РЕШЕНИЕ№490
гр. Видин, 21.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Видин, VI състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Галина
Герасимова
при
участието на секретаря Мила Петрова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1092 по описа на съда за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост
4", Бизнес Парк София, сграда 6, против
К.В.К. с ЕГН ********** ***.
С
исковата молба са предявени три обективно кумулативно съединени иска: 1) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК
вр. чл. 79 ЗЗД с цена на иска 129,88 лв.; 2) иск с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД с цена на иска 213,04 лв. – неустойка и 3) иск
с правно основание чл. 79 ЗЗД с цена на иска 39,50 лв. – лизингови вноски. В
условията на евентуалност, в случай че съдът приеме иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК
вр. чл. 79 ЗЗД за недопустим, се предявява осъдителен иск с правно основание
чл. 79 ЗЗД.
С влязло в сила
определение от 26.02.2019г. производството по делото е прекратено частично по
отношение на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415
от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 129,88 лв. – главница, представляваща
неизплатено задължение по договор за
далекосъобщителни услуги от 06.04.2009г.
Твърди се в исковата молба, че
по повод Заявление за преминаване към GLOBUL програми от дата 06.04.2009г. ответницата К.В.К. била абонат на
ищцовото дружество и титуляр по предпочетен мобилен номер ********** по
програма GLOBUL MAX 9,90лв.
Отношенията по повод титулярния номер ********** били новирани многократно
посредством подписани между страните допълнителни споразумения, последното от
които от дата 30.05.2014г., когато били предоговорени
условията по програма Globul Max 9.90лв. 1000 мин. + 50 промо мин.
за срок от 24 месеца, до 30.05.2016г.
Като лоялен абонат и
при възползване от преференциални условия да ползва повече от една услуга, ответницата
взела още два абонаментни плана с предпочетени мобилни номера, както следва:
- По Договор за мобилни услуги
от 31.05.2010г. с предпочетен мобилен номер ********** по програма Globul
Smart Plus. Отношенията по повод
номер ********** били новирани
многократно посредством подписани между страните допълнителни споразумения, последното от които от дата
27.03.2014г., когато били предоговорени условията по програма Globul
Smart Plus за срок от 24 месеца,
до 31.05.2016г., като при възползване от преференциална бонус-схема на
оператора бил сключен и лизингов договор, по силата на който абонатът взел
мобилно устройство марка НТС Desire 500 Black на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 14,88лв. всяка,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
- По Договор за мобилни услуги
от 31.10.2014г. с предпочетен мобилен номер ********** по програма Go Web
Unlimited 2500 64kbps 13.99 лв. Във връзка с този мобилен номер бил
сключен и лизингов договор, по силата на който абонатът взел мобилно устройство таблет марка „VONINO SITIUS QS 7.9 Grey“
на изплащане посредством 23
месечни лизингови вноски в размер на 7,90лв. всяка, съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор.
Твърди се, че въз
основа на посочените договори ответницата е ползвала предоставяните от ищцовото
дружество мобилни услуги, като мобилните номера ********** и ********** били
„закачени" към титулярния номер **********. Потреблението за общата
пакетна услуга било фактурирано под клиентския номер на абоната № *********.
Сочи се, че съгласно
чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми“.
Твърди се, че за
потребените от абоната-ответник услуги за периода от 05.01.2016г. до
04.06.2016г. ищцовото дружество било издало следните фактури:
- фактура
№ **********/05.02.2016г.
за отчетения период
на потребление 05.01.2016-04.02.2016г. с начислена за
периода сума за разговори, месечни абонаменти и дължими лизингови вноски в
размер на 49,48лв., платима в срок 20.02.2016г. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползваните номера.
- фактура
№ **********/05.03.2016г.
за отчетения период
на потребление 05.02.2016-04.03.2016г. с начислена за
периода сума за плащане в размер на 26,70лв.; дължими лизингови вноски за
мобилните номера ********** и ********** в общ размер на 22,78лв. и 49,48 лв. - незаплатен баланс по
предходната фактура №**********/05.02.2016г, като общо дължимата сума по
фактурата възлизала на стойност 98,96 лв., платима в срок 20.03.2016г. Към
фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползваните номера.
- фактура
№ **********/05.04.2016г.
за отчетения период
на потребление 05.03.2016-04.04.2016г. с начислена за
периода сума за плащане в размер на 26,70лв.; дължими лизингови вноски за
мобилен номер ********** в размер на 7,90лв. и 98,96 лв. - незаплатен баланс по
предходната фактура №**********/05.03.2016г, като общо дължимата сума по
фактурата възлизала на стойност 133,56 лв., платима в срок 20.04.2016г. Към
фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползваните номера.
След извършена
корекция по дълга било останало незаплатено задължение на ответницата в размер
на 129,88лв.
Твърди се, че поради
неизпълнението на ответницата да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 129,88лв. на основание чл. 75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния
оператор, ищцовото дружество прекратило едностранно абонаментите на К.В.К. за
ползваните мобилни номера и издало по абонатен номер
№********* на дата 01.05.2016г. крайна фактура № ********** с начислена обща
сума за плащане в размер на 382,42лв. Начислената сума представлявала сбор от
незаплатения от ответницата остатък в размер на 129,88лв. за задълженията по
предходните фактурирани периоди; начислена неустойка за предсрочно прекратяване
в размер на 213,04лв. и дължими лизингови вноски във връзка с мобилен номер
********** в размер на 39,40лв.
Поддържа се, че неизпълнението
на ответницата било обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за
неизпълнение, съгласно клауза в т.11 от индивидуалните договори, пренесена и в
т.III-4, вр. с т. III-6 от Допълнително споразумение от дата
30.05.2014г., както и в t.IV-5 от Допълнително споразумение от дата
27.03.2014г. Изричната договорна клауза предвиждала, че в случай на
прекратяване на договора през първоначалния срок, за
която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на
този срок.
Поради прекратяване
на договорите за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия,
приложени към лизинговите договори, дължимите
месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство TABLET марка VONINO
SITIUS QS 7.9 Grey
били обявени за
предсрочно изискуеми.
Иска се от съда да
постанови решение, с което да осъди ответницата К.В.К. да заплати на ищеца
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД сумата
в размер на 129,88 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен
номер №*********, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата; сумата в размер
на 213,04 лева, представляваща начислена договорна неустойка по договор с
абонатен номер № ********* и сумата в размер на 39,50
лв. за дължими лизингови вноски по договор за мобилен номер ********** с абонатен
номер №*********.
Претендират се
направените по делото разноски.
С протоколно
определение от 18.06.2019г., на основание чл. 214 от ГПК, съдът е допуснал
изменение на иска с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД за осъждането на ответницата да
заплати на ищцовото дружество договорна неустойка по договор с абонатен номер № *********,
който се счита предявен вместо за сумата от 213,04 лв., за сумата в размер на
78,60 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК от
ответницата, чрез назначения по делото особен представител, е постъпил отговор на
исковата молба, в който предявените искове се оспорват като недопустими и
неоснователни.
Претенцията за присъждане на
сумата от 129,88 лв. – главница за незаплатени далекосъобщителни услуги, се
оспорва като неоснователна с оглед на платената от ответницата сума от 227,26
лв., преведена на 08.05.2018г. по сметка на ищеца с основание за плащане:
заповед 3478 по ч.гр.д. № 3429/2017г. на РС – Видин. Твърди си, че освен
преведената по банков път сума, ответницата е внесла в брой в магазин „Теленор“
гр. Видин, ул. „Търговска“ № 2, сумата от 262,00 лева с фискален бон ED2287700
44228770, издаден на
17.01.2017г.
Прави се възражение за
прекомерност на претендираната неустойка, като се поддържа, че същата е
прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди, както и се твърди, че
задължението е изпълнено в по-голямата му част, поради което се иска намаляване
на размера на неустойката на основание чл. 92, ал. 2 от ЗЗД.
Прави се възражение за погасяване на
задълженията поради изтичане на тригодишен давностен срок от настъпване на
изискуемостта им.
Поддържа се, че договорната клауза за
неустойка е неравноправна и като
такава е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Иска се от съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни.
По делото са представени писмени доказателства,
назначена и изготвена е съдебно – счетоводна експертиза.
Видинският районен съд, като взе предвид
постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по
делото доказателства, прие следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото и се
установява от представените писмени доказателства, че между ищцовото дружество
в качеството му на оператор и ответницата в качеството ѝ на потребител
/абонат/ с клиентски номер ********* са сключени договори за услуги, както
следва:
-По повод заявление за
преминаване към GLOBUL програми
от 06.04.2009г. ответницата е титуляр по предпочетен мобилен номер **********
по програма GLOBUL MAX 9,90лв. /л. 7 по делото/. С допълнително споразумение от 30.05.2014г. условията
били предоговорени по програма Globul Max 9.90лв. 1000 мин. + 50 промо мин. за срок до 30.05.2016г. /л. 8 – 12/.
- Договор за мобилни услуги от
31.05.2010г. с предпочетен мобилен номер ********** по програма Globul
Smart Plus /л. 13/. С допълнително
споразумение от 27.03.2014г. условията били предоговорени по програма Globul
Smart Plus за срок до
31.05.2016г., като бил сключен и договор за лизинг, по силата на който абонатът
взел мобилно устройство марка НТС Desire 500 Black на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 14,88лв. всяка,
съгласно уговорения погасителен план /л. 14-17/.
- Договор за мобилни услуги от
31.10.2014г. с предпочетен мобилен номер ********** по програма Go Web Unlimited 2500 64kbps 13.90 лв. /л. 22-24/. Във връзка
с този мобилен номер бил сключен и договор за лизинг, по силата на който
абонатът взел мобилно устройство таблет марка „VONINO SIRIUS
QS 7.9“ на изплащане посредством 23
месечни лизингови вноски в размер на 7,90лв. всяка, съгласно уговорения погасителен
план /л. 25-26/.
Ищцовото дружество е издало фактура № **********/05.02.2016г. за отчетен период на потребление
05.01.2016-04.02.2016г. с начислена за периода сума за месечни абонаменти и
дължими лизингови вноски в размер на 49,48лв., платима в срок до 20.02.2016г. ; фактура
№ **********/05.03.2016г.
за отчетен период
на потребление 05.02.2016-04.03.2016г. с начислена за
периода сума за плащане в размер на 26,70лв. и дължими лизингови вноски в
размер на 22,78лв. и 49,48 лв. - незаплатен баланс по предходна фактура
№**********/05.02.2016г, като общо дължимата сума по фактурата възлиза на сумата
от 98,96 лв., платима в срок 20.03.2016г.; фактура № **********/05.04.2016г. за
отчетен период на
потребление 05.03.2016-04.04.2016г.
с начислена за периода сума за плащане в размер на 26,70лв., дължими лизингови
вноски в размер на 7,90лв. и 98,96 лв. - незаплатен баланс по предходна фактура
№**********/05.03.2016г, като общо дължимата сума по фактурата възлиза на 133,56
лв., платима в срок до 20.04.2016г. фактура № ********** от 05.06.2016г. за
отчетен период 05.05.2016г. – 04.06.2016г. с начислена сума за неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 213,04 лв., дължима
лизингова вноска в размер на 39,50 лева и 129,88 лева – незаплатен баланс от
предходен период, като общо дължимата сума по фактурата възлиза на 382,42 лева,
платима в срок до 20.06.2016г.
Към доказателствения материал по
делото са приети и общите условия на ищцовото дружество за взаимоотношенията с
потребителите на мобилни телефонни услуги /л. 38-44/.
На основание чл. 26 от ОУ, при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги
се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител бива
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 27 от ОУ, плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването ѝ.
В сключените индивидуални договори е включена клауза, според която в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка СИМ карта до края на този срок.
Съгласно условията на сключените договори за лизинг, месечните лизингови
вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно
сроковете, условията и начина за плащане
на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни
услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива
услуги и Общите условия на ищцовото дружество. При подписване на договора за
лизинг ответницата/лизингополучател е декларирала, че е запозната с Общите
условия на договора за лизинг, които съставляват неразделна част от договора,
приема ги безусловно и се задължава да спазва същите. В чл. 12 от Общите
условия на договорите за лизинг е регламентирано правото на лизингодателя да
обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми,
посочени в договора за лизинг като дължими и платими, в случай на неизпълнение
на задължението за плащане от страна на лизингополучателя. По силата на ал. 2,
обявяването на предсрочната изискуемост
е обусловено от прекратяването на договора за мобилни услуги между същите страни.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
С оглед на ангажираните по
делото доказателства, съдът приема, че приложените по делото Договори за
мобилни услуги и Договори за лизинг са валидно сключени между страните.
Представените договори като частни диспозитивни документи не са оспорени от
ответницата и тъй като носят подписите на лицата, посочени в тях като издатели,
съгласно чл.180 от ГПК съставляват доказателство, че изявленията, които се
съдържат в тях, са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а,
ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с
оглед на което с подписването на процесните договори за мобилни услуги и
договори за лизинг в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и
задължения. По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил основните си
задължения по договорите - да предоставя на ответницата далекосъобщителни
услуги, както и че е предоставил лизинговите вещи - мобилно устройство марка „НТС
Desire 500 Black“ и таблет марка „VONINO SIRIUS
QS 7.9“. От своя страна ответницата, чрез назначения
по делото особен представител, твърди, че е заплатила дължимите суми по
процесните фактури, като е превела на 08.05.2018г. по сметка на ищцовото дружество
сумата от 227,26 лв., както и е внесла в брой в магазин „Теленор“ гр. Видин,
ул. „Търговска“ № 2, сумата от 262,00 лева с фискален бон ED2287700
44228770, издаден на
17.01.2017г.
Видно от представеното преводно
нареждане от 08.05.2018г. /л. 75/, ищцата е превела по банков път по сметка на
Адвокатско дружество „Герова и Петкова“ сумата от 227,26 лева с основание за
плащане „заповед 3478 по ч.гр.д. № 3429/2017г. на РС – Видин“. По делото е
присъединено ч.гр.д. № 3429/2017г., водено между същите страни – „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и К.В.К., по което е издадена Заповед за изпълнение № 3478 от
01.12.2017г. за сумата от 227,26 лева. При това положение, съдът намира, че с
представеното преводно нареждане от 08.05.2018г. е извършено плащане по Заповед
за изпълнение № 3478 по ч.гр.д. № 3429/2017г. на РС – Видин, каквото е и
вписаното в банковия документ основание.
Що се отнася до представения
фискален бон за сумата от 262,00 лева /л. 74/, по делото не са ангажирани
доказателства, от които да се установи, че сумата е платена по процесните
фактури. Според заключението на вещото лице по изготвената съдебно – счетоводна
експертиза, с направеното плащане ответницата е погасила задълженията си по
клиентски номер *********, а настоящото производство е във връзка с дължими
суми по клиентски номер *********.
Предвид изложеното, съдът
намира, че ответницата е неизправна страна по процесните договори за мобилни
услуги и договори за лизинг, с оглед на което исковите претенции като
основателни в тази част следва да бъдат уважени.
Възражението на ответната страна
за погасяване на вземанията по давност е неоснователно, тъй като отчетните
периоди на потребление по процесните фактури са от 05.01.2016г. до
04.06.2016г., а исковата молба е депозирана в съда на 02.05.2018г.
Съдът намира за неоснователен
иска досежно претендираната неустойка по следните съображения:
В сключените индивидуални договори е включена клауза, според която в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка СИМ карта до края на този срок.
Съобразно разясненията дадени в
т.3 на ТР №1/15.06.2010г. по ТД №1/2009г. на ВКС, ОСТК: „Нищожна поради накърняване
на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите ѝ
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции“. В настоящия казус, преценен
от гледна точка на справедливостта и добросъвестността в гражданските и
търговски правоотношения, размерът на уговорената неустойка, съставляващ сбор
от всички месечни такси по договора от момента на неизпълнение до края на срока
му, е в разрез с присъщите ѝ по закон функции, тъй като не е съобразен
нито с естеството на обезпеченото задължение, нито с възможните вреди от
неизпълнение. Така уговорената неустойка би довела до несправедлив правен
резултат доставчика да получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да предоставя
ползването на услуга. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави, защото
създава условия за неоснователно обогатяване на доставчика на услугата, като
нарушава принципа за справедливост и сочи на извод, че неустойката излиза извън
присъщите ѝ по закон функции.
Отделно от горното, визираната
клауза се явява неравноправна по смисъла на чл.143, т.14 от ЗЗП, тъй като
налага на потребителя изпълнение на неговите задължения за заплащане
абонаментна такса до края на уговорения срок, без доставчика да предоставя
съответните услуги. Неустоечните клаузи не са индивидуално уговорени, тъй като
съставляват част от предварително изготвени от оператора бланкови договори, в
които се попълват при подписването им единствено данните, индивидуализиращи
конкретния потребител и избрания план или вид предоставяна услуга. Това води до
извод, че ответникът, в качеството на потребител не би могъл да влияе върху
съдържанието им, договаряйки със служителя на дружеството промени в бланкетните
клаузи. Противното – предоставена такава възможност при подписване на
процесните договори, не се установява от доказателствата, ангажирани от
ищцовата страна.
С оглед изложеното, съдът
намира, че претендираната въз основа на нищожна договорна клауза неустойка не
се дължи и претенцията в тази част като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Следва да се отбележи, че не би
могло да се уважи искането на ищцовото дружество за присъждане на неустойка в
редуциран размер от 78,60 лева – три месечни абонаментни такси. Искането за
присъждане на част от неустойката е относимо към случаи, когато неустойката е
прекомерна и може да бъде намалена, но не и нищожна. В конкретната хипотеза
неустойката е нищожна като противоречаща на добрите нрави и не се дължи изобщо
на посоченото основание, поради което не може да бъде намалена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното
от ищеца искане, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сторените в хода на настоящото производство разноски съразмерно с уважената
част от исковите претенции в размер на 520,00 лева, от които 100,00 лева за
платена държавна такса по двете уважени искови претенции с правно основание чл.
79 ЗЗД, 120,00 лева за платено адвокатско възнаграждение и 300,00 лева за
възнаграждение на особен представител.
Размерът на полагащите се разноски за
адвокатско възнаграждение съдът определи като взе предвид, че ищецът е заплатил
адвокатско възнаграждение за защита по трите искови претенции в общ размер на
180 лв., без конкретизация каква сума е заплатил за защита по всеки един от
исковете. При това положение съдът приема, че за защита по всеки един от
обективно предявените искове ищецът е договорил и заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на по 60,00 лв.
Така, ищецът има право на разноски в размер на 120,00 лв. за платено
адвокатско възнаграждение по двете уважени искови претенции с правно основание чл. 79 ЗЗД.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА К.В.К. с
ЕГН ********** *** да заплати на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в размер на 129,88
/сто двадесет и девет лева и осемдесет и осем ст./ лева – незаплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен номер № *********, ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на исковата молба – 02.05.2018г. до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска предявен на
основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД от "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, против К.В.К. с ЕГН ********** *** за осъждането
на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 78,60 /седемдесет и осем лева и шестдесет ст./ лева
– неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с абонатен номер № *********.
ОСЪЖДА К.В.К. с ЕГН ********** *** да заплати на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в размер на 39,50
/тридесет и девет лева и петдесет ст./ лева – главница, представляваща
неизпълнено задължение по договор за лизинг за мобилен номер ********** с
абонатен номер №*********.
ОСЪЖДА К.В.К. с ЕГН ********** *** да заплати на "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда
6, сумата от 520,00 /петстотин и
двадесет/ лева – разноски по производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: