Решение по дело №16575/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……../02.05.2018г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА                                                    

при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16575 по описа за 2017 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на искова молба от П.Д.М., ЕГН ********** *** срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, пл.”Позитано” № 5  за сумата от 10000 / десет хиляди лева/, претендирана като обезщетение за претърпяни неимуществени вреди -  болки, страдания и емоционален стрес в резултат на получени травми при ПТП, настъпило на 09.09.2016г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията.

Твърди се в исковата молба настъпило на 09.09.2016г. около 14.00 часа управляваният от ищцата л.а „Ситроен Берлинго” е бил блъснат от л.а. „Ситроен Ц 4” с ДК № В2588 НК на ул. Янко Сакъзов в гр.Варна. Навежда се, че виновен за произшествието е водачът на застрахования при ответника л.а. „Ситроен Ц 4” с ДК № В2588 НК. В резултат на удара между двата автомобила се отворили въздушните възглавници на управлявания от ищцата автомобил, предизвиквайки удар в областта на главата на пострадалата. В първия момент ищцата изпитала замайване и силна болка в областта на главата, тила, лявата предмишница и гръдния кош. Докато чакала екипа на КАТ болките й се усилили, крайниците й изтръпнали, получила и силен световъртеж. След като направен обстоен преглед в болницата ищцата се прибрала у дома, но все още се чувствала притеснена от случилото се, изпитвала постоянна болка в областта на главата и тила. Имала синини и отоци по цялото тяло и изпитвала затруднения при дишането. В дните след инцидента болката в главата се засилила. Ищцата изпитвала силни болки и в областта на гръдния кош и кръста. Сочи се, че през тези  дни пострадалата не могла да си движи ръцете, нуждаела се от чужда помощ за извършване на най-обикновени житейски нужди. За да я подпомага, се наложило синът на ищцата да ползва отпуск.

След инцидента М. изпаднала в депресия. Нямала желание да излиза от дома си и да комуникира с хора, включително и с най-близките си приятели. Състоянието й се характеризирало още с безсъние, безпокойство и раздразнителност. Към това ищцата добавя и чувство за панически страх от управлението на автомобил. Твърди се, че докато се возела в автомобил получавала сърцебиене и я обземал страх.

По-нататък се твърди, че месеци след произшествието г-жа М. продължавала да изпитва болка в лявата ръка, която на моменти изтръпвала и болката се пренасяла към врата. 10 месеца след инцидента все още изпитвала болка в дясната раменна става и в областта на шията. Наложило се ищцата да посещава различни медицински специалисти и да закупувала лекарства.

Навежда се, че автомобилът, управляван от виновния водач е застрахован при ответния застраховател  по застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №BG/03/116000673499 със срок на действие от 07.03.2016г. до 06.03.2017г. В тази връзка ищцата е отправила до ответника застрахователна претенция от 08.12.2016 г. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Застрахователят не е изразил становище по искането за обезвреда.

Ответникът – депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който релевира доводи за неоснователност на претенцията за неимуществени вреди. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с виновния водач. Оспорва настъпването на процесното ПТП и неговия механизъм. В тази връзка възразява срещу констатациите в протокола за ПТП, тъй като същият е съставен от лице, което не е посетило мястото на произшествието. Оспорва вината на застрахования водач за инцидента, както и настъпването и интензитета на уврежданията. На следващо място ответникът счита претендираното обезщетение за несъответно на вредите. Евентуално прави възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, което мотивира с твърдения, че пострадалата не е носила предпазен колан по време на инцидента.

В съдебно заседание ищцата, чрез адв. Алексиев поддържа искова претенция.

В съдебно заседание ответният застраховател  ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ не изпраща представител.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Основателността на прекия  иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди,  на чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на  ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач,  включително обосноваване на техния размер.

Първият спорен въпрос е относно наличието на застрахователно правоотношение между ответно дружество и водача на автомобила, л.а. „Ситроен Ц 4” с ДК № В2588 НК, който се твърди да е причинил вредоносното произшествие. По делото не са представени докателсва за сключен застрахователен договор, по силата на който ответният застраховател да е приел да гарантира отговорността на посочения водач за причинени от него вреди в резултат на управлението на МПС. Доколото, обаче по делото са били налице данни за такова застраховане- представено на л. 28-29 и неоспорено заявление с вх. рег на ответника №0302/8.12.2018г, депозирано по реда на чл. 380 КЗ, съдържащо извънсъдебна претенция за репариране на неимуществени вреди, съдът  с определението по чл. 140 ГПК е задължил ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” в срок до съдебно заседание да представи копие от застрахователна полица №BG/03/116000673499 за л.а. „Ситроен Ц 4” с ДК № В2588 НК, на осн. чл. 190 ГПК, като му е указал и последиците по чл. 161 ГПК.

В указания му срок ответникът не е представил изисканата застрахователна полица, поради което следва да се приложи санкцията на чл. 161 ГПК, като  се приеме, че към датата на процесното събитие 9.09.2016г.е било налице  застрахователно правоотношение между водача на автомобила, л.а. „Ситроен Ц 4” с ДК № В2588 НК и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”.

Няма данни в случая да е образувано наказателното производство във връзка с настъпилото ПТП на 09.09.2016г., поради което по аргумент от чл.300 от ГПК в настоящото производство подлежат на установяване всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност- наличието на вредоносно деяние, неговото авторство и противоправност, причинната връзка между деянието и вредата. За установяване на тези обстоятелства ищецът е ангажирал констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен на 9.09. 2016г., в който съставителят на протокола е удостоверил като причина за ПТП неспазване на достатъчно странично отстояние от страна на водача на  л.а. „Ситроен Ц 4” с ДК № В2588 НК, поради което се е стигнало до сблъсък с насрещно движещия се л.а „Ситроен Берлинго”. Няма данни съставителят на протокола да е възприел факта на произшествието, (по смисъла на чл. 125 от ЗДвП, посещението на службите за контрол на МВР на местопроизшествието винаги е последващо), поради което по арг. от чл. 179, ал. 1 ГПК за самия механизъм на пътно-транспортното произшествие, описан в протокола, същият не се ползва с обвързваща доказателствена сила.

Същевременно относно механизма на произшествието по делото е допусната САТЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните. Според заключението на вещото лице причината за настъпване на произшествието в навлизане на л.а  „Ситроен Ц 4” с ДК № В2588 НК в пътната лента на л.а „Ситроен Берлинго”, където настъпва удара.  Експертът дава заключение, че ищцата е нямала техническа възможност да предотврати произшествието като предприеме спиране преди удара.

При тази фактическа установеност, която не се опровергава от други доказателства може да се изведе, че водачът на застрахования автомобил е нарушил правилата на чл. 15 и чл. 16 ЗДП относно навлизането в насрещната лента на движение, като по този начин е причинил произшествието. Не се установява по делото водачът на л.а „Ситроен Берлинго” да е имал поведение в противовес с правилата за движение по пътищата, поради което следва да се приеме, че нарушението на правилата за движението от страна на водача на л.а. „Ситроен Ц 4” с ДК № В2588 НК е релевантна причина за настъпване на транспортното произшествие.

С оглед да гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия фактически състав на деликтната отговорност, в резултат на който за застрахователя възниква задължение за обезщетяване отговорността за вреди.

Застрахователят е релевирал възражение за съпричиняване, обосновано с твърдения за непоставяне на обезопасителни колани. Това възражение е недоказано и се опровергава от заключението на допуснатата по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която е дала заключение, че локализацията на уврежданията сочи, че към момента на удара ищеца е носела предпазен колан.

На следващо място по отношение вида и интензитета на уврежданият, съдът кредитира най-вече заключението на допълнителната медицинска експертиза, тъй като за изготявето му вещото лице професор Р. е извършила личен преглед на ищцата. Според това заключение преките травми от катастрофата са охлузни рани-изгаряния по предно-страничната поввърхност на лявата предмишница, травматичен оток и кръвонасядания по предната повърхност на гръдния кош, умерен травматичен оток с ивиецесто червеникаво кръвонасядане.предно-странична повърхност на дясната гръдна половина. Това заключение съвпада и с данните приложеното медицинско удостоверение 857/2016 от 10. 09. 2016 г, че травмите се локализират по протежението на лявата предмишница, предната и странична повърхности на освидетелстваното лице, се установяват охлузни рани с размери от 7-8 см със задебеляване на повърхностния епидермис отляво надясно. Кожата в тази област е оточна и болезнена при допир. По предната лява повърхност на гръдния кош, в горната трета, се установява травматичен оток, бледо петнисто, синкаво-червеникаво кръвонасядане с размери около 11 см. По предно-страничната повърхност на лява гръдна половина, на нивото на ребрената дъга е отразен умерено изразен оток, ивиецесто червеникаво кръвонасядане.

В заключението си, а и в съдебно заседание вещото лице излага за липса на медицински данни за сериозни травми и увреждания на кости, стави и/или меки тъкани. Вещото лице счита, че тези травми минават в рамките на месец. Съдът намира, че по делото не се доказа травма в областта на дясната ключица, която да е резултат от инцидента. Вещото лице категорично отрича такава травма да е резултат от инцидента. „Мравучкането“ в областта на гърба също не се свързва с процесния инцидент.

Предвид тези данни от заключението на вещото лице, съдът не кредитира показанията на разпитания по делото свидетел Станко Маринов –син на ищцата досежно здравословното състояние на г-жа М. след произшествието. От една страна тези показания не кореспондират със заключението на вещото лице, а от друга са очевидно заинтересовани.

В заключение съдът приема, че в резултат на катастрофата ищцата е получила само охлузвания и отоци, а не и сериозни заболявания. Травмите са отзвучали за около месец. Твърденията, че се е наложило ищцата да бъде обгрижвана от свои близки съдът намира за недоказани, предвид естеството на травмите.

По отношение последиците на инцидента за ищцата в психо-емоционален план съдът кредитира заключението на съдебно-психиатричната експертиза, според която през първите три дни след  инцидента освидетелстваната е изпаднала в тежка стресова ситуация и разстройство на адаптацията. В резултат на проведеното и продължаващо до сега антидепресивно лечение реакциите на тежък стрес и разстройство в адаптацията са отзвучали и понастоящем е налице невротично разстройство- специфична изолирана фобия. При това разстройство според експертизата тревожността се провокира предимно от определени ситуации или обекти. При ищцата е налице фобия от управлението на МПС и участието е движението.

Като кредитира на заключението на СПЕ, съдът съобразява, че понастоящем тази специфична фобия до известна степен е преодоляна, тъй като при прегледа извършен от в.л. Р.( с оглед изготвяне на допълнителното заключение) ищцата е споделила, че е шофирала, макар и при ниска интензивност на трафика. В този смисъл са и показанията на разпитания по делото свидетел.

С оглед на изложеното по- горе, съдът като съобрази характера и интезнитета на претърпените вреди и  намира за справедливо претърпените болки и страдания да се остойностят на 3 500 лева. За разликата до претендираните  10 000 лева искът следва да се отхвърли.

На ищеца се следва и законна лихва от датата на искова молба.

По разноските:

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски съобразно уважената част от иска в размер на 654,50 лева за адв.възнаграждение, държавна такса и експертизи.

На ответника също се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска. Страна е поискала присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Според нормата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.  Според чл.25, ал.1 от Наредба за правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.

Съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита, намира, че следва определи възнаграждение в размер на 200.00лв. за юрисконсулт. При съобразяване и останалите разноски за изготвяне на заключение по делото, дължимите на ответника разноски възлизат на 234 лева.

Водим от горното, съдът

 

                                            Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, пл.”Позитано” № 5   ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.М., ЕГН ********** *** 500 ( три хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди -  болки, страдания и емоционален стрес в резултат на получени травми при ПТП, настъпило на 09.09.2016г., на осн.чл. 432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 30.10.2017г. до окончателното изплащане на вземанията, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 3500 лева до претендираните 10 000 лева.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, пл.”Позитано” № 5    ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.М., ЕГН ********** *** сумата от 654,50 лева представляваща разходи за съдебно- деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА П.Д.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, пл.”Позитано” № 5   сумата от 234 лева, представляваща разходи за съдебно- деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: