№ 710
гр. Бургас, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря К. Събева
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20242120202485 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***, ЕИК *** срещу Наказателно постановление № 2119-
F720686 от 30.11.2023 г., издадено от зам. директора на ТД на НАП – Бургас, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 355, ал. 1 КСО за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, вр.
чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на Министерство на финансите
е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Жалбоподателят не оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка.
Поддържа, че декларацията е била подадена в срок, но същата не е била приета от АНО,
като не са били дадени изрични указания на жалбоподателя, в какво се изразява допуснатото
нарушение при подаване на декларацията. Счита, че в изпратеното уведомление не се
съдържат ясни мотиви за отхвърляне на декларацията и указания за отстраняване на
нередовностите. Поддържа съображения за наличие на предпоставки за приложение на чл.
28 ЗАНН, поради маловажност на нарушението. Жалбоподателят, редовно уведомен, се
представлява от адв. Н., която поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски. В
предоставения от съда срок представя писмени бележки, в които доразвива изложените в
жалбата доводи.
АНО чрез процесуалния си представител юрисконсулт Азманов, оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. Счита административното нарушение за безспорно установено
и в тази връзка поддържа обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията
1
на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Свидетелката Е. Ч. в качеството си на инспектор в ТД на НАП е извършила проверка
във връзка с подадена от жалбоподателя декларация образец 1 с данни за месец май 2023 г.
Свидетелката Ч. установила, че декларацията е била подадена по електронен път на
26.06.2023 г. в системата на НАП, но поради нередовности декларацията е била отхвърлена
за приемане. При обработването на данните е бил изпратен автоматично протокол от
системата с изх. № 02000233298199/26.06.2023 г. в 20:37:03 часа, в който било отразено, че
декларацията не е била приета, тъй като същата е била извън периода, дефиниран в
придружителното писмо. В 7-дневен срок от получаване на протокола не е била подадена
коригирана декларация. Такава е била подадена на 11.07.2023 г., след изтичане на 7-дневният
срок за подаване на декларацията с отстранените нередовности, която е била приета от АНО
и е бил изпратен автоматичен отговор на жалбоподателя– протокол за приемане на
декларацията. Във връзка с установеното нарушение до жалбоподателя била изпратена
покана за явяване за съставяне на АУАН. В указания срок обаче представляващият
дружеството или друго лице не се е явило за съставяне на акта, поради което последният бил
съставен на 11.08.2023 г. от свидетелката Ч. в отсъствие на нарушителя, на основание чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН. Последвали действия за връчване на АУАН, като същият е бил връчен на
27.09.2023 г. Впоследствие на 30.11.2023 г. е било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Доказателствата по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Показанията на свидетелката Ч. са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се
подкрепят от събраните писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
Жалбоподателят не оспорва установената по делото фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно
постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (съгласно Заповед № ЗЦУ -
1149/25.08.2020 г.), в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
2
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Процесното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено са описани в
пълна степен в АУАН и в НП. Съдът намира за неоснователно и възражението в жалбата, че
не става ясно кой е свидетелят, присъствал при съставяне на АУАН. Видно от съдържанието
на АУАН в него е отбелязано, че се съставя в присъствието на свидетелката С. П.-С., като
изрично е посочена датата на раждане на свидетелката и адрес за установяване на
свидетелката при необходимост от събиране на доказателства.
Няма спор, че в конкретния случай жалбоподателят има качеството на осигурител по
смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО и за него съществува задължението да подаде декларация
образец 1 за месец май 2023 г. От съдържанието на АУАН и НП според съда ясно и
недвусмислено се установява, че именно жалбоподателят е субект на нарушението.
В случая жалбоподателят е бил санкциониран за това, че в качеството си на
осигурител не е подал в срок до 26.06.2023 г. декларация образец 1 за месец май 2023 г.
Съгласно посочената като нарушена норма на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 4,
ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на Министерство на финансите за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, като и от самоосигуряващите се лица
осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите
периодично представят в Националната агенция за приходите декларация с данни за сумите
за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския
пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно
осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и
данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица; декларация за сумите за
осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното
задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9.
Както се посочи по-горе в изложението, по делото не е спорно между страните, че
жалбоподателят има качеството осигурител, както и че има задължение да подава данни
декларация образец 1 за месец май 2023 г. В случая декларацията е била подадена по
електронен път в последния дена на срока – 26.06.2023 г. в 20:27:03 часа. Същевременно в
20:37:03 системата на НАП автоматично е изпратила до жалбоподателя протокол, с който го
е уведомила, че декларацията е била отхвърлена. Съдът не споделя поддържаното в жалбата
и в писмени бележки по делото възражение, че в протокола не се съдържат ясни мотиви за
неприемането на декларацията, и поради това жалбоподателят не е разбрал поради каква
причина декларацията не е била приета. Видно от протокола (л. 51 гръб) се установява, че
жалбоподателят е подал три броя декларации обр. 1, от които е била приета 1 бр. декларация
и 2 броя са били отхвърлени. В протокола изрично е посочено, че 2 броя декларации не са
били приети, тъй като са извън периода, дефиниран в придружителното писмо. Според съда
така отразеното като нередовност е носител на достатъчно информация за допуснатата от
жалбоподателя неточност в декларацията, която да бъде отстранена и подадена отново в
изрично предвидения в протокола 7-дневен срок от получаване на протокола за отхвърляне.
3
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподател, че не е било
ясно какви данни следва да бъдат коригирани, за да се подаде отново декларацията обр. 1.
При повторното подаване на декларацията на 11.07.2023 г. същата е била приета от НАП, т.е.
били са отстранени неточностите, допуснати при първоначалното подаване. Ето защо според
съда протоколът за отхвърляне на декларацията не следва да се определя като образец с
неясно съдържание, каквито твърдения се излагат в жалбата. Още повече в случая се касае
за подаване на декларация от търговско дружество – работодател, който следва да полага
дължимата грижа за обезпечаване изпълнението на дейността на дружеството, свързана с
документооборота във връзка с възникналите отношения с приходната администрация.
Протоколът за отхвърляне на декларацията е бил изпратен автоматично 10 минути
след подаване на декларацията, поради което следва да се приеме, че от същата дата –
26.06.2023 г. е започнал да тече 7-дневният срок за подаване на коригирана декларация и е
изтекъл на 03.07.2023 г. Коригираната декларация е била подадена на 11.07.2023 г., т.е. била
е подадена с 8 дни закъснение.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до извод за осъществен
от жалбоподателя състава на вмененото му административно нарушение.
Съдът не споделя изложеното в жалбата възражение за маловажност на случая.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен. При определяне на
маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на
ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл.
93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
В действителност по делото се установява, че декларацията обр. 1 за месец май 2023
г. е била подадена с 8 дни закъснение, но според съда този период от време не се явява
незначителен. Независимо, че не са настъпили вредни последици от нарушението, което е на
просто извършване, същото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност
от нарушенията от същия вид. Липсата на предходни нарушения следва да намери
отражение при определяне на наказанието, но не обуславя приложението на чл. 28 ЗАНН.
Ето защо съдът намира, че не се касае за маловажен случай.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 355, ал. 1 КСО предвижда
„имуществена санкция“ в размер от 500 до 5000 лева за юридическите лица. Наказващият
орган правилно е приложил посочената санкционна норма като относима към настоящия
случай и на жалбоподателя е било наложено наказание в минимално предвидения размер от
500 лева. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12
ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
4
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63д, ал. 4
ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение
следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна
сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди
възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2119-F720686 от 30.11.2023 г.,
издадено от зам. директора на ТД на НАП – Бургас, с което на ***, ЕИК ***, на основание
чл. 355, ал. 1 КСО за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на Министерство на финансите е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** да заплати на Национална агенция по приходите сумата от
80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5