Мотиви
към присъда № 25/23.09.2010г. по н.о.х.д. № 192/2010г. по описа
на Районен съд гр. Г.Т.. 09.08.2010г.
Районна прокуратура – гр. Г. Т. е внесла за разглеждане в Районен съд – гр. Г.Т. обвинителен акт по досъдебно производство № 4/2009г. по описа на РУ „Полиция” – гр. Г.Т.при ОД на МВР – гр. Д., по който е било образувано производство
пред първа инстанция против В.Х. *** с ЕГН – ********** и Х.А.С. *** с ЕГН – **********,
за извършено от тях престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 198, ал.І
във вр. с чл.20, ал.ІІ от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимите на
10/11.01.2009г. в с. С., общ. Г.Т., обл. Д., в съучастие като съизвършители
отнели чужди движими вещи – български банкноти и монети на стойност 97.00 лева
от владението на М.Г.А., с намерение противозаконно да ги присвоят, като
употребили за това сила и пострадалата е поставена в беззащитно състояние.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура - гр. Г.Т. поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимите и
предлага същите да бъдат признати за виновни в извършването на вмененото им
престъпление.
Преди даване ход на делото подсъдимите сами и чрез техния
защитник изразяват претенция за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от
особената част на НПК и в частност чл. 371 т.2 и сл. от НПК.
Пострадалото лице е запознато са подробно с правата си.
Съда е приел изявената гражданско правна претенция от негова страна за
съвместното разглеждане в наказателния процес.
Представителят на Районна прокуратура - гр. Г.Т. изразява съгласие, с оглед прилагането на чл.
371 т.2 и сл. от НПК, като пледира съда да отмери на подсъдимите наказания при
условията на чл. 55 от НК – под законоустановения за деянията минимум, като и
за двамата подсъдими бъде приложен чл. 66 от НК.
Двамата подсъдими
признават изцяло вината си в извършването на вмененото престъпление. Признават
изцяло фактите и обстоятелствата визирани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Изявяват претенция да не се
събират повече доказателства относно тези факти и обстоятелства и да се
приложат разпоредбите на Глава 27 от особената част на НПК. По същество защитника
им пледира за определяне наказания при условията на чл. 55 от НК в рамките на
минималните размери предвидени в приложимите материално правни норми. В
последните си думи двамата подсъдими изразяват съжаление за стореното.
След
преценка на ангажираните в хода на съдебното дирене относими, допустими и
възможни доказателства съда прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата А. и подсъдимият С. са
майка и син. Към момента на извършване на деянието и двамата живеели в с. С.,
общ. Г.Т.. На 10.01.2009г., късно през нощта, двамата решили да отидат да
извършат кражба на пари от дома на св. А. понеже нямали пари за храна. Къщата в
която живеела пострадалата се намирала в близост до фурната на селото. Двамата
подсъдими знаели, че предния ден св. А. е взела пенсията си. Около полунощ
отишли до къщата на пострадалата А.. Установили, че входната за къщата врата е
заключена. Натиснали силно вратата и от натиска езика на бравата поддал и
вратата се отворила. Подсъдимите влезли в къщата и осветявайки със запалени
клечки кибрит започнали да търсят пари. Свидетелката А. се събудила от шума,
който вдигали двамата подсъдими, станала от леглото и на висок глас попитала
кой е във къщата й. Подсъдимият С. я съборил на леглото, завил я с юргана и
натиснал силно главата й с една възглавница, като в това време казал на майка
си – подс. А., по бързо да търси парите. Тя започнала да търси в шкаф намиращ
се в стаята и в него намерила банкноти и монети на стойност 97лева. След като
намерили парите двамата веднага излезли от къщата, като оставили свидетелката А.
увита с юргана. На път към дома си подсъдимите посетили заведение, в което св. К.
им продал две бутилки бира и фъстъци, които по-късно изпили със св. И., който
живеел на съпружески начала с подсъдимата.
Изложената фактическа обстановка съда
намира за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и
писмени доказателства събрани в хода на досъдебното и съдебно производство
съгласно разпоредбите на Глава 27 от особената част на НПК. Гласните такива
включващи обясненията на подсъдимите лица и показанията на разпитаните в хода
на досъдебното производство свидетели са безпротиворечиви и еднопосочни.
Събрани са съгласно изискванията визирани в НПК, предвид което се кредитират
изцяло от съда. Подсъдимите са дали съгласието си събраните в досъдебното
производство доказателства да се ползват от съда при постановяване на
присъдата. Всички доказателства гласни и писмени, събрани от досъдебното и
съдебно производство преценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност
като безпротиворечиви и взаимно допълващи се обосновават решението на съда по
следните правни съображения:
Подсъдимите В.Х.А. и Х.А.С. са осъществили състава на
престъпление по чл.198, ал.І във вр. с чл. 20, ал.ІІ
от НК, тъй като на 10/11.01.2009г.
в с.С., общ. Г.Т., в съучастие като съизвършители, отнели чужди движими вещи –
деветдесет и седем лева, от владението на М.Г.А. *** Г.Т., с намерение
противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и пострадалата била
поставена в беззащитно състояние.
Съда намира за безспорно установени
всички елементи от обективна и субективна страна на възведения престъпен
състав.
Гласните доказателства и писмените такива сочат по
безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние.
Обясненията на подсъдимите, както и другите доказателства указват безусловно,
че всеки един от подсъдимите е осъществил изпълнителното деяние изразяващо се в
“отнемането” на процесните вещи, което е опосредено от
използването от страна на С. по искане на подс.А., на сила и поставяне на
пострадалата в беззащитно състояние, изразяващи се, като елемент от обективна
страна, като именно използването на сила и поставяне на пострадалата в
беззащитно състояние е обусловило създаването на трайна фактическа власт над
предмета на престъпленията, позволяваща на двамата подсъдими да се разпореждат
със същите, включително и да си закупят стоки, които действия по същество представляват реализирано намерение за своене, като елемент
от субективна страна на възведения престъпен състав. Инкриминираното деяние е
извършено от подсъдимите А. и С. виновно при форма на вината – пряк умисъл по
смисъла на чл. 11 ал. І пр. 1 от НК, тъй като са съзнавали противоправността и
обществената опасност на извършеното деяние и са целели настъпването на
вредоносните последици. Анализът на лансираните от подсъдимите самопризнания в
съпоставка със събраните по делото гласни и писмени доказателства мотивираха
съда да приеме за безспорно установена вината на подсъдимите А. и С..
Причини за извършване на деянията са незачитане правото
на собственост на гражданите, като конституционно гарантирано, незачитане на
личната неприкосновеност, елементарна ценностна система. Условия, които са
благоприятствали извършване не престъплението е лошото материално положение на
двамата подсъдими.
За да се определи наказанието на подсъдимите съда взе
предвид високата степен на обществена опасност на извършеното от тях деяние,
данните за личността им, и констатира следните обстоятелства от значение за
отговорността на всеки един от тях:
Подсъдимата В.Х.А. ЕГН – **********.
Подсъдимият Х.А.С., ЕГН – **********. Към момента на
извършване на деянието подсъдимия е неосъждан, но за деяние извършено през
периода 10.06-09.09.2009г. е осъден от Районен съд – гр. К., на лишаване от
свобода за срок от една година и четири месеца, като изпълнението на
наказанието е отложено за срок от три години. Присъдата е влязла в сила на
03.07.2010г.
Деянието е извършено от подсъдимите при наличие на
отегчаващите вината обстоятелства – лоши характеристични данни, невъзстановяване на нанесените щети, последващо
осъждане на подс. А.. Смекчаващи вината обстоятелства за двамата подсъдими може
да се изтъкне липсата на осъждане към момента на извършеното деяние, липса на
други производства водени срещу тях, лошото материално и битово положение.
Изложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че относимо и справедливо към извършените от подсъдимите деяния ще бъде
налагането им на наказания от вида „Лишаване от свобода” в рамките на
установените от законодателя размери и съобразявайки се с императивните
разпоредби визирани в Глава 27 от особената част на НПК и по-специално с чл.
373 ал.ІІ от НПК. Предвид равния обем на престъпна деятелност за всеки един от
подсъдимите съда намира, че наказанието което следва да бъде наложено на всеки
от тях трябва да бъде индивидуализирано по този признак, както и да бъде
съобразено с липсата на предходни осъждания, поради което счита, че двамата
подсъдими следва да изтърпят наказание „Лишаване от свобода” в размер на две години и десет месеца, което
изпълнение на основание чл.66, ал.І от НК да се отложи за срок от три години.
По отношение на гражданско – правната претенция: Искът
предявен от М.Г.А., черпи
правното си основание от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, като същият е
основателен, но недоказан по размер. Съдът е уважил гражданскоправната
претенция за реално причинените от процесното деяние щети – 97лева, които
подсъдимите солидарно дължат като обезщетение за нанесените имуществени вреди,
в едно със законната лихва считано от датата на извършване на деянието до
пълното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част за разликата
до предявения размер от 110лева като
недоказан.
Подсъдимите дължат държавна такса върху уважения размер
на иска, а именно 50лева.
На основание чл.189 от НПК съдът е осъдил
подсъдимите да заплатят солидарно сторените по делото
разноски 165лв. по сметка на ОД на
МВР- гр. Д.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Съдия:
/ Р. Стоянов /