Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр.Варна, 7.02.2020г
ВАРНЕНСКИ ОКРЖЕН
СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V с--в
в публично съдебно заседание на 5.11.2019г в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при участието на секретаря Галина Славвова
като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВА
в.гр.д. № 1623 по
описа за 2019г,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258
и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 51203/12.07.2019г на И.Д.Х. срещу решението на
ВРС-ХХІс-в № 2538/ 7.06.2019г по
гр.д. № 3187/2018г, с което Е ОСЪДЕН въззивникът да заплати на И.Р.Х. сумата от 664,68евро, представляваща частична претенция от вземане цялото в размер
на 6899,41евро, представляваща сбор от недължимо заплатени от ищеца вноски
по кредитна клиентска сметка № 966014424021707, клиентски № ********* ,
разкрита на ответника в „Уникредит Булбанк“АД във връзка с Договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице № TR 1700995/26.03.2009г, сключен между И.Д.Х.
и „УниКредит Булбанк" АД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.03.2018г. до
окончателното изплащане на задължението; както и да заплати на ищеца сторените
от него разноски по делото в размер на 612лв, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение поради противоречие с
действителното фактическо и правно положение между страните. Счита мотивите на
решението за непълни, редица от доказателствата, възраженията и доводите не били
обсъдени в цялост, вкл. и изложените в писмената защита. Необсъждането или
избирателното обсъждане на доказателствата по делото като последица е довело до
погрешни фактически, а оттам и правни изводи на РС
По делото не е спорно обстоятелството, че
Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице е подписан от ответника.
Не било обсъдено
наведеното от въззивника възражение с писмената защита, че ищецът съвсем
съзнателно и по своя недвусмислена воля направил плащанията не към ответника, а
към третото лице – банката и че ответникът по никакъв начин не се е разпореждал
с постъпилите от ищеца суми.
В случая не била
налице нито една от хипотезите на неоснователното обогатяване, включително и
гесция в хипотезата, тъй като ответникът изрично се противопоставил на
плащането, в който случай отново били приложими правилата на неоснователното
обогатяване /чл.61 ЗЗД/.
Счита за
неправилен подходът на съда да отчете, че по банкова сметка ***щеца, но да не
отчете факта, че ищецът съвсем съзнателно я е платил по своя воля и желание на
трето за спора лице - банка, като в случая по никакъв начин ответникът не се е
разпореждал с тези средства след постъпването им. Единствено към усвояването на
тази сума отношение имала банката.
Твърди се още, че
в случая процесните преводи не били инцидентни плащания без основание, на
отпаднали или неосъществено основание.
Така с първоинстанционното
осъдително решение се достига до житейска несправедливост, тъй като ответникът
остава длъжник на банката, но същевременно става и длъжник на ищеца. Другояче
би било ако ищеца бе предприел чуждата работа уместно, бе изплатил цялото
задължение на ответника и би му спестил трупащите се лихви и разноски.
Свидетелските
показания са били преценени неправилно, същите не са съпоставени с житейски
логичното и с изводимите волеизявления от конклудентните действия на страните.
Спорният въпрос,
предизвикал и доказателствените трудности по делото, е този за съгласието и
волята на ищеца да плаща за своя сметка или тази на баща си, евентуално
„Консорциум Реми Груп" АД, дълга на ответника към банката, като елемент от
една уговорка и споразумение между тях с по-широки последици, противопоставима
на иска му за неоснователно обогатяване /защитна теза въведена от нас с
отговора на исковата молба/.
Отделно твърди,
че е въвел възражение, съобразявайки отговорите на въпросите, зададени към
ищеца по реда на чл.176 ГПК, че по делото е най-логично да се приеме, че е
изпълнил чуждо задължение с дарствено намерение или че е предприета работа без
пълномощие /чл.60 ЗЗД/, срещу което ответникът не се е противопоставил.
Ищецът не твърдял
да е бил натоварен от ответника, не твърди ответникът да се е противопоставил, за
да отговаря по правилата на неоснователното обогатяване /чл. 61 ЗЗД/.
Погледнато общо
на спора между страните, съобразявайки единствено първоначалните, тривиални
твърдения на ищеца, привидно е налице правото в полза на ищеца да претендира
настъпване на хипотезата на неоснователното обогатяване по чл.55 ал.1,
евентуално чл.59 ЗЗД.
Отчитайки, обаче,
спецификата на казуса, явното поведение на страните и волеизявленията им с
конклудентни действия преди и след повдигане на спора, счита, че искът, основан
на претенция за настъпило неоснователно обогатяване, следва да бъде отхвърлен
като неоснователен поради реална липса на предпоставките за товал липсва
съответно и обогатяване на ответника или такова поне не е било доказано по
размер.
С отговорите си
по чл.176 ГПК ищецът сам опровергавал собствените си твърдения в ИМ, че бил платил
без основание, тъй като с обясненията си същият недвусмислено описвал
обстановка, в която бил предприел управлението на работа, за която знаел, че е
чужда, без да е бил натоварен за това, евентуално че е извършил дарствен ако в
случай, че се приеме, че не е плащал по поръчение и за сметка на баща си ***.,
респ. „Консорциум Реми Груп".
Не следвало да се
игнорират и да не се съобразяват признанията, които е направил ищецът, които
препятстват основателността на заявената претенция. Затова счита, че е налице
съдебно признание на факт /чл.75 ЗЗД/, което следва да бъде съобразено от съда:
„За срокове, суми и
т.н. все още не съм запознат и не ме интересува. Документи имам от фирмата на
баща ми. Тя е „Консорциум Реми Груп". Съответно, аз, колкото съм преценил,
колкото съм видял отнякъде“. В случая
ищецът не твърди грешка, т.е. изначална липса на основание, отпаднало или
неосъществено основание за преводите, уклончиво отговаря кое го е мотивирало да
направи към банката вноски по кредита на ответника.
Вземането от
неоснователно обогатяване възниква, когато е налице разместване на блага, без в
отношенията между страните да е съществувала обвързаност от договор, гестия по
която ответникът не се е противопоставил или деликт, затова и всички тези
хипотези са разграничени в различни институти на правото.
В случай, че въззивният съд не възприеме изложените
по-горе доводи, счита, че са налице отношения, основани на неформален договор
между страните за какво се тегли кредитът и как ще бъде връщан, което не е
обективирано в писмени документи поради родството на страните. Те изключват
разместването на престации без основание, в т.ч. обогатяване на ответника за
сметка обедняването на ищеца.
По делото не било спорно обстоятелството,
че Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице е подписан от ответника.
В тази връзка смята, че чрез свидетелските
показания и волеизявленията на страните с конклудентни действия, съглашението
помежду им за погасяване именно по този начин се установяват. От разпита на
тримат свидетели - баща и брат на ищеца и счетоводител на „Консорциум Реми
Груп" АД безспорно се установи, че не става въпрос за грешка, а за напълно
контролирано и искано действие, напълно осъзнато, известно на всички действие,
не се касае и за плащане по неосъществен или отпаднал договор. В случая се
игнорират всички възможни хипотези на чл.55 ал.1 ЗЗД.
От разпита на
свид.Калин Господинов счита, че се разкрива основанието за направените
плащания, което напълно игнорира хипотезите на неоснователното обогатяване
/чл.55-59 ЗЗД/, защото се установявала договорка за плащане.
Договорът за кредит е подписан от ответника
при уговорка с ищеца и баща му, или
натоварени от него лица, в случая чрез ищеца, с негови и на дружеството
„Консорциум Реми Груп" АД средства да изплащат кредита, защото с парите от
този кредит е бил закупен формално апартамент в гр.**** сграда, строена от
„Консорциум Реми Груп" АД, за да се подпомогне търговската дейност на
дружеството.
Ищецът дори
използвал за изготвяне на платежните нареждания съдействието на счетоводството
на „Консорциум Реми Груп" АД, като твърдението че Росен Х. не бил
ангажиран с тези преводи противоречи на всякаква житейска логика и на събраните
по делото доказателства.
Договорката между страните и бащата на
ищеца, които са роднини е била, че чрез този кредит реално се осигурява
финансиране на „Консорциум Реми Груп" АД, което към този момент е било във
влошено финансово състояние, нямало е средства за дострояване на сградата в
гр.Бяла и трети лица не са искали да
купуват имоти в сграда на етап „груб строеж", на какъвто етап е купил
ответникът в сграда, която не е била въведена в експлоатация, като със
средствата от този и други идентични по характер кредити отново изтеглени от
роднини, в т.ч. сестрата на ответника и нейния мъж - Сергей Цветанов, както и
другия син на бащата на ищеца - ***/разпитван по делото, без да даде смислени
показания защо и той дейно бил участвал в погасяването на кредита на
ответницата и кой го е натоварил/, е следвало да се финансира дострояването на
сградата, въвеждането и в експлоатация и реализиране на имотите на свободния
пазар, където със средства, придобити вече от трети реални купувачи да се
погасят кредитите, а остатъка да остане като печалба за „Консорциум Реми
Груп" АД, респ.за ищеца - ***Твърди
се още, че ролята на ответника е била
единствено да бъде формален кредитополучател и по този начин да помогне на чичо
си. Във вътрешните им договорки
ищецът изцяло бил поел задължението да изплаща кредита за своя сметка,
евентуално за сметка на баща си, без регресни претенции.
От приетата по делото банкова документация,
касаеща кредита, се установявала нетипичност при погасяването на кредита, която
била красноречива, че ответникът никога не е приемал като свое задължение да
погасява този кредит.Точно обратното, ищецът, брат му ***и баща му **** са тези,
които се били ангажирали, но не защото било заплашено тяхно имущество или от
състрадание, евентуално поради грешка, отпадане или несключване на договор, а
защото така било договорено във вътрешните им отношения, евентуално защото са
предприели съзнателно чужда работа, без да са били натоварени.
Освен това, по делото по никакъв начин не
се установило реално обогатяване на ответника за сметка на ищеца; към момента той
все още бил длъжник на банката, а закупеният от него имот все още не можел да
се ползва по предназначение, т.к. сградата, където се намирал, не била
достроена и въведена в експлоатация; дори към момента строителството било
преустановено и сградата се рушала.
Ответникът, както и съдебният изпълнител
реално не могат да се разпоредят с имота и със средствата да се погаси кредитът,
което водело до олихвяване на дълга и практическото му погасяване било
невъзможно към момента, а това от своя страна влечало обедняване за ответника с
всеки изминал ден заради трупащите се лихви и разноски.
Конклудентни
действия на страните по настоящето дело може да не доказват сами по себе си
пряко вътрешните отношения, но счита, че са достатъчни като съвкупност с всички
останали събрани по делото доказателства за заключение, че плащането на чуждото
задължение не е неоснователно.
Дори и неразкрити
изцяло елементите на вътрешното отношение между страните, събраните
доказателства и поведението на страните свидетелстват за тях, така че да поради
липсата на елемент от състава на неоснователното обогатяване.
Свидетелските
показания са доста красноречиви, как множество лица съвсем не случайно са
ангажирани с погасяването кредита на ответницата и това било изцяло в подкрепа
на тезата му. В тази връзка не се споделял анализът на РС, направен на
свидетелските показания и счита, че същият бил необективен.
Отделно от това, от приетата като
доказателство молба до банката отново било видно, че ответникът много преди
завеждането на делото бил алармирал пред банката за допълнителните уговорки,
които имал с Росен Х. по повод погасяването на кредита.
Ако се приеме, че гореизложеното не било
основателно, счита, че е налице изпълнение на нравствен дълг на ищеца чрез внасянето
на суми за погасяване на задълженията на ответника по договора за ипотечен
кредит. Страните са първи братовчеди и между тях е съществува близка родствена
връзка. Предвид непострояване на сградата, където се намира жилището на
ответника, строена от дружеството, управлявано от бащата на ищеца, логично е той
/ищецът/ да поеме този ангажимент без уговорка за връщане на средствата.
В обобщение на
всичко гореизложено счита за недоказано правото на ищеца на регрес на
плоскостта на института на неоснователното обогатяване. Приетото в обратен
смисъл от ВРС намира за неправилно.
Отправя искане за отмяната решението на РС и
вместо него за постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена исковата
претенция.
Претендират се и направените по делото
разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от И.Р.Х., в който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно.
Моли за присъждане на сторените в
настоящото производство разноски.
Производството по делото е образувано по
исковата молба на И.Р.Х. срещу И.Д.Х., в която излага, че между ответника Ив.Д.Х. и „Уникредит
Булбанк" АД бил сключен договор за кредит, по който на кредитополучателя и
насотящ ответник по спора била открита клиентска сметка № 966014424021707 с
клиентски № *********.
На 8.03.2013г, 20.05.2013г, 26.06.2013г и
на 31.10.2013г в полза на ответника по посочените по-горе негова кредитна
клиентска сметка и клиентски номер ищецът внесъл в „Уникредит Булбанк" АД
вноски по кредита в евро, както следва:
1. с вносна бележка от 8.03.2013 - сумата от 1 582,44евро равна на 3100лв;
2. с вносна бележка от 20.05.2013 - сумата от 1430евро;
3. с вносна бележка от 26.06.2013 - сумата от 620евро и
4. с вносна бележка от 31.10.2013 - сумата от 3 266,97евро равна на 6400лв.
Твърди се, че ответникът е негов близък
роднина, който към него момент бил финансово затруднен да обслужва кредита си и
затова ищецът с посочените 4 бр.банкови бордера внесъл посочените суми вместо
него.
Твърди, че между ищеца и ответника не
съществувала каквато и да било уговорка, по силата на която ищецът да е поел задължение
да погасява вноските по кредита на ответника. При това същият нямал правен
интерес да изпълнява чуждото задължение, а се касаело за инцидентни плащания.Затова
с посочените суми ответната страна се била обогатила, а ищецът се обеднил.
Общо погасеният размер на задължението възлиза на 6 899,41евро или в
левова равностойност - 13 515лв, изчислена по курса, посочен във вн.бележки 1,959
лв за 1 евро на „Уникредит Булбанк" АД.
Твърди, че цялата сума не била възстановена
на ищеца досега и затова за него е възникнал правен интерес от предявяването на
настоящия иск. С оглед на горното моли ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца процесната сума от 664,68евро като
частично предявения от общо дължимия размер от 6 899,41евро или в левова равностойност-13 515лв, изчислена по
курса, посочен във вн.бележки 1,959 лв за 1 евро на „Уникредит Булбанк" АД,
представляваща сбор от недължимо заплатени от ищеца вноски по кредитна
клиентска сметка № 966014424021707, клиентски №********* по договор за кредит,
сключен между И.Д.Х. и „Уникредит Булбанк" АД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й заплащане.
Моли за присъждане и на сторените по делото
разноски.
Ответникът
И.Д.Х. в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор
със становище за неоснователност на предявения иск и затова моли за отхвърлянето
му изцяло.
Излага, че страните по делото са първи
братовчеди. Оспорва твърдението, че ищецът бил внесъл лично по кредитна
клиентска сметка на ответника в „Уникредит Булбанк“ АД, вноски по кредит. Оспорва
верността и автентичността на вносните бележки от 8.03.2013г, 20.05.2013г,
26.06.2013г и 31.10.2013г, като твърди, че същите не са били подписани от И.Р.Х..
Дори и да се установи наличие на твърдените
преводи от страна на ищеца, оспорва да е налице неоснователно обогатяване от
отв.И.Х..
Твърди се, че в случая истинският кредитополучател било дружеството ,„Консорциум Реми
Груп" АД, управлявано и представлявано от изп.директор Р.Ив.Х. - баща на
ищеца И.Р.Х.. Евентуално, вноските от ищеца са били правени по поръчение на баща му и със средства на „Консорциум
Реми Груп" АД, респ. на самия Изп.директор Р. Ив.Х.
Счита, че е налице привидна/прикрита сделка по отношение на страните, като твърди,
че към м.януари 2009г отв.Ив.Х., сестра му ****, и съпругът й **** били
служители в „Консорциум Реми Груп" АД с ЕИК ********* под ръководството на
**** - техен чичо /брат на баща им/. В началото на 2009г ***. ги помолил за
помощ /през това време била финансовата криза в страната/ да купят фиктивно
апартаменти в сградата в гр.Бяла, която той строял тогава, чрез ипотечни
кредити.Парите от тези кредити да давали на него лично, като по този начин щял
да си осигури финансиране, което му било нужно и така щял да спести ДДС /когато
се продават апартаменти преди получен Акт 16 на сградата, фирмата-строител не
начислявала върху продажната цена ДДС, но го заплащала - така им било обяснено/.
Казал им и че кредитите са уредени, уговорени с ръководен кадър на „Уникредит
Булбанк“ и просто трябва да се уредят документално. Росен Х. им обещал, че ще
плаща месечните вноски по кредитите. Преводите, които е правил евентуално
ищецът са изцяло в тази връзка, при ясно негово знание за реалната обстановка.
Първоначално вноските по ипотечните кредити се внасяли чрез служители на
„Консорциум Реми Груп" АД.
В случая дори и да не бъде прието, че И.Х.
е плащал по поръчение на „Консорциум Реми Груп" АД, ***, то същият не може
да иска връщане, тъй като съзнателно е
изпълнил един свой нравствен дълг-да погаси задължение, възникнало
единствено и само заради и в полза на баща му, подпомагащо неговия бизнес.
Липсва каквото и да било обогатяване от
страна на ответника, тъй като към момента сградата, в която се намирал
апартаментът, все още била непостроена и ежедневно се рушала, като перспектива
за нейното завършване нямало, а поради непогасяване на въпросния ипотечен
кредит ответникът бил осъден от банката. Затова евентуалното обедняване на
ищеца е заради неговия баща и не било за сметка обогатяването на ответника.
Съгласно съдебната практика "нравствен
дълг" или нравствено задължение е това, при което се изпълнява провокирано
от собствения морал и съвест задължение, което никога не е могло да се
осъществи чрез използване механизма на държавната принуда.
Прави възражение, че евентуално
установените вземания на ищеца са погасени поради изтичането на погасителната давност.
Поради изложеното моли за отхвърляне на
предявения иск, както и за присъждане направените
по делото разноски.
СЪДЪТ, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, и възраженията
на въззиваемата страна, както и всички събрани по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна:
От Договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице № TR 1700995/26.03.2009г е видно, че такъв е бил сключен между
„Уникредит Булбанк“ АД като кредитодател и отв.И.Д.Х. като кредитополучател
договор за сумата от 65 000евро, с начална дата на падеж 20.04.2009г и крайна
дата на падеж 20.03.2044г, при годишен лихвен процент в размер на 8,50%. В
договора била посочена банковата сметка, по която да бъде усвоен кредитът с
IBAN ***. Като цел на договора била вписана : „покупка на апартамент“. В чл.8
от договора като обезпечение на задълженията на кредитополучателя по договора
за ипотечен кредит са посочени вписване на договорна ипотека върху Апартамент №
3 с бруто площ 124,82кв.м., находящ се на сутеренния етаж на жилищна сграда
/апарт-хотел/, представляващ самостоятелен обект с идентиф.№ 07598.305.408.4.3
, състоящ се от дневна с кухня и трапезария, баня с тоалет и веранда, ведно с
3,4522ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж върху дворно място, представляващо ПИ
с идентиф.№ 07598.305.408.
От НА № 68 т.І рег.№ 1598 н.д.№
51/27.03.2009г на н-с ****, с рег.№ 484 и с район на действие – този на ВРС е
видно, че „Консорциум Реми Груп“ АД ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление в гр.Варна, представлявано от управителя си ****., продава на И. Д.Х.
следният недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 3, представляващ самостоятелен обект с идентиф.№
07598.305.408.4.3 в сграда № 4, изградена на груб строеж, „Апарт хотел“,
находяща се в гр.*** общ.***, обл.***, „Лагерите“, на първи /сутеренен етаж/,
със застроена площ на апартамента 101,21кв.м, състоящ се от дневна с кухня и
трапезария, баня с тоалетна и веранда , ведно с 3,4522% кв.м. ид.ч. от ОЧС и от
правото на строеж върху дворното място, представляващо ПИ идентиф.№
07598.305.408, за продажна цена в размер на 43 687лв, която сума ще се
използва със средства, осигурени с банков кредит, който „Уникредит
Булбанк“АД гр.*** се е задължила да предостави на ответника И. Д..Х. по силата
на договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR 1700995/26.03.2009г
и ще бъде изплатена на продавача по банков път след вписване в СлВп-*** на НА и
представяне на доказателства, установяващи първа по ред договорна ипотека в
полза на „Уникредит Булбанк“АД гр.***, както и липсата на предходни тежести,
възбрани и на каквито и да е противопоставими на банката права на трети лица.
От съдържанието на фактура №
**********/1.04.2009г с доставчик „Консорциум Реми Груп“ АД и получател
ответника И.Д.Х., е видно, че в същата е като наименование на стоките или
услуги е посочено И. Д. Х. продажба на ап.3 в жил.сграда гр.****, обл.***, съгласно
НА – 36405,83лв, както и аванс за СМР - 42055,55лв; всичко 78461,38лв, с
начисления данък ДДС общо в размер на 95 861лв.
От банкови удостоверения с дата 30.11.2018г,
изд. от „Уникредит Булбанк“ АД с приложения към тях, е видно, че отв.Ив.Д.Х. е
клиент на банката и притежател на разплащателна
б.сметка в лева с IBAN *** IBAN ***, и двете открити на дата 19.09.2008г до
дата 11.08.2015г.
От съдържанието на отправено до банката искане
вх.№ 012/ 16.11.2015г, подадено от настоящия ответник и още две лица - *** и ****,
същите молят да бъде проведена среща с представител на банката, на която да
бъде обсъдено преструктуриране или погасяване на кредитите, отпуснати на Ив.Дим.Х.
и на **** и ****, като са изложени
твърдения, че кредитите им били изтеглени единствено и за да подпомогнат
дейността на фирмата „Консорциум Реми Груп“ АД, в която работели и за спасяване
нейното съществуване.
От Учредителен акт /устав/ на «Факторът»
ЕООД от 24.08.2015г е видно, че същото е било със седалище и адрес на
управление гр.*** ул.“КПД ***“ № *** с управител и едноличен собственик на
капитала ответникът И. Д..Х., като капиталът на дружеството бил 100лв, разделен
на десет дяла, всеки един от тях по 10лв. От представената справка от ТР е
видно дружеството, че управител и едноличен собственик на дружеството е вписан
ответникът.
По делото са приети като доказателство платежни
нареждания и вносните бележки, както следва:
от 8.03.2013г за сумата от 1582,44евро;
от 20.05.2013г за сумата от 1430евро;
от 26.06.2013г за сумата от 620евро и
от 31.10.2013г за сумата от 3266,97евро, като за вносител на същите е
посочен ищецът И.Р.Х., внесени по б.сметка на ответника в „Уникредит Булбанк“АД
по кредитна кл.см-ка № 96601442401707 и кл.№ ********* с посочено основание :
вноска по кредит. Общият размер на
вноските възлиза на 6899,41евро.
Предвид направеното оспорване от ответната
страна и заявлението на ищеца, че ще се ползва от оспорените документи, е
открито производство по оспорване истинността на представените платежни
нареждания и вносни бележки от посочените дати досежно авторството на положения
под тях подпис на ищеца И. Р.Х., на осн.чл.193 ГПК.
Доказателствената тежест за установяването
на това обстоятелство е в тежест на ищеца и затова по делото е прието заключението
на в.лице Емил Анг.Атанасов по съдебно-почеркова
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно
дадено. От същото се установява, че подписите, положени за „вносител" под
горепосочените вносни бележки с дати 8.03., 20.05., 26.06. и 31.10.2013г са били
изпълнени от И.Р.Х.. Ето защо проведеното оспорване е неуспешно и представените
доказателства не следва да бъдат изключвани от доказателствения материал.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Веселина Янева
Лалева, сочена от ищеца, както и на сочените от ответника : Димитър Р.Х. /брат
на ищеца и първи братовчед на ответника, имащ висящо дело с ответника/,
допуснат при режимна призоваване, а също и свид.Калин Николаев Господинов, без
родство.
Свид.*** заемала длъжността „Гл.счетоводител“
във фирма „Консорциум Реми груп“АД считано от 2008г, а също и в други
дружества, свързани с него. Излага, че не й е известно да са били правени
уговорки между Изп.директор на посоченото дружество и отв.И.Х. във връзка с
погасяване на задълженията на последния по договора му за кредит към банаката.
Не зна е и за вътрешни уговорки между управителя на фирмата и служителите му, и
в частност-ответника.
Посочва още, че по молба на ищеца попълвала
вн.бележки за внасяне на суми по кредита на ответника, но не го е питала защо
погасява вместо ответника кредита.
По отношение на финансовото състояние на дружеството
„Консорциум Реми груп“ АД свидетелката не може да каже какво е било към 2009г, но
споменава, че ако се строяла нова сграда, за това били необходими финансови
средства.
По делото са събрани гласни доказателства
посредством разпит на допуснатия при режим на призоваване на ответната страна
свидетел **** роден 1987 г., брат на ищеца И.Р.Х. и първи братовчед на
ответника И.Х., имащ висящо дело с ответника.
Свид.***излага, че
ответникът имал ипотечен кредит за апартамент в кв.Левски, който с чрез изтеглянето
на коментирания по делото кредит, погасил този за апартамента си в кв**** и си осигурил
кредит срещу ипотекирането на строящия се на първа линия в гр.Бяла апатамент. Строител
на последния бил „Консорциум Реми груп“ АД, чийто изп.директор е бащата на
свидетеля.
Свидетелят излага, че направил преводи по
банковата сметка на ответника, тъй като имал „бол пари“ и бил „за жалост прекалено
добър човек“, който си бил дал парите не където трябва. Бил помогнал на
ответника за заема с колкото имал,
напр.500лв, 1000лв. Постъпил така, защото ответникът много се оплаквал, че имал
проблеми и че трябвало да си плаща ипотеката. Затова счетоводителката на
фирмата изготвяла и попълвала платежните нареждания и той внесъл суми по б.сметка
на ответника
Сочи още, че и неговият брат внасял суми по
кредита, като не са коментирали с ответника как щели да им бъдат връщани парите,
защото били действали „прекалено благородно“.
Свид.*** излага, че от
1.01.2004 до 1.01.2009г работил като юрисконсулт в „Консорциум реми Груп“АД с
изп.директор ***., който е баща на ищеца и чичо на ответника.
През втората половина на 2008г
предприятието започнало да изпитва сериозни финансови затруднения, които в
началото на 2009г се задълбочили до степен, че дружеството не било в състояние
да изплаща трудовите възнаграждения на работниците и служителите си. Тогава Изп.директор
****., присъстващ в залата на с.з., излязъл с предложение към ключовите
служители на предприятието да закупят апартаменти от жилищната сграда
представляваща апартаментен хотел в гр.*** с работно наименование „Елица“. Уверил
ги, че е намерил банка, която да кредитира въпросните служители да изтеглят
креди срещу закупуването на тези апартаменти.Тъй като никой от служителите не
искал да купува, уговорката била, че след като изтеглят кредитите и “Консорциум
Реми груп“ получи цялата сума по кредита, лично той щял да им дава средства, за
да покриват вноските по кредитите си. Свидетелят знае за това, защото към него
било отправено такова предложение, но той отказал. Доколкото си спомня имало
списък със служителите кой каква сума да изтегли от банката и да ги предоставят
на Изп.директор. Някои от служителите, понеже бил единствен юрист, след като
бяха получили такова предложение, се консултирали с него дали има някакви
рискове за тях ако приемат това предложение. Свидетелят ги посъветвал и затова
в крайна сметка изтеглили кредити само близките роднини на Изп. директор, вкл.
и отв.И.Х. и неговата сестра Гергана Христова, както и мъжът, с когото живее на
съпружески начала – Сергей Цветанов, срещу които също имало образувано и висящо
дело на същото основание.
Другите, които изтеглили кредити били ***- син на ****., **** - бившата
съпруга на Изп.директор и майка на ищеца, както и лицето *** - член на Съвета
на директорите на „Реми груп“ , който бил без роднинска връзка.
На свидетеля било възложено да изготви
предварителни договори, които след това да бъдат представени в банката с цел
получаване на тези креди, като цената, която се упоменавала била в размер на максималната
допустима сума по кредита, който щял да бъде отпуснат на съответното лице. Уговорката
била, че след като бъде изтеглен кредитът, лично Изп.директор ще поеме
ангажимента да погасява вноските по тях. Това се налагало защото към него момент
самото дружество било изтеглило много голям кредит от 2 000 000евро през
лятото на 2008г и затова не можело да получи друг кредит за финансиране на
дейността си. Кредитите били изтеглени през м.03., м.04., м.05. и м.06. на
2009г. Получените от кредитите пари постъпили по сметката на „Консорциума“ за
покриване на задължения към доставчици.
След краха на фондовата борса в *** през
м.09.2009г, доколкото му било известно, на банките е било разпоредено да не се
допускат фирмени кредити.
Докато бил юрисконсулт на дружеството до 1.12.2009г,
не бил чувал някой да се оплаквал, че кредитът му да не се погасявал. Доколкото
знае *** бил давал пари на ръка на съответните лица за погасяването на
кредитите им. Свидетелят напуснал дружеството доброволно, тъй като дълго време
не получавал трудовото си възнаграждение в пълен размер
Било минало доста време от тогава, и може
би през 2011г с него се свързала Гергана, за да го попита дали след като е
ипотекирала въпросния апартамент в полза на банката, банката е длъжна да насочи
изпълнението именно срещу този обект. Той й отговорил, че ипотеката създава
единствено привилегия за банката, но тя отговоря с цялото си лично имуществото
за задълженията си и че банката може да предпочете и друг неин имот, за да си
удовлетвори вземането. Доколкото разбрал точно това се случило с нея - банката
насочила изпълнението към жилището, което имала в гр.Варна и в което живеела със
Сергей Цветанов - другият кредитополучател, т.к. апартаментът в гр.Бяла и
сътоветно цялата сглада не била въведена в експлоатация и не можели да живеят
там. Това положение било и понастоящем. Гергана казала, че Росен Х. спрял да
плаща и имали големи проблеми в тази връзка. Доколкото разбрал, апартаментът
вече не бил техен, а те се принудили да имигрират в чужбина по тази причина. За
други кредити на ответника не знае.
Откакто Консорциумът влязъл във финансовите
затруднения през 2008г, и до сега положението не се било променило и това го
знаел от от служители, които продължавали да работят там, т.е. дружеството
изпитвало постоянни затруднения да покрива задълженията си.
Свидетелят нямал никаква информация за
кредитите на другите лица.
Излага още, че по търг.д.№ 1260/2016г на
ВОС той представлявал като кредитор по несъстоятелността търговското дружество
“Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК, като „Консорциум Реми груп“ АД е конкуриращ
кредитор и от името на това дружество водел дела по уставителни искове по
чл.694 от ТЗ, т.е. „Консорциум Реми груп“ водело дела срещу представляваното от
свидетеля дружество, във връзка с което той бил само процесуален представител.
Свидетелят излага, че от момента, в който
оспорил вземането в качеството си на процесуален представител на „Инфинит Уелт
кепитъл“ ИНК, оттогава бил обект на и-мейли с обидно съдържание от страна на
Росен Х. и затова подал жалба срещу него.
По делото е представена молба от “Инфинит
Уелт Кепитъл“ ИНК, чрез адвокат *** по търг.д.№ 1260/2016г на ВОС, в която
същият посочва, че Изп.директор на „Консорциум Реми груп“ АД отправя обиди и
заплахи за физическата му неприкосновеност. В тази връзка е представена е
призовка от Второ РУ-*** до ищеца ***. за снемане на обяснения по прокурорска
преписка № 15582/2018г по описа на ВРП.
Според заключението на в.л.**** по ССчЕ,
неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено се
установява, че по Договор за банков ипотечен кредит от 26.03.2009г. е бил предоставен
кредит на отв.Ивайл Дим.Х. на стойност 65 000евро за срок от 20.04.2009г до
20.04.2044г. За периода 31.03.2009г - 1.04.2015г вноски по банк.сметка на
ответника били правени както лично от него, така и от ищеца И.Р.Х. /ищецът/, а
също и от Росен Ив.Х. /бащата на ищ./ и ***. /брат на ищ./, както следва:
вноска от И. Д. Х. - 13 123,87лв = 6706,3евро,
вноска от ****. – 52 799,72лв = 26943,02евро,
вноска от И.Р.Х. – 13 509,45лв = 6899,41евро и
вноска от ***. – 10393,99лв = 5309,65евро.
или ОБЩО внесената сума е в размер на 89 827,03лв = 45 858,38 евро.
Размерът на внесената от
ищеца по банковата сметка на ответника посочена във вносните бележки
сътоветства на установеното от в.лице
Вещото лице е посочило още, че ф-ра №
********* от доставчик «Консорциум Реми груп» АД и получател И. Д**.Х. с вписано
основание „продажба на ап.3 в жил. сграда гр.***, такса и СМР, на обща данъчна
основа - 79 884,17лв; ДДС - 15 976,83лв и обща стойност - 95 861лв или сума за
плащане - 94 438,21лв“ е била осчетоводена в счетоводството на дружеството „Консорциум
Реми груп" АД за периода 1.01-31.12.2009г на клиент И. Д**.Х., като е била
дебитирана сметка 411 „Клиенти“ с обща стойност по фактурата 94 438,21лв;
кредитирана е сметка 412 „Клиенти и аванси“ със стойността 78 461,38лв и е кредитирана
сметка 453/2 „Начислен ДДС по продажби“ със стойността 15 976,83лв. въз основа
на тези
счетоводни записвания следва, че процесната фактура е била надлежно
осчетоводена като вземане от клиент в счетоводството на издателя по ф-рата «Консорциум Реми груп» АД.
От допълнителното заключение на в.л.**** се
установява, че в Приложение № 1 подробно били посочени по конкретните дати от
движението по разплащателна сметка № BG 61 UNCR 9660 1442 4017 07 с титуляр И.
Дим.Х. от усвояването на кредита на 31.03.2009г до 01.04.2015г. Данните са
посочени като внесени евра, и извършените плащания по тях; на дата 31.03.2009г
били преведени на дружеството 48 140евро с левова равностойност към същата дата
при фиксинг на БНБ за 1 шв.франк по 1,95583лв или общо за 94 153,66лв. На
същата дата е бил извършен и превод за погасяване на друг кредит на стойност 14
453,36 евро. В последната колона „Остатък по сметка" е посочен подробно
остатъкът по разплащателната сметка на всяка конкретна дата от транзакцията по
нея. С остатъкът от 16 860евро /65 000евро - 48 140евро/ е било извършено
погасяването на друг кредит от 14 453,36евро, като остатъкът от 2 406,64евро /16
860евро - 14 453,36евро/ бил използван за погасяването на кредита, тъй като
нямало данни да са теглени суми в брой от разплащателната сметка.
По реда на чл.176 ГПК в с.з. на 6.12.2018 ищецът е дал обяснения на поставените
от ответната страна въпроси, както следва:
ВЪПРОС 1/ Откъде знае за ипотечния кредит и каква сума следвало да се
внесе; ОТГ.: „Значи конкретно не мога да посоча от кого съм научил, т.к. не си
спомням от преди доста време беше дали от него или от трето лице съм научил. За
срокове, суми и т.н. все още не съм запознат и не ме интересува“.
ВЪПРОС 2/ Откъде има документи, касаещи чужд за него кредит? ОТГ.: Документите
имам от фирмата на баща ми. Тя е „Консорциум Реми Груп“;
ВЪПРОС 3/ Знаете ли баща Ви Росен Х. и брат Ви ***да са внасяли пари по
този кредит и защо?; ОТГ.: Нямам такава
информация, не сме говорили по този въпрос.
ВЪПРОС 4/ Знаете ли брат Ви ***да е теглил подобен ипотечен кредит и
дали същият е погасен? ОТГ.: Знам, но
нямам подробна информация за това, т.е. знам, че има такъв.
ВЪПРОС 5/ Знаете ли други служители в „Консорциум Реми Груп" АД да
са внасяли пари по този кредит и защо? ОТГ.:
Не, не знам, нямам такава информация.
ВЪПРОС 6/ Как и кой е определял размерът на сумата, която следва да се
внесе? ОТГ.: Аз колкото съм преценил,
колкото съм видял отнякъде.
ВЪПРОС 7/ Защо вноските са правени в определен клон на банката? ОТГ.: Тъй като е удобен за мен клон, ходя там
и все още си ходя там по други задачи.
ВЪПРОС 8/ Защо вноските не са внасяни на падежната дата? ОТГ.: Както отговорих на първия въпрос нямам
такава информация, кога е тази дата.
ВЪПРОС 9/ В периода 8.03.2013-31.10.2013 бил ли сте служител/работник в
„Консорциум Реми Груп" АД, евентуално заемал ли сте някаква длъжност там? ОТГ.: Не съм бил служител на фирмата и не съм
заемал длъжност там.
Въз
основа на изложеното съдът формира своите правни
изводи
По отношение правната квалификация на предявения иск.
Така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове
намират правното си основание в разпоредбата на чл.59 и чл.86 ЗЗД.
В тази връзка въззивният
съд приема, че погрешно правната квалификация на иска погрешно е била
определена като такава по чл.55 ал.1
предл.посл. ЗЗД. За да достигне до тези изводи, се ръководи от наведените в
обстоятелствената част на ИМ твърдения, сочещи на липсата на съществувала между
страните облигационна обвързаност по силата на сключен договор, като
същевременно е настъпило разместване на материални блага, довело до
обедняването на ищеца за сметка обогатяването на ответника с посочената сума.
В тази насока е
постановеното Решение № 65/13.06.2019г на ВКС по гр.д.№ 3460/2018г, II ГО, в
което е обобщена практиката на ВКС. Приема се, че когато съдът се е произнесъл
по заявените искания, но е дал неправилна правна квалификация на иска се касае
до нарушение на материалния закон, а не до недопустимост на решението.
С оглед същността
на въззивното производство, ако въззивният съд приеме различна от дадената от
първоинстанционния съд правна квалификация, при непроменени фактически
твърдения и петитум, той следва да разреши спора по същество в съответствие с
действителното правно основание, като обезпечи служебно правилното приложение
на материалния закон и даде указания относно релевантните факти и
разпределението на доказателствената тежест, като укаже на страните
необходимостта да ангажират съответни доказателства.
Погрешната правна
квалификация е свързана с допустимостта на решението само тогава, когато е
нарушен принципът на диспозитивното начало – съдът е извел правната
квалификация въз основа на невъведени от ищеца обстоятелства, подменяйки предмета
на спора и обхвата на търсената защита.
Определянето на
правната квалификация на иска е задължение на съда, като се изхожда от
изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения,
които формират основанието на предявения иск, и от заявения петитум. Съобразно
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, спорът следва да се
разреши според действителната правна квалификация на предявения иск, като се
обсъдят релевантните за спора факти, доказателствата, доводите на страните и се
приложи съответният материален закон. С оглед същността на въззивното
производство като продължение на първоинстанционното аналогични са и
задълженията на въззивния съд относно правилната правна квалификация на
спорното право.
В настоящия случай,
въпреки погрешната квалификация, първоинстанционният съд правилно е разпределил
доказателствената тежест, давайки съответните правилни и изчерпателни указания.
Затова правата на страните не са били нарушени и няма допуснати съществени
процесуални нарушения, свързани с разпределяне доказателствената тежест и
установяване на правно-релевантните за спора факти. Ето защо не се налага
обезсилване на постановеното решение, а само изменение на правната му
квалификация на такава по чл.59 ЗЗД, за която страните биват известени чрез
постановяването на настоящия съдебен акт.
Що се отнася до
кумулативно обективно съединеният акцесорен иск за обезщетение за забавено
изпълнение, то правната му квалификация е правилно определена по чл.86 ЗЗД.
За основателността
на иск по чл.59 ЗЗД е необходимо да бъде изпълнен фактическият състав на
нормата, който включва: обедняване на едно лице, обогатяване на друго лице,
връзка между обогатяването и обедняването, липсата на основание, да няма друг
иск /претенция/, с която обеднелият да може да се защити.
ПО ПРАВАТА НА ИЩЕЦА
1/ по възражението на ответната страна за погасяване на
вземането по давност.
Същото
е било заявено своевременно, т.е. още с писм.отговор, но се явява неоснователно
по сл.съображения: правото на вземане в полза на ищеца възниква от момента, в
който е погасил задължението вместо ответника, т.е най-ранното плащане датира
от 8.03.2013г. От него момент възниква и правото му на вземане срещу ответника.
ИМ е подадена на 2.03.2018г, т.е. преди изтичане на 5-годишния срок.
В конкретния случай
няма да намери приложение краткият 3-годишен срок, визиран в хипотезата на
чл.111 ал.1 б.“в“ предл.посл. ЗЗД, тъй като процесният случай не касае
периодично плащане. Това би било приложимо за договора за кредит, изпълнението
по който е уговорено да става на равни месечни вноски, щом като всяка месечна
вноска служи за отделно основание за начисляване на обезщетение за забавено
изпълнение във вид на договорни или мораторни лихви, а и погасяването на част
от вноските няма да води до погасяването на цялото задължение.
В настоящия случай
погасяването на това задължение е било извършено от трето за договора лице, с
което ответникът не е имал договорна обвързаност и затова приложение следва да
намери общата 5-годишна давност.
Предвид горното
възражението на отв.страна се явява неоснователно и съдът дължи произнасяне по
съществото на спора.
В процесния случай
в тежест на ищеца е установяването чрез главно и пълно доказване, че е превел
твърдяната сума по банковата сметка на ответника по описания в ИМ начин,
изпълнявайки вместо ответника поетото от последния задължение, довело до
намаляване имуществото на ищеца до посочения размер.
Върху ответника
лежи тежестта да установи наведените от него възражения, освобождаващи го от
отговорност, а именно: че истинският кредитополучател по договора за кредит се
явява трето за спора лице-„Консорциум Реми Груп“ АД, представлявано и
управлявано към него момент от изп.директор Росен Ив.Х., или че преведените от
ищеца суми по банковата сметка на ответника са били от името и за сметка на
третото за спора лица – Росен Ив.Х. като изп.директор на посоченото акционерно
дружество. На следващо място, в тежест на ответника е да установи, че ищецът е
действал в изпълнение на свой нравствен дълг.
2/ по основателността на претенцията.
Съвкупният анализ
на събраните писмени доказателства сочи на извода за валидно сключен договор за
банков ипотечен кредит между „Уникредит Булбанк“ АД и настоящия ответник Ив.Д.Х.
за сумата от 65 000евро, с цел закупуване на АПАРТАМЕНТ № 3,
находящ се на сутеренния етаж на жилищна сграда /апарт-хотел/, намиращ се в гр.***
и която е била във фаза груб строеж. Т.е. банковият кредит е бил отпуснат на
конкретното лице–ответникът, на конкретното основание–придобиване собствеността
върху определена недвижима вещ. Видно е от НА № 68/27.03.2009г, че описаният имот е бил придобит
от ответника чрез покупко-продажба от „Консорциум Реми груп“АД за сумата от 43 687лв, като е посочено, че същата е
била заплатена със средства от банковия кредит. Или, НА за
покупко-продажба обективира сбъдването на основание за което е бил отпуснат
банковият кредит
На следващо място,
от заключението на в.л. по ССчЕ се установи, че сумата по процесния договор за
кредит е постъпила по банковата сметка на отв.И.Д.Х., като впоследствие част от
нея в размер на 94 438,21лв е била преведена по сметката на „Консорциум Реми
Груп“ АД. Тази сума е била надлежно осчетоводена в счетоводството на
„Консорциум Реми Груп“ АД на дата 1.04.2009г като вземане от клиент.
В Приложение № 1
към заключението на в.лице са обективирани констатации, че за период повече от
година /от 20.07.2009г до 4.06.2010г/ след усвояването на сумата по договора за
ипотечен кредит, вноски за погасяване на задълженията по същия са били правени
само от отв.И. Д.Х., което налага извода, че същият е изпълнявал задължението
си по договора за кредит, престирайки определените месечни парични вноски.
Установи се, че с платежни нареждания и вносни бележки,
подписани от ищеца, са били направени погасявания по задължеинето на ответника И.
Д.Х. от страна на ищеца И.Р.Х. на посочените дати, както следва:
на 08.03.2013г за сумата от 1582,44евро;
на 20.05.2013г за сумата от 1430евро;
на 26.06.2013г за сумата от 620евро и
на 31.10.2013г за сумата от 3266,97евро,
или общо в размер на 6899,41евро
Установи се и че тези суми реално са постъпили
по кредитната сметка на ответника и са били усвоени от банката за погасяване на
кредита на И.Х..
В
подкрепа на твърдяното от ищеца са показанията на свид.** Х., от които се
установява, че и той бил внасял суми по банковата сметка на ответника, тъй като
знаел, че И.Х. имал проблем с обслужването на кредита си; затова превеждал
вноски вместо него, както бил сторил и неговият брат.
В обобщение следва,
че ищцовата страна е доказала обедняването
си с посочената парична сума,
която се претендира частично с настоящия иск; установява се и обогатяване на ответника, тъй като чрез
постъпването на тези суми по неговата сметка и усвояването им от банката, се е
погасило негово задължение и така се е намалил неговият пасив. Налице е и връзка между обогатяването и обедняването.
Това е така защото, ако ищецът не бе внесъл тези суми, не би могъл да се лиши
от паричните средства, а ответникът не би
намалил задължението си по кредита. За обеднелия няма друг път за
защита, освен чрез субсудиариня иск по чл.59 ЗЗД.
ПО
ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИКА
Главният
спорен въпрос по делото, повдигнат и с
въззивната жалба, е дали е налице основание
за обогатяването на ответника, доказването на което е в негова тежест /в този
см.Решение № 107/8.10.2015г по т.д.№ 2226/2014 на ВКС-I ТО/
Основанието за обогатяването може да има
различни форми, най-често от юридически характер и се изразява в това, че в патримониума
на обогатилото се лице е възникнало някакво право. То от своя страна може да е
възникнало по силата на правна сделка, фактическо положение или друг факт с
правно значение.
1/ В тази връзка твърденията на ответника
основно се свеждат до това, че ролята му била на формален
кредитополучател с цел да подпомогне дейността на своя чичо Росен Х.,
явяващ се и Изп.директор на „Консорциум Реми груп“АД. Получените по кредита
средства щели да се използват за строителството на сградата, в която ответникът
придобил описания по-горе апартамент. Икономически изгодната последица за това трето лице /т.е.“Реми груп“АД в
лицето на неговия Изп.директор/ от съглашението бил, че в дружеството /финансово
затруднено към него момент/ щели да постъпят бързо парични средства от
покупката на апартаменти /невъведени в експлоатация/, а след като сградата
бъдела завършена, т.е. всички апартаменти, вкл. и процесния апартамент на
ответника, щели да бъдат продадени на трето лице на по-висока цена. А със
средствата от продажбата щял да бъде погасен изцяло кредитът на ответника и
дори да остане евентуална печалба за дружеството и другите участвали в
уговорката лица.
Затова между ответника и чичо му *** **. /който се явява трето за
настоящия спор лице/ имало неформално споразумение. По силата на същото последният поел задължение да изплаща
дължимите вноски по кредита лично или чрез трети лица, какъвто е и настоящият
ищец. Казано с други думи, твърдението на ответната страна е за наличие на
неформалено договорно отношение между ответника и трето за спора лице, по
силата на което третото лице е поело задължението да замести в дълг ответника. Чрез
това на практика се твърди, че сключеният
договор за банков кредит е бил сключен с подставено лице, т.е. при условията на
персонална симулация.
Макар показанията
на разпитаните свидетели /напр. тези на
свид.Калин Господинов/, а също и ССчЕ да съдържат косвени данни за това,
че по-голямата част по кредита да е била погасявана от роднините на ответника,
което навежда на извод за осъществявани фактически действия, насочени към
прикрити правоотношения между ответника по делото и трето лице–акционерното
дружество, разкриването на които, обаче, не се доказва чрез допустимите по ГПК
доказателствени средства. Това е така, защо гражданският процес е формален, като
по този начин гарантира правата на двете страни. Затова са установени правила
за доказването, както и процесуални срокове, в рамките на които да бъдат
извършени съответни процесуални действия.
Договорът за банков
ипотечен кредит е сключен в изискуемата от закона нотариална форма, съгл.чл.18 ЗЗД. Същата е форма за валидност.
Страна по договора
за банков кредит е само настоящият ответник по спора и неучастващото по делото
трето лице - банката.
НА едновременно има
качеството на официален свидетелстващ и на частен диспозитивен, доколкото материализира както удостовери телните изявления на нотариалния орган,
така и изявленията на страните по договора.
Характеристиките на официален
свидетелстващ документ са само в частта на нотариалното удостоверяване,
което се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила,
на осн.чл.179 ГПК. Що се отнася до обективираните в НА волеизявления на
страните по сделката, в тази част НА има характера на частен диспозитивен документ
и затова с обвързваща съда формална доказателствена сила се ползва само авторството,
на осн.чл.180 ГПК /така в Решение № 173/27.07.2010 по гр.д. № 5166/2008, IV ГО
на ВКС/.
Верността на удостоверителните изявления на нотариуса за извършените
от него и пред него действия /като напр. датата на съставяне на НА;
самоличността и явяването на посочените лица; направата на волеизявления от
тяхна страна така, както са записани в НА; прочитането на тези волеизявления от
нотариуса и одобряването на прочетеното от лицата; подписването на НА от тези
лица пред нотариуса; представянето на посочените в НА документи/ може да бъдат
оспорени само по реда на чл.193 ГПК. Касае се за открито производство по
оспорване истинността на документ в двете му хипотези - относно автентичността,
т.е. авторството, или верността, т.е. че удостоверените в него факти и
обстоятелства не отговарят на действителното фактическо положение/. В този
случай са допустими всички доказателствени средства, вкл. и свидетелски
показания.
Недопустими са свидетелски показания, когато чрез тях се цели опровергаване
съдържанието на НА като официален документ по смисъла чл.164 ал.1 т.2 ГПК. Тук се отнасят случаите, когато
страната цели да опровергае своите волеизявления, възприети и удостоверени от
нотариуса и отразени в НА. В практиката
на ВКС по Решение № 51/21.07.2010г по т.д. № 528/2009г I т.о. на ВКС е дадено
тълкуване, че при опровергаване на съдържанието биха могли да са налице няколко
хипотези:
а/ страната
твърди, че истинската, юридически валидната воля е друга, а изразеното в НА е
привидно и то няма правно действие. Следователно, въвежда се твърдение за
симулация, при което забраната за гласни доказателства по чл.162 ал.1 т.2 и т.6 ГПК би могла да бъде преодоляна единсвено по реда на чл.165 ГПК;
б/ страната
твърди, че документът не изразява истинската воля и иска да се разкрие
действителната воля, но без да се въвеждат твърдение, че документът е
неистински и е съставен с цел да се създаде привиден документ, т.е.
"грешка в изявлението";
в/ страната
е признала определено обстоятелство в документа, като това невярно
обстоятелство е признато съзнателно, но без да е съобщила на другата страна, че
признанието е невярно.
В
последните два случая забраната за свидетелски показания по чл.162 ал.1 т.2 и
т.6 ГПК не отпада съгласно чл.165 ал.2 ГПК.
Казано с
други думи, когато страната, участвала в производството по сключване на договора
в нотариална форма, излага твърдения за симулативност на обективираните в НА й волеизявления,
се касае за опровергаване съдържанието на официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл.162 ал.1 т.2 ГПК. Тъй като ограничението касае лицата, направили
отразеното в официалния документ волеизявление, свидетелски показания в този
случай са недопустими /така в Решение № 38/19.05.2017г по гр.д. № 3438/2016 на
ВКС.
От изложеното
по-горе следва, че в конкретния случай ответникът като страна по нотариалната
сделка, позовавайки се на персонална симулация, е недопустимо да се ползва от
свидетелски показания в хипотезата на ал.2 на чл.164 ГПК.
По изключение,
нормата на чл.165 ал.2 ГПК, допуска такива, но само при наличието на
допълнителни предпоставки–да е налице начало на писмено доказателство или пълен
обратен документ, които да обективират изявленията на другата страна. За такива
по делото не се твърди и няма представени.
Тук следва да се
посочи и това, че в настоящото производство като страна участва И.Р.Х., който, макар
да се явява син на ***., евентуалното разкриване на персонална симулация спрямо
него е без значение, доколкото от самия ответник се твърди, че действителна
страна по договора за кредит е бил бащата на ищеца – ***. в качеството му на
Изп.директор на АД“Реми груп“. При това няма твърдения, нито има доказателства,
ищецът да е бил в ръководството на дружеството или в някакви договорни
отношения с изп.директор, които да го обвързват по някакъв начин. От др.страна,
СПН на постановеното решение няма да се разпростре върху ***., щом като същият
не е страна в настоящото производство.
На следващо място.
В процесния случай не се твърди неформален договор да е бил сключен между
страните по спора, а че такъв е имало между ответника и неговия чичо Росен Х. /трето
за спора лице/ и уговорката е била Р.Х. да погасява дълга на ответника по договора
за банков кредит в размер на 65 000евро лично или чрез трето лице.
Тази уговорка може да се определи като договор за заместване в дълг. Съобразно
разпоредбата на чл.102 ЗД това заместване следва да стане с изричното съгласие
на кредитора, каквото, обаче, по делото няма, както и липсват такива доказателства.
При това, същото е следвало да стане във формата, в която е сключен и първоначалният
договор, т.е. като минимум писмена.
Пак с оглед направените от ответника изявления, че тези действия са
били предприети по причина, че самото акц.дружество е имало договор за кредит в
размер на 2 000 000вро, може да се мисли и че чрез този договор страните,
макар и чрез правомерни действия, са целели неправомерен резултат, т.е.
получаването на нов кредит в полза на АД, какъвто иначе не би получил с оглед размера
на предоставения и непогасен предходен.
Всичко изложено мотивира съда да приеме, че установяването на
посочените твърдения е недопустимо чрез гласни доказателства, макар и страните
да са били в родствени отношения, тъй като не попадат в изключението,
предвидено за такива лица, но само в хипотезата, визирана в т.3 на чл.164 ГПК,
при това когато се касае за установяване на договорни отношение между самите
страни по спора.
2/ Що се отнася до позоваването
на хипотезата, визирана в чл.61 ал.2 ЗЗД, че действията, предприети от ищеца,
били и в негов интерес. Това твърдение на ответника е взаимно изключващо се предвид
заявеното по-горе, че дори и ищецът да е предприел действия, то той бил действал
не от свое име, а от името на баща му и в негов интерес.
Що се отнася до
довода, че срещу предприетата от ищеца работа в чужд интерес ответникът не се е
противопоставил, то в този случай, както посочва сам ответникът, са приложими
правилата за пълномощното, на което указва препращащата норма на чл.62 ЗЗД. Прилагането
на тези правила предполага, че извършените от представителя на ответника действия
ще произведат ефект в правната сфера на самия ответник, т.е. ако ищецът е
платил като скрит пълномощник или пък е действал без представителна власт м
чужд интерес, то представляваният следва да възмезди лицето, предприело уместно
действия в интерес на ответника.
Ето защо и тези
възражения се явяват неоснователни.
3/ Събраният
доказателствен материал не дава основание да се приеме, че в процесния случай е
налице изпълнен от ищеца нравствен дълг
към ответника
Нормата на чл.55
ал.2 ЗЗД гласи, че не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил
един свой нравствен дълг.
Още с Решение № 51/16.10.1974г по нак.д.№ 43/1974г на ОСНК на ВС е дадена дефиниция на понятието - „Нравствени са задълженията за полагане
грижи от близките по отношение на техните болни или стари съпруг, деца,
родители или други роднини. Нравственият
дълг произтича от брака, родството, или осиновяването и се извежда от общия принцип
на морала за взаимопомощ между
членовете на семейството“.
В
съдебната практика се приема, че наличието на брак, родство или осиновяване
между даващия и приемащия са определящите критерии за квалифицирането на едно
действие като нравствен дълг.
За да е налице нравствен дълг, не е необходимо
лицето, което го изпълнява, да възприема дълга като нравствен. От
друга страна и наличието на
такова възприемане не е достатъчно изпълненият от лицето дълг да бъде
квалифициран като нравствен дълг /субекктивен критерий/. Дали е налице нравствен дълг, се
определя от установените в обществото морални правила, съществуващи независимо
от субективното отношение на лицата към тези правила и към осъщественото в
конкретния случай поведение /обективен критерий/
Съзнанието
за нравствен дълг следва да се разграничава от намерението на даващия. Изпълнението на нравствен дълг не е
равнозначно на дарствено намерение
Наличието на нравствен дълг може да е част от мотивацията за извършване на
дарението, но не е основание за неговото извършване. Дареното се дава на правно
основание, каквото е дарственото намерение на дарителя, споделено от дарения
при сключването на договора. Поради това, че дареното е дадено на правно
основание /чл.225 ЗЗД/, а не защото е дадено съзнателно в изпълнение на
нравствен дълг /чл.55 ал.2 ЗЗД/, то няма да подлежи на връщане. Този извод е
валиден и в случаите на възнаградително дарение. Обстоятелството, че едно
поведение е морално препоръчително и извършването му говори за моралните, т.е
качества на извършителя, не го прави нравствено задължително, а неизвършването
му не е равнозначно на аморалност и извършителят не се санкционира от общността.
За да е приложима
горната разпоредба, е необходимо да е
налице и съзнателно осъществяване на изпълнението.
Разпоредбата на
чл.55 ал.2 ЗЗД не намира приложение, когато
за едно лице съществува законово задължение да изпълни нещо, а изпълнението се
извършва от друго незадължено или самозадължило се лице. Определящо за
приложението на нормата на чл.55 ал.1 ЗЗД е не дали има основание за даване, а дали
е налице основание за получаване. След като приемащият /в случая ответникът/ е
имал право да получи облагата, той ще може да я задържи – да запази настъпилото
в негова полза имуществено разместване, а даващият ще разполага с възможността
да търси по реда на чл.59 ЗЗД възстановяване на даденото от лицето, чието
задължение е било погасено в резултат на даването.
В настоящия
случай изпълнението на нравствен дълг, дори да се приеме, че е имало такъв само
поради близката родствена връзка /първи братовчеди/ между страните, би могло да
се мисли, че се е изразило само в предприетото от ищеца действие в своевременно
отиване в офиса на банката /т.е.преди или скоро след датата на падежа/, за да
внесе сумата по вноската и така да спести на ответника натрупване на лихви, но
това не освобождава последния от последващо възмездяване. Затова няма да е
налице изпълнение на нравствен дълг и в случаите на водене на чужда работа без натоварване /чл.60 ЗЗД/.
Няма позоваване и
не е налице и дарствено разпореждане от страна на ищеца в полза на ответника. Като
едностранен договор за валидността на който е необходимо да е обективирана
волята на дарителя да дари.
Крайният извод е за
доказаност на предявения от ищеца иск-установи се настъпилото разместване на
имуществени блага между страните, изразяващо се във внасяне на парични средства
по банкова сметка ***, който не доказа чрез допустими и относими към предмета
на спора доказателствени средства наличието на основание да задържи получените
суми.
Ето защо
предявеният частичен иск следва да бъде уважен в предявения размер.
Съвпадащите крайни
изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, предпоставят
потвърждаване решението на РС, вкл. и в частта за дължимите за първата инстанция
разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК съобразно представения по делото по чл.80 ГПК
/л. 214-І/, представени доказателства за реалното им заплащане общо в размер на
612лв, от които 52лв-заплатена д.такса; 130лв-депозит за СГЕ; 80лв-депозит за
ССчЕ и 350лв-заплатено адв.възнаграждение
Аналогично, на
осн.чл.78 ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноските
за настоящата инстанция в размер на 350лв
/л.21,22-І/.
Мотивиран
от гореизложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХІс-в № 2538/ 7.06.2019г по гр.д. № 3187/2018г,
с което И.Д.Х. е осъден да заплати на И.Р.Х. сумата от 664,68евро,
представляваща частична претенция от
вземане цялото в размер на 6899,41евро, представляваща сбор от недължимо
заплатени от ищеца вноски по кредитна клиентска сметка № 966014424021707,
клиентски № ********* , разкрита на ответника в „Уникредит Булбанк“АД във
връзка с Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR 1700995/26.03.2009г,
сключен между И.Д.Х. и „Уникредит Булбанк" АД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
02.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението; както и да заплати на
ищеца сторените от него разноски по делото в размер на 612лв, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И.Д.Х. ЕГН ********** ***, да заплати на И.Р.Х. ЕГН ********** ***, сумата от 350лв /триста и петдесет лева/ -сторени
по делото разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението
може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в 30-дневен срок от
уведомяването на страните, на осн.чл.218а б."а" ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: