№ 134
гр. Сливен, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Административно
наказателно дело № 20212230201515 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба на В. Н. К., против
електронен фиш серия К № 5439130 на ОД МВР гр. Сливен, с който на
основание чл. 189 ал. 4, вр. чл. 182 ал. 2, т. 4 от ЗДвП на В. Н. К. ЕГН
********** е наложено административно наказание - глоба в размер на 300
лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП
В с.з. жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.
Депозира писмено становище, с което моли електронния фиш да бъде
отменен.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован не се
представлява от представител по закон или пълномощие. Депозирано е
писмено становище, с което се иска от съда да потвърди издадения
електронен фиш.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 16.11.2021 г в 09.33 ч в обл. Сливен, на път I-6, км.363+500 при
въведено ограничение на скоростта до 60 км/ч за движение извън населено
място, лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „5550“ с рег. номер
РВ****РТ, управляван от жалбоподателя, се движил с 97 км/ч (след
1
приспаднат толеранс от 3 км/ч, доколкото техническото средство дава
отклонение в посочения размер). Нарушението било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство TFR1-M 584, насочено към гр София. За
нарушението бил издаден електронен фиш серия К № № 5439130, като за
превишаване на скоростта от 37 км/ч на жалбоподателя на основание чл.189,
ал.4, вр чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 300 лв. за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в
законоустановения срок, но по същество е неоснователна. Съображенията на
съда за това са следните:
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП задължава водачите на
МПС да съобразяват скоростта при управление на МПС с императивно
определени норми, очертани за конкретно място на движение за различните
пътни превозни средства. В конкретния случай процесният автомобил се е
движил извън населено място, като скоростта, която не е следвало да
превишава, управлявайки лекия автомобил е била 60 км/ч. Жалбоподателят е
нарушил правилата на движение, установени в 21, ал.2 от ЗДвП, движейки се
извън населеното място със скорост от 97 км/ч. при допустима такава 60км/ч,
установено с пътен знак В26. Така описаното деяние съдържа всички
обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл. 6 от
ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състава
на нарушение по ЗДвП. Административно - наказващият орган правилно,
след като е установил всички елементи от хипотезата на правната норма е
издал електронен фиш и е наложил наказание в законоустановения му
фиксиран размер - глоба в размер на 300 лева. на основание чл.189, ал.4, вр.
чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Съдът намира, че при издаване на електронния фиш са спазени всички
законови изисквания. Те са залегнали в ЗДвП и Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Електронен фиш се издава при нарушение, установено и заснето с
2
автоматизирано техническо средство или система, за което нарушение не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки. Втората кумулативно дадена
предпоставка е нарушението да е заснето в отсъствието на контролен орган.
Процесното нарушение е по чл. 21, ал.2 от ЗДвП- превишаване на
допустимата скорост извън населено място, за което на основание чл.189,
ал.4, вр чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП е предвидено само наказание глоба, без същото
да е съпроводено с отнемане на контролни точки или лишаване от
правоуправление на МПС. На следващо място се касае и за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, а именно
TFR1-M 584, което се установя от приложения по делото снимков материал –
клип № 16080, с радар № 584. От него безспорно се установява, че
процесният автомобил е управляван с по-висока скорост от разрешената, с
наказуемо превишение от 37км/ч след приспаднат толеранс от 3 км/ч. От
представеното по делото писмено доказателство - протокол от проверка на
мобилна система за видеоконтрол и протокл за тариране на камера се
установява, че използваното автоматизирано техническо средство TFR1-M
584 е одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало проверка по
надлежния ред, ето защо съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя в тази насока. Съдът намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя относно необходимостта от
присъствието на контролен орган. В процесния електронен фиш ясно е
посочено, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство, както е и посочен неговия номер. Съгласно
разпоредбата на чл.189 ал.4 (изм.ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В §6, т.65
от ДР на ЗДвП законодателят е предвидил, че автоматизираните технически
средства и системи и уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно ЗДвП, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя
3
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, от
Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2
от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС,
като в чл. 3 от същата е предвидено, че за установените от АТСС нарушения
на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез
използване на автоматизирана информационна система. Вследствие анализа
на посочените нормативни разпоредби се налага изводът, че към датата,
посочена в електронния фиш и към днешна дата нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират чрез издаване
на електронен фиш при използване на стационарни АТСС и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. В
конкретния случай се касае за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство - TFR1-M 584. Съгласно разпоредба на
чл. 189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
В приложения по делото протокол за използване на АТСС ясно е
посочено на какво разстояние се е намирал АТСС от пътния знак В26, а в
самия ел.фиш е посочено в каква посока е насочено техническото средство,
както и е изложено в достатъчна степен описание на нарушението. От
приложения снимков материал пък съотвено може да се установи посоката на
движение на процесния лек автомобил. Ето защо съдът не намира за
основателни възраженията, изложени от процесуалния представител на
жалбоподателя в тази насока.
Съдът не споделя и възраженията на жалбоподателя за това, че от
електронния фиш не е видно дали мястото за контрол е било обозначено с
пътен знак, че има видеоконтрол на правилата на движение, както и че е общо
известно че няма монтирано устройство за видеозаснемане, тъй като с ДВ
бр.54 от 05.07.2017 год. е отменена разпоредбата на чл. 165, ал.2, т.8 от ЗДвП,
4
която задължава да се обозначават с пътни знаци участъците на пътя , на
който се осъществява контрол по спазване правилата за движение чрез
автоматизирани средства или системи. Съответно и не следва да се прилага и
разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121З-532 от 12.05.2015 год. като
противоречаща на закона - нормативен акт с по-висок ранг.
Съдът не споделя и възраженията на жалбоподателя, че е нарушено
правото му на защита, защото поради непосочване на посоката на движение
на лекия автомобил жалбоподателят не е могъл да знае кое лице е
управлявало автомобила му и съответно да упражни правото си на подаване
на декларация по реда на чл. 189, ал.5 от ЗДвП, доколкото в ел.фиш ясно са
посочени датата и часа на извършване на нарушението напълно необходими
като информация, за да направи жалбоподателя необходимата преценка.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че при издаване на
електронния фиш са спазени всички законови изисквания. Съгласно чл.189,
ал.4 ЗДвП електронният фиш следва да съдържа определени реквизити, а
именно - териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС,
собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото
на доброволното й заплащане. Всички тези задължителни реквизити се
съдържат в обжалвания фиш, поради което, съдът прие, че при издаването му
не са допуснати процесуални нарушения.
С оглед изхода на спора С оглед изхода на делото следва на ОДМВР да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от
Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63,
ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита
по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.Производството по делото не е с
фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
минимално възнаграждение от 80лева.
Предвид всичко гореизложено, съдът прие, че атакуваният електронен
5
фиш е законосъобразен, ето защо:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5439130 на ОД МВР гр.
Сливен, с който на основание чл. 189 ал. 4, вр. чл. 182 ал. 2, т. 4 от ЗДвП на В.
Н. К. ЕГН ********** е наложено административно наказание - глоба в
размер на 300 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА В. Н. К. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР Сливен
сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6