Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 785
Гр. Горна Оряховица, 18.03.2009 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, ТРЕТИ състав, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.Д.
ЧЛЕНОВЕ:………………………………..
………………………………
при секретаря С.Д. в присъствието на прокурора………………… като разгледа докладваното от съдията Д. *** по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 99, ал. 1 от СК
Ищцата В.П.Б., действаща чрез своя процесуален представител адв. М.С. ***, твърди в исковата си молба, че с ответника са съпрузи от 1996 година. Имат едно родено дете по време на брака си – А.Б.Б., роден на 17.03.1997 година. Сочи, че от 2005 година живее в град Селингенщад, Германия, където имала регистрирана фирма. Живеела на квартира и осигурителния й доход бил 1000 евро. Твърди, че ответникът като съпруг не се отнасял добре с нея по време на съвместното им съжителство. Биел я, не се грижел за семейството, не работел и не осигурявал средства за издръжка на семейството. Много пъти искала да прекрати този брак, но ответникът използвал детето, като го карал да плаче и да я убеждава да не се развеждат. Откакто живее и работи в Германия не са общували с ответника като съпрузи. Счита брака си с Б.Б. за дълбоко и непоправимо разстроен и моли съда да го прекрати на това основание. Моли да бъде определено тя да упражнява родителските права спрямо детето А., а за бащата да бъде определен режим на лични отношения, като бъде осъден да заплаща за детето ежемесечна издръжка. Желае да вземе детето със себе си в Германия, където има възможност да му осигури подходящи условия за живеене, обучение и други занимания. Моли след прекратяване на брака да бъде възстановено предбрачното й фамилно име ПАВЛОВА. Не претендира ползване на семейно жилище, находящо се в гр. Горна Оряховица, ул. „Юрий Гагарин” № 35.
Ответникът Б.А.Б., желае прекратяване на брака, но счита че вина за това има ищцата, която ги била изоставила. Желае на него да бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетното им дете А.. От 2002 година детето винаги е живяло с него и реално той се бил грижил за него. Претендира определяне на издръжка, която ищцата да заплаща за детето.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 188 от ГПК, приема за установено следното:
Страните по делото са сключили граждански брак на 22.12.1996 год. в град Горна Оряховица, Област Велико Търново, който брак е първи и за двама им – Удостоверение за граждански брак от 15.09.2008 год., издадено въз основа на акт за граждански брак № 224/22.12.1996 година на Община Горна Оряховица. След сключването на брака жената приела фамилното име Б.. От брака си имат родено едно дете – А.Б.Б., роден на 17.03.1997 година /Удостоверение за раждане от 15.09.2008 год./. След сключването на брака съпрузите заживели в дома на родителите на ищцата. Последните оказвали помощ на младото семейство, които към този момент били безработни и трудно издържали семейството си. Тогава възникнали и първите конфликти по между им. Разпитаните по делото свидетелките Красимира Павлова и Надя Павлова – майка на ищцата, говорят за осъществено физическо насилие и побой спрямо ищцата от ответника. Последният проявявал и ревност към съпругата си. През 2002 година ищцата напуснала семейството си и заминала за Германия. Ответникът и малолетното дете А. останали да живеят в дома на родителите на ищцата. През периода на отсъствието на ищцата непосредствени грижи за детето е полагал ответникът, подпомагат от своите родители и от тези на ищцата. Ищцата понякога изпращала средства за издръжката на детето. Две години преди подаването на молбата за развод ответникът и детето гостували на ищцата в Германия през лятната ваканция. Ответникът правил опити да мотивира жена си да се върне в България и да заживеят заедно отново като семейство, но тя отказала. От края на 2007 година ответникът и малолетният А. живеят в самостоятелно жилище, собственост на родителите на Б.Б.. През лятото на 2008 година ищцата била в България и вложила средства в извършването на ремонт на това жилище с цел подобряване условията на живот и осигуряване на удобства за детето. Оставила и допълнителни средства за обзавеждане и издръжка на детето. Ответникът от няколко месеца започнал работа като общ работник.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът е мотивиран да направи следните правни изводи и да приеме следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 99, ал. 1 от СК е процесуално допустим. Разгледан по същество искът е основателен и доказан, поради което съдът следва да го уважи. Правните съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 99, ал. 1 от СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. В хода на настоящият брачен процес се доказа по несъмнен начин, че бракът между съпрузите В.П.Б. и Б.А.Б. – страни в процеса, е дълбоко и непоправимо разстроен. Разкъсана е семейната общност. Между съпрузите не съществува взаимност, доверие, уважение, другарски отношения и разбирателство. Първоначалната общност в грижите за семейството постепенно се е променила в нежелание да се гради общ дом и семейство и у двамата съпрузи. Това състояние на брачните отношения е такова, че не може да бъде преодоляно и да бъде възстановено нормалното им съществуване. Поведението и на двамата съпрузи в хода на брачния процес е такова, че те не могат да преодолеят разрива по между си. Настоящото състояние на брака е резултат от най-вече от съществуваща между страните дълга фактическа раздяла и общуването по между им е било единствено и само като родители на малолетното дете А.. Тази раздяла пък била предхождана от разстройство на отношенията между съпрузите Борисови, изразяващо се в неразбирателство, проявено неуважение към ищцата от страна на ответника, демонстрирано чрез предизвикване на скандали, физическа разправа и други подобни действия, за което по делото се събраха гласни доказателства. Направените от ответника опити да заздрави брачната връзка преди две години не били приети от ищцата и тя предпочела да остане да живее в Германия, далече от семейството си. С оглед изложеното, съдът намира че вина за настъпилото разстройство на брачните отношения имат и двамата съпрузи. Брачната връзка съществува само формално и не осъществява вменените и от закона функции. Оставането й в правния мир е юридически и социално неоправдано. Поради тези правни съображения съдът следва да уважи предявеният иск и да прекрати брака между В.П.Б. и Б.А.Б..
Ищцата след прекратяването на брака ще носи предбрачното си фамилно име ПАВЛОВА.
Съгласно чл. 106, ал. 1 от СК и чл. 322, ал. 2 от ГПК, съдът в брачния процес следва да се произнесе и относно упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца, мерките за това, личните отношения с други родител и издръжката. След като по реда на чл. 106, ал. 2 от СК съдът прецени интересите на роденото от брака дете А.Б.Б., по чия вина се прекратява брака, като отчете възрастта и пола на детето, неговите изявления, дадени пред съда при изслушването му по реда на чл. 106, ал. 2 от СК вр. чл. 15 от Закона за закрила на детето, както и всички други обстоятелства с оглед интересите му, намира, че упражняването на родителските права спрямо него следва да бъде предоставено на майката – ответника Б.А.Б.. За ищцата като майка на А. следва да се определи режим на лични отношения - да вижда и взема при себе си малолетния А. всяка първа и трета събота от месеца от 9 часа в събота до 18 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
Ищцата като майка на малолетния А.Б.Б. следва да бъде осъдена да заплаща и месечна издръжка на сина. Отчитайки факта, че ищцата работи, в трудоспособна възраст е и няма други лица, на които да дължи издръжка, анализирайки нуждите на малолетния А. с оглед неговата възраст, психическо и физическо здраве и декларирания от ищцата осигурителен доход от около 1000 евро, съдът определя месечна издръжка в размер на 65 лева, която да бъде заплащана, считано от датата на влизане на решението в сила до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването й. Останалата част от издръжката ще се поеме от бащата – ответника Б.А.Б.. Така определената издръжка, която ищцата като майка следва да заплаща, съдът намира, че няма да затрудни собствената й такава.
По отношение ползването на семейното жилище:
Установи се по безспорен начин, че семейно жилище на страните по делото е било апартамент, находящ се в град Горна Оряховица, ул. „Юрий Гагарин” № 35, притежание на родителите на ответника. В този дом и към момента живее ответника заедно с детето. Именно в това жилище със средства от ищцата бил извършен и частичен ремонт. Предвид това, че упражняването на родителските права спрямо малолетния А. се предоставя на ответника, а и с оглед изявлението на ищцата, че не претендира ползването на семейното жилище, съдът следва да предостави същото на Б.А.Б..
Издръжка по между си след прекратяване на брака страните не претендира.
На основание чл. 329, ал. 1 изр. второ от ГПК всяка една от страните следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд гр. Горна Оряховица окончателна държавна такса за допускане на развода, която съдът определя общо в размер на 40 лв. или всяка от страните дължи по 20 лв. Освен това ищцата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда и държавна такса в размер на 93,60 лв. върху определения размер на издръжката за малолетното дете А.. Държавната такса върху присъдената издръжка съдът определи като 4% върху тригодишните платежи.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен на 22.12.1996
год. с АКТ № 224/22.12.1996 година на Община Горна Оряховица, между В.П.Б. с ЕГН **********,***„Б” и съдебен адрес: адв. М.С.,***„Отец
Паисий” № 11 и Б.А.Б. с ЕГН **********,***,
като дълбоко и непоправимо разстроен, по
вина на двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА спрямо малолетното дете А.Б.Б.,
роден на 17.03.1997 с ЕГН ********** на бащата Б.А.Б., ЕГН **********,
като определя режим на лични контакти на майката В.П.Б., ЕГН **********, както следва: да вижда и взема детето всяка ПЪРВА и ТРЕТА събота от месеца от 9
часа в събота до 18 часа в неделя, както и ЕДИН месец през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА В.П.Б. с ЕГН **********,***„Б” и съдебен адрес: адв. М.С.,***„Отец Паисий” № 11 ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете А.Б.Б., роден на 17.03.1997 година с ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител Б.А.Б., ЕГН **********, месечна издръжка за напред по 65,00 лв. /шестдесет и пет лева/, считано от влизане на решението в сила до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването на тази издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от момента на изискуемостта на всяко вземане до окончателното плащане.
ПОСТАНОВЯВА след развода В.П.Б., ЕГН **********да носи предбрачната си фамилия ПАВЛОВА.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище –
АПАРТАМЕНТ, находящо се в град Горна Оряховица, Обл. Велико Търново, ул.
„Юрий Гагарин” № 35, вход „Б”, ет. 8, ап. 22 на Б.А.Б..
ОСЪЖДА Б.А.Б. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Горна Оряховица, сумата от 20,00 лева /двадесет лева/, представляваща държавна такса за допускане на развода, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на държавното вземане.
ОСЪЖДА В.П.Б. с ЕГН **********,***„Б” и съдебен адрес: адв. М.С.,***„Отец Паисий” № 11 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Горна Оряховица, сумата от 20,00 лв. /двадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса за допускането на развода; сумата от 93,60 лв. /деветдесет и три лева и шестдесет стотинки/, представляваща държавна такса върху определения размер на издръжката, както и 5 (пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на държавното вземане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в 14 /четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщение до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: