РЕШЕНИЕ
№ 2343
гр. Бургас, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120100527 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД против Община Бургас и допълнително уточнена искова молба, с която
се моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 147,80 лв.,
представляваща общата стойност на доставена, отведена и пречистена вода през периода
07.07.2018 г. – 20.02.2019 г. във водоснабден обект с административен адрес гр. Б****, кв.
********, за който е заведена партида с абонатен № ***** с титуляр А. М. М., сумата от
37,48 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, дължимо за периода 28.03.2019
г. – 16.11.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 8073/2021 г. по описа на БРС. Претендира се и осъждане на ответника
да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и в исковото производство.
Ищецът твърди, че Община Бургас е собственик на поземления имот, в който е разположена
постройката на А. М., а по силата на приращението общината е собственик и на сградата,
която е незаконно изградена. Заявено е, че партидата за имота е била неправомерно открита
на трето лице – А. М. М., който е ползвал доставената в имота на общината вода
посредством незаконно изградената постройка в имота – частна общинска собственост, като
самата постройка не е била присъединена по законен начин към водопроводната мрежа.
Твърди се също така, че на осн. чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. ответникът е
потребител на ВиК услуги в горепосочения имот от момента на придобиване на правото на
собственост върху него и в това му качество е длъжен да заплаща ежемесечно задълженията
си към ищцовото дружество в 30-дневен срок от издаване на фактурите, но не е платил тези
1
задължения за горепосочения период, поради което дължи и обезщетение за забавено
плащане. На следващо място се твърди, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за
процесните суми, издадена по ч.гр.д. № 8073/2021 г. на БРС, като длъжникът е подал
възражение, поради което е предявен настоящия установителен иск, съобразно дадените от
съда указания. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който
поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от Община Бургас, в който се
твърди, че искът е неоснователен, тъй като ответникът не е страна по валидно възникнало
облигационно отношение с предмет предоставяне на ВиК услуги в посочения в исковата
молба имот, нито е потребител на предоставените в този обект ВиК услуги, а потребител е
физическото лице, което е титуляр на откритата при ищеца партида за този имот. Твърди се
също така, че не става ясно за кой точно водоснабден имот ищецът има претенции към
Община Бургас. Заявено е, че ищецът никога не е изпращал покана до ответника за дължими
суми, начислени за ползвана вода по процесната партида, както и че тази партида не е
открита и не е водена на Община Бургас, нито фактурите са издадени на името на общината.
Предвид горното се твърди, че Община Бургас не дължи процесните суми, поради което се
моли искът да бъде отхвърлен. В съдебно заседание се явява процесуален представител на
ответника, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 8073/2021 г. по описа на РС-Бургас, с
издадената по това дело Заповед № 3334/22.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК е разпоредено Община Бургас да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД сумата от 147,80 лв. – главница, дължима за доставена, отведена и
пречистена вода по абонатен № ***** за отчетен период 07.07.2018 г. – 20.02.2019 г., за
което е издадена фактура от 25.02.2019 г., сумата от 37,48 лв. – мораторна лихва за периода
28.03.2019 г. – 16.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.11.0021 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 75 лв. В
обстоятелствената част на заповедта е посочено, че горепосочените задължения са за
водоснабден имот, находящ се в гр. Б****, кв. *******. Длъжникът е подал възражение в
законоустановения срок, поради което на заявителя е било указано да предяви
установителен иск.
По делото е представена справка-извлечение за показанията на водомера, отчитащ
потребеното количество вода на адрес гр. Б****, кв. ******, в която като титуляр на
откритата при ищеца партида е вписан А. М. М., а не Община Бургас.
Приложено е и копие на издадената от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД
фактура от 25.02.2019 г. за процесната главница, като същата отново е издадена на абоната
А. М. М..
По делото е представено копие на договор за отдаване под наем на държавен имот от
****** г., с който дворно място в гр. Б*****, ул. ***** е било отдадено под наем на С. П. Б.,
като в договора е посочено, че имотът ще се ползва във връзка с построена в него жилищна
сграда.
Представен е и Договор за покупко-продажба от ***** г., съгласно който В. М. и М.
Т. са продали на А. М. М. сграда с площ от 40 кв.м., построена в дворно място, находящо се
в гр. Б*****, кв.********, но този договор не е сключен в предвидената в ЗС форма за
действителност – нотариален акт, а в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
2
Видно от приложеното писмо от ****** г. на ДМПДТР при Община Бургас до
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, за имот, находящ се в гр. Б****, кв. ********, са
били подадени три декларации по чл. 14 от ЗМДТ, а именно: декларация вх. № ***/******
г., с която Ж. Ж. И. е декларирала, че е собственик на сграда в имота на основание договор
№ *****/****** г., декларация вх. № ******/******* г., с която А. М. М. е декларирал, че е
собственик на сграда в имота на основание договор № ****/******* г. и декларация вх. №
*******/****** г., с която Т. Р. Ч. е декларирал, че е собственик на сграда в имота на
основание нот. заверена декларация № *****/***** г. Към писмото са приложени копия и
на трите горепосочени декларации.
По делото е назначена комплексна експертиза, от заключението по която е видно, че
водоснабдяваният обект с аб. № ****** е с административен адрес гр. Б****, ул. ****** и
представлява УПИ с идентификатор ******** - частна собственост, като в него е построена
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *********. В експертизата също така е
посочено, че захранването на имота с вода е осъществено чрез едно водопроводно
отклонение, с водомерен възел и монтиран водомер, находящ се вътре в жилищната сграда,
като водоподаването е прекъснато от улицата през 2019 г. заради неплатени задължения. В
деня на огледа (30.08.2022 г.) имотът е бил ограден, заключен и необитаем, като в базата
данни на ищцовото дружество за този имот е открита и заведена партида с титуляр А. М. М..
Съгласно експертизата, за периода 07.07.2018 г. – 20.02.2019 г. в горепосочения обект са
изразходвани 53 куб.м. вода (реално отчетени чрез мобилно устройство) на обща стойност
147,80 лв. Посочено е също така, че ВиК услугата по аб. № ****** е предоставена в сграда с
идентификатор *******, находяща се в поземлен имот с идентификатор ********, като при
отчитането на водомера чрез мобилно устройство не се изисква полагане на подпис от
абоната или представител на Община Бургас. Вещите лица са установили, че партида с аб. №
****** е открита преди 2000 г. с титуляр С. И. Г., а през 2014 г. А. М. е поискал промяна на
партидата. Посочено е, че на Община Бургас не са издавани фактури по аб. № ***** за
процесния период. Посочено е също така, че в базата данни за аб. № ****** има запис, че
имотът е общински, но не съществуват документи Община Бургас да е поискала да ползва
ВиК услуги в процесния имот, в резултат на което да е открита партида с аб. № *****, нито
Община Бургас е била уведомявана за просрочени месечни задължения през процесния
период. Според вещите лица, ВиК услугите в имота са били ползвани от А. М. М., като той е
битов потребител. Видно е също така от експертизата, че за построената в ПИ с
идентификатор ******* жилищна сграда в техническия отдел на ЦАУ „Възраждане“ – гр.
Бургас не се съхраняват строителни книжа.
Представена е извадка от кадастралната карта на гр. Бургас, от която е видно, че
поземлен имот с идентификатор ********* е отразен като частна собственост.
В съдебно заседание на 26.09.2022 г. процесуалният представител на Община Бургас
е заявил, че за поземления имот и за построената в него сграда няма съставени актове за
общинска собственост.
При така събраните доказателства съдът намира, че предявеният иск е неоснователен
и недоказан по следните съображения:
Съгласно пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на този
закон са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят ВиК услуги, а съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба №
14/04.09.2004 г. потребители на услугите В и К са: 1. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води,
2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
3
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост, и 3. собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогична е и разпоредбата на чл. 2,
ал. 1, т. 1 от Общите условия на ищцовото дружество (която е относимата към спора по
настоящото дело), съгласно която потребители на В и К услуги са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК
услуги. С оглед на тези норми съдът намира, че лицата-потребители на ВиК услуги, които са
задължени да плащат тяхната стойност, са собствениците на водоснабдените имоти или
носителите на ограничени вещни права върху тях.
В настоящия случай се установи, че ВиК услугите, чиято стойност е предмет на
делото, са били доставени в жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор
*********, находящ се в гр. Б*****, ул. *******, като ищецът твърди, че собственик на тази
сграда по силата на приращението е Община Бургас, поради което в тежест на ищеца е да
докаже чрез пълно и главно доказване тези свои твърдения. Такова доказване обаче не беше
проведено успешно, тъй като от събраните доказателства се установи, че три физически
лица са подали в Община Бургас декларации по чл. 14 от ЗМДТ, с които са декларирали, че
са собственици на сграда в имота, като едната от декларациите е подадена именно от А. М.,
на името на когото е открита партидата за имота при ищеца. Установи се също така от
приетата експертиза, че партидата за имота е била открита при ищеца преди 2000 г. с
титуляр С. И. Г., а през 2014 г. по искане на А. М. е извършена промяна по тази партида и
като титуляр е вписан именно той.
Установи се по делото, че договорът, с който А. М. се е легитимирал като собственик
на сградата, не е сключен в законоустановената форма за действителност – нотариален акт,
а в писмена форма с нотариална заверка на подписите, т.е. този договор не е годен валидно
да прехвърли правото на собственост в правната сфера на купувача, но този договор е
индиция, че сградата е собственост на трето лице (прехвърлителите по договора, евентуално
техните правоприемници, евентуално купувача – по давност), което изключва прилагането
на презумпцията на чл. 92 от ЗС и твърдяното от ищеца право на собственост на Община
Бургас, възникнало по приращение.
В случая също така се установи, че в кадастралната карта и кадастралните регистри
поземленият имот, в който е построена процесната жилищна сграда, е отразен като частна, а
не като общинска собственост, което е допълнително основание да се приеме, че тази сграда
не е общинска собственост по силата на приращението, както твърди ищецът.
Следва да се посочи също така, че с факта на откриване на партида за имота на името
на физическо лице (което не е спорно по делото) ищецът е признал извънсъдебно, че са били
налице предвидените в общите му условия изисквания за това и че именно физическото
лице – титуляр по партидата е потребител на доставяните в имота ВиК услуги и дължи
заплащане на тяхната стойност, а не Община Бургас, по отношение на която не се доказа да
има качеството на потребител по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
С оглед на горното съдът намира, че предявеният установителен иск е неоснователен
и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид отхвърлянето на иска и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника направените от него разноски по делото, които са в размер на 400 лв. –
възнаграждение на вещите лица, както и ЮК възнаграждение в размер на 100 лв., или
разноски в общ размер от 500 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 422 от ГПК, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление гр. Б*****, кв. *********, представлявано от Г. Й. Т.,
против Община Бургас, ЕИК ******, с адрес гр. Б*****, ул. ********, иск за приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 147,80 лв. (сто четиридесет и седем лв.
и осемдесет ст.), представляваща общата стойност на доставена, отведена и пречистена вода
през периода 07.07.2018 г. – 20.02.2019 г. във водоснабден обект с административен адрес
гр. Б*****, кв. *******, за който е заведена партида с абонатен № ******, сумата от 37,48
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, дължимо за периода 28.03.2019 г. –
16.11.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 18.11.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, които вземания са предмет на Заповед № 3334/22.11.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадената по ч.гр.д. № 8073/2021 г. по описа на РС-
Бургас.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление гр. Б****, кв. „***********, представлявано от Г. Й. Т., ДА ЗАПЛАТИ
на Община Бургас, ЕИК ********, с адрес гр. Б*****, ул. **********, сумата от 500,00 лв.
(петстотин лв.), представляваща направените от ответника разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5