Определение по дело №40116/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 януари 2025 г.
Съдия: Ина Милчева Генжова
Дело: 20241110140116
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5256
гр. София, 31.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110140116 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. Е. Н., чрез адв. Д.,
срещу „==“ АД и „==“ ЕООД, с която при условията на пасивно субективно
съединяване са предявени обективно кумулативно съединени установителен иск по чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване на
нищожността на сключения с ответника „==“ АД договор за паричен заем №
..29.03.2024 г., евентуално установителни искове по чл. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 146, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузите по
чл. 4 и чл. 2, т. 8 от договор за паричен заем № ..29.03.2024 г., както и установителен
иск по чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване на нищожността на сключения с ответника
„==“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция № ..29.03.2024 г., евентуално
установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1
ЗЗП за прогласяване на нищожността на клаузата по чл. 3, ал. 1 от договор за
предоставяне на гаранция № ..29.03.2024 г.
В исковата молба се излага, че ищцата сключила с ответника „==“ АД договор за
паричен заем № ..29.03.2024 г., по силата на който й била предоставена заемна сума в
размер на 1500 лева, чието връщане било уговорено чрез изплащането на 14 на брой
седмични погасителни вноски, при годишен лихвен процент в размер на 40% и ГПР
45,91%. Според чл. 4 от договора, в тридневен срок от сключването му, заемателят
следвало да обезпечи изпълнението на задълженията по договора чрез двама
поръчители, които да отговарят на определени изисквания, банкова гаранция или
гаранция, предоставена от одобрено от заемодателя дружество – гарант. В тази връзка,
на 29.03.2024 г., ищцата сключила с „==“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция
№ .., по силата на който дружеството – гарант се задължило да отговаря солидарно с
ищцата за изпълнението на задълженията й по договора за заем срещу заплащането на
уговореното в чл. 3, ал. 1 от договора възнаграждение, в размер на 357,98 лв.,
разсрочено за изплащане с погасителните вноски по заема.
Ищцата е изложила твърдения, че процесният договор за заем е недействителен,
доколкото посоченият ГПР не съответствал на действително приложимия в
правоотношението. Счита, че уговореното в полза на дружеството - гарант
възнаграждение не било съобразено при изчисляване на ГПР по заема, което имало за
последица заобикаляне на изискванията по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че не били
1
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото липсвала яснота относно
механизма на формиране на ГПР по заема. Излага доводи относно нищожността и на
процесния договор за предоставяне на гаранция като лишен от правно основание,
сключен в ущърб на потребителя, в нарушение на добрите нрави. Отбелязва факта, че
ответните дружества са свързани лица. Поддържа, че уговореното възнаграждение в
полза на дружеството-гарант представлявало скрита печалба в полза на заемодателя,
който имал за цел да избегне законоустановените ограничения. Твърди, че процесните
договори имат неравноправен характер. Излага съображения, поради които счита че
независимо от изхода на спора, разноските по делото не следва да бъдат възлагани в
нейна тежест.
С оглед изложеното, моли съда да прогласи недействителността на процесния
договор за паричен заем поради противоречието му със закона, евентуално на клаузите
по чл. 4 и чл. 2, т. 8. Моли съда да прогласи нищожността и на процесния договор за
предоставяне на гаранция поради липсата на основание, евентуално на клаузата на чл.
3, ал. 1. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „==“ ЕООД е подал отговор на исковата
молба, с който е взел становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва
твърденията на ищцата относно нищожността на процесния договор за предоставяне
на гаранция. Счита, че дължимото възнаграждение за предоставената гаранция не
следва да бъде включено при изчисляване на ГПР по договора за заем. Излага доводи
относно действителността на процесния договор за поръчителство, както и относно
наличието на основания, обуславящи сключването му. Моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Релевира
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „==“ АД, чрез ст. юрк. ., е подал отговор на
исковата молба. Оспорва твърденията на ищцата относно недействителността на
процесния договор за паричен заем, като сочи че същият е в съответствие със
законовите изисквания. Твърди, че уговореното възнаграждение в полза на
дружеството – гарант не следва да бъде включено при изчисляване на ГПР по заема.
Сочи, че клаузата на чл. 4 от договора относно дължимото обезпечение по заема е
действителна и индивидуално договорена с ищцата. Моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни. Претендира разноски. Релевира възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните, че на 29.03.2024 г. между Г. Е. Н. и „==“ АД бил сключен договор за
паричен заем № .., по силата на който на ищцата била предоставена заемна сума в
размер на 1500 лева, при уговорени годишен лихвен процент в размер на 40% и ГПР
от 45,91%, както и че за обезпечаване на изпълнението на задълженията на ищцата по
процесния договор за паричен заем, същата сключила с ответника „==“ ЕООД договор
за предоставяне на гаранция № .., по силата на който дружеството – гарант се
задължило да отговаря солидарно с ищцата за изпълнението на задълженията й по
договора за заем срещу заплащането на възнаграждение в размер на 357,98 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: В доказателствена тежест на ищцата е да
докаже пълно и главно по делото обстоятелствата, от които произтича, че сключените
с ответните дружества договори, респективно оспорваните клаузи, са нищожни на
заявените правни основания. В доказателствена тежест на ответниците е да докажат по
делото действителността на процесните договори, съответно законосъобразността на
оспорваните клаузи и индивидуално уговореното им съдържание.
При проверка за съответствието на исковата молба с изискванията за редовност
2
и допустимост, съдът констатира, че същата е нередовна на основание чл. 128, т. 1
ГПК, тъй като по делото не са представи доказателства, удостоверяващи учредена от
ищцата представителната власт в полза на адв. М. Д.. Същевременно, за процесуална
икономия, съдът намира, че следва да насрочи делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като даде указания на ищцата за отстраняване на констатираните
нередовности.
Към исковата молба са приложени писмени документи, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен
спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Следва да бъде уважено искането на ищцата за събиране на писмени доказателства по
реда на чл. 190 ГПК единствено по отношение на приложимия към процесния договор
за паричен заем погасителен план, доколкото останалите писмени документи са
приложени към исковата молба, а справката относно извършените плащания по
процесното кредитно правоотношение не е необходима за правилното решаване на
правния спор. Искането на ищцата за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза
по делото следва да бъде уважено единствено по отношение на формулираните задачи
от т. 4 до т. 9, доколкото останалите въпроси касаят неотносими към настоящия правен
спор обстоятелства.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 215599/01.07.2024 г.
УКАЗВА на ищцата Г. Е. Н., че в тридневен срок от получаване на препис от
настоящото определение следва да представи доказателства, удостоверяващи
наличието на учредена в полза на адв. М. Д. представителна власт или да потвърди с
писмена молба извършените от него действия по подаване на настоящата искова
молба.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания в срок исковата молба ще бъде
върната, в производството по делото прекратено.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 31.03.2025 г. от 10.10ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото
по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на ищеца
– и препис от отговора на ответника и приложенията към него.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „==“ АД в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да представи заверен препис от приложимия
към процесния договор за паричен заем № ..29.03.2024 г. погасителен план, като
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата в останалата му част.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника „==“ АД, че непредставянето на исканите
3
документи ще бъде преценявано от съда съгласно чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да даде отговор на задачите, формулирани от т. 4 до т. 9 в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лв.,
платим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Д., която да се призове след представяне на
доказателства за внесения депозит.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4