№ 619
гр. Велико Търново , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20204110102802 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
128 т. 2 КТ, чл. 261 КТ, чл. 224 ал. 1 КТ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че по силата на трудов
договор 15.01.2020г. е заемал при ответникът длъжността „общ работник, смесено
растениевъдно и животовъдно стопанство” и че трудовото му правоотношение е било
прекратено със заповед № 017/26.10.2020г. Сочи, че следващото му се по договора
трудово възнаграждение е било в размер на 610 лв. и че същото не му е било изобщо
изплащано в периода 15.01.2020г. – 26.10.2020г. В тази връзка ищецът твърди, че
ответникът му дължи трудово възнаграждение в размер на 5490 лв., както и мораторна
лихва върху него за периода от 01.02.2020г. до 23.11.2020г. Допълва, че в процесния
период е работил само нощна смяна по график като през един календарен месец е имал
15 нощни дежурства, поради което работодателят му дължи сумата от 270 лв. за целия
срок на договора, изчислена на база отработени нощни часове с нормативно
определено заплащане от 0, 25 лв. на час. Ищецът твърди, че през исковия период не е
ползвал платен годишен отпуск и смята, че работодателят му дължи обезщетение за 16
дни отпуск в размер на 492 лв. По изложените съображения отправя искане до съда да
осъди ответника да му заплати горепосочените суми, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендира разноски, включително тези сторени за обезпечаване на исковете.
1
След подаване на исковата молба спрямо ответната кооперация е открито
производство по несъстоятелност и същата е обявена в такава на основание чл. 632 ал.
1 ТЗ. Доколкото обаче предмет на делото е трудов спор за парични вземания, съгласно
разпоредбата на чл. 637 ал. 1 ТЗ, производството по него не се спира. От друга страна
обявяването на ответника в несъстоятелност по реда на чл. 632 ал. 1 ТЗ не води до
прекратяване на правомощията на органите му, поради което неговият законен
представител /председателят на кооперацията/ запазва представителните си функции.
В тази връзка препис от исковата молба, с приложенията към нея, ведно с
указанията на съда по чл. 131- 133 ГПК, е редовно връчен на ответната кооперация по
реда на чл. 50 ал. 4 вр. чл. 47 ал. 1 ГПК. В указания му едномесечен срок ответникът
не е депозирал отговор на исковата молба. Същият не изпраща представител и не се
представлява в първото по делото съдебно заседание, за което е надлежно призован
отново по реда на чл. 50 ал. 4 ГПК, нито е поискал делото да се разглежда в негово
отсъствие.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение. Съдът е намерил това искане за
основателно, поради което с протоколно определение от 17.05.2021г. е постановил, че
ще се произнесе с решение по реда на чл. 239 ГПК.
Настоящият състав на ВТРС намира, че налице са всички предвидени в
разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК предпоставки. Направено от ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение, неподаване на писмен отговор на исковата
молба, неявяване на представител на ответника в първото по делото заседание при
наличие на редовно призоваване, без същият да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие. Ответникът е предупреден за последиците от неспазване на
сроковете за размяна на съдебни книжа и тези от неявяването му в съдебно заседание.
Предявеният иск позволява изграждане на убеждение за вероятната му основателност,
с оглед на изложените в исковата молба фактически твърдения и представените към
нея писмени доказателства. Представените от ищеца документи установяват, че между
него и ответника през процесния период /15.01.2020г. – 26.10.2020г./ е съществувало
валидно трудово правоотношение за длъжността „общ работник, смесено
растениевъдно и животовъдно стопанство” с уговореното трудово възнаграждение в
размер на 610 лв. и платен годишен отпуск от 20 работни дни. Трудовия договор е
прекратен със заповед № 017/26.10.2020г., на основание чл. 325 ал. 1 т. 4 КТ, като в
последната е вписан размера на дължимото от работодателя обезщетение по чл. 224 ал.
1 КТ за 16 дни неизползван платен годишен отпуск. Представената трудова книжка и
отразеното от ответника прослужено време в кооперацията, представляват признание
на неизгодния за него факт, че през процесния период работникът е полагал труд и че
2
му се дължи уговореното за това възнаграждение. Работодателят не доказва плащане
на същото в указаните срокове и размер, поради което следва да бъде осъден да го
заплати, ведно с добавката за нощен труд и обезщетението за забава. С прекратяване на
трудовото правоотношение е възникнало вземането на работника за обезщетение по
чл. 224 ал. 1 КТ, като факта на неползване на платения годишен отпуск и на размера на
обезщетението е признат от работодателя в прекратителната заповед от 26.10.2020г.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски, както за настоящото производство, така и за производството по обезпечение
на исковете си /ТР № 6/2012г. на ОСГТК/. За исковото производство същият не
доказал извършването на разноски, поради което такива не му се следват. За
обезпечаване на исковете ищецът е сторил разноски в общ размер на 190, 50 лв. и те
следва да бъдат присъдени в негова полза. На основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът
дължи държавна такса върху уважения размер на искове, която възлиза на 369, 60 лв. и
която следва да бъде внесена в полза на бюджета на съдебната власт.
Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗКПУ „СЪДРУЖИЕ-94” – в несъстоятелност, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление с. П., общ. П.Т. ДА ЗАПЛАТИ на И. С. И., ЕГН:
********** от с. П., общ. П.Т., ул. ***, на основание чл. 128 т. 2 КТ, чл. 261 КТ, чл.
224 ал. 1 КТ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, СУМАТА от 5490 лв. /пет хиляди четиристотин и
деветдесет лева/ – главница, представляваща брутен размер на дължимо трудово
възнаграждение за периода 15.01.2020г. – 26.10.2020г., СУМАТА от 270 лв. /двеста и
седемдесет лева/ - допълнително възнаграждение за нощен труд за периода
15.01.2020г. – 26.10.2020г., СУМАТА от 492 лв. /четиристотин деветдесет и два лева/ -
обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ за 16 дни неизползван платен годишен отпуск, както и
СУМАТА от 179, 13 лв. /сто седемдесет и девет лева и 13 стотинки/ - лихва за забава
върху главницата за периода от 01.02.2020г. до 23.11.2020г., ведно със лихвата за
забава върху нея от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗКПУ „СЪДРУЖИЕ-94” – в несъстоятелност, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление с. П., общ. П.Т. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВТРС сумата от 369, 60 лв. /триста шестдесет и девет
лева и 60 стотинки/ - общ размер на дължимата държавна такса.
ОСЪЖДА ЗКПУ „СЪДРУЖИЕ-94” – в несъстоятелност, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление с. П., общ. П.Т. ДА ЗАПЛАТИ на И. С. И., ЕГН:
********** от с. П., общ. П.Т., ул. *** СУМАТА от 190, 50 лв. /сто и деветдесет лева и
3
50 стотинки/ - представляваща сторените от ищеца разноски за обезпечаване на
исковете.
На основание чл. 239 ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На
ответника да бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от
решението. Препис от последното да се връчи на назначения временен синдик,
съгласно вписването в Търговския регистър.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4