Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №...
гр. ВРАЦА, 18.07.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,
наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и осми юни, две хиляди
и осемнадесета година в състав:
Председател:ЛИДИЯ КРУМОВА
Членове:ИВАН МАРИНОВ
СНЕЖАНА НАУМОВА
в присъствието на секретаря Виолета Вълкова и прокурора Ивайло Хайтов, като разгледа
докладваното от съдия
Л. Крумова ВНОХ дело N232 по описа за 2018год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ НПК и е образувано въз основа на
въззивна жалба от Т.К.Т. *** против присъда № 9/23.01.2018год. на РС Враца,
постановена по нох дело № 268/17год. по описа на същия съд.
С атакуваната присъда подсъдимият Т. е признат за виновен и осъден по
повдигнатото му обвинение по чл. 234, ал.2, т.1, вр. ал.1, пр.2, вр. чл. 28,
ал.1 НК за което вр. с чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от две години и шест месеца, при първоначален режим „Строг“, съгласно чл. 57,
ал.1, т.2, б.“б“ ЗИНЗС затова, че на 22.06.2016год. в гр. Враца, в лек
автомобил марка „БМВ“, модел „316 И“, с рег. № К *** АХ, паркиран в служебен
гараж на ОДБХ-Враца, на ул.“Криводолско шосе“ е държал акцизни стоки, по смисъла
на чл. 4, т.1, вр. чл. 2, т.2 от ЗАДС общо 339 кутии с различни видове цигари,
с обща пазарна стойност 2542,50лв. и обща стойност на дължимия акциз 1440,75лв.,
без български акцизен бандерол, какъвто се изисква съгласно чл. 99, ал.2 от ЗАДС, като деянието е извършено повторно и
не представлява маловажен случай.
С присъдата си, на основание чл. 234, ал.2, т.1, вр. чл. 37, ал.1, т.7 НК първостепенния
съд е лишил подсъдимия Т.Т. от право да управлява търговска дейност за срок от
две години от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 68, ал.1 НК съдът е привел в изпълнение отложеното с
изпитателен срок от три години наказание от пет месеца лишаване от свобода,
наложено му по нох дело № 1073/2013год. на ВрРС, като е определил първоначален
режим за изтърпяването му „Строг“ съгласно чл. 57, ал.1, т.2, б.“б“ ЗИНЗС.
На основание чл. 234, ал.3 НК съдът е отнел в полза на държавата иззетите
като веществени доказателства общо 339 бр. кутии с цигари без бандерол, предмет
на престъплението.
В тежест на подсъдимия Т. съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК са
възложени и направените деловодни разноски от ДП 419,04лв. по сметка на ОД на
МВР Враца и от СП 80лв. по сметка на РС Враца.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на
атакуваната присъда. Твърди се, че по делото липсват доказателства подсъдимият Т.
да е придобил и държал цигарите предмет на престъплението, че колата в която
същите са намерени е собственост на неговия син, който се намира в Испания и,
че същата многократно е ползвана от доведения му син – св. П.М.Х., който не
отрича, че той е закупил цигарите. Навеждат се доводи, че съдът неправилно е
анализирал събраните по делото доказателства и неправилно е отчел тяхната
доказателствена стойност. Прави се искане отмяна на осъдителната присъда и
постановяване на нова – оправдателна присъда.
В съдебното производство пред въззивната инстанция както подсъдимия, така и
неговия договорен защитник – адв. Г. А. поддържат жалбата с всички наведени в
нея доводи и съображения и направеното искане за отмяна на присъдата и
постановяване на нова – оправдателна такава. Поддържа се оплакването, че
първостепенният съд в мотивите си без всякаква аргументация възприема едни от
доказателствата за достоверни, а други – за подкрепящи защитната позиция на
подсъдимия.
Участващият във въззивното производство прокурор от ВрОП изразява становище
за неоснователност на жалбата, като прави искане за потвърждаване на атакуваната
присъда като правилна – обоснована и законосъобразна.
Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание
доводи и съображения и след като сам извърши служебна проверка на атакувания
съдебен акт по реда на чл. 314 НПК, приема следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна в процеса и
против подлежащ на обжалване съдебен акт, при което същата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Първостепенният съд е провел съдебно производство по реда на глава 20 НПК – по
общия ред, като е събрал всички възможни гласни и писмени доказателства за
изясняване на фактите по делото. След обстоен анализ на събраните
доказателства, съдът е обосновал верни правни изводи относно авторството на
деянието, начина на извършването му, правната квалификация и субективната
страна.
В резултат на извършения доказателствен анализ,
контролирания съд е достигнал до фактическа обстановка, която изцяло се възприема от настоящата
инстанция.
По делото безспорно е установено, че през 2016год.
подсъдимият Т.Т. работел като шофьор към ОДБХ Враца. Неговият син – К.Т., който
работел от януари 2015год. работел в Кралство Испания притежавал лек автомобил
марка „БМВ“, модел 316-И с ДК№ К *** АХ , който след заминаването си за Испания
оставил за стопанисване на своя баща – подсъдимият Т..***, подсъдимият получил
разрешение от св. Н.П. – Началник на отдел „Растителна защита“ при ОДБХ Враца
да ползва един от служебните гаражи, в който да държи оставения му автомобил.
След като получил разрешението, той вкарал оставения от сина му автомобил в
гаражната клетка, като единствено той имал ключ от нея и от автомобила. От
време на време подсъдимият изкарвал автомобила от гаража и го привеждал в
движение в двора, за да се зарежда акумулаторната му батерия.
Поради получен сигнал за съхранение на
фалшиви препарати, на 22.06.2016год. тримата полицейски служители – св. Н.Н., Х.П.
и Е.С. извършили проверка в складовата база на ОДБХ Враца. При проверката
тримата служители от сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при
ОД на МВР Враца забелязали, че в една от гаражните клетки има лек автомобил
марка „БМВ“ с кърджалийска регистрация. Подсъдимият им обяснил, че колата е на
сина му, който е в Кралство Испания. Тогава полицейските служители поискали да
отвори автомобила, за да го проверят, на което подсъдимият им отговорил, че
ключа не е в него. Това наложило двамата свидетели Недков и Петров, заедно с
подсъдимия Т. да отидат до дома му, откъдето последният взел ключа от
автомобила и отново се върнали в складовата база на ОДБХ Враца, при гаражната
клетка, в която се намирал автомобила. Подсъдимият го отключил и след като
отворил багажното отделение, тримата полицейски служители видели, че там има чанти,
сакове с акцизни стоки – различни марки цигари, всичките без бандерол.
Подсъдимият обяснил, че си е закупил цигарите от битака за собствена употреба,
което отразил и в протокола за претърсване и изземване.
Възприетата от първостепенния съд и от
настоящата инстанция фактическа обстановка се основава на събраните по делото
гласни и писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Фактологията относно авторството и начина на извършване на деянието се подкрепя
от една страна от гласните доказателства - показанията на св. Н.Н., Е.С. и Х.П.
– полицейските служители от Икономическа полиция при ОД на МВР Враца, св. Н.П.,
Н.Н. и Л.Ц. – служители от ОДБХ Враца – присъствали при откриване на акцизните
цигари без бандерол, а от друга се подкрепят и от писмените доказателства по
делото – протокола за претърсване и изземване на процесните цигари като ВД от
22.06.2016год., с приложения към него фотоалбум, онагледяващ местонахождението на
л.а. и намерените в него цигари, надлежно одобрен съгласно изискванията на чл.
161, ал.2 НПК с определение на ВрРС по ЧНД №678/2016год.; протокола за оглед на
ВД и приложения към него фотоалбум – установяващи количеството и вида на
иззетите цигари; протокола за доброволно предаване на документите, установяващи
собствеността на процесния автомобил, в който са намерени цигарите.
Събраният доказателствен материал е
анализиран обстойно в мотивите на първоинстанционния съдебен акт при спазване
изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК, като съдът е обсъдил и на кои
доказателства дава вяра и защо и на кои не дава вяра и защо. Обосновано и законосъобразно
първоинстанционнният съд е възприел за достоверни показанията на посочените
по-горе свидетели и заключението по допусната СОЕ, които по категоричен начин
установяват авторството на деянието – кое лице е държало процесните акцизни
стоки без бандерол, кога и къде ги е държало - факта, че само подсъдимият е
имал ключ от гаражната клетка и от автомобила в който са намерени цигарите,
дори начина на тяхното придобиване, стойността на иззетите цигари без бандерол.
Обосновано
и законосъобразно контролираният съд не е дал вяра на обясненията на подсъдимия,
в частта, с която същият твърди, че не той е закупил процесните цигари без
бандерол, а доведения му син – св. П.Х., както и, че той не е знаел, че тези
цигари се намират в багажника на автомобила. В тази връзка обясненията на
подсъдимия са подкрепени и с показанията на двамата свидетели на защитата – св.
П.Х. и св.А.Н.. Контролирания съд е изложил изключително подробни и обосновани
съображения защо не дава вяра на показанията на тези двама свидетели и на
обясненията на подсъдимия в горната част, като правилно е възприел обясненията
на подсъдимия за защитна позиция, а показанията на двамата свидетели за
подкрепящи тази защитна позиция. Подробно са обсъдени противоречията в показанията
на тези двама свидетели на защитата – Х. и Н. както относно времето на
закупуване на процесните цигари, така и относно начина на закупуването им.
Извън обсъдените противоречия и алогизми в показанията на тези двама свидетели,
настоящият състав приема показанията на св. Х., че е закупил цигарите за лична
употреба за нелогични и поради факта, че страстния пушач, за какъвто твърди, че
е той обикновено пуши един вид цигари, а намерените в автомобила цигари са от
десет различни вида, което по-скоро говори, че цигарите са предназначени за
различни лица. Не на последно място, следва да се има предвид и времето, когато
се появяват тези двама свидетели, в хода на първоинстанционното производство
едва след депозираните от подсъдимия обяснения.
Ето защо съдът приема за неоснователни
възраженията на защитата на подсъдимия и на самия подсъдим, че контролирания
съд не е обсъдил всички доказателства по делото и без всякакво правно основание
е отказал да кредитира част от доказателствения материал. Напротив, съвсем
обосновано и законосъобразно съдът е обсъдил в пълна степен събрания
доказателствен материал и изложените от него съображения, с които е отказал да
кредитира частично обясненията на подсъдимия и показанията на двамата свидетели
– Х. и Н., настоящата инстация възприема изцяло.
Въз основа на приетите за установени
фактически констатации, контролирания съд е направил обосновани и
законосъобразни правни изводи за извършеното от подсъдимия Т. престъпление
против стопанството, изпълващо състава на чл. 234, ал.2, вр. ал.1, пр.2 НК. Извършеното
от подсъдимия престъпно посегателство е установено както от обективна, така и
от субективна страна. Безспорно е установено от събрания доказателствен
материал, че подсъдимият Т.Т. е държал в стопанисвания от него лек автомобил процесните цигари без бандерол, че тези 339
кутии с цигари са акцизни стоки, по смисъла на чл. 4, т.1, вр. чл. 2, т.2 ЗАДС,
за които законът изисква български бандерол, съгласно чл. 99, ал.2 ЗАДС. Установена
по несъмнен начин е общата стойност на държаните от подсъдимия цигари без
бандерол в размер на 2542,50лв., както и размера на неплатения акциз за тези
цигари в размер на 1440,75лв.
По несъмнен начин е установена и
субективната страна на извършеното от подсъдимия престъпление – умисъла му да
държи акцизни стоки без бандерол. Подсъдимият Т. е бил наясно, че за всички
акцизни стоки законът изисква бандерол, още повече, че същият е бил осъждан вече
за такова престъпление, поради което и деянието му се явява квалифицирано при
условията на повторност по чл. 28, ал.1 НК, както правилно е приел
първостепенния съд. Подсъдимият Т. е съзнавал, че в нарушение на закона държи
процесните цигари без бандерол, осъзнавал е обществено опасните последици от
това деяние, а именно, че по този начин ощетява бюджета с неплатения акциз и е
желаел тяхното настъпване.
Обосновано и законосъобразно контролирания съд с
присъдата си е признал подсъдимия Т. за виновен в извършено престъпление по чл.
234, ал.2, т.1, вр. ал.1, пр.2, вр. чл. 28, ал.1 НК, за което престъпление му е
наложил наказание.
При правилно определена от първостепенния съд правна
квалификация на извършеното от подсъдимия Т. деяние, ВрРС е определил и наложил
едно справедливо наказание, като е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Обоснован с доказателствата по делото е извода на
първостепенния съд, че наказанието на подсъдимия Т.Т. следва да бъде определено
при условията на чл. 54 НК - превес на смекчаващите вината обстоятелства. По
делото не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, които да мотивират настоящата инстанция да приложи разпоредбата
на чл. 55 НК, а и такова искане по делото не се прави. Съдът правилно е
определил това наказание да бъде изтърпяно при първоначален режим „Строг“, но
неправилно е посочил основанието за това по чл. 57, ал.1, т.2, б.“б“ ЗИНЗС.
Подсъдимият Т. не е търпял предходно наказание лишаване от свобода, за да е
приложима тази разпоредба. Строгия режим се обуславя от разпоредбата на чл. 57,
ал.1, т.2, б.“в“ ЗИНЗС с оглед привеждане на отложеното наказание по реда на
чл. 68, ал.1 НК и с оглед факта, че сбора от двете наказания надвишава две
години.
Обосновано и законосъобразно първостепенния съд е
приложил разпоредбата на чл. 68, ал.1 НК, като е привел в изпълнение отложеното
по реда на чл. 66, ал.1 НК наказание от пет месеца лишаване от свобода по нох
дело № 1073/2013год. на ВрРС. Безспорно е, че деянието по настоящето дело е
извършено в изпитателния тригодишен срок по това дело, което е предпоставка за
привеждане в изпълнение на отложеното наказание. В същото време обаче
първостепенният съд е определил неправилно режима на изтърпяване на това
наказание като строг съгласно чл. 57, ал.1, т.2, б.“б“ ЗИНЗС. Това приведено от
съда наказание е по първо осъждане на подсъдимия, преди него няма друго
изтърпяно наказание, което да обосновава приложението на цитирания от съда
текст на чл. 57, ал.1, т.2 б.“б“ ЗИНЗС. Това наказание от пет месеца следва да
бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален режим „Общ“ съгласно чл. 57,
ал.1, т.3 ЗИНЗС.
Обосновано и съобразено с разпоредбата на чл. 234, ал.3 НК съдът е отнел в полза на държавата акцизните стоки без бандерол.
При горните съображения, присъдата на ВрРС следва да бъде
изменена единствено относно определения режим на изтърпяване на приведеното по
реда на чл. 68, ал.1 НК наказание от пет месеца лишаване от свобода от „Строг“
на „Общ“.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 337, ал.1, т.2 и чл. 338 НПК, Врачанският
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 9/23.01.2018год. на
Районен съд гр. Враца, постановена по нох дело № 268/2017год.по описа на същия
съд в частта, с която на основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС е
определен „Строг“режим за изтърпяване на приведеното по реда на чл. 68, ал.1 НК
наказание лишаване от свобода от пет месеца, което подсъдимият Т.К.Т. следва да
изтърпи, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален режим за изтърпяване на това наказание
„Общ“ съгласно чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на Врачанския
районен съд в останалата част.
НАСТОЯЩЕТО решение е окончателно.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........