№ 611
гр. Варна, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело №
20223100100033 по описа за 2022 година
Предявен е иск от В. Н. Н. срещу Т. К. АВР. за заплащане сумата 30 000
лв., представляваща обезщетение за претърпените болки и страдания,
вследствие дадено невярно заключение по гр. д. № 270/21 г. на ВОС, по чл. 45
ЗЗД, ведно със законната лихва от 19.10.2021 г. до окончателното изплащане
на обезщетението.
Ищецът сочи, че заключението на д-р М. не е съобразено с добрата
медицинска практика, тъй като недопустимо е поставена диагноза
"обсервацио параноидна шизофрения", въобще и в частност при манифестно
мозъчно заболяване, както и че ответницата е поставила друга диагноза.
Ответницата оспорва иска и претендира разноски. Сочи, че
обсервацията не е диагноза, а етап от диагностичния процес, както и че
другата диагноза не е окончателна, а диференциална.
По същество страните поддържат становищата.
Ищецът представя бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за
установено следното:
По предмета и допустимостта:
Както умишленото, така и непредпазливо даденото невярно заключение,
осъществяват състави на престъпление (чл. 291 НК). Ищецът, независимо че
настоява заключението да бъде окачествено като неправилно, а не невярно, не
твърди друго, а именно престъпление.
Съдът приема, че ако в граждански спор се твърдят и бъде установено,
че е вероятно да са осъществени престъпления и няма висящо наказателно
производство, гражданският съд трябва да сигнализира прокуратурата и да
спре производството до установяване на конкретното престъпно
обстоятелство по надлежен ред, съответно до произнасяне, че то не може да
1
се установи поради основанията, посочени в чл. 124, ал. 5 ГПК (определение
№ 763 от 23.12.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 658/2011 г., IV г. о., ГК). От това
следва, че само твърденията за престъпни обстоятелства не правят
гражданския процес въобще недопустим.
Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По деянието:
В процесното заключение е вписано, че заключението, дадено от д-р М.
в история на заболяването под № 9035 на МБАЛ "Св. Анна-Варна" АД,
съобразно обсервация на заболяването Параноидна шизофрения е съобразено
с Правилата за добра медицинска практика.
Съдът приема, че вписването обсервация е препоръка за наблюдение на
пациент с оглед вероятна диагноза, но не е окончателна диагноза. При дадена
окончателна диагноза следва да се провежда лечение, а не наблюдение.
Отново защото това не е окончателна диагноза, твърдението на ищеца,
че е поставена при мозъчна травма, е неоснователно.
В заключението си ответницата е вписала, че д-р М. е поставила
диференциална т.е. неокончателна диагноза Параноя – историческо понятие,
към което в съвременните класификации и номенклатура се включва Налудно
разстройство. По делото не са събрани доказателства, че понятията не са
употребени с действителното им значение.
Предвид изложеното няма причини да се сигнализира прокуратурата.
Твърдяното деяние не е установено.
По вредите:
За твърдяните болки и страдания ищецът е дал само обяснения.
Съдът приема, че обясненията на страната могат да представляват
доказателствено средство, но само когато са признати неизгодни за страната
обстоятелства (определение № 60770 от 29.11.2021 г. на ВКС по гр. д. №
4118/2021 г., IV г. о., ГК). Процесният случай не е такъв, поради което не би
могло да се приеме, че твърдяните болки и страдания са установени.
Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата 600 лв.,
представляващи сторените разноски по списък.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В. Н. Н. ЕГН ********** от *****
област срещу Т. К. АВР. с адрес: ***** за заплащане сумата 30 000 (тридесет
хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпените болки и страдания,
вследствие дадено невярно заключение по гр. д. № 270/21 г. на ВОС, на
основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва от 19.10.2021 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА В. Н. Н. с. ЕГН, с. а. да заплати на Т. К. АВР. сумата 600
(шестстотин) лв., представляваща сторените разноски по списък, на
2
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред ВАпС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3