№ 215
гр. Плевен, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20224430200501 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 495723-F531372 от
18.02.2020 година на Началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в
ЦУНАП, с което на „***.“ ЕТ-гр. Плевен, представляван от А.Й В. с ЕГН
********** на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за извършено нарушение по чл.
7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на
чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят „***.“ ЕТ-гр. Плевен,
представляван от А.Й В. с ЕГН ********** се представлява от
пълномощника си –адв. М. Д. от САК, който взема становище, че от анализа
на доказателствения материал по делото не може да се направи извод, че
санкционираното лице е осъществило състава на нарушението за което е
ангажирана административно-наказателната му отговорност. Твърди, че че в
случая са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, които наказващият орган
не е съобразил, а е бил длъжен да стори това. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно
1
постановление № 495723-F531372 от 18.02.2020 година на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – В. Търново в ЦУНАП. Претендира направените по
делото разноски.
Ответната страна – ТД на НАП – Плевен се представлява от юрк. М.,
която взема становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови
решение, с което да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното
наказателно постановление.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
На 05.12.2019г. свидетелят П. ГР. П. на длъжност „***“ в ЦУ на НАП,
извършил проверка в търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на
ЗДДС - кафе-автомат за топли напитки на самообслужване - вендинг автомат,
находящ се в с. Дисевица, ул. „***“ №***, монтиран на терен - магазин за
хранителни стоки, собственост на ЕТ „***.“ и експлоатиран от ЕТ „***.“, с
ЕИК ***, представлявано от А.Й В.. При проверката установил, че ЕТ „***.“
в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
на МФ не е изпълнило задължението си да монтира и въведе в експлоатация
фискално устройство, вградено в автомата на самообслужване /ФУВАС/ с
изградена дистанционна връзка с НАП, чрез което да отчита всяка извършена
продажба с визуализация на фискален бон, регистриращ продажбата на
дисплей. В хода на проверката е извършена контролна покупка в 10:18 часа на
05.12.2020г., преди легитимация от страна на проверяващия екип, на 1 /един/
брой „кафе еспресо“ на стойност 0,30 лева от свидетеля П. ГР. П. - член на
проверяващия екип, при което кафе-автоматът предоставил напитката, но не
визуализирал фискална касова бележка. Било установено също от
контролните органи, че на кафе-автомата към момента на проверката няма
монтиран ФУВАС, както и че от същия автомат се предлагат за продажба
топли напитки.
Резултатите от извършената проверка били отразени в съставения
протокол за извършена проверка № 0361057/12.12.2019г., съставен на
основание чл.110, ал.4, във връзка с чл.50, ал.1 от ДОПК, в който подробно
били отразени констатациите от проверката.
По повод горното актосъставителят П. ГР. П. съставил против
нарушителя АУАН № F531372/16.12.2019г., въз основа на който било
издадено атакуваното НП в присъствие на свидетелите Р. С. Л. и Р.Г. Й.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин от показанията на актосъставителя П. ГР. П. и свидетелите
Р. С. Л. и Р.Г. Й, които съдът приема с доверие като логични, последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото. Същата не се опровергава, а няпратев подкрепя се и
от показанията на свидетелката Н.И.Н, които съдът приема като обективни и
дадени под страх от наказателна отговорност. Свидетелката Н работи като
2
*** в процесния обект като посочва, че обектът се намира „почти в
циганската махала“ и повечето клиенти са роми. Там винаги имало много
хора, особено покрай празниците, както било в случая предвид предстоящия
Никулден. Твърди, че кафе автомата функционира чрез пускане на монети,
които в редица случаи били поставяни от работещите в обекта, но понякога,
особено когато присъствали множество хора, клиентите сами се обслужвали.
Заявява, че в обекта се води книга, в която фигурира графа „кафе“ и внея
вечерно време се отчитали продажбите на кафе.
Показанията на актосъставителя и свидетелите изцяло кореспондират с
приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени
доказателства, а именно: АУАН № F531372/16.12.2019г., възражение, ПИП
№ 0361057/12.12.2019г., декларация от лице, работещо по
трудово/гражданско правоотношение, писмени бележки, междинен финансов
отчет, опис на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката, справка за актуално състояние на всички действащи трудови
договори, 3 бр. копия на съкратен отчет на фискалната памет, списък на
доставчици /ръкописен/, 28 бр. заверени копия на фактури, приложени на
л.19-46 /АНД № 2311/2020г. на РС-Плевен/, заповед № ЗЦУ ОПР
17/17.05.2018г. на л.47-48, Протокол № 1210815/16.12.2019г. на ТД на НАП,
разрешение за ползване №33/21.01.1998г., договор, справка за оборотите на
ЕТ „***.“ за периода 01.10.2018г.-30.11.2019г. по месечно, копия на съкратен
отчет на фискалната памет.
Като прецени изложената фактическа обстановка, с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира, че описаното в АУАН и възпроизведено в обжалваното
наказателно постановление деяние представлява неизпълнение от страна на
жалбоподателя на задълженията му към държавата по чл.7, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства, издадена от Министъра на финансите, във
връзка с чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Съдът констатира, че при реализиране на
административно-наказателната отговорност на нарушителя не са допуснати
нарушения на процесуалните правила и материалния закон, водещи до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган - Началник отдел
„Оперативни дейности” при ТД на НАП - Велико Търново, за когото съгласно
чл.193, ал.2 от ЗДДС и приложената Заповед № ЗЦУ - ОПР-17/17.05.2018г. на
Изпълнителния директор на НАП са делегирани права на административно-
наказващ орган по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН. С оглед на свидетелите,
присъствали при съставяне на акта, не са допуснати процесуални нарушения,
още по-малко съществени - съображенията са изложени от АС-Плевен в
мотивите му при първоначалното разглеждане на делото и не следва да бъдат
3
преповтаряни.
С оглед установените при проверката обстоятелства, съдът намира, че
правилно както в АУАН, така и в НП на административното нарушение е
дадена правна квалификация по чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на Министерство на финансите. От правния анализ на тази
разпоредба следва, че лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на
започване на дейността на обекта.
От друга страна, с разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС е предвидена
административно-наказателна отговорност извън случаите по ал. 1 на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане.
Изводът на наказващия орган - за бездействие от страна на задълженото
лице - жалбоподател, не е оборен по никакъв начин, а точно обратното -
потвърждава се от всички приобщени по делото доказателства. Установеното
нарушение е от категорията на резултатните нарушения, при които има
нанесена щета за фиска. Типичното за тях е, че в състава е посочено
настъпването на вредоносен резултат. Не са представени доказателства от
страна на жалбоподателя, че нарушението не е довело до неотразяване на
приходи с оглед приемане на по-благоприятната хипотеза. От субективна
страна деянието е извършено от предвидения от Наредбата особен субект -
данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г., в качеството на търговец.
Административно-наказателната отговорност на ЕТ е безвиновна и
обективна, т.е. при административни нарушения на ЕТ изобщо не се изследва
въпросът за вината. Обективният й характер следва и от това, че никое
обособено имущество, каквото е предприятието на процесния ЕТ не може да
прояви вина, т.е. субективно отношение, при осъществяване на своята
дейност. Във всеки един случай обаче следва да се установят релевантните
обстоятелства по чл.83, ал.1 от ЗАНН, а именно че нарушението е извършено
при осъществяване на дейността на жалбоподателя. В настоящия казус се
установи, че в чл.185, ал.2 от ЗДДС е предвидена възможността за налагане
на имуществена санкция на ЕТ. По отношение конкретния размер на
наложената имуществена санкция в размер на 3000 лв. съдът счита, че същата
правилно е индивидуализирана в минимален размер (при възможност от 3000
до 10 000 лв.). Съдът не констатира настоящия случай да се отличава от други
подобни с по-ниска степен на обществена опасност поради което, намери, че
не са налице предпоставките за "маловажност" по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. С оглед тежестта на извършеното нарушение на данъчното
законодателство, съдът намира, че следва да потвърди НП, тъй като съдът не
може да слезе под законоустановения минимум на наказанието.
При този изход на делото и съобразно разпоредбите на чл.63,
4
ал.3 и ал.5 от ЗАНН, основателно е искането на ответната страна по жалбата
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63, ал.5 от
ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ, която правна норма предвижда съобразяване на възнаграждението с
вида и количеството на извършената дейност. Съдът като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, намира, че в полза на НАП-ЦУ на
НАП– гр. София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ минимум, а именно 120,00 лева.
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.
63, ал. І от ЗАНН Наказателно постановление № 495723-F531372 от
18.02.2020 година на Началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в
ЦУНАП, с което на „***.“ ЕТ-гр. Плевен, представляван от А.Й В. с ЕГН
********** на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за извършено нарушение по чл.
7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
ОСЪЖДА на основание чл. чл.63, ал.5 вр. с ал.3 от ЗАНН „***.“ ЕТ-
гр. Плевен, представляван от А.Й В. с ЕГН ********** да заплати на НАП-
ЦУ на НАП– гр. София сумата от 120,00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5