Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 05.03.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 23 октомври………………………………………… през две хиляди и осемнадесета година……...……….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел. ФИЛИПОВА

 

при секретаря Н. Андреева……………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр. дело 114 по описа за 2018г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото се развива на основание чл. 422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 968  по описа на БРС за 2017 година. Съединени са и два осъдителни иска за заплащане на неустойка и за заплащане на дължими лизингови вноски.

Ищците в производството „Теленор България” ЕАД, гр. София твърдят, че между тях и ответника бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги от 26.11.2015 година за мобилен телефонен номер 0893457656 по програма Резерв Стандарт 14,99 лева с уговорен срок на действие до 26.11.2017г. и мобилно устройство на изплащане посредством 23 месечни вноски по 5.99 лева всяка. Потреблението по този договор за ползваните далекосъобщителни услуги и за това мобилно устройство са фактурирани на името на ответника под абонаментен номер *********.

Твърдят, че ответникът не е изпълнил задълженията си и не е заплатил както за ползвани далекосъобщителни услуги, така и за породените от неизпълнението на договора задължения за заплащане на лизингови вноски за ползваното мобилно устройство и неустойка при предсрочно прекратяване на договора.

За потребените от абоната- ответник услуги, фактурирани под абонатен номер ********* за периода 15.12.2015 до 14.05.2016 г са издадени 3 броя фактури- от 15.01.2016 г., 15.02.2016г., 15.03.2016 г. и кредитно известие от 15.04.2016 г. за корекция.

Поради неплащане на задълженията, ищецът предявил правата си в заповедно производство – ч.гр.д.968/2017 година, където съдът издал заповед за изпълнение за сумите, както следва:  468.63 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2017 година до окончателното й изплащане и 69.58 лева мораторна лихва за периода 31.05.2016г. до 15.11.2017 г. Поради подадено от ответника възражение в предвидения двуседмичен срок, ищецът предявява настоящия иск и моли съда, да постанови решение, с което

1.ПРИЗНАЕ за установено по отношение на ответника вземането му в размер на 104.65 лева, представляваща стойността на незаплатените далекосъобщителни услуги по този абонаментен номер за периода 15.12.2015 – 14.05.2016 година.

2.ОСЪДИ ответника да му заплати сумата от 250.00 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора по абонаментен номер *********, КАКТО и сумата от 113.81 лева, представляващи незаплатени лизингови вноски по договора за същия абонат.

 Претендира осъждане и за направените в заповедното и настоящото производство разноски.

Обосновават правния си интерес от съединяване на установителен иск за част от сумата, за която е издадена заповед за изпълнение и от осъдителни искове за претендираните суми за неустойка и лизингови вноски с факта, че в заповедното производство като основание на вземането си са посочили „за предоставени далекосъобщителни услуги”.

 

В срока по чл.131 от ГПК ответникът С.Г.М.  взема становище по предявения иск. Излага съображения за нередовност на исковата молба; прави възражение за недопустимост на предявения иск, излага съображения и за неоснователност. В съдебно заседание се явява и заявява, че действително не си заплатил сумите за ползваните услуги, но имал причина за това, тъй като имал и друг договор, по който не желаел да плаща (предмет е на разглеждане по гр.д.103/2018г).

 

Доказателствата по делото са писмени. Приложено е и ч. гр. д. 968/2017 година, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца в производство по чл. 410 ГПК. Прието е и заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза. След преценка на представените доказателства, съдът приема за установено следното :

 

На първо място следва да се отбележи, че възраженията на ответника за недопустимост на предявения иск така, както са формулирани в отговора на исковата молба са изцяло неоснователни. Действително са налице две образувани производства срещу него от един и същи ищец, но предметът им е различен – касае се до различни договори и до две различни заповедни производства. Останалите възражения касаят напрактика основателността на предявените искове.

 

Не се спори между страните, че между тях е било налице валидно облигационно отношение по повод сключен  договор за предоставяне на мобилни услуги, посочен по – горе. Сключен е и договор за лизинг на мобилен апарат с марка Alcatel. От изявлението на ищеца в съдебно заседание и заключението на вещото лице, съдът намира за безспорно установено, че за процесния период 15.12.2015 – 14.05.2016 година ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, предоставени от ищеца по договор с абонаментен номер ********* в размер на 104.65 лева. В този размер установителният иск е основателен и до този размер издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.968/2017 година следва да се счита влязла в сила. В допълнение следва да се добави, че не бе установено в производството заявеното от ответника възражение, че искал да плаща, но само по този договор. На съдът е служебно известен фактът, че този ответник има  сключен още един договор с този мобилен оператор, по който му е предоставен на лизинг мобилен телефон с марка „Lenovo” (гр.д.103/2018 година със същия докладчик). Там ответникът твърди, че получил некачествен продукт, за който не желаел да заплаща. В настоящото производство не се установи ответникът да е правил опити да заплати задълженията си по единия договор, но те да не са били приети от доставчика на услугата с аргумент, че не е заплатил други свои задължения по друг договор. Ако това бе установено, то безспорно щеше да е налице проява на агресивна търговска практика, която е недопустима проява към потребителя и противоречи на добрите нрави. В производството обаче не бяха събрани доказателства в такава насока. Не се представиха и доказателства от страна на ответника, че е заплатил дължимото по договора, по който признава задължения – заплащането на дължимата сума може да стане по различни общодостъпни начина, не само в офис на ищеца. Банковата му сметка е посочена както в договора, така и в издаваните фактури. Посочена е и в заповедта за изпълнение.

Издадената заповед за изпълнение в частта за мораторна лихва следва да бъде обезсилена, тъй като за нея липсва предявен установителен иск.

 

Според условията в договора, при незаплащане на дължимите суми за ползвани далекосъобщителни услуги, договорът се прекратява. При предсрочно прекратяване, ответникът дължи неустойка в размер на сумата на месечните абонаментни такси до края на договора. За тази неустойка ищецът е предявил осъдителен иск, по който  претендираната сума е 250.00 лева. Съдът намира този осъдителен иск за частично неоснователен. Посочената сума е изчислена при претендирани 20 броя месечни такси. Считано от 12.01.2017 година в резултат на споразумение между ищеца и Комисията по защита на потребителите, неустойката при прекратяване на договора поради неизпълнение е допустимо да е в размер на не повече от договорената такса за три месеца. В случая тя е 14.99 или ответникът дължи неустойка в размер на 44.97 лева. Над този размер предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

Предявен е и осъдителен иск за сумата от 113.81 лева по договор за лизинг за предоставен мобилен апарат с марка Alcatel. Договорът за лизинг предвижда заплащане на 23 вноски, всяка от които по 5.99 лева. В случай, че ползвателят реши да задържи устройството, следва да заяви това преди края на лизинговия договор и да заплати още една вноска от 5.99 лева. Ако пък договорът бъде прекратен поради неизпълнение, както е в конкретния случай, той дължи цялата сума (при положение, че задържа устройството), както и заплащане на неплатените вноски. На практика и в двата случая са дължими не 23, а 24 броя вноски, всяка по 5.99 лева. От заключението на вещото лице се установи, че ответникът е заплатил 1 вноска, т.е. дължими са 23 броя по 5.99 лева или общо 137.77 лева. Ищецът е претендирал 113.81 лева. Вероятно при подготовката на иска си не е отчел факта, че 4 от вноските макар да са фактурирани, не са заплатени, но пък не са и предмет на предявения по – горе установителен иск. Каквито и да са причините, факт е, че ответникът дължи незаплатени лизингови вноски в по – голям от претендирания размер  и следователно искът следва да се счита за основателен за претендираната сума.

 

При този изход на делото на ищеца следва да бъдат присъдени и направените както в настоящото, така и в заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от иска.

 

 

По горните съображения съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА за установено вземането на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Стайн – Ерик Велан – изпълнителен директор срещу С.Г.М. с ЕГН **********,*** за сумата от 104.65 лева, представляваща ползвани далекосъобщителни услуги за периода 15.12.2015 до 14.05.2016 г по Договор от 26.11.2015 с абонатен номер *********, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2016 година до изплащане на вземането.

 

ОБЕЗСИЛВА издадената по ч.гр.д.968/2017 по описа на РС – Берковица заповед за изпълнение в частта за заплащане на сумата от 69.58 лева мораторна лихва за периода 31.05.2016г. до 15.11.2017 година.

 

ОСЪЖДА С.Г.М. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на  Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Стайн – Ерик Велан – изпълнителен директор сумата от 113.81 лева по договор за лизинг на мобилно устройство с марка Alkatel.

        

ОСЪЖДА С.Г.М. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на  Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Стайн – Ерик Велан – изпълнителен директор сумата от 44.97 лева, представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на договор  от 26.11.2015 с абонатен номер *********, като отхвърля предявения иск над уважения размер  като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

        

ОСЪЖДА С.Г.М. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на  Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Стайн – Ерик Велан – изпълнителен директор сумата от 300.00 лв. направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 200.00 лева, разноски в заповедното производство по ч. гр. д. 968/2017 година.

        

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

След влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч. гр. 968/2017 година за произнасяне по чл. 416 ГПК.

 

 

                                                                      

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :