РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2300
Град Пловдив, 08 ноември 2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесетата
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2557 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.268 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.
Образувано е
по жалба на Д.А.А., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, против решение № 296
от 25.07.2018г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което е
оставена без уважение жалбата на лицето срещу разпореждане изх. № С180016-137-0007954
от 05.07.2018г., издадено от И. Б. – старши публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив по изп. дело № 160010006127 от 2001г., с
което изрично е отказано погасяване по давност на публични задължения,
възникнали по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, данък върху доходите на физическите лица с № **********/24.04.2009г. за
периода 01.01.2008г. – 31.12.2008г. и мълчаливо е отказано погасяване по давност на
публични задължения по т.2- т.8 вкл. от искането на жалбоподателя.
Посочва се в жалбата, че решението е незаконосъобразно и немотивирано. С обжалваното разпореждане неоснователно
не е уважено направеното от лицето искане за погасяване по давност публичните
задължения. Според него, органът не ги е обсъдил дори бегло и не се е
произнесъл по тях. Изложени са и съображения за нарушение на материалния закон.
В съдебното заседание от 11.10.2018г., процесуалния
представител на жалбоподателя адв. Ш. изразява становище за незаконосъобразност
на обжалвания административен акт, като сочи, че жалбоподателят не е уведомен
за постановлението за налагане на обезпечителни мерки от 16.09.2014г. и не му е
изпратено съобщение. Сочи, че доверителят му е запознат с постановление от
13.07.2018г. Според адв. Ш., жалбоподателят е разбрал за запора върху
собствения му лек автомобил месец юни 2018г. в КАТ, когато отива да заплати
глобите си. Изложено е становище, че ненадлежното връчване на постановлението
от 2014г., както и липсата на съобщение за доброволно плащане опорочава
процедурата по заплащането на дължимите данъци, както и че давността не е била
прекъсвана и е изтекла 5-годишната давност. Иска се актът да бъде отменен. Претендират се разноски.
Ответникът - директор на ТД на НАП – гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрк. Д., изразява становище за неоснователност на
жалбата, като намира решението за правилно и законосъобразно, поради което моли
да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна
прокуратура – Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в
настоящото производство, не изразява становище по основателността на жалбата.
По отношение
на допустимостта, съдът счита следното:
Жалбата е
подадена направо пред съда от надлежна страна и в преклузивния седемдневен срок
на 09.08.2018г., а решението е връчено на жалбоподателя на
02.08.2018г., видно от представеното по делото известие за доставяне. Но по отношение на следните публични
задължения: глоба по НП №
18-1228-000673/22.02.2018г. на ОД на МВР – гр.Стара Загора; АУПОВ, данък сгради
№ 70/25.03.2008г. на Община Пловдив; глоба по фиш № С916433/11.08.2014г. на ОД
на МВР – гр.Стара Загора; АУПОВ, такса смет с №ОА-1173/21.04.2008г. на Община
Пловдив жалбата се явява недопустима, тъй като в оспореното решение е посочено,
че същите са служебно
погасени по давност, преди датата на подаване на искането на Д.А. и са отписани от данъчно-осигурителната сметка на
жалбоподателя. Жалбата е недопустимо и по отношение на следните публични задължения: глоба по НП №489/15.01.2008г. на ОД на МВР –
гр.Търговище в размер на 21,19 лв. нелихвоносно вземане; такси по Постановление
№ 7455/06/07.01.2009г. на ДСИ при РС – Пловдив, в размер на 176,38 лв., от
които главница –75,67 лв. и лихва -100,71 лв.; електронен фиш №
К-0437902/30.11.2012г. на ОД на МВР – Пловдив, в размер на 100 лв.,
нелихвоносно вземане, за които в оспореното решение е посочено, че публичният
изпълнител извън
законоустановения срок е издал
Разпореждане с изх. № С180016-137-0008605/24.07.2018г., с което на основание
чл.226 ал.1 от ДОПК е прекратено събирането им поради изтекла погасителна
давност. В останалата част по отношение публичното вземане възникнало по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, Данък върху доходите на
физическите лица, с № **********/24.04.2009г. жалбата е допустима.
Административен съд – гр. Пловдив в
настоящия си състав, намери за установено следното.
С искане до
ТД на НАП Пловдив от 12.06.2018г. Д.А.
на основание чл.171 от ДОПК е посочил, че са погасени по давност, следните
задължения:
1.ДДФЛ, по
ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2008г. – 31.12.2008г.;
2.глоба по
НП № 18-1228-000673/22.02.2018г. на ОД на МВР – гр.Стара Загора;
3.глоба по
НП №489/15.01.2008г. на ОД на МВР – гр.Търговище;
4. АУПОВ,
данък сгради № 70/25.03.2008г. на Община Пловдив;
5.такси по
Постановление № 7455/06/07.01.2009г. на ДСИ при РС – Пловдив;
6.глоба по
фиш № С916433/11.08.2014г. на ОД на МВР – гр.Стара Загора;
7.електронен
фиш № К-0437902/30.11.2012г. на ОД на МВР – Пловдив;
8.АУПОВ,
такса смет с №ОА-1173/21.04.2008г. на Община Пловдив;
С Разпореждане изх. № С180016-137-0007954 от 05.07.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Пловдив е разпореден
изричен отказ за погасяване по давност на публични задължения, възникнали по
ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, данък върху
доходите на физическите лица с № **********/24.04.2009г. за периода
01.01.2008г. – 31.12.2008г. и мълчаливо е отказано погасяване по давност на публични
задължения по т.2- т.8 вкл. от искането на жалбоподателя.
В разпореждането публичния изпълнител е приел, че поради
предприето действие от страна на публичния изпълнител, което спира давността на
основание чл.172 ал.5 ДОПК – наложено Постановление – запор на МПС от
16.09.2014г., не е изтекъл давностният срок на основание чл.171 ал.1 от ДОПК.
За да остави без уважение жалбата директорът на ТД на
НАП – гр. Пловдив е приел, че по отношение на публичните вземания описани в т.2
– т.8 от искането на Д.А. публичният
изпълнител е постановил мълчалив отказ и че в жалбата не се сочи да се оспорва
мълчаливия отказ за погасяване по давност. Изложил е подробни мотиви относно
правната същност на давността и е посочил, че макар публичния изпълнител да е
постановил мълчалив отказ за погасяване на вземанията изброени от т.2 до т.8 в
искането от 12.06.2018г., извън законоустановения срок публичния изпълнител е
предприел действия и е извършил допълнителна служебна проверка и е констатирал,
че е изтекла погасителната давност на следните установени в тежест на
жалбоподателя публични задължения: глоба по НП №489/15.01.2008г.
на ОД на МВР – гр.Търговище в размер на 21,19 лв. нелихвоносно вземане; такси
по постановление № 7455/06/07.01.2009г. на ДСИ при РС – Пловдив, в размер на
176,38 лв., от които главница –75,67 лв. и лихва -100,71 лв.; електронен фиш №
К-0437902/30.11.2012г. на ОД на МВР – Пловдив, в размер на 100 лв.,
нелихвоносно вземане. В решението е посочено, че е издадено разпореждане с изх.
№ С180016-137-0008605/24.07.2018г., с което на основание чл.226 ал.1 от ДОПК е
прекратено събирането на описаните три публични вземания, поради изтекла
погасителна давност.
В решението си директорът на ТД на НАП – гр. Пловдив е
посочил, че след извършена справка в информационните масиви на ТД на НАП –
Пловдив е установил, че са служебно погасени по давност, преди датата на подаване
на искането на Д.А. следните публични задължения: глоба по НП № 18-1228-000673/22.02.2018г. на ОД на МВР
– гр.Стара Загора; АУПОВ, данък сгради № 70/25.03.2008г. на Община Пловдив; глоба
по фиш № С916433/11.08.2014г. на ОД на МВР – гр.Стара Загора; АУПОВ, такса смет
с №ОА-1173/21.04.2008г. на Община Пловдив. Посочено е, че посочените задължения
са отписани от данъчно-осигурителната сметка на жалбоподателя.
По отношение на публичното вземане възникнало по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, Данък върху доходите на
физическите лица, с № **********/24.04.2009г. в размер на 4 810,78 лв., от
които главница – 2445,03 лв., лихва – 2365,75 лв., директорът е посочил, че
представлява изискуемо данъчно задължение за периода 01.01.2008г. –
31.12.2008г. със срок за доброволно плащане – 30.04.2009г. Изложил е, че
петгодишния давностен срок на вземането е започнал да тече на от 01.01.2010г. и
е следвало да изтече на 01.01.2015г., но същият е спрян с налагането на
обезпечителни мерки с ПНОМ с изх. № 6127/2001/024687/16.09.2014г.
и че към настоящия момент абсолютният десетгодишен давностен срок, съгласно
чл.171 ал.2 от ДОПК не е истекъл.
В хода
на съдебното обжалване са представени следните писмени доказателства: съобщение
за доброволно изпълнение № 6127/2001/024660/14.11.2006г.; постановление за
налагане на запор върху МПС № 6127/2001/024664/07.08.2008г.; постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх.№ 6127/2001/024687/16.09.2014г.; запорно
съобщение изх. № 6127/2001/024688/16.09.2014г.; постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С180016-022-0050420/13.07.2018г.; запорно съобщение
изх. №С180016-122-0009513/13.07.2018г.; както и жалбата на Д.А. против разпореждане
изх. № С180016-137-0007954 от 05.07.2018г.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Разгледана по същество в допустимата част жалбата е
основателна.
По направените в жалбата възражения и по направените
допълнителни възражения от процесуалния представител на жалбоподателя,
настоящият съдебен състав намира следното:
На първо място следва да се приеме, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно
чл.266 ал.1 ДОПК, и при спазени административно производствени правила за
това.
Спори се относно приложението на
материалния закон, в аспекта на направеното възражение за погасяване по
давност на публично държавно вземане възникнало по ГДД по чл.50
от ЗДДФЛ, Данък върху доходите на физическите лица, с № **********/24.04.2009г.
в размер на 4 810,78 лв., от които главница – 2445,03 лв., лихва – 2365,75 лв.
В тази
връзка следва да се отбележи, че давността за публичните задължения е разписана в чл.
171 от ДОПК, според ал.1 на която публичните вземания
се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари
на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според ал.2 с
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или
изпълнението е спряно по искане на длъжника.
Съдът
намира за основателни възраженията на жалбоподателя, че липва съобщение за доброволно плащане по отношение на
претенираната като погасена по давност сума, както и че не е уведомен за
постановлението за налагане на обезпечителни мерки от 16.09.2014г. По делото е представено
постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх.№ 6127/2001/024687/16.09.2014г., но не
са представени
доказателства за уведомяване на жалбоподателя за издаването му. Не се
представиха и доказателства от ответника, че издаденото постановление от
16.09.2014 г., съответно запорното съобщение от същата дата за налагане на
запор върху МПС са били изпратени на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Пловдив, за да породи действие исканият запор. При служебна справка в системата
на съда се установи, че жалба против евентуално постановено решение на
по-горестоящия орган във връзка с издаденото постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№ 6127/2001/024687/16.09.2014г., също не е била
подавана.
Предвид изложеното, съдът намира, че в този случай не
би могло да се приеме, че давността е спряна, на основание чл. 172, ал. 1, т. 5
от ДОПК.
Това означава, че не само към момента на издаване на разпореждане
изх. № С180016-137-0007954 от 05.07.2018г.на публичния изпълнител и решение
№ 296 от 25.07.2018г. на
директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, но и към момента на издаване на постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180016-022-0050420/13.07.2018г., с
което отново е наложен запор на същото МПС, за което по делото също няма данни
жалбоподателят да е бил уведомен, петгодишния давностен срок на вземането възникнало
по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, Данък върху
доходите на физическите лица, с № **********/24.04.2009г. започнал да тече от
01.01.2010г. е изтекъл именно на 01.01.2015г.
По изложените аргументи, жалбата в допустимата част се
явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а преписката следва да
бъде изпратена на административния орган, който следва да изпълни указанията,
съобразно тълкуването и прилагането на закона, съдържащо се в мотивите на
настоящото решение.
При този изход на спора и своевременно
направени искания от страните по делото, следва да им бъдат присъдени
направените разноски съобразно уважената част. Жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на ответната дирекция сумата 250 лева, а ответният
административен орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 5 лв. (за платена държавна
такса).
Предвид изложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.А.А., ЕГН:
**********, с посочен адрес: ***, в частта, с която се
оспорва решение № 296 от 25.07.2018г. на директора на ТД на НАП – гр.
Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на лицето срещу разпореждане
изх. № С180016-137-0007954 от 05.07.2018г., издадено от Ирина Бубарова – старши
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив по изп.
дело № 160010006127 от 2001г., в частта с която мълчаливо е отказано погасяване на вече погасени
по давност на публични задължения по т.2- т.8 вкл. от искането на
жалбоподателя.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д. № 2557/ 2018 г. по
описа на Административен съд – Пловдив в тази му част.
ОТМЕНЯ по жалба на Д.А.А., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***,
решение № 296 от 25.07.2018г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, в частта,
с която е оставена без уважение жалбата на лицето срещу разпореждане изх. № С180016-137-0007954
от 05.07.2018г., издадено от Ирина Бубарова – старши публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив по изп. дело № 160010006127 от 2001г., в
частта с която изрично е отказано погасяване по давност на публични задължения,
възникнали по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, данък върху доходите на физическите лица с № **********/24.04.2009г. за
периода 01.01.2008г. – 31.12.2008г.
ВРЪЩА преписката на директора на
ТД на НАП - Пловдив за произнасяне по жалбата на Д.А.А. против
Разпореждане изх. №
С180016-137-0007954 от 05.07.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, съобразно тълкуването и
прилагането на закона, съдържащо се в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Пловдив, да заплати на Д.А.А., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, сумата от 10 /десет/
лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.А.А., ЕГН: **********, с посочен адрес: *** да
заплати на Териториална дирекция Пловдив на НАП сумата 250 /двеста и
петдесет/ лева, юрисконсултско възнаграждение.
В частта,
с която е оставена без разглеждане жалбата и производството по делото е
прекратено решението има характер на определение и подлежи на обжалване и протест
с частна жалба, подадена в седемдневен срок пред ВАС.
В
останалата част решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: