Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260229
гр. Пловдив, 18.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІII граждански състав,
в публичното заседание на 18.01.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа
докладваното от съдия Цветкова в. гр.
д. № 2466 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 24029/01.09.2020г. на адв. Е.Н., като пълномощник на
ищцата С.Г.П. против решение № 1636 от 15.05.2020г., постановено по гр. д. №
11688 по описа за 2018г. на Пловдивски районен съд, X гр. с., с което се отхвърля иска на С.Г.П., ЕГН **********
против Л.В.Х., ЕГН ********** и Б.С.Х., ЕГН ********** относно признаване за
установено на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР във вр.
с чл. 108 от ЗС, че ищцата е собственик на част от имот № 30.269 по плана на
новообразуваните имоти за местността „***“, с. Б., Област Пловдив, която е площ
от 154 кв. м. и съставлява част от имота на ищцата с номер 30.185, неправилно
заснета към имота на ответниците и е обозначена между точки 6, 28, 27, 9, 10,
21 и 6 на скица приложение № 4 от заключението на вещото лице /л. 229 от
делото/ и осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху така
описания имот.Отхвърля иска на С.Г.П., ЕГН ********** против М.Е.П., ЕГН **********
и Т.Г.П., ЕГН ********** относно признаване за установено на основание чл. 54,
ал. 1 от ЗКИР във вр. с чл. 124 от ГПК, че ищцата е
собственик на част от имот № 30.84 по плана на новообразуваните имоти за
местността „***“, с. Б., Област Пловдив, която е с площ от 48 кв. м. и
съставлява част от имота на ищцата с номер 30.185, неправилно заснета към имота
на ответниците и е обозначена между точки 28, 5, 8, 27 и 28 на скица-приложение
№ 4 от заключението на вещото лице /лист 229 от делото/.Скица приложение № 4 от
заключението на съдебно-техническата експертиза /лист 229 от делото/, приподписана от съда да се счита неразделна част от
решението.С решението е осъдена С.Г.П. да заплати на Л.В.Х. и Б.С.Х. на
основание чл. 78, ал. 2 от ГПК сумата от 1200 лева – разноски пред първата
инстанция.
С въззивната жалба се
изразява становище, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено
при необсъждане на всички направени твърдения и възражения от ищеца и
необсъждане в пълнота на събраните по делото доказателства.Излага се оплакване,
че съдът не се произнесъл по твърдението на ищцата, че общината не е имала
правно основание за придобиването на имот 30.84 през 2007г., тъй като същият е
бил определен за правоимащи по ЗСПЗЗ и придобит от
нея още през 1993г. на основание § 4 от ЗСПЗЗ и чрез владение в срока на придобивната давност, като границите на имота са били вече
индивидуализирани.Другият съседен имот с кадастрален номер 61 в кв. 34 в кв.
34, парцел 2 стар по плана на селото, с площ от 500 кв. м., към 1993г. също
станал собственост на правоимащ по § 4 от ЗСПЗЗ и към
този момент също е бил с индивидуализирани граници.Не били обсъдени твърденията
в исковата молба, че ответникът Л.Х. не е собственик на спорната част, тъй като
титулът му за собственост е нищожен.Не било отговорено
и на твърдението за погрешно заснемане и отразяване на процесния
имот в ПНИ.Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че към момента на
преобразуване на правото на ползване в право на собственост по реда на § 4а,
ал. 1 от ПЗР ЗСПЗЗ и заплащане на предоставената за ползване площ от 340 кв.
м., границите на имота не са били окончателно определени, като това станало
през 2006г.В тази насока във въззивната жалба се поддържа, че именно имота, в
границите му, както са посочени в нотариалния акт от 1997г., са били придобити
от жалбоподателката през м. февруари 1993г.В плана на новообразуваните имоти, в
частта „регистър на имотите на ползвателите“, имотът на жалбоподателката бил
посочен с площ от 593 кв. м., като същият следвало да се нанесе в границите на
нотариалния акт, а не съобразно сгрешената площ.Дори и жалбоподателката да била
придобила площ от 340 кв. м. по § 4 от ЗСПЗЗ, то тя била неправилно отразена в
плана на новообразуваните имоти със северна граница – път, а не в горната част
със северна граница – релефна стръмнина, по което твърдение районният съд не се
произнесъл.Оспорва се и извода на районния съд, че жалбоподателката не се е
легитимирала като собственик на спорните части на основание давностно
владение.Моли се за отмяна на обжалваното решение, вместо което да бъде
постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове.Претендират се
разноски за двете съдебни инстанции.
С оглед на обстоятелството,
че процесните имоти са били придобити от ответниците
в режим на семейна имуществена общност, с определение № 218 от 08.01.2019г.
районният съд е конституирал като ответници в производството Б.С.Х., ЕГН **********
– съпруга на ответника Л.В.Х. и Т.Г.П., ЕГН ********** – съпруга на ответника М.Е.П..
С писмения отговор на
въззиваемите Л.В.Х. и Б. Х. чрез пълномощника им адв. Н. се изразява становище
за неоснователност на въззивната жалба и се моли да бъде оставена без уважение,
а решението на районния съд по предявения срещу тях иск да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Ответниците
М.Е.П. и Т.Г.П. не са подали писмен отговор по реда на чл. 263 от ГПК.
По отношение валидността и допустимостта на постановеното решение, въззивният съд намира, че същото
е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който
му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска,
с който е бил сезиран.
При това положение следва да се
приеме, че решението е валидно и допустимо.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Пред районния съд са предявени от ищцата С.Г.П.
главни искове, предмет на разглеждане и в настоящето производство, против Л.В.Х.
и Б.С.Х. с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на установено по
отношение на тези ответници, че ищцата е собственик на част от имот 30.269 по
действащия план на новообразуваните имоти за м. „***“, с. Б., Община Родопи –
северната част откъм границата с имот 30.185 с площ от около 130 кв. м.,
определена с цифри 1-2-5-6 в приложената към исковата молба скица № 1 и да
бъдат осъдени ответниците да й предадат владението върху тази част от имота,
както и иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с § 4к,
ал. 8, т. 1, пр. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ против ответниците М.Е.П. и Т.Г.П. за
признаване за установено по отношение на тези ответници, че ищцата е собственик
на част от имот 30.84 по действащия план на новообразуваните имоти за м. „***“,
с. Б., Община Родопи – северната част откъм границата му с имот 30.185, която
част е с площ от около 30 кв. м., онагледена на приложената към исковата молба
скица № 1 с цифри 2-3-4-5.
В обстоятелствената част на
исковата молба се твърди, че на ищцата е била предоставена земеделска земя за
ползване на основание Постановление № 11 на МС от 02.03.1982г. с площ от
около 500 кв. м., описана като парцел №
34, кв. 2 в землището на с. Б., м. „***“ в удостоверение № 2069 от 23.07.1986г.,
а в служебна бележка, издадена от Община Родопи – имот № 147, кв. 2, парцел
34.Въз основа на разрешение за строеж 259 от 08.12.1986г. върху предоставената
за ползване земеделска земя ищцата построила сграда преди 01.03.1991г.След
подадено заявление от нея в сроковете по § 4а от ЗСПЗЗ била извършена оценка на
предоставения й за ползване имот, който към този момент по неодобрената КК на
м. „***“ представлявал имот № 85а, кв. 2, парцел 34, при граници: на север –
път, на изток – парцел 85 на П. С., на запад – парцел 61 на Х. Б., на юг –
парцел 83 и парцел 84.Стойността на извършената оценка била заплатена от ищцата
в законовите срокове и след проведената процедура придобила собствеността върху
ползвания имот, респ. се сдобила с констативен нотариален акт за собственост на
имот № 37, том 12 от 17.06.1997г.От момента на предоставяне за ползване на
имота до сега същият бил ползван и
съответно владян от нея в границите по неодобрената кадастрална карта на м. „***“
на имот № 85а.С тези граници имотът бил описан и в издадения й констативен
нотариален акт от 17.06.1997г.По повод съобщена процедура по одобрение на ПУП
за съседен имот № 30.269 и неговото заснемане на място, ищцата установила, че в
документите й за собственост погрешно била посочена площта на имота от 340 кв.
м., вместо 500 кв., както и че придобития от нея имот бил заснет неправилно в
плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед на Областен управител на
Област Пловдив № ЗД-00-665 от 25.07.2006г., обнародвана в ДВ бр. 65 от
11.08.2006г.Част от южната част на нейния имот /стар № 85а/ с обща площ около
160 кв. м. била заснета като част от два съседни имота по действащия план – с
номера 30.269 и 30.84, маркирани с цифри 1, 2, 3, 4, 5, 6 на скица – приложение
към исковата молба № 1.При извършена справка в имотния регистър се установило,
че собственик на имот 30. 269 бил Л.В.Х. на основание заповед № 930 от
13.09.2016г. на кмета на Община Родопи, издадена на основание § 4к, ал. 7 от
ЗСПЗЗ във вр. с § 4а, ал. 1 от същия закон.Преди
одобрението на ПНИ /по помощния план/ имотът включвал части от имоти 62, 83 и
84, вероятно в границите на имот 29 на бивши собственици, наследници на М. К. С.,
на които бил възстановен.От справката в имотния регистър относно имот 30.84 се
установило, че същият е придобит от
ответника М.Е.П. чрез покупко-продажба на 20.06.2014г. от М. Г. М., който от
своя страна го бил придобил чрез търг от частен съдебен изпълнител с
постановление за възлагане, вписано на 24.10.2013г.Преди това имотът бил
актуван като собствен на Община Родопи с Акт за частна общинска собственост,
вписан на 02.08.2007г.Ищцата твърди, че е собственик на спорните части, неправилно
включени в ПНИ в имотите на ответниците, тъй като тя е била ползвател на имот
85а по неодобрения кадастрален план и е упражнила правото си по ЗСПЗЗ да стане
собственик на имота именно в тези граници.Посочването в нотариалния акт на площ
от 340 кв. м. на имота се дължало на техническа грешка.Подобренията в имота,
направени от нея, се намирали в целия имот, вкл. и в частта, заснета в
действащия план към двата съседни имота.От друга страна тя придобила описания
имот и на основание давностно владение.Твърди, че го
е владяла несмущавано в тези граници от момента на придобиване на собствеността
на основание § 4а от ЗСПЗЗ със заплащането му на 12.02.1993г., респ. от момента
на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти на 25.08.2006г. до м. юни
2018г., когато установила че съседът й – собственик на имот 30.296 трасира
границите на имота си на място и разрушава огражденията
на нейния имот и окосява част от него.Твърди, че нито ответниците, нито техните
праводатели са ползвали или владели спорните части от
двата съседни имота преди това.В границите на имот 85а по неодобрения
кадастрален план имотът бил ограден от ищцата още от предоставянето му за
ползване и до момента, като огражденията били
разположени по следния начин: към пътя на Община Родопи – 184 – мрежеста ограда
и врата, към имот 61 – телена ограда върху циментова основа, към имот 296 /83 и
84 по неодобрения кадастрален план/ и 84 – мрежеста ограда и към имот 102 -
мрежеста ограда.В тези граници и по-конкретно в спорните части се намирали и
подобрения, направени от ищцата и семейството й – навес и части от ограда.Ищцата
твърди, че придобития от нея имот неправилно е отразен в ПНИ, тъй като нейна
собственост, независимо от приетата площ на имота, станала частта от имот 85а
по неодобрения кадастрален план, която била над знака на релефна стръмнина,
означена по т. 1-2-3-4-5-8-7 от скица № 3 – приложение към исковата молба, като
по действащия ПНИ имотът й включвал и претендираните
части от имотите на ответниците.
С уточнителна
молба /на л. 235 от първоинстанционното производство/ ищцата е
индивидуализирала спорната част от имота съобразно приложение № 4 на
съдебно-техническата експертиза, приета по делото, в което частта е означена с
точки 5,28,6,21,10,9,27,8,5 и е с обща площ 202 кв. м., като твърди, че от тази
площ 154 кв. м. попадат в имот 269, означени с точки 6,28,27,9,10,21 и 6, а 48
кв. м. попадат в имот 84, означени с точки 28,5,8,27 и 28.
С оглед на обстоятелството,
че процесните имоти са били придобити от ответниците
в режим на семейна имуществена общност с определение № 218 от 08.01.2019г.
районният съд е конституирал като ответници в производството Б.С.Х., ЕГН **********
– съпруга на ответника Л.В.Х. и Т.Г.П., ЕГН ********** – съпруга на ответника М.Е.П..
С писмения отговор на
ответниците Л. В.Х. и Б.С.Х. чрез пълномощника им адв. З.Н. предявеният ревандикационен иск е оспорен като неоснователен.Твърдят,
че са собственици по силата на нотариален акт за покупко-продажба № 109, том 30
от 02.06.2010г. на СВ при ПРС на поземлен имот 61, м. „***“, кв. 34а, парцел II-стар в землището на с. Б., целият с площ от 500 кв. м.Праводателите им придобили имота също чрез покупко-продажба
през 2002г. с акт № 92, том 46 но СВ при ПРС.От своя страна през 1996г. с нот. акт № 198, том 19 на СВ при ПРС техният праводател А. Б. получил чрез дарение от родителите си Х. и
В. Б. поземлен имот 61, м. „***“, кв. 34а, парцел II-стар в землището на с. Б., целият с площ от 500 кв. м.Този имот бил предоставен на Х.
Б. на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, за което той се снабдил с нотариален акт
№ 118, том 7 от 1994г. на СВ при ПРС.От 1994г. до момента имотът бил с един и
същи кадастрален номер, площ и граници.През 2016г. Л.Х. *** въз основа на
заповед № 930/13.09.2016г., издадена от кмета на Община Родопи.Предназначението
на поземлен имот 61 в м. „***“, кв. 34а, парцел II-стар в землището на с. Б., целият с площ от 500 кв. м.,
било сменено, по силата на одобрен със Заповед № 539/23.09.2003г. на кмета на
Община Родопи и решение № 15 от 06.11.2003г. на КЗЗ при ОДЗ Пловдив ПУП-ПРЗ, по
силата на който бил образуван УПИ 30.61 – жил. стр.Ответниците владели имота в тези граници от придобиването
му до момента и никой не бил оспорвал собствеността им.Направено е възражение,
че ищцата е владяла имот с площ от 340 кв. м., респ. не е обжалвала Заповед №
ЗД-00-665 от 25.07.2006г. на областния управител на област Пловдив, с която бил
образуван имот пл. № 30.269.
Ответниците
М.П. и Т.П. не са подали писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК.
С обжалваното решение е
прието, че ищцата е била ползвател на основание ПМС № 11 от 02.03.1982г., което
е сред актовете, попадащи в кръга на § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ.Съгласно издаден от
общината оценителен протокол същата заплатила стойността на предоставената й за
ползване площ от 340 кв. м., което било сторено в сроковете по § 5, ал. 5 от
ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 8 от 1993г./.Въз основа на това се сдобила с нотариален
акт съгласно § 5, ал. 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.Към този момент обаче границите на
имота, придобиван от ищцата, не са били окончателно определени, тъй като не е
бил влязъл в сила плана на новообразуваните имоти – арг.
от чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ.Последният бил одобрен едва през 2006г., като при
неговото изработване имотът на ищцата бил включен при съобразяване на площта,
относно която тя се била възползвала от правото на преобразуване и която
отговаряла на обема на предоставеното й право на ползване.Въз основа на
приложеното копие на плана на ползувателите и
разписния списък, решаващият съд е приел, че имот 85а бил образуван чрез
отделяне от имот 85, чиято обща площ била 560 кв. м. според разписния
списък.Районният съд е приел, че ищцата се е легитимирала като собственик на имота в границите,
определени с плана на новообразуваните имоти, тъй като не е могла да придобие
права върху имот с площ, по-голяма от тази, която й е била предоставена за
ползване и която е била заплатена от нея.Поради това на заявеното основание –
преобразуване на право на ползване по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ
ищцата не могла да се легитимира като собственик на площите, предмет на иска,
които съобразно плана на новообразуваните имоти съставлявали част от имотите на
ответниците.
Районният
съд е приел още, че ищцата не се легитимирала като собственик на спорните площи
и на евентуално въведеното основание – давностно
владение от момента на предоставяне на ползването до м. юли 2018г.Изложени са
доводи, че от момента на предоставяне на ползването до влизане в сила на §4 ПЗР
ЗСПЗЗ ищцата е била позлвател, а не владелец.Освен
това имотът е съставлявал държавна собственост и не е могъл да бъде придобиван
по давност съгл. действащите към онзи момент редакции на чл. 86 от ЗС във вр. с чл. 2 /отм/ от ЗС.От друга
страна до приемане на плана на новообразуваните имоти пространствените предели на
правото на собственост на ищцата не са били определени, доколкото самият имот
не е бил обособен по своите граници.След одобряване на плана на
новообразуваните имоти ищцата не би могла да придобие по давност реални части
от съседни недвижими имоти, освен в хипотеза, когато те се присъединяват към
нейния имот съобразно някоя от хипотезите на чл. 28, ал. 4 – ал. 8 от
ЗСПЗЗ.Поради това исковете са счетени за неоснователни.
Настоящият
състав на съда
като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира следното:
Изводите на районния съд, че границите на
имотите са били определени с плана на новообразуваните имоти и ищцата не е
могла да придобие права върху имот с площ, по-голяма от тази, която й е била
предоставена за ползване и която е била заплатена от нея, са правилни.Съгласно
първоначалните редакции на § 4з от ЗСПЗЗ бившите ползватели са могли да изкупят до 600 кв. м., респ. 1000 кв. м.,
независимо, че правото на ползване може да им е било предоставено за по-голяма
площ.С изменението на този текст /ДВ бр. 98/28.10.1997г./ е въведена нова ал. 2
на § 4з, съгласно която разликата над придобитото по § 4а и 4б от ЗСПЗЗ до
фактически ползваната земя, се възстановява на собствениците на образуваните
нови имоти с размери не по-малко от 250 кв. м. при условия и ред, предвидени в
ППЗСПЗЗ.Земите, които остават и не са достатъчни за образуване на имот с такава
площ са могли да бъдат изкупени от бившите ползватели по пазарни цени.За
приложението на този текст предвид законовата делегация е изменен чл. 28 от
ППЗСПЗЗ /ДВ бр. 122/19.12.1997г./, като е приета нова ал. 4, която предвижда
изготвяне на план на новообразуваните имоти, с който се определят границите на
имотите, правото на собственост върху които се
възстановява по реда на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ, или се придобиват
по реда на § 4а и 4б от ЗСПЗЗ.Определяйки границите,този план определя точното
разположение и форма на тези имоти и останалите площи от тях над размерите по §
4з от ЗСПЗЗ, както и възможността от тях да се образуват самостоятелни имоти с
площ не по-малко от 250 кв. м., респ. остатъчната площ, която ползвателите
могат допълнително да изкупят, ако от тези части не може да се образува
самостоятелен имот.
В настоящия
случай предоставеното право на ползване на ищцата е било трансформирано при
условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, в право на собственост по реда и в сроковете
по § 5 /изм/. от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на 340 кв.
м. от предоставения й за ползване имот на основание Постановление №
11/02.03.1982г.Със заповед № 130/92г. на кмета на Община „Родопи“ на ищцата е
бил възложен имот с кад. номер /нов/ 85А, в м. „***“,
кв. 2, парцел 34 – стар в землището на с. Б., с площ 340 кв. м., при съседи:
път, П. С., Х. Б. Стойността на мястото от 340 кв. м. съгласно влязъл в сила
оценителен протокол, е била заплатена срещу квитанция на 12.02.1993г.В имота е
била построена сезонна сграда върху 12 кв. м.За този имот ищцата се е снабдила
с нот. акт за собственост на недвижим имот въз основа
на писмени документи по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ № 37, т. 12, нот.
дело № 8344/97г.С оглед на тези данни и настоящият състав приема, че ищцата се
легитимира като собственик на земеделски имот с площ от 340 кв. м., придобит
чрез преобразуване на правото на ползване по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, чийто граници са били окончателно определени с плана на новообразуваните
имоти, приет през 2006г.Този извод се потвърждава и от заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза в първоинстанциионното
производство, съгласно което в ПНИ са нанесени корекции в границите съобразно
данни за това какви части от имотите били закупени от ползвателите и същите
били изключени от имотите на собствениците, като имотът на С.П. бил заснет с
номер 185 и площта била намалена до 340 кв. м.Разпитаните свидетели в
първоинстанционното производство също са заявили, че имотът на ищцата е с площ
около 300-350 кв. м.В тази насока районният съд правилно е кредитирал
показанията св. Г. Г., които кореспондират и с приложените писмени
доказателства - копието на плана на ползвателите и приложения разписен лист.Въз
основа на тези доказателства е установено, че имот 85а е образуван чрез отделяне
от имот 85, чиято площ е била 560 кв. м., а св. Г. е изяснил, че на неговия
баща и на ищцата е бил предоставен за ползване общ имот, който бил разделен
между двамата по 350 кв. м. на всеки.Впоследствие баща му закупил допълнително
земя и имотът му станал 510 кв. м.По отношение на ищцата няма данни, не се и
твърди по делото, да е закупувала допълнително площ над първоначално закупените
340 кв. м.
С оглед
установеното по делото от фактическа страна следва да бъде споделен и изводът
на районния съд, че ищцата не е доказала придобиването на собствеността на
основание давностно владение по отношение на спорните
площи.Съгласно трайно установената съдебна практика /решение № 185 от
25.06.2013г. на ВКС по гр. д. № 2066/2013г., I г. о., решение № 288 от 18.03.2014г. на ВКС по гр. д. №
2058/2013г., I г. о. и др./ за частите от бивши
имоти, останали след приложението на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ давност не
тече до приемане на плана на новообразуваните имоти, с който тези части се
обособяват като самостоятелни обекти на правото на собственост, или се присъеднияват към такива и приключване на процедурата по
издаване на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.В случая правото на ползване
на ищцата е било трансформирано при условията на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в
право на собственост по реда и в срока по § 5 /изм/
от ПЗР на ППЗСПЗЗ, поради което не е било необходимо издаването на заповед по §
4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване от нея, тъй като юридическия състав,
от който произтича правото й на собственост, е бил завършен преди влизане в сила на плана на
новообразуваните имоти, който само отразява вече придобитите права.В тази
хипотеза придобивната давност започва да тече от
момента на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, тъй като с него
се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които е
придобито, съотв. възстановено, т. е. индивидуализира
се обекта на собственост като конкретна вещ, върху която това право може да
бъде упражнявано.В настоящия случай ПНИ е бил одобрен със Заповед № ЗД-00-665
от 28.07.2006г. на областния управител на област Пловдив, като няма данни кога
е влязъл в сила.Независимо от това тримата разпитани свидетели по делото са
посочили, че имотът на ищцата бил около 300-350 кв. м., ограден.Същите обаче не
са достатъчно конкретни, за да се обоснове извод въз основа на тях, че в тези
350 кв. м. се включват и спорните площи, респ. да се приеме, че имотът е бил
със северна граница – релефна стърмнина, а не със
северна граница – път.В тази насока св. Г. е посочил, че тези 350 кв. м. в
горния край били на едно ниво с неговия имот, а след това баща му е закупил и
ската надолу.В нотариалния акт № 37, том 12, нот.
дело № 8344/97г., приложен към исковата молба, също е отразено, че имотът
граничи на север с път.Такива данни се съдържат и в показанията на свидетелите
и заключението на вещото лице.В по-високата част от дворното място съгласно
допълнителното заключение, заснета като имот № 85А в План на ползвателите, е
изградена постройка, а според показанията на свидетелите от ляво имало
построена къщичка.С оглед на тези данни не би могло да се приеме, че ищцата е
владяла имота в границите, очертани в приложената скица към допълнителното
заключение на вещото лице.
Предвид
гореизложеното настоящият състав на съда също намира, че ищцата не е доказала
наличието на материално-правните предпоставки
за възникване на правото на собственост по отношение на спорните площи,
което обуславя извод за неоснователност на предявените искове, без да е
необходимо да се изследва правото на собственост на ответниците.Същото би било
предмет на отрицателните установителни искове, по
отношение на които производство по делото е било прекратено.
По
изложените съображения решението на районния съд като правилно следва да бъде
потвърдено, а жалбата против него като неоснователна следва да се остави без
уважение.
С оглед
изхода да делото пред въззивната инстанция в полза на въззиваемите Л.Х. и Б. Х.
следва да се присъдят направените за настоящето производство разноски в размер на 1200 лева, включващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
По тези
съображения Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1636 от 15.05.2020г., постановено
по гр. д. № 11688 по описа за 2018г. на Пловдивски районен съд, X гр. с.
ОСЪЖДА С.Г.П., ЕГН ********** *** да заплати на Л.В.Х.,
ЕГН ********** и Б.С.Х., ЕГН **********, двамата с адрес: *** сумата от 1200
лева – разноски за настоящето производство.
Решението подлежи на
обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните
пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: