РЕШЕНИЕ
№ 9288
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110102632 по описа за 2023 година
намери следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал.1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД вр. с чл. 4, ал. 3 вр. чл. 7 Регламент (ЕО)
261/2004 г. Ищецът обосновава претенцията си въз основа на сключен
договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът се е задължил да
осигури извършването на полет W64316 по релация Рим – София, предвиден
за изпълнение по разписание на 17.09.2021 г. от 21:55 часа, за което
обстоятелство в полза на ищеца е издадена бордна карта с код за
потвърждение QE6FVZ. Ищецът сочи, че в деня на полета, от момента на
пристигането му на летището е преминал през няколко проверки, по време на
които е представял предоставената от ответника бордна карта, като при
извършване на последната от тях, преди качването на борда на
въздухоплавателното средство, му е било казано, че е налице незначителен
проблем във връзка с дублиране на запазеното му място. Навежда доводи, че
му е отказан достъп до борда с аргумент, че не фигурира в списъка с
пасажери. В тази връзка сочи, че е бил принуден да закупи билет от друга
авиокомпания за следващия ден и да организира сам прибирането си, като
поддържа, че въпреки неправомерно отказания достъп до борда, не е получил
никакво съдействие от опериращия въздушен превозвач. Твърди, че на
20.10.2022 г. е подал покана за извънсъдебно споразумение до ответното
дружество, което е отказало да му заплати дължимото обезщетение във
връзка с неизпълнение на договорното задължение. За стойността на
дължимото вземане ищецът е депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК,
поради което в негова полза е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
58357 по описа на Софийски районен съд, 177 с-в. Във връзка с изложеното,
моли съда да признае за установено по отношение на ответника наличието на
вземане в негова полза в размер на 250,00 евро, представляващо обезщетение
1
за неоснователно недопускане до борда на полет W64316. Претендира
направените в производството съдебни разноски. В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който взема становище
по предявения иск. Счита същия за неоснователен, като в тази връзка
релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
вземането на ищеца. Поддържа, че с оглед претенцията за обезщетение
приложение намира разпоредбата на чл. 135 ЗГВ, съгласно която е предвиден
специален едногодишен давностен срок относно исковете, насочени срещу
превозвача. Твърди, че към датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, по – конкретно 27.10.2022 г., е настъпил
погасителният ефект по отношение на вземането на ищеца. В допълнение
сочи, че в системата на от дружеството – ответник е налице информация, че
ищецът е бил качен на борда и е пътувал съгласно разписанието на полет
W64316. Поддържа, че доколкото на ищеца не е издаден и съответно
представен по делото формуляр за недопускане до борда, в който да бъдат
описани причините за посоченото твърдение, искането на ищеца остава
неоснователно и недоказано. В тази връзка, моли съда да отхвърли иска.
В последното по делото заседание, страните са редовно призовани,
явяват се и поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорен между страните е
фактът, че между тях е бил сключен договор за превоз на ищеца по
направление от Рим до София с начална дата 17 септември 2021 г., от 21:20
часа. Това обстоятелство се установява и от приложения препис на бордна
карта (л. 4 in dosso) от делото.
От Главна дирекция „Гранична полиция“ е изпратено писмо (л. 43 от
делото) от което се установява, че ищецът е преминал границата на
Република България на 18.09.2021 г. от 13:35 часа.
Като свидетел по делото е разпитан М Ел Ж Заявява, че познава ищеца
от пет години, били приятели. Спомня си за конкретния случай. Двамата
летели до Рим с Е на отиване и се опитали да се върнат с нея. При чекиране
на билетите минали всички процедури, след което ги настанили в самолета.
Проверили дали всички са се качили, тъй като били част от група с много
хора, но във вайбър групата им, ищецът написал, че остава в Италия.
Останалите не могли да се свържат с него. След като кацнали, той им
разказал подробно какво се случило. Установили, че не е бил допуснат да се
качи в самолета. Било му казано, че мястото е дублирано и да изчака и след
което не са го допуснали. Нощувал в хотел в Рим и се прибрал с полет на
Райън Еър от съседното летище. Прибрал се на 18 септември. Не помни в
колко часа.
След анализ съдът намира, че показанията на свидетеля не следва да се
ценят в частта им, в която ищецът е заявил, че остава в Италия и че мястото
му е било дублирано, тъй като в тази си част, те предават изявления на самия
ищец.
Разстоянието между Рим и София, измерено по метода на дъгата на
големия кръг в случая е ирелевантно с оглед размера и основанието на
претендираното обезщетение.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи. Съгласно чл. 3, б. А от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
2
Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 295/91 същият се прилага за пътници, заминаващи от летище,
намиращо се на територията на държава-членка, към която Договорът се
прилага. По делото е безспорно, че процесният полет е бил от летище в
Италия до летище в България – държави-членки на ЕС. По делото липсват
доказателства ищецът да е получил други облаги или обезщетение. Липсват
както доказателства, така и твърдения той да е бил уведомяван за това, че ще
му бъде отказан достъп до полет или да му е била предоставяна възможност
за премаршрутиране. В тази връзка съдът кредитира с доверие показанията на
свидетеля по отношение на факта, че ищецът не е бил допуснат до самолета,
тъй като в тази си част те отразяват неговите преки впечатления. Фактът, че
ищецът не е бил допуснат до този полет се установява и от приложената
справка за преминаване на държавна граница. Съгласно чл. 4, ал. 3 от същия
Регламент, ако на пътници се откаже достъп на борда против тяхната воля,
опериращият въздушен превозвач ги компенсира незабавно по член 7 и им
предоставя необходимата помощ по членове 8 и 9. В случая от свидетелските
показания и представената справка съдът намира за доказан факта, че ищецът
не е бил допуснат на борда на съответния полет. Както беше посочено по-горе
разстоянието между началната и крайна дестинация е ирелевантно, доколкото
се претендира обезщетение по реда на чл. 7, т. 1, б. А от Регламента.
По възражението за изтекла погасителна давност съдът намира
следното: действително разпоредбата на чл. 135 ЗГВ, на която се позовава
ответникът в относимата за спора редакция (след изменението с ДВ бр.
16/23.02.2021 г.), предвижда специален давностен срок. Систематичното
тълкуване на нормата обаче, която се намира в Глава единадесета
„Констативни протоколи, рекламации, давност“ обуславя извод, че
посоченият едногодишен давностен срок е приложим единствено към
случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, каквито
са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и случаите на
обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети. Това следва и
от чл. 137 ЗГВ, съгласно който сроковете по чл. 135 ЗГВ се спират със
започване на рекламационното производство, а такова се провежда само при
липси и повреди на багажа или товара на правоимащия. Доводи за обратното
не могат да бъдат извличани от мотивите на законодателя за последващо
изменение на закона, нито от измененията и допълненията на чл. 135 ЗГВ с
ДВ бр. 16/23.02.2021 г. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са тълкувателни
норми и съответно нямат обратно действие, а в относимата за спора редакция
на закона отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, пар. 1, б. "б. " от
Регламент (ЕО) № 261/2004 не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ.
Следователно, поради липса на друга правна регламентация, съдът счита, че
на общо основание се прилагат правилата на чл. 110 и следващите ЗЗД
относно давностните срокове. С оглед момента на възникване на вземането –
18.09.2021 г. – и момента на подаване на исковата молба – 27.10.2022 г. –
съдът намира, че същото не е погасено по давност. Искът е основателен и
следва да бъде уважен в цялост.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че разноски се дължат
единствено на ищеца. От него са заплатени сумите от 50 лева – държавна
такса в заповедното и исковото производство и 700 лева – адвокатско
възнаграждение в заповедното и исковото производство. Разноските са
3
напълно доказани и следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че У Л № 01-10-140174 със служебен
адрес дължи на П. П. П., ЕГН: **********, със служебен адрес сумата от
250 евро с левова равностойност от 488,96 лева – дължимо обезщетение за
недопускане до полет № W64316 проведен на 17.09.2021 г. по направление
Рим, Италия – София, България, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 27.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА У Е Л , № 01-10-140174 да заплати на П. П. П., ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева – държавна
такса в заповедното и настоящото производство и сумата от 700 лева –
адвокатско възнаграждение в заповедното и настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4