РЕШЕНИЕ
№1750 дата 23 октомври 2019г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти
състав,
в публично заседание на 30 септември
2019г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: Андрей Червеняков
разгледа адм. дело № 1653 по описа за 2019
год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 от АПК, във вр. с чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на П.Л.Х. ***, к-с “Лазур“, ул.“Карлово“ № 22, ет.3,
предявена против Община Бургас, с която се претендира присъждане на обезщетение
за причинени имуществени вреди в размер на 600лв., представляващи заплатеното
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред съд по
оспорването на административно наказание „глоба“, наложена с фиш, издаден от
главен специалист при Община Бургас, отменен с Решение № 5/02.01.2018г. по НАХД
№ 4620/2017г. на Районен съд – Бургас.
Заплатеното възнаграждение за адвокат пред съдебната инстанция ищцата
претендира като обезщетение за вреди с материален характер, дължимо поради
отмяната като незаконосъобразен на издадения против нея фиш за налагане на
глоба. Претендира се също така и
обезщетяване на вреди с неимуществен характер в размер на 700лв., обосновани с
твърдения за преживян психологически стрес, гняв, раздразнение, и вследствие на
това неспособност за адекватно изпълнение на служебни задължения, вкл. и поради
настъпили емоционални усложнения във връзката с малолетната й дъщеря. Иска се
ответникът да бъде осъден да заплати претендираната сума от 600лв., ведно с
мораторната лихва от 91,46лв., считано от влизане в сила на съдебния акт –
24.01.2018г. до предявяване на иска, както и законната лихва, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане, както и претендираната сума от
700лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане. Претендира и присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание ищцата лично, както и чрез
представителство от пълномощник, поддържа исковата молба на сочените в нея
основания, ангажира допълнителни доказателства за установяване на фактическите
основания на иска.
Ответникът – Община Бургас не изпраща представител, както и
не е депозирала писмен отговор по исковата молба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение
за частична основателност на иска до
размер от 600лв. по отношение на претендираните имуществени вреди, а по
отношение на тези с неимуществен характер дава заключение за неговата
неоснователност.
Исковата молба е процесуално допустима за разглеждане по
смисъла на чл.204, ал.1 от АПК, подадена от надлежна страна и против надлежен
ответник по смисъла на чл.205 от АПК.
Установява се по делото, че против ищцата П.Х. е бил издаден
фиш за налагане на глоба № 0019767/11.09.2017г. от главен специалист в Община
Бургас, за нарушение по ЗДвП.
Издаденият фиш е бил обжалван пред Районен съд Бургас, който
с Решение № 5/02.01.2018г., постановено по НАХД № 4620/2017г., го е отменил. По
това дело ищцата е била представлявана от пълномощник, като видно от приложения
договор за правна защита и съдействие било е договорено и заплатено в брой
възнаграждение в размер на 600лв. Решението е влязло в сила на 24.01.2018г.,
видно от отбелязването върху него.
С оглед на горните фактически обстоятелства, пред настоящият
съд ищцата Х. претендира заплащането на сумата от 600лв., представляващи
заплатеното от нея възнаграждение на адвокат за процесуалното представителство
пред съдебната инстанция по обжалване на издадения фиш за налагане на глоба и
явяващи се претърпяна имуществена вреда, в резултат на отмяната на издадения
против нея фиш като
незаконосъобразен.
Искът
в тази негова част е основателен.
Съгласно
нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност.
Дейността
на администрацията по налагане на административни наказания, по своето естество
е правораздавателна и е свързана със защита на реда в областта на държавното
управление. Тя представлява форма на административна дейност, извършвана по
административен ред, чрез властнически метод, въз основа на законово
предоставена административнонаказателна компетентност. Отмененият фиш
представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203, ал.1 АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират
по реда и на основание чл.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и Тълкувателно решение №
1 от 15.03.2017г. на Върховния административен съд по т. д. № 2/2016г., като съгласно даденото
там тълкуване, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления ( в настоящия случай – фиш), изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. От
издадения незаконосъобразен акт, ищцата е претърпяла вреди, изразяващи се в
направени разноски за заплатено от нея адвокатско възнаграждение в
производството по неговото обжалване в размер на 600лв. Налице е изискуемата
причинна връзка по чл.4 от ЗОДОВ, защото ищцата не би заплатила адвокатското
възнаграждение, ако не бе издаден фиша, отменен впоследствие като
незаконосъобразен. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за
процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка, оспорващият, както е и
сторила и ищцата в конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да
направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на
издадения срещу нея фиш, поради което и вредите се явяват пряка и
непосредствена последица по смисъла на закона и съобразно даденото тълкуване от
ВАС. В този смисъл исковата претенция за
заплащане на претърпени имуществени вреди в размер на 600лв., представляващи
платено възнаграждение за адвокат, ангажиран в производството по обжалване на
отменения фиш, е доказана по основание и размер. Дължима е и законната лихва върху тази сума,
считано от влизане на решението в сила – 28.01.2018г., съобразно даденото
тълкуване в т.4 на ТР № 3/22.04.2004г. по тълк.дело № 3/2004г., ОСГК на ВКС.
Неправилно страната прави разграничение на лихвата на мораторна и законна. В
случая лихвата има обезщетителен (а не възнаградителен) характер, поради което
е дължима заради забавено изпълнение и е такава по смисъла на чл.86, ал.1 от ЗЗД, поради което двете понятия – мораторна (което означава – за забава) и
законна, по същество са синонимни.
В частта относно претендираните за обезщетяване вреди с неимуществен
характер, съдът счете иска за частично основателен.
Фактическите доводи, с които страната обосновава тази част от исковата си
претенция, са изложени в исковата молба и те са свързани с преживян
психологически стрес, гняв, раздразнение, и вследствие на това неспособност за
адекватно изпълнение на служебни задължения, вкл. и поради настъпили
емоционални усложнения във връзката с малолетната й дъщеря. Аналогични
твърдения са били изложени и в жалбата пред районния съд, като в тази връзка по
делото беше разпитана св.Т., сестра на жалбоподателката. Свидетелката обясни
как се е развила комуникацията с Община Бургас по повод съставения фиш, както и
сподели впечатленията си за емоционалното състояние на ищцата в този период.
Разказа, че автомобилът е бил паркиран в собствения им двор, който граничи с
общинската регулация – тротоар. Това разгневило ищцата, защото била изряден
данъкоплатец и липсвало основание за налагането на глобата, поради което решила
да напише възражение, към което приложила скица и нотариален акт, като на
скицата били записани границите на имота и можела лесно да бъде разчетена. Възражението е налично в кориците на делото
пред районния съд, видно от което остро е възразила против констатацията за
паркиране на тротоара, с твърдение, че автомобилът е бил в границите на
собствения й имот, поради което е поискала да се извърши и справка, за да се
установи местоположението. Посочила е, че се проявява нехайство и незнание от
страна на администрацията относно това кое е общинска собственост, което й
причинява неудобство и е поискала глобата да бъде отменена. Отишли в общината към 17 часа и към 17.30
часа приключили. След това отишли да вземат 5-годишната дъщеря на ищцата от детската градина, но тъй като детето било свикнало
да го вземат първо още в 16 часа, било силно разстроено, плачело, вкл. и след
като се прибрали вкъщи, а на следващия ден отказало да иде на градина. Това
забавило ищцата да отиде навреме на работа и принудило да отложи консултациите
си с клиенти, а по-късно през деня свидетелката поела грижите с детето. На същия ден – 12.09.2017г., към три часа
следобед, ищцата отново отишла в общината, за да провери дали се процедира по
нейното възражение, но среща с отговорния за целта служител не била
осъществена, тъй като отсъствал. Това наложило да отиде и на 13.09.2017г.,
когато се срещнала със служител на име
Мариян Ангелов, който й бил казал, че е по-добре да си плати глобата от
50лв, защото разноските по такива дела не се заплащали, а от сега нататък той щял да гледа да не й
съставят повече актове, а ако имало нещо такова трябвало да му звъни. От
разговора станало ясно, че е било говорено с геодезист от общината и се е
изяснило, че където паркират автомобила е в тяхната част от имота, а не в този
на общината, което още повече възмутило и предизвикало гняв у ищцата, тъй като
общината знаела, че не е в правото си, но въпреки това влизала в имота и
глобявала. Междувременно, детето на ищцата не ходило на детска градина цяла
седмица от страх, че майка му няма да дойде да го вземе, като в тази връзка
ищцата посочи, че детето е било чувствително, тъй като наскоро е преживяло
друга раздяла. Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като споделя
непосредствени впечатления от преживяванията и действията на ищцата, като
независимо от родствената й връзка, съдът няма основание да игнорира
показанията само на това основание, още повече, че те не влизат в противоречие
с други доказателства по делото.
При тези фактически данни съдът счете исковата претенция за присъждане на
неимуществени вреди за доказана по своето основание. Видно е, че процесът по
издаването на фиша за неправилно паркиране е бил съпроводен с множество
неудобства от емоционален и битов характер. Причинените неудобства и свързаните
с това гняв и раздразнение са били провокирани преди всичко от обстоятелството,
че автомобилът фактически се е намирал в частния имот на ищцата, което
впоследствие е било и неформално установено след разговор с геодезист от
общината, което, разбираемо, предизвиква недоволство в по-значителна степен.
Ежедневните ангажименти свързани със службата и семейството на ищцата също са
били засегнати, като по-тежко е преживяла възникналите проблеми с 5-годишната й
дъщеря, поради разстроения обичаен час за вземане от детската градина, предизвикали
страх у детето от изоставяне. Неимуществените вреди съдът определя по
справедливост на основание нормата на чл.52 от ЗЗД, като в случая счете
присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200лв. за
справедливо. Искът до пълния му размер от 700лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
На основание изложените мотиви искът следва да се уважи изцяло в частта
относно присъждането на обезщетение за материални вреди в размер на 600лв. и да
се уважи частично по отношение на претенцията за неимуществени вреди в размер
на 200лв.
По отношение на присъждането на разноските съдът отбелязва следното: по
делото е представен списък на разноските, който в т.1 посочва платен адвокатски
хонорар по НАХД № 4620/2017г. на БРС в размер на 600лв., а в т.2 посочва платен
адвокатски хонорар по настоящото дело също в размер на 600лв. Следва да се
посочи, че т.1 от този списък не представлява разноски по настоящото дело, а е
предмета на обезщетяване по на настоящото дело, поради което няма характер на разноски.
Също така, поради частичната основателност на иска, на основание чл. 10, ал.3,
изр.1-во от ЗОДОВ в полза на ищцата би следвало да бъде присъдена заплатената
държавна такса в размер от 10лв., но тези разноски не фигурират в представения
списък, респ. следва да се считат за непоискани, поради което и съдът не ги
присъжда. Адвокатският хонорар за процесуално представителство по настоящото
дело в размер на 600лв. (т.2 от списъка) следва да бъде заплатен съразмерно на
уважената част от иска, съгласно изр. второ на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, като при
материален интерес в размер на 1300лв. (600+700), уважена част от иска – 800лв. (600+200) и
документирани разноски в размер на 600лв., в нейна полза следва да бъдат
присъдени разноски до размер от 369,23лв.
Така мотивиран и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Бургаският
административен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Бургас, гр.Бургас,
ул.“Александровска“ № 26 да ЗАПЛАТИ на П.Л.Х. ***, к-с “Лазур“, ул.“Карлово“ №
22, ет.3, с ЕГН **********, сумата от 600лв., представляваща
заплатеното от нея адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
НАХД № 4620/2017г. на Районен съд Бургас по обжалване на фиш за налагане на
глоба № 0019767/11.09.2017г.,
издаден от главен специалист в Община Бургас, отменен като
незаконосъобразен, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2018г. до
окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Община Бургас, гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 26 да ЗАПЛАТИ на П.Л.Х. ***, к-с “Лазур“, ул.“Карлово“ №
22, ет.3, с ЕГН **********, сумата от 200лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на
издаването на фиш за налагане на глоба №
0019767/11.09.2017г.,
издаден от главен специалист в Община Бургас, отменен като незаконосъобразен с
Решение № 5/02.01.2018г. по НАХД № 4620/2017г. на Районен съд Бургас, като
ОТХВЪРЛЯ иска в ОСТАНАЛАТА му ЧАСТ до пълния размер от 700лв.
ОСЪЖДА
Община Бургас, гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 26 да ЗАПЛАТИ на П.Л.Х. ***, к-с “Лазур“, ул.“Карлово“ №
22, ет.3, с ЕГН **********, сумата от 369,23лв. разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: