11.2018г. в 01:51 часа ползване на наргиле на стойност 25 лева, като нарушението е извършено от ЮЛ явяващо се задължено лице съгласно чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006г., посочено и точното място и дата на извършване на нарушението. Посочена е нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. В случая фактите описани в акта и в НП недвусмислено сочат на нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС.  След преценка на събраните по делото доказателства съдът счете, че НП е издадено в съответствие с материалния закон по следните съображения: С НП на „Груп 97“ ЕООД е наложена санкция за това, че е нарушил разпоредбите на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. и чл.118, ал.1 от ЗДДС, тъй като не е издал касова бележка за извършена в 01:51 часа продажба на услуга – ползване на наргиле на стойност 25 лева заплатена в брой.  Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18 на МФ всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

           Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от същата наредба независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба.

            Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

           В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е наложил санкция по чл.185, ал.1 от ЗДДС доколкото именно тази разпоредба предвижда санкция за този които не издаде касова бележка, а именно имуществена санкция в размер на 800 лева.

         Съдът не намира така установеното да определя маловажност на  нарушението. Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по т. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е за първи път не води автоматично до извода за неговата маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения е индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието, а не за преценката за маловажност на деянието. Действително нарушението води до неотразяване на приходи, но само това не е достатъчно да се приеме, че с него не се засягат обществените отношения, предмет на регулиране с Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Тъкмо напротив, деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и отчетността на дейността на търговеца и обществената му опасност не е явно незначителна.

           Съдът счита, че жалбата се явява основателна само по отношение на отмереното наказание. Съгласно разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.  В случая на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 800 лева.  По делото липсват данни и доказателства за други подобни нарушения, извършени от дружеството преди настоящото, поради което съдът приема деянието за първо по ред, при отсъствие на други отегчаващи отговорността обстоятелства, както и не високата стойност на продажбата а именно 25 лева, за която не е била издаден фискален бон от ФУ работещо в обекта. Изложените обстоятелства, преценени в контекста на разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, обосновават решението на съда да измени наказателното постановление по отношение на приложената санкционна разпоредба и намали размера на наложената санкция от 800 лева на 500 лева. Именно такъв размер на санкцията по убеждението на съда се явява адекватен на извършеното нарушение, справедлив и достатъчен за постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание.

          Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 429442-F453280/16.05.2019г. издадено от Ж Н М – началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП с което на „ГРУП 97“ЕООД, БУЛСТАТ *********  със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Освобождение“ № 27 представлявано К.И.К. с ЕГН ********** на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.53, ал.1, вр. чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2  от ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 800 /осемстотин/ лева за нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА  наложената имуществена санкция от 800/осемстотин/ лева на 500 /петстотин/ лева.

 

           Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив по реда на Глава XII от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно, секретар Н.Т.