Р Е Ш Е Н И Е
№ 260045
гр. Н., 18.06.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Н. в публичното заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №382 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
В нея жалбоподателят С.А.С., заявява, че не е съгласен с наложеното му наказание с наказателно постановление №20-0307-000821/14.10.2020 г. на Началник към ОДМВР – Ш., РУ – гр. Н., на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 850 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца. Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно в наказателното постановление не били отразени правилно обстоятелствата на нарушението, не била изяснена фактическата обстановка, както и не било изяснено дали жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение. Постановлението било съставено изцяло въз основа на твърденията на актосъставителя, които били неточни и неясни. При определяне на наказанието наказващият орган не извършил проверка на заявените устно от жалбоподателя обстоятелства. Постановлението било издадено при непълнота на доказателствата и при определяне размера на наказанието наказващият орган не взел предвид разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН относно тежестта и обстоятелствата на нарушението. По тези съображения, жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено. В хода на производството, чрез процесуалния си представител адв. А. Д. ***, жалбоподателят подробно излага оплакванията си, относно допуснати нарушения при установяване на нарушението, отнасящи се до неизпълнение на процедурата по боравене с техническото средство TFR1-М №591/12 и нарушение на инструкциите за експлоатация на мобилната система за видеоконтрол. Също така се изтъква, че в случая не е налице нарушение на посочената в НП разпоредба, тъй като пътният участък, на който било посочено, че е осъществено нарушението, се намирал извън населено място, а не минавал през него. Предвид допуснатите процесуални нарушения, се ограничавало правото на защита на жалбоподателя и той бил в невъзможност за разбере за извършването на какво административно нарушение е наказан.
Въззиваемата страна не изпраща представител на съдебното заседание. В съпровождащото жалбата писмо изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. АУАН и НП били издадени от компетентни длъжностни лица, в хода на административното производство не били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, наложеното наказание било съобразено със законовата рамка. Възраженията на жалбоподателя били неоснователни, а осъщественото нарушение и авторът му били установени категорично. Поради това въззиваемата страна моли, съдът да постанови решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление потвърдено.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.
С акт за установяване на административно нарушение бл. №113575/11.08.2020 г. актосъставителят Р.А.М. е констатирал, че на 08.05.2020 г., в 16, 19 часа в гр. К., по път I-2, км 133+235, до разклона за гр. П., в посока към гр. Н., жалбоподателят е управлявал товарен автомобил Дачия „Докер”, с рег. № ***, със скорост 120 км/ч, при ограничение на скоростта от 50 км/ч за движение в населено място, като скоростта е превишена със 70 км/ч; намалена с 3% поради възможна грешка на техническото средство; установена с техническо средство за контрол на скоростта TFR1-М №591/12. Актосъставителят е посочил, че с това жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Отразено е също в акта, че същият е съставен след връчена покана на жалбоподателя на основание чл.40, ал.1 от ЗАНН на 13.07.2020 г. Въз основа на този акт е издадено наказателно постановление №20-0307-000821/14.10.2020 г. на Началник към ОДМВР – Ш., РУ – гр. Н., с което за установеното именно с АУАН бл. №113575/11.08.2020 г. нарушение, и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 850 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозсно средство за срок от 3 месеца, като в наказателното постановление е вписано, че административното нарушение е осъществено на 15.05.2020 г.
Съдът счита, че актът за установяване на административното нарушение и съставеното въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи, предвид приложеното по делото заверено копие на заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на МВР. Със същата са определени лицата, които могат да осъществяват контролна дейност по ЗдВП и да съставят актове за административни нарушения, както и тези които следва да издават наказателни постановления, и е видно, че както актосъставителят в случая, така и наказващият орган са сред определените за това лица.
Установява се с категоричност от събраните доказателства по делото –показанията на свидетелите Р.А.М., П.К.П. и Д.С.Д., както и от писмените доказателства – справка за регистрация на моторно превозно средство от 23.06.2016 г.; декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП от 01.07.2020 г. и също такава от13.07.2020 г.; покана по преписка №202005084839, получена на 13.07.2020 г.; докладна записка от 25.09.2020 г.; протокол за местоположението на пътни знаци Д11 и Д12; протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-М от 31.10.2019 г.; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 13.05.2020 г., с посочена дата на използване 08.05.2020 г.; протокол за проведено обучение на състава на РУ Н. при ОДМВР – Ш. №869р-795/08.02.2019 г.; удостоверение за одобрен тип средство за измерване от 24.02.2010 г.; извадка от задание за изготвяне на ОУП на Община К., одобрено с решение на №408 по протокол №26/05.06.2013 г.; извадка от проект на ОУП на Община К.; извадка от транспортна схема към проекта на ОУП на Община К.; писмо от Български институт по метрология от 03.02.2021 г. с извадка от регистър на одобрените за използване типове средства за измерване; техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол TFR1-М и снимков материал от клип 4839 от 08.05.2020 г., че на 08.05.2020 г. около 16, 00 часа жалбоподателят се движил от гр. Ш. по посока гр. Н. по път I-2 с товарен автомобил Дачия „Докер”, с рег. № ***. В района на км 133+235, до разклона за гр. П., той управлявал автомобила със скорост от 120 км/ч. Този участък от пътя бил част от населеното място на гр. К. и в него разрешената за движение на автомобилите скорост е от 50 км/ч, като ограничението било въведено с поставени пътни знаци Д11 и Д12. В същия ден на това място била поставена мобилна система за контрол на нарушенията на правилата за движение от страна на служителите на РУ Н.. Това място било една от контролните точки, на които служителите по КАТ извършвали проверки за нарушения. Мобилната система за видеоконтрол била монтирана на служебен автомобил и представлявала автоматизирано средство, но не напълно, а имало и служител, който работи с камерата. Така с въпросната мобилна система за видеоконтрол била регистрирана скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя, бил изготвен и снимков материал на автомобила. Впоследствие се съставил горепосочения протокол за използване на АТС или система. На 13.07.2020 г. с нарочна писмена декларация жалбоподателят сам потвърдил, че на дата 08.05.2020 г. именно той е управлявал автомобила, преминавайки през горепосочения участък от пътя.
От събраните по делото доказателства съдът счита, че с достатъчна категоричност се установява, че жалбоподателят се е движил с посочения в постановлението автомобил и през посочения там участък от пътя със скорост, надвишаваща разрешената за движение в същия участък. Поради това законосъобразно на жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Безспорно е, че деянието на жалбоподателя е било извършено от него на 08.05.2020 г., която дата е отразена на снимковия материал от записания клип, както и в протокола за използване на АТС. В наказателното постановление, обаче е записано, че жалбоподателят е осъществил нарушението на 15.05.2020 г. Възможно е тази дата да е погрешно изписана, но именно наказателното постановление е актът, с който на нарушителя се налага наказание за конкретно осъществено нарушение на конкретна дата или период, и следва датата на нарушението да е изписана коректно. По делото не се доказва осъществено нарушение от жалбоподателя на дата 15.05.2020 г., нито е съставян АУАН за подобно нарушение. От друга страна в наказателното постановление е вписано, че то съставя именно на основание АУАН за нарушение, извършено на 08.05.2020 г. Това разминаване в съдържанието на акта за административното нарушение и наказателното постановление, относно датата на нарушението, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото това противоречие води до невъзможност за жалбоподателя да е ясно, за извършено нарушение на коя дата му се налага наказание. То ограничава правото на защита на жалбоподателя и е основание наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че подадената от жалбоподателя жалба е основателна и следва да се уважи, като обжалваното наказателно постановление бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски в настоящото производство, определени по реда на АПК, който от своя страна препраща към разпоредбите за разноски в ГПК. От страна на жалбоподателя, чрез процесуалния му представител, е направено изрично искане за присъждане на разноски, и при настоящия изход на делото такива следва да се присъдят в полза на жалбоподателя, които са в размер на 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-0307-000821/14.10.2020 г. на Началник към ОДМВР – Ш., РУ – гр. Н., с което на С.А.С., с ЕГН ********** ***, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание глоба от 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/ и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на МВР – Ш. да заплати на С.А.С.,
с ЕГН ********** *** направени по делото разноски в размер на 300 (триста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ш.ския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: