№ 12058
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20221110107266 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба на М. Б. С., ЕГН ********** срещу
„К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК ********, с която е предявен иск с правно основание
чл.439,ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 998,73 лв., представляваща главница по сключен договор
за кредит от 26.02.2008 г., ведно със законната лихва от 28.06.2010 г. до
окончателното плащане, сумата от 502,72 лв. – договорна лихва за периода от
18.04.2008 г. до 18.12.2009 г., сумата от 290,17 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 20.05.2008 г. до 21.06.2010 г., както и сумата от 35,83 лв.
– сторени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.03.2011
г. по ч.гр.д. № 29957/2010 г. на СРС, 25 състав.
Ищцата твърди, че на 25.03.2011 г. срещу нейния наследодател – Д.Д. С.
е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 29957/2010 г. на СРС, 25 състав .
Твърди, че въз основа на издадения изп. лист срещу наследодателя е
образувано изп. дело № 20118410404426 на ЧСИ Н.М., по което последното
изпълнително действие било наложен запор върху трудово възнаграждение от
31.10.2013 г., поради което и след изтичане на две години изп. дело било
прекратено по право. Излага, че с молба от 13.06.2016 г. ответникът е
конституиран по изпълнителното дело в качеството му на цесионер спрямо
процесните вземания. Счита, че погасителната давност е изтекла на
30.10.2018 г. По изложените съображения ищецът счита, че процесните
вземания са погасени по давност.
Ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения, че до
26.06.2015 г. давност не е текла, предвид разясненията на ППВС №
1
3/18.11.1980 г., а освен това през годините са предприемани множество
изпълнителни действия, с които погасителната давност е била прекъсвана
многократно, като последното изпълнително действие било налагане на запор
на банкови сметки на длъжника от 28.08.2020 г. Навежда, че с договор за
цесия от 22.04.2016 г. е придобил процесните вземания, за което длъжникът е
уведомен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК в тежест на
ответника е да докаже, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение са
се осъществили факти, довели до спиране/прекъсване теченето на давностния
срок.
От приложеното по делото ч.гр.д. № 29957/2010 г. на СРС, 25 състав се
установява, че е издаден изпълнителен лист от 25.03.2011 г., с който Д.Д. С. е
осъдена да заплати на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД сумата от 998,73 лв.,
представляваща главница по договор за кредит от 26.02.2008 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 28.06.2010 г. до изплащане на вземането,
сумата от 502,72 лв., представляваща договорна лихва за периода от
18.04.2008 г. до 18.12.2009 г., сумата от 290,17 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 20.05.2008 г. до 21.06.2010 г., както и сумата 35,83 лв. –
разноски по делото. Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за
изпълнение от 09.07.2010 г. по ч.гр.д. № 29957/2010 г. на СРС, 25 състав,
връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ГПК на
15.02.2011 г. и влязла в законна сила на 16.03.2011 г.
Не е спорно между страните, а и от представеното удостоверение за
наследници с изх. № РОБ21-УГ51-5518, издадено от Столична община,
район „О.“ се установява, че Д.Д. С. е починала на 25.10.2021 г., като е
оставила за свои наследник по закон майка си – М. Б. С..
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект,
аналогичен на силата на пресъдено нещо, и длъжникът не може да направи
възраженията си срещу дълга по общия исков ред извън случаите на чл. 424
ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите възражения са преклудирани. Така се
получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на
вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, според която срокът на новата давност е
всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
може да се приравни по правни последици на признание на вземането от
длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД. Целта на регламентираното в действащия
ГПК от 2008 г. заповедно производство е да се установи дали претендираното
вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен
2
волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към
кредитора (в този смисъл Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. №
5140/2015 г., ІV г. о.; Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. №
194/2010 г., II т. о.). Аргумент за противното не следва от обстоятелството, че
заповедното производство се развива без участието на длъжника.
Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване
на заповедта за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й.
Въпреки това обаче законодателят е уредил възможност за участие и защита
на длъжника в хода на производството - чрез подаване на възражение, като в
този смисъл е осигурена гаранция за правата му, което обстоятелство не може
да се пренебрегне. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. По
действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в
сила заповед за изпълнение на съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2
ЗЗД (в този смисъл Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021
г., IV г. о.; Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV
г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г.,
IV г. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015
г., IV г. о. и др.). Предвид това, от момента на влизане в сила на заповедта за
изпълнение – 16.03.2011 г. е започнала да тече петгодишна погасителна
давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ (насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на
публична продан и т.н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др. От друга страна искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи (в този смисъл и Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
От приложеното по делото изп. дело №20118410404426 на ЧСИ Н.М. се
установява, че същото е образувано въз основа на издадения изпълнителен
лист от 25.03.2011 г. по молба на кредитора „БНП П.П.Ф.“ ЕАД. В случая с
подаване на молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е
възложил на съдебния изпълнител по реда на чл.18,ал.1 ЗЧСИ да определи
начина на изпълнението, без да сочи конкретен способ. Установява се, че със
3
запорно съобщение от 22.06.2011 г., получено от третото задължено лице на
08.07.2011 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника. На
08.02.2012 г. са изпратени запорни съобщения за запор на банкови сметки на
длъжника в различни банки, получени от третите задължени лица на
10.02.2012 г. Със запорно съобщение от 31.10.2013 г., получено от третото
задължено лице на 04.11.2013 г. е наложен запор върху трудово
възнаграждение. С разпореждане на съдебния изпълнител от 11.11.2015 г. е
насрочен опис на движими вещи на длъжника. С постановление на съдебния
изпълнител от 29.08.2015 г. на основание чл.429,ал.1 ГПК като взискател по
изпълнителното дело е конституиран „К.И.И. БГ“ ЕООД. С молби от
11.05.2017 г. и 22.08.2017 г. взискателят е поискал извършване на опис на
движими вещи на длъжника и налагане на запор върху банкови сметки.
Последователно, с разпореждане от 06.02.2018 г. и разпореждане от
01.08.2018 г. е насрочен опис на движими вещи. Последното изпълнително
действие е наложен запор върху банкови сметки с разпореждане на съдебния
изпълнител от 28.08.2020 г. Запорът се счита наложен само с разпореждането
на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл.
507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като
законът не свързва това действие със съществуването на вземането (в този
смисъл Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 5). Запорът се счита наложен до момента, в който
задължението бъде погасено, изпълнителният способ бъде реализиран,
запорът бъде вдигнат или изпълнителното производство бъде прекратено.
Предвид това с предприемане на посочените изпълнителни действия
давността е прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна погасителна
давност.
Съгласно чл.433,ал.1,т.8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключени на делата за издръжка.
Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, като прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Прекъсването на двугодишния срок настъпва с поисканото от взискателя
извършване на изпълнително действие, част от конкретен изпълнителен
способ. Същото важи и за съдебния изпълнител, който предприема
изпълнително действие, когато му е възложено да проведе принудителното
изпълнение по чл.18, ал.1 ЗЧСИ. В тази хипотеза взискателят възлага на
съдебния изпълнител да избира и прилага различни изпълнителни способи по
своя преценка. Ето защо, при овластяване по чл.18, ал. 1 ЗЧСИ следва да бъде
изследван въпросът дали съдебният изпълнител е предприел изпълнителни
4
действия в рамките на двугодишния преклузивен срок предвиден в ГПК т.е. в
този конкретен случай задължението за активност в изпълнителния процес се
прехвърля от взискателя на съдебния изпълнител. В конкретния случай
овластяването по чл.18, ал.1 ЗЧСИ е станало с подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело.
В случая след наложения запор върху трудово възнаграждение на
длъжника от 31.10.2013 г. взискателят не е поискал извършването на изп.
действия повече от 2 години, а и съдебният изпълнител не е извършвал
същински изпълнителни действия в този период /за което е бил овластен/,
поради което и изп. дело се е прекратило по право на 31.10.2015 г. На
11.11.2015 г. /т.е. след прекратяване на изп. дело/ е насрочен опис на движими
вещи на длъжника.
Извършените изпълнителни действия след прекратяване на
изпълнителното производство не могат да произведат никакъв правен ефект,
доколкото прекратеното изпълнително дело не може да се възобнови
впоследствие с извършването на определени действия от взискателя или
съдебния изпълнител /взискателят е следвало да поиска да бъде образувано
ново изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист/.
По изложените съображения съдът намира, че по изп. дело №
№20118410404426 на ЧСИ Н.М. последното предприето валидно
изпълнително действие е наложен запор върху трудово възнаграждение на
длъжника на 31.10.2013 г. От посочената дата /31.10.2013 г./ давността е
прекъсната и е започнал да тече нов петгодишен срок, който е изтекъл на
31.10.2018 г.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
предявеният отрицателен установителен иск е основателен, което налага
неговото уважаване.
По разноските
С оглед изхода на спора, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
разноски в размер от 413,09 лв. за внесена държавна такса и уговорено и
платено в брой адвокатско възнаграждение. Направеното от ответника с
отговора на исковата молба възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът намира за неоснователно предвид цената на иска,
фактическата и правна сложност на делото, а от друга страна
възнаграждението е под минималния размер съгласно чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Б. С., ЕГН
5
********** срещу „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК ******** отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439,ал.1 ГПК, че М. Б. С., ЕГН
********** не дължи на „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК ******** следните суми:
сумата от 998,73 лв., представляваща главница по сключен договор за кредит
от 26.02.2008 г., ведно със законната лихва от 28.06.2010 г. до окончателното
плащане, сумата от 502,72 лв. – договорна лихва за периода от 18.04.2008 г.
до 18.12.2009 г., сумата от 290,17 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 20.05.2008 г. до 21.06.2010 г., както и сумата от 35,83 лв. – сторени
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.03.2011 г. по
ч.гр.д. № 29957/2010 г. на СРС, 25 състав.
ОСЪЖДА „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК ********, да заплати на основание
чл.78,ал.1 ГПК на М. Б. С., ЕГН **********, разноски в размер от 413,09 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6