Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 151
гр.Габрово , 09.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски окръжен съд в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и
деветнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Генжова
ЧЛЕНОВЕ:П.Пенкова
И.Димова
при участието на секретаря М.Шаханова ,като разгледа докладваното от
съдия Пенкова в.гр.д.№160 по
описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.И.Г., подадена чрез процесуалния представител адв.С. срещу
постановеното решение на Тревненски районен съд по гр.д.№372/2018г.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на решението.
Твърди
се ,че съдът се е произнесъл по недопустим иск
,неоснователен
и недоказан. Разпореждането от 05.06.2018г. по
ч.гр.д.№67/2018г.на Тревненски районен съд, с което е указано на заявителя
,че може да предяви иск за вземането си в
едномесечен срок от получаването му, е връчено на адресата на
15.08.2018г. на основание чл.41,ал.1 и ал.2 ГПК,
като
преди това е правен опит да бъде връчено на ищеца на 23.06,12.07 и
03.08.2018г.В ТРС сроковете по заповедните производства не спират да текат през
съдебната ваканция на основание издадена заповед по чл.329,ал.3,т.8 от ЗСВ.
Едномесечният
срок за предявяване на иска е изтекъл на 17.09.2018г.,като исковата молба е
подадена след изтичането му – входирана на 10.10.2018г. Ако се вземе предвид отмяната на чл.61,ал.2 ГПК и се приеме, че едномесечният срок е започнал да тече от 01.09.2018г.,то е изтекъл на 01.10.2018г. и отново исковата
молба е подадена след този срок на 10.10.2018г .Оспорва се внасянето от ищеца
на дължимата допълнителна държавна такса ,тъй като в платежния документ е
посочен като вносител Н.Н.. Не се оспорва
, че подписът под представената декларация е на жалбоподателя ,но се твърди ,че
той не е получил сумата от 5000лв.Позовава се на отговорите ,дадени от ищеца по
реда на чл.176 ГПК .Оспорва се и присъждането на разноски в полза на ищеца в
размер на 800лв.Твърди се ,че не е бил представен списък по чл.80 ГПК ,нито
доказателства за направени от ищеца разноски.
Претендира се за отмяна на обжалваното решение
на Тревненски районен съд, ведно със законните последици.
В депозирания писмен отговор ищецът е оспорил
въззивната жалба като неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срок ,от
надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
Предмет на обжалване е постановеното от
Тревненски районен съд решение по гр.д.№372/2018г.,с което ответникът Г.И.Г. е
осъден да заплати на ищеца С.Х.П. сумата от 5000лв.,представляваща обезщетение
за неизпълнение на договор за покупко-продажба от 25.06.2015г.,ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Решението е валидно и допустимо.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя ,че
искът е предявен след изтичане на едномесечния преклузивен срок.
От данните по приложеното ч.гр.д.№67/2018г. на
Тревненски районен съд се установява, че с разпореждане №38/09.02.2018г.
заповедният съд е отхвърлил заявлението на С.Х.П. за издаване на заповед за
незабавно изпълнение срещу Г.И.Г. за
сумата от 5000лв.След влизането му в сила, с разпореждане №166 от 05.06.2018г.
съдът е указал на заявителя да предяви вземането си с осъдителен иск в
едномесечен срок от получаването му. Съобщението с препис от
разпореждането е връчено на С.Х.П. на
10.09.2018г. съгласно удостовереното от връчителя в приложената по делото
разписка. Исковата молба ,по която е образувано производство по
гр.д.№372/2018г. по описа на ТРС, е подадена на 10.10.2018г.,преди изтичане на едномесечния
срок от връчването на 10.09.2018г. на разпореждане №166/05.06.2018г. на
заявителя С.П..
От данните по делото не се установява да е
извършено връчване по реда на чл.41 ГПК на разпореждане №166/05.06.2018г. Съгласно
установената съдебна практика относно предпоставките, при които намира
приложение разпоредбата на чл.41 ГПК, се приема ,че преценката на съда се формира въз основа на удостоверяване от
връчителя, че страната отсъства повече от месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение; за целта следва да има
категорични данни, че връчителят е посещавал адреса в рамките на повече от
месец поне три пъти по различно време, включително в обичайното време за
пребиваване на адреса. От извършената заверка на 03.08.3018г. на приложеното
съобщение ,изпратено до С.П. на 05.06.2018г., не се установява адресът да е
посещаван по различно врем ,като отразените посещетния са три - по едно през месеците юни, юли и август
2018г.,без да има данни ,че тези посещения са направени по различно време на
деня. При това удостоверяване не може да се приеме като безспорен извода,че е установено
отсъствие на адресата повече от месец от адреса, който е посочен по делото и на
който веднъж е връчено съобщение. Такъв извод не може да се обоснове и предвид
последващото връчване на същия адрес на 10.09.2018г. лично на адресата С.П.. При
тези данни е недоказано твърдението на
жалбоподателя, че срока за предявяване на иска е започнал да тече преди
10.09.2018г.
От данните по делото се установява, че в приложения
платежен документ към исковата молба за внесена държавна такса, като вносител е
посочена Н.И.Н., която е пълномощник на ищеца по делото съгласно приложените
договор за процесуално представителство от 09.10.2018г. и пълномощно на л.15-16
от делото. Предвид на това и с оглед уговореното в чл.3 от договора за процесуално
представителство , е неоснователно възражението на жалбоподателя ,че искът се
явява недопустим поради невнасяне на допълнителната държавна такса от ищеца.
Неоснователни са наведените във въззивната жалба
доводи за недоказаност на исковата претенция.
Ответникът не оспорва авторството на документа ,на
който ищецът основава вземането си – нотариално заверена декларация от
25.06.2015г.Същата като частен документ се ползва с доказателствената сила по
чл.180 ГПК - че изявлението в документа е направено от ответника. Не са
представени доказателства ,които да опровергават достоверността на съдържанието
на декларацията С подписването й ответникът е удостоверил ,че е получил от
ищеца сумата от 5000лв. със задължение да я върне в срок до 20.12.2015г.,ако не
достави уговореното количество дъбов материал до същата дата. Ответникът не
твърди и не доказва да е изпълнил това
задължение. Заявеното от ищеца по реда на чл.176 ГПК относно времето, мястото и
начина на предаване на сумата ,не
опровергава достоверността на отразените в процесната декларация обстоятелства.
Удостоверен е неизгоден за издателя на
частния документ факт - получаването на исковата сума от ищеца С.П. в
брой срещу задължение за доставка на
дъбов материал.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно
присъдените по делото разноски. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78,ал.1 ГПК разноските следва да се възложат в тежест на ответника, както е
приел и първоинстанционният съд. Към приложеното на л.20 от първоинстанционното
дело пълномощно е представен и ръкописно изготвен на гърба списък по чл.80 ГПК
,включващ държавна такса от 200лв. и адвокатско възнаграждение от 600лв., като
на л.21 е представен заверен препис от вносна бележка за извършено плащане, а в договора за
процесуално представителство изрично е вписано,че по него е заплатено от клиента адвокатско
възнаграждение в размер на 600лв.,получено по банков път.
На основание изложеното въззивният съд прие ,че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
обосновано.
С оглед изхода на спора, и на основание чл.78,ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените
за въззивното производство разноски в размер на 350лв. за адвокатско
възнаграждение,,като заплащането е удостоверено в представения договор за процесуално представителство от
19.06.2019г.
По изложените съображения, въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №82 от 18.01.2019г. по
гр.д.№372/2018г. на Тревненски районен съд.
ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН**********,*** да заплати на С.Х.П.
,ЕГН********** ***, сумата от 350лв. разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :