Решение по дело №2666/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 231
Дата: 21 февруари 2022 г.
Съдия: Нели Куцкова
Дело: 20211000502666
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева

Мария Яначкова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000502666 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивната жалба на ответника ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, подадена срещу решението на Пернишкия
окръжен съд, Гражданска колегия, постановено на 16.04.2021 г. по т. дело № 124/2019
г.
В жалбата се твърди, че в частта, с която окръжният съд е присъдил в полза на
ищцата обезщетение за неимуществени вреди над 3 000 лева до присъдените 15 000
лева, решението на окръжния съд е незаконосъобразно. Излагат се доводи, че
обезщетението е определено при нарушение на чл.52 от ЗЗД, че същото е
несправедливо завишено и не съответства на получените от ищцата увреждания, на
претърпените от нея болки и страдания. Настоява се, съдът да приеме, че от страна на
ищцата е налице съпричиняване в размер на 50 % поради неизползване на предпазен
колан; поради несвоевременно възприемане на товарния автомобил, за което е
допринесло и обстоятелството, че управляваният от нея лек автомобил е с десен волан;
че ищцата е отказала да приеме предписаните от невролога лекарства.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска над
3 000 лева, както и отмяна в частта за разноските.
В производството пред въззивния съд представител на дружеството
1
жалбоподател не се явява.

Въззиваемата ищца С. Е. Н. чрез своя процесуален представител оспорва
оплакванията на застрахователното дружество. В подадения срещу жалбата отговор
излага съображения, че обезщетението е определено на базата на събраните по делото
доказателства. Оспорва твърденията за принос на Н. за настъпване на уврежданията.
Иска отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и присъждане на
разноски.

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Установено е по делото, че на 20.05.2019 г., около 16 ч. на околовръстния път на
гр. София е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген Пасат“, управляван от
ищцата С.Н. и товарен автомобил „Ивеко 410 Т“, управляван от водач Й. Й..
По делото не се спори, че към датата на ПТП товарният автомобил е бил
валидно застрахован за риска „гражданска отговорност“ в ответното застрахователно
дружество.

За установяване на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, пред
първоинстанционния съд са разпитани двама свидетели.
Свидетелката И. А. е разказала, че е била пътник в автомобила на ищцата.
Понеже автомобилът е с десен волан, тя седяла отляво. Лекият автомобил се движел в
средната пътна лента. В един момент усетили удар отзад, автомобилът се завъртял,
ударил се в мантинелата, отново се завъртял и пак се ударил в мантинелата. На помощ
им се притекли две момчета, които с пожарогасител изгасили лекия автомобил, който
се запалил. Свидетелката и водачката не видели откъде е дошъл товарният автомобил,
не видели какво ги е ударило. Дори попитали едно от момчетата, дали е видяло кой ги
е ударил и момчето казало „аз“. Тогава разбрали, че другият автомобил е бил камион.
Свидетелката и ищцата Н. сами излезли от автомобила и се подпрели на
мантинелата. С. се оплаквала, че много я боли главата. С линейка били откарани в
болница „Св. Анна“.
Свидетелят Й. Р. Й. е разказал, че се е движил в крайната лява лента по
Околовръстния път в посока Ботевград – Кулата, след разклона за с. Казичене. Решил
да мине в средната лента, като преди това погледнал в дясното огледало, видял че няма
автомобил в средната лента. И тогава чул удар. Не видял зад себе си катастрофирал
2
автомобил в дясното огледало, след това го видял в лявото. Спрял в дясно, слязъл и
установил, че задната лява гума на товарния автомобил е срязана.
Свидетелят не е видял самия удар, не е видял завъртането на лекия автомобил,
не знае как се е случило произшествието.

От приетата от окръжния съд автотехническа експертиза, извършена от вещото
лице инж. Веселин В., се установява следният механизъм на ПТП: Двата автомобила са
се движили на ул. „Околовръстен път“ на около 300 м. след разклона за с. Казичене в
посока от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Ботевградско шосе“. Участъкът е прав,
хоризонтален, с голяма ширина и без видими дефекти по пътното платно.
Товарният автомобил „Ивеко“ започнал маневра за престрояване от крайна лява
лента към средна, навлязъл частично в съседната лента, където в същата посока се е
движил лекият автомобил „Фолксваген Пасат“. Последвал удар с неустановени
параметри между двата автомобила и втори удар между лекия автомобил и еластичната
преграда в ляво от платното за движение.
Според експерта, една от най-вероятните причини за настъпване на ПТП е
предприетата от страна на водача на товарния автомобил „Ивеко“ маневра за
престрояване в съседна дясна лента, без да пропусне движещият се там лек автомобил
„Фолксваген“.
В съдебно заседание на 03.02.2021 г. инж. В. е обяснил, че не може да се изчисли
скоростта на автомобилите на базата на свидетелски показания, а няма данни за
точното място на удара. На въпрос относно отражението на обстоятелството, че лекият
автомобил е с десен волан, вещото лице е отговорило, че според него няма значение
местоположението на волана. Относно използването на предпазните колани експертът
е отговорил, че няма данни за повреден колан, няма първоначални данни, на базата на
които да бъде изчислена инерционната сила.
Поради оспорване на заключението на инж. В. от пълномощника на ответното
дружество, окръжният съд е допуснал повторна експертиза.

В повторната експертиза вещото лице Е. З. е посочил, че пътното платно в
района на ПТП е еднопосочно, състои се от три ленти за движение, всяка с ширина от
3,5 м., разделени от бяла прекъсната линия, както и от аварийна лента. ПТП е
настъпило в светлата част на денонощието, при слънчево време и добра видимост,
върху суха пътна настилка. И този експерт е отбелязал, че поради липса на данни за
спирачни следи е невъзможно да се изчисли скоростта на автомобилите. ПТП не е
запазено, не е съставен протокол за оглед.
Ударът е настъпил с предна дясна ъглова част на товарния автомобил в лявата
3
странична задна част на лекия автомобил. След удара лекият автомобил е продължил
посоката си на движение със сложна ротация обратно на часовниковата стрелка, удар в
заден десен панел и последвал челен удар в еластичната предпазна ограда.
Според вещото лице, водачът на товарния автомобил „Ивеко“ не се е съобразил
с натовареността на превозните средства, намиращи се в момента на пътното платно,
преди да напусне своята лента на движение, а е бил длъжен да се съобрази с
движещите се автомобили в средната лента. Водачът на лекия автомобил не е имал
възможност да предотврати ПТП, тъй като се е движил правомерно в средната пътна
лента, успоредно отдясно на товарния автомобил и на около 3,50 м. пред него
непосредствено преди удара.
Автомобилът „Фолксваген“, модел „Пасат“ е с година на производство 1998-
2000 г. и е фабрично оборудван с триточкови предпазни колани. В заключението е
посочено, че при челен удар в препятствие се развиват големи инерционни сили и ако
водачът не е бил обезопасен, то би продължил да се движи по посока на вектора на
скоростта и е възможно да получи тежки травми – челюстно-лицеви, порезни рани от
удар в предното панорамно стъкло, арматурно табло, волан. В съдебно заседание на
17.03.2021 г. вещото лице З. е допълнил, че при непоставен колан допълнително се
увреждат и долните крайници, тъй като отиват в облицовката на таблото.

По делото са представени акт за установяване на административно нарушение,
съставен на 20.05.2019 г. и наказателно постановление, издадено на 03.06.2019 г. от
отдел Пътна полиция при СДВР. Видно от тези писмени доказателства, на водача на
товарния автомобил „Ивеко“ – Й. Й., е било наложено админитративно наказание
поради извършено нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП – предприемане на маневра,
създаваща опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях.

За установяване на уврежданията на ищцата, причинени в резултат от ПТП,
окръжният съд е допуснал и прием съдебно-медицинска експертиза. В заключението
си, изготвено на базата на съставената медицинска документация и извършения личен
преглед на ищцата Н., вещото лице д-р К. Ч. е посочил следното: При извършените
прегледи и консултации на 20.05.2019 г. в УМБАЛ „Св. Анна“ са установени:
главоболие; контузия в лява ябълчна област; контузия в областта на лявата глезенна
става. При преглед от хирург на 23.05.2019 г. е поставена и диагноза „контузия в
областта на гръдния кош“, а при преглед от невролог, извършен на 27.05.2019 г. е
поставена диагноза „повърхностна травма на главата с неуточнена локализация“.
Според д-р Ч., всички тези травми отговарят да са получени и да са резултат от ПТП.
Оздравителният период за такъв вид травми е от няколко седмици до около 1
месец. В конкретния случай са налице данни, че ищцата е ползвала отпуск по болест
4
до 29.06.2019 г., т.е. възстановяването е продължило около 40 дни.
На конкретно поставения в отговора на исковата молба въпрос относно
спорното обстоятелство, дали ищцата е пътувала с поставен предпазен колан д-р Ч. е
отговорил в заключението: „При поставен или непоставен обезопасителен колан, който
трябва да се има предвид, че също представлява твърд тъп предмет и причинява
травми в областта на гръдния кош и коремната област, биха настъпили идентични
травми, такива, каквито са отразени и описани при пострадалата“
Към момента на извършване на прегледа от вещото лице – 08.09.2020 г. не са
налице неблагоприятни последици и остатъчни явления от травмите, получени при
ПТП. С оглед на съобщените от ищцата оплаквания от болезненост в шийната област и
изтръпване на горните крайници, вещото лице не намира причинна връзка с травмите,
получени при ПТП. В заключението е отразено, че през месец ноември 2019 г. при
ищцата е диагностицирано увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел
с радикулопатия. Но според д-р Ч., това са болестни, дегенеративни изменения, които
нямат травматичен произход и не са в причинна връзка и последица от претърпяната
травма на 20.05.2019 г.

За установяване на претърпените от ищцата С.Н. болки и страдания пред
окръжния съд е разпитан свидетелят С. Н. – неин син. Свидетелят е заявил пред съда,
че когато разбрал за катастрофата, първоначално не повярвал, защото майка му била
много добър шофьор. Видял я в болницата, била много уплашена, не можела да
осъзнае какво се е случило. Оплаквала се от болки в главата и врата. Прибрала се в
къщи и няколко месеца постоянно лежала, не можела нищо да прави. Била страшно
разстроена, посещавала лекари. И сега продължава да се страхува като се вози в
автомобил. Самата тя почти не шофира – само когато спешно се налага. През тези 2-3
месеца след ПТП за нея се грижели свидетелят и брат му. Не знае, да е посещавала
психотерапевт.

С оглед на горните доказателства, по оплакванията на застрахователното
дружество въззивният съд намира следното:
Относно възраженията за съпричиняване, които подлежат на установяване чрез
провеждане на пълно и главно доказване: Не е доказано твърдението, че ищцата е
пътувала без поставен предпазен колан. Както беше цитирано по-горе, вещото лице
лекар изрично е посочил, че констатираните травми биха се получили и при поставен
колан. А вещото лице Л. е заявил, че ако е пътувала без колан, Н. би получила
увреждания в областта на лицето и на долните крайници. В случая е констатирана само
контузия на глезенната става, но не и по-тежко увреждане, което би настъпило при
5
удар в облицовката на таблото. Тежки наранявания в областта на главата не са
установени.
Не се установява също, ищцата да е нарушила правилата за движение по
пътищата, тъй като същата е пътувала правомерно в средната пътна лента и за нея не е
съществувала техническа възможност да предотврати удара на навлизащия успоредно
с нея в средната лента товарен автомобил. Не е доказано и другото възражение за
съпричиняване – че поради обстоятелството, че лекият автомобил е с десен волан, това
е допринесло за удара. Няма доказателства и за твърдението, че ищцата е отказала да
приема предписаните й от невролога медикаменти.
Поради това въззивният съд приема, че ищцата няма принос за настъпване на
ПТП.
Относно справедливия размер на обезщетението: Въззивният съд намира, че
обезщетението не е завишено. Вярно е, че ищцата не е получила тежки травми, но в
замяна на това контузиите са множество и по цялото тяло. При определяне на размера
на обезщетението настоящият съдебен състав взе предвид и конкретните
обстоятелства, при които е настъпило ПТП и преживяното от ищцата – неочакван
първоначален удар, въртене на автомобила и последващи удари в мантинелата.
Като съобрази и социално-икономическата обстановка към месец май 2019 г.,
съдът намира, че определеното в размер на 15 000 лева обезщетение не е завишено.

С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че жалбата на застрахователя е
неоснователна, поради което обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде
потвърдено.
Поради неоснователността на въззивната жалба, застрахователното дружество
следва да заплати на процесуалния представител на въззиваемата ищца адвокатско
възнаграждение, тъй като С.Н. е била представлявана пред настоящата инстанция при
условията на чл.38 от ЗА. С оглед размера на обжалвания интерес – 12 000 лева,
адвокатското възнаграждение, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 890 лева.

Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия,
постановено на 16.04.2021 г. по т. дело № 124/2019 г.

6
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ЖК „Дианабад“ бул. „Д-р Г.М. Димитров“ № 1, да заплати на адвокат П. З. П.
от САК адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Софийския
апелативен съд в размер на 890 /осемстотин и деветдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7