МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХ ДЕЛО № 00126 ПО ОПИСА ЗА 2019 ГОДИНА НА ПЕРНИШКИЯ РАЙОНЕН
СЪД
Обвинението е
повдигнато с обвинителен акт от Районна прокуратура гр.Перник срещу подсъдимият
Е.П.Ж. – роден на *** год. в гр.София, *,**,, с постоянен и настоящ адрес:***, **“
***, *,*,*,*, с ЕГН ********** за това,
че:
На 20.11.2018г. в
с.Рударци, общ.Перник, по ул.“Кракра“ е управлявал МПС – лек автомобил марка „**“
с рег.№******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а
именнно 1,93 на хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за химическо
изследване № 1063/23.11.2018 г. на УМБАЛ „Св.Анна София“ АД, след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл.343б ал.1 от НК / по НОХД №
1763/2012 г. по описа на РС – Перник“ – престъпление по чл. 343б ал.2 от НК.
Представителят на държавното обвинение го поддържа,като счита, че събраните доказателства обосновават
извод за осъществяване на вменения наказателен състав,а наказанието следва да
бъде лишаване от свобода,с ефективно изтърпяване,изводимо от предходните
осъждания,както и налагане на наказание глоба в посочен размер,ведно със
лишаването му от право да управлява моторно превозно средство за определен
срок.
От
защитника на подсъдимия –адв.А. се
пледира за постановяване на съдебен акт,при който да бъде съобразено,че към
момента на проверката неговият подзащитен не е съзнавал,че има в кръвта си
релевантна концентрация на алкохол.
На следващо място, по същество се пледира
за приложение на институт,установен в разпоредбата на чл.13 ал.1 от НК.
Подсъдимият дава обяснения,поддържа
становището на своя защитник.
Пернишкият районен съд, след като обсъди
доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Относно правната квалификация на вмененото
престъпление,са меродавни следните правни актове:
През 2011г. по НАХД 6394/2011г.по описа на
Районен съд гр.София е приложен чл.78 а от НК-т.е това не е осъждане.
По НОХД №10453/2003г.по описа на Софийски
районен съд е наложено наказание лишаване от свобода,за срок от6 месеца,като на
основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването му е отложено за срок от три години.При
което ,на 26.09.2006г. следва да е реабилитиран по право - чл.86 от НК.
По НОХД №1763/2012г. по описа на Районен
съд гр.Перник /в сила от 20.12.2012г./ за деяние,извършено на 12.08.2012г./ по
чл.343 б ал.1 от НК е наложено наказание по вид „пробация“/двете задължителни
пробационни мерки за срок от една година и шест месеца/.
Това наказание е изтърпяно на 31.07.2014г./л.24
от Досъдебното производство/
Последният съдебен акт е постановен по НОХД
№12256/2014г.по описа на Софийски районен съд ,в сила от 21.07.2016г. ,за
деяние,извършено на 07.02.2011г. по чл.129 от НК,с наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 8 месеца,с отлагане на изтърпяването за срок от три
години,считано от влизане на присъдата в сила.
От гореизложеното следва, че към инкриминираната дата -20.11.2018г.,подсъдимият
не е реабилитиран по право /липсват данни за реабилитация по съдебен ред/тъй
като не са изтекли сроковете по чл.88 а от НК/чл.88 а, ал.3 ,вр.чл.82 ,ал.1,т.4
от НК,по отношение на последното осъждане.
Но,освен че не е реабилитиран по право по отношение на
последното осъждане,той не е реабилитиран по право и по НОХД №1763/2012г.- по
описа на Районен съд гр.Перник, /въпреки че е изтърпяно ,като „пробация“на 31.07.2014г./с
оглед разпоредбата на чл.88 а,ал.4 от НК.
Т.е.липсващата реабилитация по право по
отношение на последното осъждане,прави невъзможна и реабилитацията по право по
отношение на предпоследното,/а за двете са били налице предпоставките на чл.25
ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК/ което,без последното осъждане щеше да бъде реабилитирано
по право /с оглед“пробацията“ на 01.08.2016г.-чл.88 а, ал.1, т.1 ,вр.чл.82 ал.1
,т.5 от НК/,а това предпоследно осъждане се съотнася с разпоредбата на чл.343 б
ал.1 от НК.
На 20.11.2018г. свидетелите Д.И.Ч., на
длъжност мл.автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОДМВР-Перник и Р.Г.А., на длъжност
мл.автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОДМВР-Перник, били на работа по утвърден
график като АП-340 за времето от 08.00ч. до 20.00ч.
На тази дата, за времето от 07,30ч. до 16,30
ч. на работа по утвърден график бил и св.В.П. Ангелинчов, на длъжност
полицейски инспектор при 02 РУ-Перник, като в следобедните часове той се
намирал на територията на с.Рударци, обл.Перник, съвместно с полицейски екипи
от СДВР /жандармерия/ за осъществяване на мероприятия по охрана на обществения
ред.
Около 16.00ч. на посочената по-горе дата,
свидетелят Ангелинчов се намирал в района на ул.“Кракра“ в с.Рударци.
По същото време на горепосочената дата -
20.11.2018г.,подсъдимият Е.П.Ж. ***, в
посока към ПП-1- 1, лек автомобил марка “Ауди А 4” с регистрационен № К 1603 АТ, след като бил употребил алкохол.
Като възприел автомобила, управляван от подсъдимия
,свидетелят Ангелинчов решил да го спре за извършване на проверка.
При
проверката той установил самоличността на Ж. като водач на автомобила, като му
направило впечатление, че същият имал неадекватно поведение и от него се носела
миризма на алкохол.
Чрез
ОДЧ при 02 РУ-Перник свидетелят Ангелинчов поискал съдействие от колегите си от
сектор „ПП“ при ОДМВР-Перник и на място пристигнали свидетелите Ч. и А., които
отново проверили документите на Ж., посочен им от Ангелинчов като водач на МПС,
след което го изпробвали за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7410“ с № ARSK-0251, което отчело 1,66 на хиляда.
За така констатираното нарушение на Ж. бил съставен АУАН,Серия АА, №
167799/20.11.2018г. и му бил издаден талон за медицинско изследване.
Подсъдимият Ж. бил придружен от свидетелите Ч.
***, където в тяхно присъствие дал кръвна проба за химическо изследване.
Видно от заключението на Протокола за
проведеното химическо изследване № 1063/23.11.2018г. на УМБАЛ „Св.Анна - София“
АД е, че в кръвта на обв.Ж. е било установено наличие на етилов алкохол от 1,93
промила.
При предявяване на разследването са били
направени искания, част от които са били намерени за основателни.
Била е назначена по делото
съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимия.
От заключението на същата се установява, че
Ж. не страда от психично заболяване, в т.ч. и от епилепсия и не се води на
отчет.
Според това заключение на вещото лице, към
инкриминираната дата Ж. е разбирал свойството и значението на извършеното и е
можел да ръководи постъпките си, като здравословното му състояние и понастоящем
не съставлява пречка да участва в наказателното производство.
Съдът възприема фактическата обстановка
след съвкупен анализ на данните,внесени в процеса чрез следните доказателствени
средства и доказателства: обясненията на
подсъдимия показанията на свидетелите: Д.И.Ч., автоконтрольор към група „Престъпления по пътищата“ в отдел КП
при при ОД на МВР Перник,показанията на неговия колега Р.Г.А.,показанията на В.П.А.-
полицейски инспектор при Второ РУ Перник,заключението по токсикологичната
експертиза/химическо изследване на проба кръв /,л.15 от ДП,талон за
изследване,Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози , АУАН , в който е посочена първоначалната концентрация
,установена с посочено техническо средство, справка от КАТ/л.30 и сл./,справка
за съдимост, заключение по съдебно-психиатричната експертиза на досъдебното
производство, заключение по съдебно-психиатричната
експертиза ,назначена в съдебното
следствие,
Въз основа на така приетата за установена
фактическа обстановка ,основаваща се на горепосочения доказателствен материал, като
правен извод следва,че подсъдимият е осъществил състава на чл.343 б ал.2
вр.ал.1 от НК.
От обективна страна,чрез действия-на
инкриминираната дата ,в района на с.Рударци,общ.Перник ,по улица „Кракра“ е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си от 1,93 на
хиляда,установено по реда,към който препраща НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г.- За
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози,и който се явява надлежен ,както по
смисъла на чл.343 б ал.2 от НК,а така също и по смисъла на чл.343 б ал.1 от НК.
Установената концентрация е съставомерна,
тъй като е над 0,5 на хиляда,като съдът отбелязва, че тази концентрация е
съставомерна и по основният състав на този ВИД престъпление,установено в разпоредбата на чл.343 б ал.1 от НК.
От обясненията на подсъдимия,разглеждани и
преценявани и като средство за защита ,и като доказателствени средства
следва,че не отрича управлението на моторно превозно средство,в края на обясненията
уточнява мястото на проверката,не отрича и употребата на алкохол, като обяснява
повода :на 19 ноември по-малкият му син
имал рожден ден/това съдът го е изяснил чрез справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
№14/18.11.2009г., /другият/по-големият син/не е пуснат от неговата майка поради
което е „прекалил с алкохола“по негови думи.
На следващия ден/инкриминираната дата/му се
е обадила позната от Перник ,посетила го е
в с.Рударци ,тъй като разбрала, че е разстроен.
Последната, за която липсват
идентификационни данни била болна от
диабет,станало и лошо, била си забравила инсулина поради което и предприел
управлението на МПС за да я транспортира
до с.Драгичево за да си хване автобуса, да се прибере и да си сложи инсулина,в
района на с.Мърчаево, на езерото, се е качил
се и негов приятел, а след като ги е спряла
жандармерия,подсъдимият е бил задържан,а неговия приятел
я изпратил до автобусната спирка.
Въз основа на тези
обяснения,защитата внася алтернативен довод–т.е. съдът да признае подсъдимия за
невиновен и да го оправдае,като приложи института,дефиниран в разпоредбата на чл.13,ал.1от НК,според който текст „Не е
общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост
- за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго
лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да
избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни
от предотвратените“.
Както съдът сочи по-горе в мотивите,а
и както защитата сочи в своята пледоария,това лице,познатата на
подсъдимия,страдаща от диабет не могат да го посочат ,за да бъде разпитано в
съдебното следствие.
Но
дори и съдът напълно да даде вяра на обясненията на подсъдимия,не може да
приеме,че е действал в условията на крайна необходимост.
Според съдебния състав,както неговата позната е отишла в дома му,по
същия начин е могла да се прибере.
Как е пристигнала в дома
му,подсъдимият е заявил пред вещото лице по назначената съдебно психиатрична
експертиза в съдебното следствие/л.48 ,последен абзац./.
А
и ,отново според обясненията на подсъдимия ,неговата позната не е пожелала да извикат
екип на „Бърза помощ“,защото щели да я транспортират в гр.София.
Е,
къде е при това положение необходимостта от действия в условията на „крайна
необходимост“?
Също съдът намира за неоснователен втория довод на защитата/темпорално
първи/.
Много трудно е,като статистика дори да бъде прието,че водачи,предприели управление
на моторно превозно средство ,след употреба на алкохол да знаят конкретната
концентрация на алкохол в кръвта им,за да я преценят спрямо наказуемата/наказателна
или административно-наказателна/.
Вмененото деяние ,в конкретния случай и
като ВИД е „формално“,на просто
извършване.
От субективна страна- подсъдимият е
действал при евентуален умисъл като форма и вид на вината- съзнавал обществено
опасния характер на деянията, предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици, но се е
съгласил, примирил с настъпването им, преследвайки друга цел –да транспортира
своя позната до спирка на обществен превоз.
Знаел е, че вече е осъждан по основния
престъпен състав.
Причини за извършване на престъплението
–пренебрежително отношение към нормите, спазването на които осигурява безопасност
на движението по пътищата.
Смекчаващи отговорността обстоятелства –подсъдимият
дава обяснения в рамките съдебното следствие ,факта, че своеобразната
повторност, за вмененото деянието на 20.11.2018г. се формира от осъждане по
присъда,влязла в сила 20.12.2012г.,причините /макар по негови обяснения/ поради
което е предприел управлението на моторното превозно средство, които, макар че
са в извън хипотезата на чл.13 ал.1 от НК,могат да бъдат приети като
смекчаващи,вида на умисъла,които обстоятелства съдът ги преценява като
многобройни,по смисъла на чл.55 от НК,при което и най-лекото предвидено в
закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.
Отегчаващи отговорността обстоятелства –съдът
не констатира,като повторността по чл.343 б ал.2 от НК не следва да се отчита в този аспект,при съобразяване с
нормата на чл.56 от НК.
Съдът, като отчита обществената опасност на
деянието ,на дееца, личната и генерална превенции, целите на наказанието,
регламентирани в разпоредбата на чл.36 от НК,многобройните смекчаващи обстоятелства, на основание на
основание чл.чл.343б,ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54, вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК определя и налага наказание на „лишаване от
свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца, като на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС
ОПРЕДЕЛЯ първоначален ОБЩ РЕЖИМ на изтърпяване на наказанието.
На основание Чл. 55 ал. 3 от НК не налага по-лекото
предвидено от закона наказание, а именно наказанието по вид „Глоба“.
Що се отнася до вида и размера на
наказанието,не са налице кумулативно дадените предпоставки в разпоредбата на
чл.66 ал.1 от НК,за отлагане изтърпяване на това наказание, поради липсваща
реабилитация по право.
На основание чл.343г, вр. чл.343 б, ал.2
вр. ал.1, вр. чл.37, ал.1 т.7 от НК съдът лишава подсъдимия Е.П.Ж. от право да
управлява МПС за срок от 1 /една/ година и 8 /осем/ месеца, считано от влизане
на присъдата в сила.
Във връзка и на основание произнасянето по
внесения обвинителен акт в настоящото наказателно производство и неговия
резултат,съдът счита,че са налице материално правните предпоставки/установени в
чл.68 ,ал.1 от НК/ за привеждане в изпълнение на Присъдата по НОХД № 12256/2014 г. по описа на Софийски
районен съд, влязла в сила на 21.07.2016 г., а именно „лишаване от свобода“ за
срок от 8 /осем/ месеца, като на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
първоначален ОБЩ РЕЖИМ на изтърпяване.
Във връзка с изхода на делото ,на основание
чл.189 ал.3 от НПК,следва подсъдимия Е.П.Ж. да бъде осъден да заплати да
заплати по сметка на ОД на МВР – гр.Перник сумата от 160.57 лв. /сто и
шестдесет лева и 57 ст./, разноски за вещи лица на досъдебното наказателно
производство, а по сметка на Районен съд – Перник сумата 254,00 лв. /двеста
петдесет и четири лева/ – разноски за вещи лица в хода на съдебното следствие.
Водим от гореизложеното, съдът постанови
диспозитива си.
Председател :/П/