Р Е Ш Е Н
И Е
№
07.08.2020г.,
гр.София,
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ , VІ-11 СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретар Стефка Александрова
Като разгледа търговско дело № 1355/2019г. по описа на Софийски градски съд, докладвано от съдия Вранеску , и за да се произнесе взе в предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с пр.осн.чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД от „Р.“ ООД ЕИК ********срещу „Ф.М.И.“ ЕООД ЕИК ********/ с предходно наименование И.Ф.С.ЕООД/.
ИЩЕЦЪТ твърди, че с ответника са в трайни неформални търговски отношения, чрез множество сделки – продажба на стоки, строителни материали, консумативи за поддръжка, спомагателни материали, материални активи, строителни ръкавици за периода 07.01.2015г. – 09.12.2015г.. Осъществените сделки за периода са на обща стойност над 35 000 лв., като заплащането на стоките е следвало да се осъществява по банков път, в 14 дневен срок от получаване на съответната фактура. Покупко-продажбите се извършвали в магазин на ищеца находящ се на адрес : гр.София, ул.Мара Бунева № 29 , където ответникът е получавал стоките в деня на продажбата им, за което му е издавана и връчвана съответната данъчна фактура. Фактурите са подробно изброени на няколко страници на исковата молба.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 18 000 лв. незаплатена цена на закупените стоки за процесния период, мораторна лихва за забава в размер на 4 148.28 лв. за периода 24.12.2015г./ падежа на последната издадена фактура/ до 30.03.2018г. /дата на предявяване на исковата молба/, в едно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените в производството разноски. По изрично искане в о.с.з. от 08.05.2019г. съдът е допуснал увеличение на претенцията за главницата, като същата е увеличена до сумата от 53 664.04 лв. с ДДС. В последствие е направено ново изменение на претенцията за главница и мораторна лихва, като претенцията за главница е в размер на 37 956 лв.и 8 731.97 лв. мораторна лихва
ОТВЕТНАТА СТРАНА с отговора оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че издадените фактури не са основание да се претендира заплащане на цената, тъй като ответникът не ангажира доказателства, че стоката е реално получена от страна на ответника.
Съдът, като взе в предвид становищата
на страните и представените намира от правна и фактическа страна следното :
По делото е прието основно и допълнително заключение на вещото лице Е.М. от което се установява, че за процесния период от 07.01.2015г. до 09.12.2015г. ищецът е издал към ответникът общо 293 броя фактури за покупко - продажба на стоки на обща стойност 31 630 лв. без ДДС или 37 956 лв. с ДДС. При извършената проверка в счетоводствата на двете страни вещото лице е констатирало, че фактурите са осчетоводени и при двете от тях, включени са в дневниците по ЗДДС на ответното дружество с право на данъчен кредит. Вещото лице не установява извършени плащания по фактурите, които да са осчетоводени при нито едно от двете дружества. Размерът на законната лихва за процесния период 24.12.2015г. до 30.03.2018г. възлиза в размер 8 731.97 лв.
Чрез експертизите, неоспорени от страните, които съдът кредитира като обективни и компетентни, ищецът при условията на пълно и главно доказване установява, че е продал на ответното дружество стоките предмет на иска , за което са издадени 293 броя фактури. Ответникът носи доказателствена тежест да установи, че е заплатил покупната цена на стоките, което не е установил, поради което съдът приема, че не е заплатил сумите предмет на исковите претенции., който факт е установен и от експертизите.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че исковете са основателни. Между страните са налице трайни търговски отношения, като ищецът продава, а ответникът закупува от магазин на ищеца стоки в областта на строителството. При договора за покупко продажба продавача прехвърля правото на собственост на купувача върху съответната стока, срещу задължението да се заплати цената на стоката. Ищецът установи при пълно и главно доказване, че е прехвърлил собствеността върху стоките, а ответникът не установи да е заплатил цената им.Неоснователно е възражението, че не е установена реалната доставка на стоките. Касае се за покупка от магазин, видно от твърденията в исковата молба, стоката се получава при покупката й, и в този момент се прехвърля правото на собственост. Договорено е единствено отложено плащане от 14 дни от издаване на фактурата, но същото не е извършено. От друга страна ответникът е осчетоводил доставките, включил ги е в дневниците за покупки по ДДС ,съответно признал е извършването на доставките. Същият дължи плащането на цената и следва да бъде осъден да го стори , като бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 37 956 лв. с ДДС за закупените от него стоки за периода 07.01.2015г. до 09.12.2015г. Съдът по отношение размерът на главницата следва да отбележи , че при исканото изменение, неправилно е допуснал увеличение вместо намаление на претенцията, доколкото пред СРС увеличението е до сумата от 53 664.04 лв., а пред СГС в размер на 37 956лв. Волята на страната обаче е ясна, да й се присъди сумата от 37 956 лв., който е размерът установен със заключението на вещото лице и това е сумата, която се дължи от ответника, купувач по сделките и същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца установената и претендирана цена на стоките.
С оглед несвоевременното заплащане на цената в срока за отложено плащане – 14 дни от издаване на фактурата, ответникът е изпаднал в забава и съответно дължи и обезщетение за това в размер на законната лихва . Същата се следва в размерът установен от заключението или ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 8 731.97 лева мораторна лихва за забава върху главницата за периода 24.12.2015г. до 30.03.2018г. . Върху главницата се следва и законната лихва от предявяване на иска 30.03.2018г. до окончателното й заплащане.
Предвид изходът по спора ответникът дължи на ищеца направените разноски съгласно приложен списък за ДТ в размер на 1867.52 лв. и 450 лв. възнаграждение на в.лице или общо сумата от 2 317.52 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „Ф.М. И.“ ЕООД *** да заплати на „Р. „ ООД *** сумата от 37 956 лева с ДДС / тридесет и седем хиляди деветстотин петдесет и шест лева / цена за закупени стоки: строителни материали, консумативи за поддръжка, спомагателни материали, малотрайни активи, строителни ръкавици по 293 фактури за периода 07.01.2015г. – 09.12.2015г. , в едно със законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2018г./предявяване на иска/ до окончателното заплащане на сумата, както и да заплатят сумата от 8 731.97 лв. / осем хиляди седемстотин тридесет и един лева и деветдесет и седем стотинки / мораторна лихва за забава плащането на цената за периода от 24.12.2015г. до 30.03.2018г., както и да му заплатят сумата от 2 317.52 лв. / две хиляди триста и седемнадесет лева и петдесет и две стотинки /.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :