Присъда по дело №402/2018 на Районен съд - Харманли

МОТИВИ

към Присъда №  11 от  16.05.2019 г. на Районен съд – Харманли , постановена по н.о.х.д. №  402 по описа за 2018 година.

Районна прокуратура – Харманли е внесла срещу А. *** обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено престъпление по 343в, ал. 2 от Наказателния кодекс за това, че на  09.03.2018г. около 18:50 часа  в с. Дрипчево, общ. Харманли на път ІІ-55 управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка “Фиат”, модел “Добло” с рег. № СН2410АС без съответно свидетелство за управление, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за такова деяние с наказателно постановление № 16-0813-000920/23.12.2016г., издадено от Началник сектор “Пътна полиция”, при ОД на МВР гр. Ямбол,  влязло в сила на 17.04.2017г.

В съдебно заседание пред Районен съд - Харманли представителят на Районна прокуратура - Харманли, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е предявено и излага конкретни съображения относно доказаноста и съставомерността на деянието. Подлага на обстоен анализ доказателствените източници и конкретно гласните доказателства, като аргументира кои следва да бъдат кредитирани с доверие от съда при обосноваване на фактическите изводи и кои не, акцентирайки на констатирани вътрешни противоречия в показания на свидетелите, подкрепящи определена защитна теза на подсъдимия и мотивите за това. По отношение на наказанието, предлага на съда то да бъде определено при условията на чл. 54 от Наказателния кодекс, по отношение на наказанието "лишаване от свобода", като с налагането му за срок от 1 година, което наказание същият да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Също така да му бъде наложена „глоба” над минимума, определен в закона.  

Защитникът на подсъдимия А.И.И. ЕГН ********** - адв.  И.Д. *** пледира подзащитния му да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, доколкото не бил осъществил процесното управление на МПС в момента на извършване на проверката и следователно не било осъществено изпълнителното деяние, като също аргументира теза защо съдът следва да даде вяра не на изложеното от  свидетеля очевидец в лицето на свид. Р.Ж.. Моли съда да бъде постановена присъда, с която подсъдимият бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение.

Подсъдимият А.И.И. ЕГН **********, редовно призован  се явява лично и в даденото му право на последна дума моли съда да му наложи по- леко наказание, за да може да работи, с което да помага на семейството си. Подсъдимият А.  И. изрично заявява, че не говори за оправдателна присъда.

ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият А.И.И. е роден на ***г*** българин, български гражданин,  грамотен със средно - специално образование, неженен, безработен, с адрес в гр.Я  ж.к.“Г “№  , ЕГН **********, осъждан

Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 204, издадена от Районен съд - Харманли на 14.03.2018 г. подсъдимият А.И.И. е многократно осъждан.

От събраните за подсъдимия характеристични данни се установява, че по отношение на същия има данни за криминални регистрации. В подадената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, подписана от подсъдимия, последният сочи, че не получава доходи от трудова дейност, не притежава недвижими имоти и регистрирани на негово име моторни превозни средства, като семейството му се състои от него самия и упражнява родителските права върху едно дете.

От приложената справка за нарушител/водач, издадена от Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - гр.Я  се установява, че подс. А.И.И. не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, и има санкционирани нарушения по ЗДвП в т.ч. и по чл. 150 от Закона за движението по пътищата.

С Наказателно постановление № 16-0813-000920/23.12.2016г. издадено от Началника на сектор “Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Ямбол, влязло в сила на 17.04.2017г.(л.42) на подс.  А.И.И. по административен ред, за пореден път му е било наложено наказание ”глоба” за нарушения по чл. 150 от за управление на МПС като неправоспособен водач по чл.177 ал.1 т.2 от . Цитираното наказателно постановление било връчено лично на подс. .  А.И.И.  на 07.04.2017г., според отбелязването в приложената разписка. Издаденото и връчено наказателно постановление не е било обжалвано, поради което е влязло в законна сила на 17.04.2017 г. 

На инкриминираната дата - 09.03.2018г. подс.  А.И.И.  въпреки, че не притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство и е бил наказван по административен ред за такова деяние се качил и управлявал лек автомобил марка “Фиат”, модел “Добло” с рег. № СН2410АС, като в автомобила се возел свид.Р.Ж.Ж.(*** негов познат. Двамата посетили гр.Свиленград, като вечерта тръгнали в обратна посока да се прибират към гр.Ямбол.      Същият ден - 09.03.2018г. около 18:50 часа  в с. Дрипчево, общ. Харманли на път ІІ-55, както управлявал лек автомобил марка “Фиат” модел “ Добло” с рег. № СН2410АС подс.  А.И.И.  е бил спрян за проверка от свид.П.И.П.(л.16 ) – полицейски инспектор в РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково и свид.Б.С.Х.(л.19) - мл.инспектор в ЗЖУ- Варна(л.11), които като съвместен автопатрул изпълнявали служебните си задължения във връзка провеждана специализирана полицейска операция по предотвратяване, пресичане и превенция по ЗМВР включително и по ЗДвП. При проверката, се е установило, че водачът на автомобила - подс.  А.И.И. не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство и е бил наказван по административен ред за същото деяние. За установеното деяние на подс.  А.И.И. е бил съставен АУАН (л.34) за констатираното нарушение по чл. 150 от , който бил предявен и след като бил запознат със съдържанието му - подписан от подс. А.И., който направил възражения по него, след което му бил връчен и екземпляр.С този АУАН били иззети 2бр.регистрационни табели № СН2410АС(веществени доказателства). За деянието е било съобщено на Началника на РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково, видно от докладна записка(л.8) и са предприети неотложни първоначални процесуално-следствени действия.

Видно от заключението на назначената и изготвена с протокол  № 21/17.07.2018г. графична експертиза от експерт при НТЛ-РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково(л.25-27), подписът положен в частта “Разписка“ на Наказателно постановление № 16-0813-000920/23.12.2016г. издадено от Началника на сектор “Пътна полиция“ при ОДМВР-Ямбол, влязло в сила на 17.04.2017г. е положен от посочения като подписан – подс. А.И.И..

Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните в хода на съдебното следствие, проведено пред първоинстанционния съд при разглеждане на делото, писмени доказателства, посочени на съответното място по - горе, както и от ангажираните гласни доказателствени средства, чрез проведените в хода на съдебното следствие разпити на свидетелите, допуснати до разпит в това им качество и от обясненията на подсъдимия.

На първо място, съдът приема като достоверни обясненията на подсъдимия А.И.И. относно обстоятелствата, свързани с фактите

за съставения на процесната дата срещу него акт за установяване на административно нарушение, за извършената проверка от свид. П.П., полицейски инспектор в РУ - Харманли и свид. Б.Х.,*** на инкриминираната дата. Следва да се има предвид, както неведнъж е изтъквано, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по делото съставляват и доказателство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен материал. Нещо повече, принципите в наказателното правораздаване изискват обясненията на подсъдимия по делото да бъдат приемани за истинни, докато по несъмнен начин не бъдат опровергани и оборени от други доказателствени източници, безусловно кредитирани от своя страна с доверие в процеса на анализа на тяхната достоверност. Поради тези съображения, настоящият съдебен състав възприема обясненията на подсъдимия в посочената част, като безпротиворечиви на приобщените по делото писмени доказателства.

И на досъдебното производство, и в съдебна фаза като спорен се откроява всъщност единствено въпросът за управлявал ли е на инкриминираната дата именно подс. А.И.И. визирания лек автомобил. По този фактически пункт от предмета на изследване в настоящото производство е необходимо да се отбележи, че показанията на свид. П.И.П.  са дадени като очевидец на разигралите се събития - детайлно, изчерпателно, логически и житейски обосновано. Показанията на този свидетел са еднопосочни с наличните писмени доказателства и конкретно със съставения за констатирани при процесното управление нарушения на правилата по ЗДвП акт за установяване на административно нарушение, който не може да се приеме, че разполага с обвързваща съда сила, както в производствата по ЗАНН, но е писмено доказателство - удостоверителен документ за определени събития, подписан от нарушителя, сочен в него, а именно подсъдимия А.И.И.. Материализираните изявления в него,  като няма спор, че са му били разяснени при предявяване на акта, консолидират извода на съда за правдивост на показанията именно на свид. П.П. относно факта на управление именно от страна на подсъдимия на лекия автомобил марка лек автомобил марка “Фиат”, модел “Добло” с рег. № СН2410АС без съответно свидетелство за управление на инкриминираната дата. Свидетелят П.П. от позицията на длъжността, която заема и при липсата на каквато и да е заинтерисованост от изхода на делото или предубеденост обрисува, при това като професионалист, предприетите действия от него непосредствено преди и при извършване на проверката на водача, без да е губел визуален контакт с него в нито един момент от осъществяване на поредността на тези им действия. Косвено, но категорично потвърждение на констатациите относно факта на управление на моторното превозно средство преди спирането му за проверка е получено впоследствие от самия подсъдим, посочен като водач и пред свидетеля Б.С.Х., като показанията му в тази насока за категорични и убедителни, поради което съдът им дава вяра при обосноваване на фактическите си изводи по делото. Обратно, не могат да бъдат характеризирани като правдиви, оттам кредитирани с доверие, показанията на свидетеля Р.Ж.Ж. предвид вътрешното противоречие в изложеното от него пред органите на досъдебното производство, досежно факта на управлението на процесния лек автомобил и наличието на формиран мотив у този свидетел, поради заинтерисованост от изхода на делото, да поддържат защитната теза, която впоследствие, подсъдимият се е опитал да изгради в съдебната фаза, осъзнавайки неблагоприятните последици, до които може да доведе една осъдителна присъда и предвид непреодолимата колизия на тези му показания и показанията на свид. П. и свид.Х.. Оценката на съда за достоверността на гласните доказателства, подчинена на изискванията за обективност и на подлагане на детайлен анализ поотделно и в съвкупност и в съответствие с правилата на житейската логика изисква да се възприемат като истинни именно показанията на свидетелите  П.И.П. и свид. Б.С.Х. относно всъщност единствения спорен факт от предмета на изследване в настоящото производство, свързан с момента на управление на процесното МПС и водача на същото непосредствено преди извършване на проверката на инкриминираната дата.

Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, прокурорът е направил законосъобразен извод в акта по чл. 246 НПК, че подсъдимият А.И.И. е осъществил деяние, което да бъде субсумирано под състава на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от Наказателния кодекс, за което същият е привлечен към наказателна отговорност, поради следните доводи от правна страна:

 По делото се установи по безспорен начин, че подсъдимият А.И.И., на посочената в акта на прокуратурата дата - 09.03.2018г. около 18:50 часа  в с. Дрипчево, общ. Харманли на път ІІ-55 управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка “Фиат”, модел “Добло” с рег. № СН2410АС без съответно свидетелство за управление, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за такова деяние с наказателно постановление № 16-0813-000920/23.12.2016г., издадено от Началник сектор “Пътна полиция”, при ОД на МВР гр. Ямбол,  влязло в сила на 17.04.2017г. Тези му действия са осъществени в едногодишен срок от наказването му по административен ред за нарушение по чл. 150 от , изразяващо се в управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление № 16-0813-000920/23.12.2016г., издадено от Началник сектор “Пътна полиция”, при ОД на МВР гр. Ямбол, влязло в сила на 17.04.2017., поради необжалването му по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН С оглед така възприетата от съда и категорично установена фактическа обстановка, еднопосочна с изложената в обвинителния акт на РП - Харманли, недвусмислено се налага извод,  обосноваващи виновно поведение на дееца и съставомерност на същото по чл. 343в, ал. 2 от НК се доказват по несъмнен начин. От обективна страна изпълнителното деяние на подсъдимия е осъществено чрез действие - управление на моторно превозно средство, без свидетелство за управление на МПС от съответната категория. Последното налага анализ, кога всъщност е налице управление на моторно превозно средство, изпълващо със съдържание основния елемент на изпълнителното деяние на състава на престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, за който подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност.

 Според дадените разяснения в Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на Пленума на ВС, съставляващо част от съдебната практика по въпроса, имащо задължителен за съдилищата характер, понятието "управление", употребено в чл. 342, ал. 1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство или бойната или специалната машина се намира в покой или в движение. Това тълкуване на понятието "управление" настоящият съдебен състав счита, че би могло и следва да бъде приложено и по отношение на изпълнителното деяние, визирано в текста на чл. 343в, ал. 2 от НК. Това приложение обаче следва да е съответно, предвид спецификите от обективна страна на отделните транспортни престъпления и в частност на това по чл. 343в, ал. 2 от НК в рамките на повдигнатото обвинение. Последното се явява престъпление на просто извършване, т.е. за да бъде осъществен състава на престъпление не се изисква настъпването на някакъв престъпен резултат, т.е. липсва предвиждане на съставомерни вредни последици. В случая това действие на управление на МПС е безусловно установено от събраните категорични доказателства - гласни, състоящи се най - вече в показанията на свид. П.П. и писмени, по специално съставения по надлежния ред акт за установяване на административно нарушение за нарушения на правилата за движение по пътищата именно във връзка с процесното управление на инкриминираната дата. Визираният АУАН е съставен на място и в присъствие на подсъдимия, който го е подписал лично след предявяването му и при положение, че е запознат със съдържанието му. Това управление на МПС е осъществено в период от време, съобразно предвиденото в наказващата норма - чл. 343в, ал. 2 НК, след като преди това за такова деяние, подсъдимият е бил санкциониран по административен ред с влязло в сила наказателно постановление, на 17.04.2017 г., поради необжалването му пред съда. Изложеното обосновава и наличието на всички кумулативно дадени предпоставки за съставомерност на деянието по чл. 343в, ал. 2 от Наказателния кодекс, установени по делото по положителен и недвусмислен начин от обективна страна.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, който е и единствено възможната форма на вина. Същият е съзнавал общественоопасния му характер, целял е управлението на моторно превозно средство и е предприел противоправното действие, след като е бил наясно за това, че за такова деяние вече е била ангажирана преди по - малко от една година и отговорността му по административен ред с влязло в сила наказателно постановление. Допълнителен анализ в този аспект от преценката не се налага, доколкото ясно бе установено и заявено по - горе, че подс. А.И. собственоръчно се е подписал и подписът в приложената разписка, удостоверяваща връчването на Наказателно постановление № 16-0813-000920/23.12.2016г., издадено от Началник сектор “Пътна полиция”, при ОД на МВР гр. Ямбол. Тоест изпълнени са специалните изисквания на приложимия закон относно връчването на НП, а именно ЗАНН, който в разпоредбата на чл. 58, ал. 1 предвижда, че препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение. Тези изисквания в случая са удовлетворени. Нещо повече, съгласно утвърденото вече виждане в съдебната практика с приемането на Тълкувателно решение № 1 от 7.06.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНК, докладчик съдията Галина Тонева, установено с целия набор от доказателствени средства по НПК е узнаването на подсъдимия не само, че има издадено срещу него наказателно постановление, но и че то е влязло в законна сила и то преди по - малко от година преди датата на процесното управление на МПС. Това изискване също е удовлетворено, поради което, освен от обективна страна, това действие консолидира обвинителната теза и относно субективния момент.

 При определяне на наказанието съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Обществената опасност на деянието не е ниска . Деянието по чл. 343в от НК е с насоченост – гарантиране на безопасността на транспорта, и охрана на здравето и живота на хората, при управление на превозни средства. Очертаните данни, приобщени чрез писмената документация по делото /справки за съдимост и за административни нарушения/ са проекция на завишена лична опасност на дееца. Подсъдимият е осъждан многократно. За периода от 2016 г. - 2018 г. органите на КАТ са регистрирали 3 нарушения по чл.150, ал.1 , което е индиция за системност и упоритост в незачитането на правопорядъка, регулиращ отношенията по транспорта. От друга страна изготвената за целите на наказателното производство характеристична справка сочи подсъдимия като деец с отрицателна обществена характеристика, защото извън данните за предходните му осъждания,съдържащи се и в справката за съдимост, същият има девет криминални регистрации в масивите на МВР. Същевременно при отчитане на отговорността на подсъдимия не може да не се съобрази, че той не е трудово ангажиран и е с недобро материално и финансово положение, което налага осъждане в предвидения законов минимум за  престъплението. Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства настоящия съдебен състав счете, че в конкретния казус не са налице нито многобройни, нито изключително смекчаващи вината обстоятелства,които да мотивират намаляване на определените наказания и правоприлагане на чл. 55 от НК. .По тези съображения за престъплението по чл. 343в ал.2 от НК съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 54, ал.1 от НК, в минималния предвиден от закона размер, а именно: Лишаване от свобода за срок от 1/една/ година, както и кумулативно предвиденото в текста наказание "глоба" в размер на 500 лв.Съдебното минало на подсъдимия изключва приложението на института на условното осъждане по чл. 66 от НК по отношение на определените му наказания лишаване от свобода, поради липса на задължителните, предвидени в закона материалноправни предпоставки. Предходните осъждания за умишлени престъпления от общ характер, санкционирани с лишаване от свобода, формират вътрешното убеждение на настоящия съд, че за поправяне и възпиране на подсъдимия от противообществени прояви, е необходимо поставянето му в социална изолация, чрез ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при първоначален „ строг” режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия А.И.И.  да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР-Хасково направените на досъдебното производство разноски в размер на 45,23 лв., а по сметка на бюджета на съдебната власт в полза на РС-Харманли разноски за вещи лица, пътни разноски  на свидетел в размер на 554,04 лв.

Веществените доказателства - 2бр.регистрационни табели с № СН2410АС съдът постанови де се  изпратят на сектор ”Пътна полиция” при ОДМВР-гр.Ямбол по компетентност.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

                                                                             Съдия: