Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети
януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Георгиева, като разгледа гр.д.
№ 2640 по описа на РС Враца за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК вр. с
чл. 49 СК
Ищецът И.А.
Василов твърди, че с ответницата Е.П. Василова имат сключен граждански брак,
считано от 15.01.1969 г., като от брака си имат родени шест деца, които
понастоящем са пълнолетни. Заявява, че от сключването на брака и до настоящия
момент съпрузите живеят в наследствената къща на ищеца в с. Баница, ул. „Димитър
Георгиев“ № 2. Сочи, че от около 6-7 години отношенията помежду им се влошили,
ответницата преимуществено започнала да живее при сина им в гр. Враца. Между
тях липсвала взаимност на чувства и интереси, като ответницата отказвала да се
грижи за ищеца като съпруг, когато се прибирала в с. Баница. Двамата живеят
съвместно само формално, като не си контактуват. Твърди, че ответницата е
заключила бащината му къща, поради което той е принуден да живее в таванското
помещение. Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което
моли съда да допусне неговото прекратяване, без да се произнася по въпроса за
вината. Заявява, че не желае ответницата занапред да носи неговото фамилно име.
Сочи, че по време на брака нямат придобит недвижим имот, поради което моли след
развода той да продължи да ползва наследствения му недвижим имот в с. Баница.
Ответницата
не е депозирала отговор на исковата молба, като в проведеното открито съдебно
заседание заявява, че желае да бъде допуснат развод между страните, както и че
няма претенции към семейното жилище.
След
преценка на събрания доказателствен материал, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Видно от
удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 13.12.1982 г. от Кметство на с. Баница, Община Враца въз основа на акт за граждански брак №
1 от 15.01.1969 г., съставен в с. Баница,
И.А. Василов и Е.П. Маринова са сключили граждански брак, като след брака
съпругата е приела брачното име на своя съпруг – Василова.
От показанията
на свидетелката Виолета Христова Нешкова, живееща в населеното място, в което
живее и ищецът – с. Баница, се установява, че страните не поддържат отношения
помежду си от години. Сочи, че съпругата Е. ***, като отношенията между
страните не са добри. Ищецът се оплакал, че ответницата е заключила къщата и се
налага той да живее на таванската стая. Свидетелства, че къщата в с. Баница е наследствена
на ищеца от неговите родители, като тя е била семейното жилище на съпрузите,
докато живеели заедно. Заявява, че не й е известно ищецът да притежава друго
жилище. Счита, че е невъзможно страните да продължават да живеят като
семейство.
Съдът
кредитира показанията на свидетелката като логични и последователни.
Като
основания за разстройството на брака се навеждат трайната фактическа раздяла
между съпрузите и липсата на контакт и взаимност между тях.
Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обективно нетипично
състояние на брачната връзка, което я характеризира с пълно отсъствие на
нормални духовни, физически, социални и т.н. контакти между съпрузите, което
състояние е непреодолимо и необратимо.
С оглед на поддържаното от ищеца и на събраните по
делото доказателства, съдът намира, че между съпрузите е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, което е несъвместимо с продължаване на
неговото съществуване. Брачната връзка е изпразнена от съдържание, което
налага нейното прекратяване. Страните живеят разделени продължителен период от
време, в който са преустановили контактите помежду си.
Всеки от съпрузите е започнал
самостоятелен живот, в различни населени места, поради което в отношенията им
липсва взаимност, разбирателство и обща грижа за семейството. Брачната връзка е
лишена от съдържание, тъй като съпрузите в един относително продължителен
период от време не поддържат контакти. При това състояние на брачната връзка не
може да се приеме, че тя може да бъде заздравена. Изложеното дава основание на
съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което
налага неговото прекратяване.
Искане за
произнася по въпроса за вината за разстройството на брачната връзка не е
направено, поради което съдът не дължи разглеждането на този въпрос.
Според чл. 322, ал.2, изр.2 ГПК с иска
за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на
родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на
семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. От брака си
страните нямат ненавършили пълнолетие деца, поради което съдът не следва да се
произнася относно родителските права, личните отношения и издръжката на децата.
Страните не претендират издръжка един от друг, а ответницата, която е титуляр на
правото да иска промяна на фамилното си име, не е заявила такова искане, поради което тези въпроси също не следва да се разглеждат с решението по делото.
Ищецът е
направил искане да му бъде възложено за ползване след развода семейното жилище.
Събраха се данни, че къщата, находяща се в с. Баница, ул. „Димитър Георгиев“ №
2 е била семейното жилище на съпрузите, докато са живели заедно, като, след
като ответницата напуснала дома и се установила в гр. Враца, в къщата останал
да живее ищецът Василов. Събраха се данни, че къщата е собствена на ищеца,
придобита по силата на наследствено правоприемство /в тази връзка съдът
съобрази приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по
нот. дело № 108/63 г. на Врачански народен съд, както и удостоверение за
наследници на наследодателя на ищеца – Ангел В.А., издадено от Кметство на с.
Баница на 03.02.2003 г./. Не се установи ищецът да притежава друго жилище,
поради което съдът намира, че същият има жилищна нужда по смисъла на чл. 56,
ал. 1 СК, поради което следва да му бъде предоставено ползването на къщата в с.
Баница.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал.1, изр. 2 ГПК при липса на установена по делото вина на съпрузите разноските остават
в тежест на всеки от тях, както са ги направили. На основание чл. 6, т. 2 Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя
държавна такса в размер на 50,00 лв. за решаване на делото, вносима поравно от
страните. Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл. 49, ал. 1 СК развод между И.А.
Василов, ЕГН ********** и Е.П. Василова, ЕГН **********, сключили граждански
брак на 15.01.1969 г. в Баница, общ. Враца, обл. Враца, за което е съставен акт
за граждански брак № 1 от 15.01.1969 г., като дълбоко и непоправимо
разстроен.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56 СК след
прекратяване на брака ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: с.
Баница, ул. „Димитър Георгиев“ № 2 на съпруга И.А. Василов, ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и
чл. 329, ал. 1 ГПК И.А. Василов, ЕГН ********** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Враца сумата
от 25,00 лв., представляваща
държавна такса при решаване на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и
чл. 329, ал. 1 ГПК Е.П. Василова, ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Враца сумата от 25,00 лв., представляваща държавна
такса при решаване на делото.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд гр. Враца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: