Решение по дело №1348/2018 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 260089
Дата: 29 октомври 2020 г. (в сила от 6 април 2022 г.)
Съдия: Албена Георгиева Миронова
Дело: 20181620101348
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Лом, 29.10.2020 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на седемнадесети декември,  две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1348 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД

 

Предявен е иск от Б.Г.Б.,  ЕГН **********,***, срещу К.Г.Р. ***, за неоснователно обогатяване.

Ищецът твърди, че след публичен търг с явно наддаване, на 13.08.2015 год. е придобил собствеността по отношеине на УПИ ІІ 490, кв. 104 по регулационния план на с. Смирненски, обл. Монтана. Ответникът е собственик на съседния имот, УПИ ІV 492. При закупуването на имота ищецът наел фирма, която да извърши геодезическото заснемане и така установил, че едната от постройките на ответника е построена частично в имота на ищеца. Навлизането съгласно измерването е с 10 кв.м.

След множество безрезултатни разговори, ищецът сезирал компетентните органи на ДНСК и през 2017 год. ответникът трябвало да премахне строежа. Преди това, през 2016 год. Ищецът му изпратил нотариална покана, в която бил обективирал и искане да му се заплаща по 350 лв./месечно за навлизането в чуждия имот.

Едва на 18.06.2018 год. Ответникът премахнал стената,  но при това била съборена и оградата на ищеца, която той възстановил със собствени средства. В момента в имота на ищеца били останали бетоновите основи на съборените стени, както и бетонови основи, които са били от помещения за отглеждане на прасена. Т.е., помещението било премахнато, но не и основите му.

През м. Юни, 2018 год., по време на дъждовете ответникът поискал достъп до имота на ищеца за да премахне основите, но ищецът отказал, защото навлизането в имота му с тежка техника би причинило множество вреди. Същевременно, ищецът имал намерение да извършва застрояване в имота си, но поради незаконните строежи на ответника не можел да започне, поради което имота му пустее.

Иска се  да бъде признато от съда, че ответникът е извършил застрояване в имота на ищеца и да бъде осъден да му заплати обезщетение за това в размер на 350 лв./месечно, считано от 15.10.2015 год. /датата на вписване/ до завеждането на иска, или общо 11 550 лв., ведно с лихвите върху тази сума от завеждането на иска /05.07.2018 год./, до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по нотариалното производство с изпращане на нотариална покана и изготвяне на констативен протокол, в размер на 118,80 лв., от които 79,20 лв.  – за нотариална покана и 39,60 лв. – за изготвяне на удостоверение. 

Претендират се и направените по делото разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника. 

Ответникът счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и го оспорва по основание и размер.

Оспорва всички фактически твърдения в исковата молба освен, че ищецът е собственик на съседен имот.

Твъри, че през 2004 год. той, ответникът е закупил ПИ № 492, парцел ІV по плана на с. Смирненски, заедно с построените в имота жилищна сграда, лятна кухня и второстепенна постройка. Последната била  в лошо състояние и през 2005 год. била ремонтирана без да се нарушават основите на вече изградената постройка и без да се променят границите й. Не е извършвал нищо, което да ограничи правото на собственост на ищеца, в т.ч. и правото му да ползва имота си.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че процесната сграда навлиза в ищцовия имот, прави възражение за недължимост на претендираното обезщетение поради следното:

Ищецът обосновава претенцията си с обстоятелството, че това са пропуснати ползи, тъй като е бил лишен от възможността да ползва имота си, като сам е определил периода и размера на претенцията си, без да конкретизира как точно при съществуващата пазарна конюнктура е сторил това.

Ответникът счита така определената стойност от 350 лв. месечно за произволна и необоснована, доколкото евентуално се касае за площ от 10 кв.м., чиито средномесечен наем би бил много по-нисък от  претендираната сума.

В съдебно заседание ищецът Б.Г.Б. се явява лично и с пълномощника си, адв. Л. П.,***, който поддържа исковете и моли да бъдат уважени като основателни и доказани. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира разноски. Редставя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът К.Г.Р. се представлява от адв. Н. К., МАК, който оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Доказателствата са писмени и гласни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

С Договор за покупко-продажба на недвижим имот общинска собственост от 07.10.2015 год., вписан в Сл.вп. Лом под вх.рег. № 7561/15.10.2015 год., акт № 98, т. 13, ищецът Б.Г.Б. *** празно дворно място с площ от 650 кв.м., съставляващо УПИ-ІІ-490, кв. 104 по действащия план на с. Смирненски, обл. Монтана, при съседи на имота: североизток – улица, северозапад – УПИ І-489, югоизток – УПИ – ІІ-491, югозапад - УПИ ІV-492 и УПИ ХІ-488 за сумата от 3435,25 лв. данъчната оценка на имота е 1232,40 лв.

 

През м. Декември, 2015 год. било извършено геодезическо заснемане на имота, възложено от ищеца.

По жалба от ищеца за изградени в съседния УПИ ІV-492, кв. 104 по плана на с. Смирненски две сгради без необходимите строителни книжа е извършена проверка от ДНСК Монтана.

С нотариална покана, рег. № 2959, т. 1, акт 117 от 12.05.2016 год. на нот. Д. М., рег. № 393, р-н на действие ЛРС, връчена на 13.05.2016 год., ищецът поканил ответника да се срещнат в кантората на нотариуса на 03.06.2016 год. и да уредят отношенията си по повод незаконно построената в имота на ответника и частично навлизаща в имота на ищеца сграда, като в случай, че не се яви, да се счита поканен – от датата на получаване на поканата, да му заплаща месечен наем от по 350 лв., както и да му заплати обезщетение в  същия размер за минало време – от закупуването на имота до получаването на поканата.

Ответникът не се явил, но отговорил на поканата писмено чрез нотариуса, като отхвърлил претенциите.

С писмо от 28.07.2016 год. на Община Брусарци, от ответника – собствник на съседния имот УПИ ІV- 492 в кв. 104 са изискани наличните документи, касаещи постройка, смятана за незаконна.

С констативен протокол от 29.06.2018 год. от длъжностни лица при Община Брусарци е установено, че ответникът е предприел действия по доброволно премахване на незаконния строеж. Премахнати били стените и покривната конструкция. Бетоновата основа не била премахната поради това, че собственикът на съседния имот – ищеца, не разрешавал достъп.

От приложената административна преписка, образувана по жалба на ищеца до РДНСК с вх. № ТУ-06-5/21.06.2016 год. се установява, че с протокол № 4/20.10.2016 год. комисията при Общ. Брусарци е отхвърлила като неоснователни възраженията на ответника срещу констативен акт от 15.01.2016 год., тъй като новоизградената стопанска постройка с размери 18,00/14,00 м. е незаконна. С писмо от 10.05.2016 год. на кмета на Общ. Брусарци, на отв. Кр. Р. е определен срок от 60 дни за премахване на бетоновите остатъци от бокса, а отпадните води от сградата – да заусти в специално изградена за целта изгребна яма в очертанията на имота си, при спазване на отстоятията от регулационните линии.

Същевременно, със Заповед № РД-02-07-93/07.03.2017 год. на кмета на Общ. Брусарци е било наредено премахването на незаконен строеж с размери 14 м./18 м., ЗП 252 кв.м., находящ се в УПИ ІV-492, кв. 104 по РП на с. Смирненски, облщ. Брусарци и е определен 6-месечен срок от влизането в сила на заповедта за доброволно изпълнение. Заповедта е обжалвана, но образуваното адм.д. № 119/2017 год. на Адм.С. Монтана – прекратено поради оттегляне на обжалването.

От показанията на разпитаните свидетели се установява:

Свид. Л.Б., брат на ищеца е запознат със случая. Знае, че фирмата, която била наета за да трасира имота установила навлизане в имота на брат му на стопанска постройка, построена в съседния, собствен на ответника имот. Ищецът се обърнал кам общинската комисия, като преди това, с цел запазване на добрите съседски отношения опитал да уреди въпроса по доброволен начин, но ответникът отказал да премахне постройката. След връчването на предписание, ответникът премахнал покрива и стените на постройката, но останала бетонната основа. Вярно е, че ищецът е отказал достъп до имота си, но това било еднократно и по причина, че в него момент валял проливен дъжд, а от срока имало още време. Отказът бил само за конкретната дата, тъй като навлизането с техника в дворното място по време на проливен дъжд щяло да увреди терена. Имотът бил закупен с идея да изградят къща за гости. За целта след закупуването на имота се срещнали с проектант, но като споделили, че в съседния имот има изградена постройка, в която се отглеждат свине и се складира зърно, и тази постройка навлиза в  техния имот, проектантът обяснил, че първо трябва да се отстрани постройката. Иначе нямало да бъде одобрен проекта и да бъдат издадени необходимите разрешителни. Инвестиционен проект не бил изготвян. Нямат документи, установяващи откази от административни органи.

Поканили чрез нотариус ответника, като в поканата били посочени вариантите, но срещата не била осъществена, а ответникът изпратил писмен отговор. Сезирали компетентните административни власти и започнали да текат срокове – 6 месеца, после още 6 месеца, през което време не се свучвало нищо. Когато бил закупен имота от ищеца, той представлявал празно място, полянка, която не била заградена. Те изградили ограда от към улицата, а от към двора на ищеца имало изградени постройки по цялата дължина на оградната линия.

Свид. Д.Д., без родство, познава страните и знае, че отношенията им не са добросъседски. Бил е член на комисията при Община Брусарци, която е извършвала проверки на място. Гледали основите от към двора на ответника, защото бащата на ищеца вдигнал скандал и ги изгонил, отказал да ги допусне. В последствие съставили констативен протокол. Самият ищец не присъствал, само баща му. Комисията не била уведомила ищеца предварително за да осигури достъп.

Свид. Ц.С., без родство,  също познава страните. Бил в Италия и през 2015 год. се прибрал з аколедните празници. Видели се с ищеца, който му се похвалил, че е спечелил търг и е закупил общински парцел, в който искал да прави къща за гости. Имотът им обаче не бил празен, а с изграена в частично техния парцел сграда. Била на 2-3 метра. Като се прибрал отново от Италия наскоро, видял, че била съборена част от стената на постройката, но бетона бил останал. Съседният имот бил на ответника. Сега се бил пребрал, за да започва да строи, но разбрал, че това още не е възможно. Документация не бил виждал, нито проекти. Споделяли с него намеренията си.

От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. С.Р. се установява, че максималният капацитет на застрояване на имота, собственост на ищеца при спазване разпоредбите на ЗУТ е 390 кв.м., като застрояването е възможно и при така установеното навлизане на постройки от съседния имот. Наличието на останалите бетонни основи не е пречка за евентуално строителство.

Средната наемна цена на къщи за гости в региона е 176,67 лв./нощ за цялата къща.

Вещото лице не е намерило информация за средно месечната заетост на къщите за гости в региона. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че при определяне на наемната цена на къщите за гости в региона е съобразила, че изградените такива в района на градовете Вършец и Берковица са с по-високи в сравнение с останалите цени поради курортния характер на тези градове.

От изисканата от Община Монтана информация се установява, че къща за гости ДОЦОВ, с. Бързия, общ. Берковица, обл. Монтана за 2015 год. е имала  общ годишен оборот от 253 лв., за 2016 год. – 184,00 лв., за 2017 год. – 126,00 лв., и за 2018 год. – 268,00 лв.

От изисканата информация от ДФ Земеделие, с писмо, изх. № 02-6500/7941 от 03.12.2019 год. е изразено принципното становище, че е възможно подобна ситуация да бъде или да не бъде пречка за отпускане на безвъзмездна финансова помощ със средства на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от националния бюджет. При преценката се съблюдава дали реализираните проекти са функционално самостоятелни, както и дали в близост до тях няма реализирани други проекти, които да предполагат опит за заобикаляне на законодателството. Предпоставка за съмнения за опит за измама представляват проекти в близост до инвестицията на други ползватели по програмата по същата мярка и схема, изкуствено разделяне на производствените и технологични процеси в различни процеси, използването на обща инфраструктура, реализирана по ПРСР с цел осигуряване на предимство, в противоречие с целите на мярката. В тази връзка, ако в имота, в който се предвижда реализирането на инвестиционно намерение – изграждане къща за гости със средства на ЕЗФРСР и НБ навлиза друг изграден обект – къща за гости, то дори непълното премахване на вече изградения обект би представлявало пречка за реализацията на изграждането на нова къща за гости. Но ако изграденият обект представлява примерно селскостопанска постройка, която навлиза с до около 10 кв.м. на територията на чуждия имот, то непълното премахване на селскостопанската постройка не би се явило пречка при реализацията на инвестиционното намерение за изграждане на къща за гости със средства от ЕЗФРСР и НБ.

От правна страна:

              Иска се: да бъде признато от съда, че ответникът е извършил застрояване в имота на ищеца и да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за това в размер на 350 лв. месечно, считано от 15.10.2015 год. /датата на вписване на договора за покупко-продажба на имота на ищеца/ до завеждането на иска, или общо 11 550 лв., ведно с лихвите върху тази сума от завеждането на иска /05.07.2018 год./, до окончателното й изплащане, както и разноските по нотариалното производство с изпращане на нотариална покана и изготвяне на констативен протокол, в размер на 118,80 лв., от които 79,20 лв.  – за нотариална покана и 39,60 лв. – за изготвяне на удостоверение.

С доклада си по делото съдът е приел и страните са се съгласили, че сочените от ищеца фактически твърдения сочат на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Елементите на общия фактически състав на чл. 59 ЗЗД са: обогатяване на едно лице за сметка на друго; обедняване на другото лице; липса на основание за обогатяването; отсъствие на друга възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия.

По делото не е спорно, че макар в изпълнение на издаденото от Кмета на Община Брусарци, обл. Монтана Разпореждане  ответникът да е бил принуден да премахне частта от постройката, навлизаща в имота на ищеца, бетонната й основа е останала и е продължила да пречи на последния да упражнява правото си на собственост в пълния си обем, включително – и да ползва заетите от нея процесни 10 кв.м. от имота.

Не само ползването (респ. – спестените разходи за наем за това ползване), а и самото държане без основание на постройка (или останалата от нея бетонна основа) върху чужд имот води до неоснователно обогатяване, изразяващо се в спестени разходи за премахването на постройката.

В случая неоснователно е възражението на ответника, че бездействието му се дължи на поведението на ищеца, който бил отказал достъп. Установи се, че този отказ е бил еднократен и поради неподходящи в конкретния момент метеорологични условия. Друг опит за премахване на бетонните основи, навлизащи в имота на ищеца ответникът не твърди и не установи да е правил.

Налице е следователно обедняване на ищеца, изразяващо се в лишаването му от ползата, респ. – от наемоподобни доходи от процесния имот от 10 кв.м., и съизмеряващо се със средния пазарен наем за имота в течение на процесния период.

Вземането за обезщетение за ползване на недвижим имот без основание обаче не включва разходите за нотариална покана до лицето, което държи имота. Обезщетението се дължи от момента, от който собственикът е бил лишен от възможността да ползва собствената си вещ и да реализира доходи от нея и това е 15.10.2015 год. – датата, на която е вписан договорът, по силата на който ищецът е придобил собствеността върху имота си. Поканата до ответника за заплащане на обезщетение от своя страна има значение само за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи и обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил, каквато в случая не се претендира.

За това съдът в този си състав приема, че искът е частично основателен – в частта, в която се претендира обезщетение за лишаване от право на ползване за периода от 15.10.2015 год. до датата на предявяване на иска (05.07.2018 год.), ведно със законната лихва върху сумата от завеждането на иска до окончателното изплащане.

Неоснователна е претенцията за осъждане на ответника да заплати на ищеца и разходите по изготвяне на нотариална покана  от 12.05.2016 год. и констативен протокол от нотариуса, по съображенията, изложени по-горе. 

Що се касае до размера на претенцията – претендира се обезщетение от 350 лв. месечно. Ответникът възразява прекомерност. В исковата си молба ищецът не излага твърдения различни от обичайните – че намиращата се в имота чу част от незаконна постройка на ответника му пречи да ползва имота си и до момента. В едно (последното) изречение заявява, че има намерение да извършва застрояване в имота си, но поради незаконните строежи в него не може да започне каквото и да е и имота му пустее. Какви са намеренията за застрояване в имота на ищеца не е уточнено. Едва в хода на делото пояснява, че намеренията му са били да построи къща за гости, но не е могъл да ги осъществи. Установява се, че не са предприемани и реални, различни от предварителните разговори действия по реализирането на подобни намерения.

Видно от заключението на в.л. Ст. Р., изготвила приетта по делото съдебно-техническа експертизе, максималният капацитет на застрояване на имота, собственост на ищеца при спазване разпоредбите на ЗУТ е 390 кв.м., като застрояването е възможно и при така установеното навлизане на постройки от съседния имот. Наличието на останалите бетонни основи не е пречка за евентуално строителство.

Нещо повече, от писмото на ДФ Земеделие се установява, че на инвестиционно намерение за изграждане на къща за гости по финансиран от европейски фондове проект не би попречила незаконно изградена селскостопанска постройка, навлизаща с до около 10 кв.м. в имота.

За да определи по справедливост и обективно размерът на обезщетението при условията на чл. 162 ГПК, съдът извърши справка в публично достъпни имотни сайтове (където подобни имоти не се намериха) и на официалната страница на Община Брусарци, където в раздел "Търгове и конкурси" (https://brusartsi.com/subsection-85-content.html) са публикувани обявите за провеждани търгове за отдаване под наем на общински имоти – предимно търговски обекти. Чрез просто аритметично изчисление се установява, че най-ниската начална наемна цена при търговете за търговски обекти в Община Брусарци за периода 2016 – 2018 год. е  1,04 лв./кв.м., а най-високата – 2,80 лв./кв.м. или средната цена е 1,92 лв./кв.м. Тъй като в случая не се касае за търговски обект, а за празно дворно място, съдът приема, че обезщетението, което ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца за това, че го е лишил от правото да ползва част от имота си е в размер на 1,00 лв./кв.м. или общо 10 лв. на месец.

В този размер – 10 лв. на месец или общо 250 лв. обезщетение за лишаване от право на ползване за периода от 15.10.2015 год. до датата на предявяване на иска (05.07.2018 год.), ведно със законната лихва върху сумата от завеждането на иска до окончателното изплащане, искът е основателен и следва да се уважи.

Над размера от 250 лв., до претендираните 11 550 лв., искът подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.

Относно разноските:

И двете страни претендират разноски.

Ищецът представя списък по чл. 80 ГПК, видно от който неговите съдебни разноски за първата инстанция са 1282 лв.

От своя страна ответникът е на правил разноски за процесуално представителство в размер на 950 лв.

Предвид изхода от делото, ответникът  ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски за тази инстанция съобразно уважената/отхвърлена част от иска.

От общо претендираните 11668,80 лв., искът е уважен за 250 лв., или 2,14% от претендираната сума, съответно – отхвърлен за 97,86%.

Предвид изхода от делото, за разноски ответникът дължи на ищеца сумата от 27,43 лв., а той на него – 929,67 лв. Или след служебно извършена от съда компенсация ищецът следва да заплати на ответника и сумата 902,24 лв. – разноски за първата инстанция.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 59, ал. 1, ЗЗД, К.Г.Р. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Г.Б.,  ЕГН **********,***,, сумата от 250,00 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на 10 кв.м. от собственият му недвижим имт – празно дворно място с площ от 650 кв.м., съставляващо УПИ-ІІ-490, кв. 104 по действащия план на с. Смирненски, обл. Монтана, при съседи на имота: североизток – улица, северозапад – УПИ І-489, югоизток – УПИ – ІІ-491, югозапад - УПИ ІV-492 и УПИ ХІ-488 за периода от 15.10.2015 год. до датата на предявяване на иска (05.07.2018 год.), ведно със законната лихва върху сумата от завеждането на иска до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уваженият размер от 250 лв., за разликата до претендираната сума от общо 11668,80лв., представляваща 350 лв./месечно, считано от 15.10.2015 год. /датата на вписване/ до завеждането на иска, или общо 11 550 лв., ведно с лихвите върху тази сума от завеждането на иска /05.07.2018 год./, до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по нотариалното производство с изпращане на нотариална покана и изготвяне на констативен протокол, в размер на 118,80 лв., от които 79,20 лв.  – за нотариална покана и 39,60 лв. – за изготвяне на удостоверение, като  НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА Б.Г.Б.,  ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Г.Р. ***, СУМАТА от 902,24 лв. /деветстотин и два лв., 24 ст./– разноски по водене на делото пред тази инстанция съобразно отхвърлената част от иска.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните че е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: