Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 07.03.2022
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на осми февруари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 16182 по описа на ВРС за 2020 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е за делба във втора фаза по
извършване на делбата на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор на обекта ****, находящ се в град Варна, ул. ****,
представляващ Жилище, Апартамент, състоящо се от две стаи, кухня, трапезария,
баня, тоалет, дрешник и входно антре, със застроена площ на жилището 68.75
кв.м., при граници: на същия етаж - ****.14, под обекта - ****.11 и ****.10,
над обекта - ****, разположен на eт.*в сграда с идентификатор ****, намираща се в поземлен имот с идентификатор ***3,
ведно с прилежащата му изба с площ от
2,12 кв.м., както и 0.7851 % ид.ч от общите части на сградата, при квоти: 2/3
ид.ч. за В.Г.Д., ЕГН ********** и 1/3
ид.ч. за Й.С.Д., ЕГН **********.
В първото по делото съдебно заседание във втора фаза на съдебната делба е приета за съвместно разглеждане претенция от В.Г.Д. за възлагане на процесния недвижим имот, на
основание чл. 349, ал.2 от ГПК,
при твърдения, че към датата на откриване на наследството на наследодателя Б.С.Д.
е живяла в процесното жилище и не притежава друго жилище. Ответникът Й.С.Д. не
оспорва твърденията в молбата и не се противопоставя жилището да бъде възложено
на съделителката В.Д..
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено
от фактическа страна следното:
По настоящото дело е допусната делба на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта ****,
находящ се в град Варна, ул. ****, представляващ Жилище, Апартамент, състоящо
се от две стаи, кухня, трапезария, баня, тоалет, дрешник и входно антре, със
застроена площ на жилището 68.75 кв.м., при граници: на същия етаж - ****.14,
под обекта - ****.11 и ****.10, над обекта - ****, разположен на eт.*в сграда с
идентификатор ****, намираща се в
поземлен имот с идентификатор ***3, ведно с прилежащата му изба с площ от 2,12 кв.м., както и 0.7851 % ид.ч
от общите части на сградата, при квоти: 2/3 ид.ч. за В.Г.Д., ЕГН ********** и 1/3 ид.ч. за Й.С.Д., ЕГН **********.
Приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните са обстоятелствата, че към датата на откриване на наследството на
наследодателя Б.С.Д., от когото страните са наследили процесния имот,
съделителката В.Г.Д. е живяла в същото жилище, както и че не притежава друго
жилище.
Съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза, изготвено от вещото лице Н.А.
процесният имот е реално неподеляем, а пазарната му стойност по сравнителния
метод е в размер на 143000 лева.
Според заключението на тройната
съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. М. A., инж. С.Б. и вещото лице
П.П. пазарната стойност на процесния недвижим имот е в размер на 140400 лева
при извършена оценка по два метода – метод на пазарните аналози и приходен
метод. В съдебно заседание вещите лица са разяснили, че приходният метод се
ползва за инвестиционни имоти, т.е. такива, които носят приходи, а за жилищата
в момента сравнителният метод показва най-точно каква реално е пазарната
стойност на имота. Сочат, че ако изрично е нямало изискване заключението да се
направи по два метода щяха да използват само метода на пазарните аналози
/сравнителния метод/.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
По отношение извършването на
делбата на процесния недвижим имот съдът намира следното:
Съсобствеността във втора фаза на делбеното производство се прекратява
по един от посочените способи: посредством теглене на жребие – чл. 352 от ГПК,
чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК,
или чрез
изнасяне на имота на публична
продан – чл. 348 ГПК. Основен критерий за избора на способ е дали броя
на реалните дялове съответства на броя
на съделителите и доколко
стойността на реалните дялове съответства на стойността на
дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е
налице възможност за обособяване
на реални дялове
за всички съделители съобразно квотата им от допуснатите
до делба имоти, както и становището
на съделителите досежно
начина на нейното
извършване.
Предвид заключението на СТЕ досежно поделяемостта на недвижимия имот,
предмет на делбата, съдът приема, че процесната недвижимост е реално
неподеляема, съобразно изискванията на действащите нормативи. Основният способ
за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до
неподеляем имот, който не може да бъде поставен в един от дяловете, е
изнасянето му на публична продан.
По изключение, ако се касае до неподеляем жилищен имот и са налице
другите изисквания на закона съсобствеността може да се ликвидира чрез
поставянето му в дял на някой от съделителите – чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
В конкретния случай е налице претенция за възлагане по чл. 349, ал.2 от ГПК от
съделителката В.Д.. Искането е направено своевременно, а именно с писмено молба
преди първото по делото съдебно заседание във втората фаза на делбата.
Безспорни по делото са предпоставките на чл.349, ал.2 от ГПК, а именно,
че процесният имот е жилище, което е неподеляемо и придобито по наследство,
като съделителката В.Д. е живяла в него към момента на откриване на
наследството. Не е спорно и обстоятелството, че В.Д. няма друго жилище.
С оглед на изложеното, съдът намира, че делбeният имот следва да бъде поставен в дял и изключителна
собственост на съделителката В.Д., а делът на съделителя Й.Д. следва да бъде
уравнен в пари.
По отношение на пазарната стойност на процесното жилище са изготвени
две експертизи – първата само по сравнителния метод, а втората – по сравнителен
и приходен метод, съобразно искането на ищцата. Съдът намира, че следва да
съобрази само оценката по сравнителния метод предвид изричното изявление на
вещите лица по тройната експертиза, че той дава най-реална представа за
пазарната стойност на жилищни имоти и че са дали оценката по два метода само
заради изричното изискване експертизата да се направи по посочения начин.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да кредитира и вземе предвид
заключението на първата съдебно техническа експертиза, дадено по сравнителния
метод, като приема пазарна стойност на имота от 143000 лева.
Предвид възлагане на имота в дял на В.Д., същата следва да бъде осъдена
да заплати на Й.Д. сумата от 47666,67 лева,
представляваща стойността на неговия дял в съсобствеността, заедно със
законната лихва върху нея, считано от влизане в сила на решението за възлагане.
Размерът на сумата за уравнението е определен съобразно квотата на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.5 от ГПК уравнението на дяловете,
заедно със законната лихва, следва да бъде изплатено в шестмесечен срок от
влизане в сила на решението за възлагане, като при неплащане в срок съгласно
чл.349, ал.6 от ГПК решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се
изнася на публична продан.
Ответникът е претендирал заплащане на разноски, но такива по извършване
на делбата не се дължат. В настоящото производство не са приети за съвместно
разглеждане искове по сметки, по които се присъждат разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА
СОБСТВЕНОСТ на В.Г.Д., ЕГН **********, следният недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор на обекта ****, находящ се в град Варна, ул. ****,
представляващ Жилище, Апартамент, състоящо се от две стаи, кухня, трапезария,
баня, тоалет, дрешник и входно антре, със застроена площ на жилището 68.75
кв.м., при граници: на същия етаж - ****.14, под обекта - ****.11 и ****.10,
над обекта - ****, разположен на eт.*в сграда с идентификатор ****, намираща се в поземлен имот с идентификатор ***3,
ведно с прилежащата му изба с площ от
2,12 кв.м., както и 0.7851 % ид.ч от общите части на сградата, на основание чл. 349, ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Г.Д., ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Й.С.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 47666,67 лева, представляваща уравнение
на дяловете в съсобствеността, заедно със законната лихва върху нея, считано от
влизане в сила на решението за възлагане на имота до окончателното плащане.
УКАЗВА на В.Г.Д., ЕГН **********,
че следва да заплати на Й.С.Д., ЕГН ********** сумата от 47666,67 лева, заедно
със законната лихва, в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане на имота,
като в противен случай решението за възлагане на имота ще се обезсили по право
и имотът ще бъде изнесен на публична продан.
Решението в подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: