Решение по дело №2221/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 262
Дата: 19 януари 2023 г. (в сила от 9 февруари 2023 г.)
Съдия: Таня Аспарухова Георгиева - Точевска
Дело: 20225330102221
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Пловдив, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Г. Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Г. Точевска Гражданско дело №
20225330102221 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. чл. 357 от
Кодекса на труда, вр. с чл. 358, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, чл. 188, т. 1 и 3 от КТ, чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № ************г.,
подадена от Й. Н. Н., с ЕГН: **********, от гр. Т., ул. „********“ № ***, чрез
пълномощника адв. Б. М., със съд. адрес: гр. П., ул. „**********“ № ****, ет. ***, ***
срещу „Инпринт“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Георги Трингов“ № 9, представлявано от П. А., П. П. и Р. П.
Предявени са обективно съединени искове за отмяна на следните три
дисциплинарни наказания, наложени на ищеца:
Дисциплинарно наказание „********“, наложено със Заповед № ******** г. за
допуснато на **********г. нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ;
Дисциплинарно наказание „*******“, наложено със Заповед № ************г. за
допуснато нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 1 и 3 от КТ, установено на **********г.;
Дисциплинарно наказание „**********“, наложено със Заповед № *********г. за
допуснато на **********г. нарушение по чл. 187, т. 1 от КТ, с която заповед ТПО на ищеца
е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ поради налагане на дисц. наказание
„*********“;
1
Предявени са и искове за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа в
размер на 4200 лева за периода *********г. – *********г., ведно със законна лихва от ИМ
до плащането.
В съдебно заседание този иск е увеличен на сумата от 4589, 52 лева, на база
последно получено БТВ за м. *********г. в р-р на 764, 92 лева.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество
на длъжност „*************” по тр. договор от *********г. с ОМВ 700 лева, като още при
постъпване на работа представил на работодателя ЕР на ТЕЛК, с което му са определени 50
% трайно намалена работоспособност и ползва закрила по чл. 333 от КТ.
Твърди се от средата на *******г. работодателят да е предприел упорити и
целенасочени мерки в посока прекратяване ТПО на ищеца. Най-напред му било връчено на
***********г. предизвестие за прекр. ТПО на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, което било
оттеглено, след като ищецът се позовал на ползваната защита по чл. 333 от КТ.
На *********г. му била връчена заповед за отстраняване от работа по чл. 199 от
КТ, която ищецът обжалвал и било образувано гр. дело № ********г. на ****, ***** . с-в,
висящо.
На ********г. бил допуснат до работа и започнал да изпълнява трудовите си
задължения.
На **********г. му била връчена Заповед № ***********г., с която му се
налагало дисциплинарно наказание „************”. Ищецът оспорил същата, било
образувано гр. дело № ***********г. на ****, ******. с-в.
Със Заповед № *********г. му била наложена санкция по чл. 210 от КТ, която
оспорил пред работодателя и до момента не е получил уведомление за предявена претенция
срещу него в съда.
След това работодателят продължил с натиска срещу ищеца, като последователно
издал трите оспорени в настоящото производство заповеди от ищеца, както следва:
На ***********г. му били връчени Заповеди № *** и № *** за налагане на две
дисц. наказания „********“ – първата за нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ за това, че на
***********г. не е упражнен контрол върху приготвени заготовки и втората за нарушение
по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ за неизпълнение на възложена работа от ***********г.,
изразяващо се в залепване помежду им на опаковъчни кутии.
На **********г. на ищеца била връчена Заповед № ***********г., с която му се
налагало дисц. наказание „************“ и ТПО му било прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т.
6 от КТ вр. с чл. 188, т. 3 от КТ, чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ за системни нарушения на тр.
дисциплина.
Ищецът оспорва и трите гореописани заповеди № ***, *** и ***, като оспорва да е
извършил описаните в тях нарушения. Твърди се също така да са издадени от лице без
2
представителна власт.
На ***********г. всички заготовки били на нужното ниво, нямали отклонения.
На ***********г. не е допускал нарушения, ако имало такива, те били извършени
от изпълнителя, а не от него.
За наложеното дисц. наказание „*********“ се твърди системни нарушения на тр.
дисциплина да липсват, тъй като не е извършил описаните в предходните три заповеди, една
от които предмет на оспорване по гр. дело № ************г. на *****, както и в Заповед №
***********г. нарушения. Твърди на дата **********г. да е напуснал работното си място
преди края на работния ден, тъй като се е почувствал зле, за което е уведомил колегите си.
Твърди системност да липсва, защото всички заповеди, на които се позовава работодателя,
са оспорени пред съда, разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от КТ да забранява за едно нарушение
да се налага повече от едно наказание, както и че ползва закрила съгл. чл. 333 от КТ, която
не е преодоляна.
С оглед на всичко гореизложено, моли трите заповеди да бъдат отменени,
претендира разноски. Предявява се и иск за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност, както и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за оставане без
работа в размер на 4200 лева за периода ************г. – **********г., ведно със законна
лихва от ИМ до плащането.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез адв. М. Б.
и Б. Д. Със същия се взема становище за неоснователност на всички предявения искове.
Твърди се ищецът да е извършил всички нарушения, за които е наказан, размерът на
наказанието да отговаря на тяхната тежест и да са отчетени обясненията на ищеца. За
период, по-кратък от *** месеца, от *********г. до ********г. ищецът извършил 5
нарушения на тр. дисциплина. Преди налагане на най-тежкото дисц. наказание „*******“
работодателят взел мнението на ТЕЛК и разрешението на Инспекцията по труда, поради
което закрилата била преодоляна. Заповедите били издадени от З. П., надлежно
упълномощено от представляващите дружеството лице, което в качеството си на носител на
работодателската власт е сключило и трудовия договор с ищеца от името на дружеството.
Досежно извършеното се сочи, че всички нарушения, извършени в оспорените
заповеди, както и в другите две такива, послужили за позоваване за системни нарушения, са
извършени. Твърди се, че показателно за нивото на работа на ищеца е обстоятелството, че
по-малко от *** месеца от започване на работа работодателят е преценил да липсват
качества за изпълнението й у ищеца. Твърди се ЕР на ТЕЛК да е представено от ищеца след
връчване на това предизвестие, поради което работодателят оттеглил същото и започнал
процедура по трудоустрояването му, до приключване на която го е отстранил от работа.
Делото за недопускане до работа приключило със споразумение, като още преди
сключването му ищецът бил поканен да се върне на работа, след като на ************г.
получил ЕР на ТЕЛК за това, че ищецът може да работи като *******************. Твърди
се оттам насетне ищецът да е извършил редица нарушения на тр. дисциплина, за които са му
3
наложени пет последователни наказания, последното от които оспореното уволнение, както
следва:
На **********г. около ********* часа представителят на работодателя З. П.
забелязал ищеца в отдел „**********“, в който той самият работел. Твърди се, че след
изясняване на случая се е установило, че Н. е напуснал отдела, в който той самият работи –
„**************“, и работното си място там, без да уведоми и да получи съгласието на
прекия си ръководител и е отишъл на територията на отдел „************“, без да има
разрешение за това и без да е минал абсолютно необходимия за този отдел инструктаж по
безопасност и здраве при работа. За горното със Заповед № **************г. му било
наложено дисц. наказание „************“, неоспорено и влязло в сила.
На **********г. със заповед № ************г. на ищеца било наложено дисц.
наказание „************“, което ищецът оспорил и било образувано гр. дело №
***********г. на ********, **********. с-в, което към момента на подаване на отговора не
било приключило с влязло в сила решение.
На ************г. ищецът като ******************** в отдел „*************“
предал за експедиране полуготова продукция – набори за настолни календари за издателство
„************“ , а именно поставяне на спирала. Продукцията била от 4620 броя – два
палета. Качеството на продуктите не е било във вид, който отговаря на изискванията на
фирмата –довършител за поставяне на спиралата, количеството не е могло да бъде
обработено поради лошото качество на заготовките – установено е разминаване на
листовете в наборите на календарите, недобро подреждане на палета, лошо фолиране, което
довело до начупване краищата на наборите. До това се стигнало поради неупражнен
контрол от страна на ищеца и началник склада. Това довело до връщане на количеството и
забавяне на поръчката. Заради горното на ищеца било наложено със заповед №
***********г. на работодателя дисц. наказание „***********“, като в периода
*************г. ищецът ползвал платен год. отпуск.
На ***********г. прекият р-л на ищеца, при извършване на контрол на готова
продукция, изработена и опакована в периода ************г., установил неправилно
нанесен лепилен слой, излязъл извън очертанията на залепващата зона, което довело до
залепване на кутия в кутия и до бракуване на наранените опаковки – 6000 броя. Процесът на
залепване се извършвал от А. К. – ***************, и от Й. Н. – ***************, който
отговарял за изпълнението и контрола върху продукцията. На ищеца били изискани
обяснения, била извършена проверка, в хода на която работодателят установил, че Н. не е
упражнил нужния контрол и е допуснал подреждане една върху друга в кашони на кутии с
излизащ лепилен слой, което довело до залепването помежду им и нараняването при
разделяне, оттам до бракуване на партидата от 6000 опаковки. В периода ***************г.
ищецът ползвал ПГО. Със Заповед № **********г. му било наложено дисц. наказание
„**************“ за гореописаното нарушение.
Въз основа на докладна от ***********г. на прекия ръководител на ищеца било
установено, че на дата *************г. същият около ********** часа не е бил на
4
работното си място. След проверка от *********** г-жа Т. се установило, че ищецът е взел
личните си вещи и си е тръгнал, без да уведоми прекия си р-л за това. При проверка на
пропусквателната система се установило, че е чекирал излизането си от предприятието в
******** часа. Същият не е поискал разрешение и не е уведомил прекия си ръководител, не
показал каквато и да било самокритичност в отношението към работния процес. За период
от *** месеца извършил пет последователни нарушения на тр. дисциплина. С писмо от
*************г. работодателят изискал мнението на ТЕЛК при МБАЛ Т., които дали такова
с ЕР от ***********г. След това работодателят изискал разрешението на ДИТ П. в за прекр.
ТПО с ищеца, като получил такова от ***********г. за прекр. ТПО по чл. 330 ал. 2 т. 6 от
КТ. В периода ***********г. ищецът бил в отпуск поради временна неработоспособност. На
*************г. се явил на работа и му била връчена заповедта за дисц. уволнение.
Оспорват се твърденията заповедите да са издадени от лице без предст. власт, тъй
като З. П. бил изрично упълномощен за това от законните представители на дружеството,
като се цитира практика на ВКС, съгл. която работодателската власт подлежи на делегиране.
Подробно се обосновават твърденията защо е налице системност на нарушенията. С оглед
неоснователност на главните искове се моли за отхвърляне и на акцесорните такива спрямо
иска за отмяна на уволнението – за възстановяване на работа и присъждане на обезщетение
за оставане без такава.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника адв. Б. М. взема становище за
доказаност на предявените искове. Сочи, че в хода на процеса е отменена с влязло в сила
съдебно решение заповедта, с която на ищеца е наложено дисц. наказание
„*****************“, че двете забележки са наложени неоснователно, за нарушения,
извършени от други лица, не от ищеца, а впоследствие същите нарушения са използвани да
обосноват налагане на най-тежкото дисц. наказание „************“ на ищеца, за едно
преждевременно напускане на работа. По този начин се твърди да е нарушена разпоредбата
на чл. 189, ал. 2 от КТ. Твърди се становището на ТЕЛК да не е по повод настоящото
уволнение, поради което не е преодоляна закрилата по чл. 333 от КТ, която ищецът ползва,
поради което уволнението е незаконосъобразно само на това основание. Поддържа
твърдението си, че заповедите са издадени от лице, на което не може съгл. закона да се
делегира работодателска власт. Ето защо се моли всички наложени на ищеца наказания да
се отменят и всички искове да се уважат. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника адв. Б., поддържа
становището с отговора, твърди мнението на ТЕЛК да е изискано с писмо от ************г.
именно по повод уволнението на ищеца, закрилата да е преодоляна, да е получено
разрешение от ДИТ П., твърди да са налице системни нарушения на трудовата дисциплина,
да е установено по безспорен начин извършването им. Представя писмена защита, с която
детайлно обосновава становището си за това, че и трите заповеди са издадени от надлежно
упълномощено лице, надлежно са изискани и приети обясненията на служителя, сроковете
за налагане на наказанията са спазени, предвид ползваните отпуски от ищеца, в които
сроковете не текат, а дисциплинарното наказание „**********“ е наложено за системни
5
нарушения на тр. дисциплина, като се цитира практика на ВКС, че е достатъчно да не е
наложено наказание за едно от тях, и същите да не са заличени, за да се обоснове системност
и да бъде възможно налагането на най-тежкото дисц. наказание „**********“. Ето защо се
моли исковете да се отхвърлят. Представя се писмена защита, с която подробно ответната
страна обосновава тезата си.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За да се уважи искът за отмяна на всяка една от оспорените заповеди за налагане на
дисциплинарното наказание “************” като незаконосъобразна е необходимо ищецът
да установи, че е работил, респ. че работи по трудово правоотношение с ответното
дружество и че с всяка от оспорените заповеди му е наложено дисциплинарно наказание
“********”. Оттук насетне в тежест на ответника е да установи, че дисциплинарното
наказание е законосъобразно наложено, а именно, че заповедта е издадена от лице, носител
на работодателската власт, че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че
ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че
същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на
наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена и
наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за
незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил
по трудово правоотношение с ответното дружество и че същото е прекратено с посочената
заповед, както и да установи твърдението си, че е ползвал предварителна закрила при
уволнение и на какво основание. Оттам насетне в тежест на ответника е да установи, че
уволнението е законосъобразно извършено, че заповедта е издадена от лице, носител на
работодателската власт, че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че ищецът е
извършил посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина и че същите са
извършени виновно; че са налице системни нарушения на тр. дисциплина, за поне едно от
които не е наложено дисц. наказание, че тежестта на нарушенията съответства на тежестта
на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена и
наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове, че е
преодоляна по надлежния ред ползваната от ищеца за,крила, като са били изискани от ТЕЛК
и ДИТ мнение и разрешение за уволнението на ищеца, именно по повод процесното
уволнение на посоченото осно0вание, и уволнението е извършено след постъпването им.
В настоящия случай между страните не се спори, и от представените по делото
писмени доказателства – тр. договор № *************г., доп. споразумение към него от
**********г., и длъжностна характеристика, се установява, че ищецът е работил по
безсрочно ТПО с ответника на пълно работно време на длъжност „**********“, с вписано в
ДС ОМВ – 700 лева. Съгласно длъжностната му характеристика, същият следва да
притежава висше техническо образование за заемане на длъжността по специалност
Полиграфия, да има над 5 г. тр. стаж в полиграфическата промишленост и да умее да работи
6
с компютър. Длъжностните му задължения са да организира и осигурява нормалното
протичане на производствените процеси, да осигурява спазването на технологията на
производство и работата на оборудването и др., да контролира качеството на настройване,
пренастройване и ремонта на оборудването, и др., да следи за спазване изискванията на БДС
и на клиента, да следи за количеството и качеството на вложените в производството
материали, да подбира и обучава персонал, да го контролира, да води необходимата
документация, да извършва инструктаж по безопасна работа и др., да спазва ПВТР, и да
изпълнява други възложени и свързани с дейността задачи. Организационно е подчинен на
технолога. Следва да притежава следните знания и умения – да знае устройството на всички
машини и апарати в печатницата, технологичните възможности на машините и
приспособленията към тях, изискванията за качествата на изделията, които се произвеждат,
качествата на материалите и консумативите, които се използват при производството на
печатни изделия, да познава нормативните изисквания за охрана на труда и др.
Видно е от представеното ЕР на ТЕЛК № ******** от ****** зас. от **********г. на
ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ Т. ЕООД, че ищецът е с 50 % трайно намалена
работоспособност за срок от 2 години, до ************ г. поради общо заболяване –
**********************, ИБС. *****************. Състояние след ************. Като
противопоказни условия на труд е посочено вдигане и пренасяне на тежести, непрекъснато
нервно и психическо напрежение.
По трудовото правоотношение между страните в периода *********г. – *********г.
са издадени следните заповеди, част от които са отменени от работодателя, други, от съда, а
останалите са оспорените такива в настоящото производство:
На ***********г. на ищеца е връчено едномесечно предизвестие за прекратяване на
ТПО на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. В срока на същото със заявление от *******г., връчено
на същата дата, то е оттеглено. Впоследствие със заповед № **** от **********г. ищецът е
бил отстранен временно от работа по причина – липса на експертно решение за
трудоустрояването му. Ищецът е оспорил тази заповед по съдебен ред.
Със Заповед № *********г. е ангажирана имуществената отговорност – ограничена
такава, на ищеца, на осн. чл. 210, ал. 1 вр. чл. 203, ал. 1 и 208, ал. 1 от КТ и протокол от
**********г. за бракуване на готова продукция, в размер на 618 лева, като е разпоредено от
брутното му ТВ да се удържи сумата от 350 лева. По делото липсват данни дали ищецът е
възразил срещу заповедта. Същата му е връчена на ***********г.
Със Заповед № ***************г. на З. П. като работодател на ищеца е наложено на
осн. чл. 192, ал. 1, вр. с ч л. 188, т. 2, чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ и във връзка с дадените по чл.
193, ал. 1 КТ обяснения, след преценка тежестта на нарушението, при посочване текстовете
на чл. 189 и 194 от КТ дисц. наказание „*******************“. Тази заповед е оспорена по
съдебен ред от ищеца, като с влязло в сила на ************г. Решение № ***********г. по
гр. д. № **********г. на **** същата е отменена като незаконосъобразна.
Със Заповед № **************г. на З. П. като работодател на ищеца е наложено на
7
осн. чл. 192, ал. 1, вр. с чл. 188, т. 1, чл. 187, ал. 1, т. 1, т. 3 (неизпълнение на възложената
работа, неспазване на техническите и технологичните правила) от КТ, на ищеца Й. Н. Н. е
наложено дисциплинарно наказание „**********“. В заповедта е посочено, че въз основа на
докладна записка от прекия ръководител на ищеца г-жа Т. и въз основа на протокол за
връщане от *************г. след проучване на случая е установено, че на дата
**************г. ищецът в качеството си на *************** в отдел ************ е
предал за експедиране полуготова продукция – набори за работни настолни календари на
издателство „************“ към фирма „ББ форм“ ЕООД Пловдив, за довършителни
процеси по продукта – поставяне на спирала. Общото количество на полуготовата
продукция е било 4620 броя, или два палета, като качеството на продукта не е било във вид,
който отговаря на изискванията на фирмата довършител за поставяне на спирала.
Изпратеното количество не е било възможно да бъде обработено поради лошото състояние
на заготовките, имало разминаване в листовете в наборите на календарите и недобро
подреждане на палета, недобро фолиране, което довело до начупване краищата на наборите.
Сочи се в заповедта, че причината за това е неупражнен контрол от страна на ищеца като
************* в горепосочения отдел. Това неизпълнение е довело до връщане на
количеството и забавяне на изпълнението към издателство „**********“, и оттам до
неспазване срока на доставката. Посочено е, че нарушението представлява такова по чл. 187,
ал. 1, т. 1, т. 3 от КТ - неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и
технологичните правила. За горното ищецът е наказан със ****************, като
заповедта е връчена на ************г. в ******* часа срещу подпис.
Със следваща заповед № ***********г. на З. П. като работодател на ищеца е
наложено на осн. чл. 192, ал. 1, вр. с чл. 188, т. 1, чл. 187, ал. 1, т. 1, т. 3 (неизпълнение на
възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила) от КТ, на
ищеца Й. Н. Н. е наложено дисциплинарно наказание „**********“. В заповедта е посочено,
че на *************г. прекият ръководител на ищеца г-жа Т. като ******************* е
проверила готова продукция, изработена и опакована в периода ************* г. –
картонена опаковка за екоразпалки за П. по поръчка на „Файрпродъктс плам България“
ООД, К. При прегледа на продукцията същата установила, че неправилно е нанесен лепилен
слой, който е излезнал от очертанията на залепващата се зона на картонената опаковка. При
подреждането на опаковките една до друга и поставянето в кашони се е създал процес на
залепване на кутия с кутия, като при разделянето им повърхностният слой се наранява. Това
е довело до бракуване на партидата от 6000 броя опаковки. В заповедта се сочи, че
залепването е извършвано от А. К. – ************* изделия от хартия, като ********** на
залепваща машина, и от Й. Н. Н., ************** на отдел „***************“, който
отговаря за изпълнението и контрола на изготвянето на продукцията. Било е установено, че
в периода **********г при изработването и подреждането на изработените опаковки Н. не е
упражнил нужния контрол на производството, което представлява неизпълнение на
възложената работа, и е допуснал да бъдат подредени в кашони една до друга кутии с
неправилно нанесен лепилен слой, който е излезнал от очертанията на залепващата се зона
на картонената опаковка. Това е довело до залепване на кутиите една в друга и до
8
нараняването им при разделяне и оттам – до тяхното бракуване. Посочено е, че г-жа Т. е
информирала работодателя за това с докладна от ************г., след което на ищеца са
изискани обяснения и е дал такива на *********г. Посочено е описаното да съставлява
нарушение на тр. дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ – неизпълнение на възложената
работа, неспазване на техническите и технологичните правила. Тази заповед е връчена на
*********г. в ****** часа срещу подпис.
И в двете заповеди е посочено да са взети писмените обяснения на лицето по чл.
193, ал. 1 КТ, да са преценени тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, както и настъпилите последици, като са цитирани и чл. 189 и 194 от КТ.
Със Заповед № ***********г., връчена на ищеца срещу подпис на ***********г. с
посочен час ***** часа, издадена от З. П. като работодател на ищеца, трудовото
правоотношение между Й. Н. и „Инпринт“ АД е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ,
във вр. с чл. 188, т. 3, чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, като е посочено да са спазени изискванията на
чл. 193 КТ, 189 и 194 КТ, 333, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2 от КТ, като на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „**********“. В заповедта е посочено, че наказанието се налага
поради тежко нарушение на тр. дисциплина, изразяващо се в извършване на системни
нарушения на същата от страна на ищеца. В мотивната част на заповедта е посочено, че на
**********г. около 16;10 часа около 16:10 часа госпожа Г. Т., ********************** в
дружеството, е извършвала проверка на работния процес и е установила, че г-н Н. не е на
работното си място. извършила е проверка и установила, че е взел личните си вещи и е
напуснал територията на предприятието, като в системата за пропусквателния режим бил
отразен час на напускане на предприятието в ******* часа. сочи се, че ищецът не е поискал
разрешение и не е уведомил никого, вкл. прекия си ръководител. Горното представлявало
нарушение по чл. 187, т. 1, пр. 2 КТ – преждевременно напускане на работното място. За
това нарушение на *********г. г-жа Т. входирала докладна записка до ръководството.
В мотивите на заповедта е посочено, че освен описаното нарушение, ищецът е
извършил редица други нарушения на трудовата дисциплина, за които са му наложени дисц.
наказания, и които не са изтекли или заличени. Описват се заповеди - № *************г., №
**********г., както и процесните други две заповеди № ***********г. и № ************г.
Сочи се, че с тях са наложени на ищеца наказания, както следва – *************,
************** и още две **************, описано е за какви нарушения, като е
пресъздадено съдържанието им в мотивната част на заповедта за уволнение. Сочи се, че с
оглед на горното се установява ищецът да е извършил тежко нарушение на тр. дисциплина,
изразяващо се в системни нарушения на трудовата дисциплина, като за част от тях
(всъщност всички без преждевременното напускане на работа), вече му е било наложено
наказание.
Със заповедта е разпоредено и работникът да заплати обезщетение по чл. 221, ал. 2
от КТ на работодателя в размер на едно БТВ за пълен раб. месец преди уволнението.
В подкрепа на твърденията си ответникът е представил описаната в заповедта за
9
уволнение първа заповед за налагане на наказание, обосноваваща твърденията му за
системност на нарушенията – Заповед № *************г. на З. П., връчена на *********г.,
с която на Н. е наложено дисц. наказание „***********“ на осн. чл. 192, ал. 1, вр. 188, т. 1,
187, ал. 1, т. 1 пр. 4 КТ за това, че на ************г. около ********** часа лично З. П. е
забелязал ищеца на територията на отдел „************“, където е отишъл без да е
преминал нужния инструктаж и без да уведоми прекия си ръководител, като е дал
обяснение, че е отишъл там да провери дали двама работници от неговия отдел
действително са там. Изложени са съображения за това, че преместването на тези работници
и проверката дали изпълняват задълженията си в другия отдел не е от компетентност на
ищеца, а на г-н П., че на територията на този отдел не може да се влезе без задължителен
инструктаж по безопасност и здраве при работа, и че напускането на работното място на
ищеца представлява неуплътняване на работното време и неизпълнение на възложената
работа. Сочи се, че с поведението си ищецът е застрашил както своето здраве, така и това на
работещите в отдела, в който е влязъл без инструктаж. Посояени са разпоредбите на КТ,
които работодателят е приел да са нарушени, и че нарушението съставлява неуплътняване
на работното време, неизпълнение на възложената работа, неспазване техническите и
технологични правила и неспазване правилата за здравословни и безопасни условия на труд.
Няма данни тази заповед да е оспорена от ищеца, поради което е влязла в сила.
Следващата заповед, описана в заповедта за дисц. уволнение като обуславяща
системност на нарушенията - № **************г., за налагане на наказание
„*************“ е отменена с влязло в сила решение, а последните две – ***********,
наложени със заповеди № **** и № ****, се оспорват с настоящата искова молба в
настоящия процес.
Във връзка с всяка от оспорените заповеди ответникът е ангажирал следните
доказателства:
По заповед № **********г. за налагане дисц. наказание „**********“:
Представена е докладна от Г. Т., на длъжност *********, и Д. К. – ************,
като докладната е до ръководството, от дата ***********г. с поставен вх. № ***** от
същата дата. В нея се сочи, че на същия ден – **********г. в печатницата на „Инпринт“ АД
са върнати от „ББ Форм“ ЕООД експедираните на дата *********г. набори за работни
настолни календари на издателство „**************“, по причина – лошо състояние на
изпратените от „Инпринт“ АД заготовки. Проблемът бил разминаване на листовете в
наборите на календарите, не добро подреждане на палета, не добро фолиране, довело до
начупване краищата на наборите. Посочено е, че трябва да се изискат обяснения от
отговорните лица, както и че поправянето на проблема ще доведе до допълнителни разходи.
Лицата, подписали докладната, са удостоверили с подписа си, че действително
несъответствието е налице и връщането е основателно.
В тази връзка с искане за даване на обяснения от ************г., връчено на
същата дата в ******** часа на ищеца Н. са поискани такива в срок до края на работния ден
за следното: Посочено е, че е установено, че на дата ***********г. в качеството си на
10
************ в отдел *********** е предал за експедиране на полуготова продукция –
набори за настолни календари на издателство „************“ към „ББ форм“ ЕООД
Пловдив за поставяне на спирала. касаело се за 2 палета с 4620 броя календари, като
акчеството на продукта не е било във вид, който да отговаря на изискванията на фирмата
довършител за поставяне на спирала. Посочено е, че предавайки ги в този им вид ищецът е
допуснал грешка и забавяне изпълнението на поръчката, не е спазен срокът на доставката и
Инпринт АД следва да понесе неблагоприятни финансови последици за забавата. Поискано
му е обяснение за нарушението като такова по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ – неизпълнени на
възложената работа,м неспазване на техническите и технологични правила.
На същата дата са дадени обяснения от г-н Н., който в обясненията си описва как
са били предадени календарите. Сочи, че са били подредени 3 броя по десет листа, събрани с
разредител, по 20 бр. набори на календара, въразни с ластик и поставени напале, на едното
2400 броя, на редоиве, очукани при събирането и подадени за експедиране. Сочи се, че при
фолиране на палето и после при транспортирането се е получило разместване на набора и
това било видно от върнатото пале. на другото били поставени 2220 броя календари, също
събрани и очукани, като при фолирането и транспортирането отново се е получило
разместване. Ищецът сочи, че според него може би календарите не са били поставени на
правилни палета, но такива са имали в момента. Сочи, че наборът на календара е поправен,
очукан и подреден правилно, че не е имало разминаване в листовете и наборите на
календара, но е имало недобро подреждане на палета и недобро фолиране на същия.
В преписката се намира искане за даване на обяснения и дадени такива за същото
нарушение и от лицето Р. М., на същата длъжност – ************ ***********. В
обясненията си същата сочи, че е от ********** във фирмата, че е в процес на обучение, че
е забелязала нередностите и е сигнализирала **********, на когото помага, като оттам й е
отговорено, че всичко е наред.
В ЛТД на ищеца в тази връзка са подредени, и са представени по делото още два
протокола – протокол от ************г., с който ББ форм ЕООД Пловдив връща на
Инпринт АД още в деня на предаване на поръчката следната поръчка – набори за настолни
календари, приети за поставяне на спирала, поради разминаване листовете в наборите на
календарите, недобро подреждане на палета и недобро фолиране, довело до начупване
краищата на наборите. Представя се и протокол от ************г., с който трима служители
на Инпринт АД са извършили преглед на върнатата поръчка календари на „***********“, и
са установили следното – поръчката е върната с основание, подредените набори са в
разбъркано състояние, има разминаване между листовете, самият палет не е добре подреден,
при разопаковането му наборите са се разпилели сами, което е недопустимо, а краищата на
наборите са се начупили поради недоброто фолиране на палета, като е върнат материала в
производството за преработка.
За горното нарушение с оспорената заповед №**** на ищеца е наложено дисц.
наказание „********“.
11
Във връзка с тази заповед са изслушани показанията на свидетелката Р. Б. М.,
заемаща длъжността ************ при ответника. Същата в показанията си сочи, че е
започнала работа в ответното дружество в началото на***********., на ******** или
********, като ищецът е следвало да я обучава. Обучителният й период започнал, но в хода
на същия г-н Н. преустановил работа. Било му възложено да я обучава, но според нея
ищецът се отнасял нехайно към задълженията си и изобщо отказал да провежда обучението
й. В хода на този обучителен процес имало проблем с върнати настолни календари, на които
целостта им била нарушена, тъй като не са фолирани както трябва и не са очукани както
трябва. Сега, от гледна точка на натрупания вече опит, свидетелката може да прецени кое не
е било наред тогава и защо са върнати, както и как трябва да се направи, за да не възникне
същия проблем. В конкретния случай обаче просто й направило впечатление, че нещо не е
както трябва с фолираните и готови за експедирани календари и тъй като не била съвсем
наясно, е обърнала внимание на ищеца за това, посочила му ги е, попитала е как трябва да
бъдат, на което й било отговорено от г-н Н., че са си добре и да се експедират в този им вид.
Той казал, че всичко е наред, но те впоследствие били върнати именно заради вида, в който
са експедирани. Свидетелката обяснява, че работата им с ищеца като ************* е да
организират хората да работят, какво трябва да правят, да го свършат в срок, и да
съблюдават за неговото изпълнение и качество. В случая тогава, когато са върнати тези
настолни календари имало момент, в който когато се фолирали самите палета, тъй като
готовата продукция трябвало да се фолира, за да се експедира. Фолирало се с прозрачно
фолио и то се виждало, че на самият продукт се нарушава целостта, т.е когато един продукт
излиза, трябвало да бъде във вид, в който може да се обработва, в случая трябвало да се
слагат спирали, всичко трябваше да бъде както трябва, подредено, листовете не трябвало да
бъде огънати, нито смачкани, както и календарът трябвало да бъде цял и добре подреден.
Като цяло в този период свидетелката се запознавала с ръчната работа и й направило
впечатление, че фолирането не се извършва както трябва. Това било по нейно лично
мнение, тъй като била нова, но все пак успяла да прецени, че календарите са прекалено
смачкани и разместени, но след като ищецът й казал, че всичко е наред, тя не била в
правомощията си да каже каквото и да било. Видяла, че в процеса на фолирането те се
разместват, а вече от гледна точка на натрупания опит можела да каже и защо се е получило
така – хартията не била „очукана“, тоест не била наместена правилно, чрез очукване от
всички страни, листовете да бъдат точно един върху друг подредени, и след като не са били
точно поставени, то те са се разместили поради това, че не са подредени както трябва,
впоследствие с фолирането са се разместили още повече и поради това са били върнати.
След като забелязала това недобро според нея подреждане, свидетелката информирала г-н
Н., попитала го така ли трябва да бъде, добре ли е, той лично проверил и отговорил, че
според него е добре, че всичко е наред и да се експедира в този вид продукцията.
Свидетелката сочи, че по принцип при господин Н. нещата стоят така – той не упражнява
контрол по принцип, за него всичко винаги е наред, впоследствие обаче се оказва, че не е, и
в случая е била върната продукцията. Тези календари впоследствие били върнати за
преочукване, подреждане, фолиране, като свидетелката демонстрира с ръце как хартията
12
трябва да бъде подредена от всички страни в точен ред, да не настърча, да не се размества,
че листовете трябва да са точно подредени един върху друг и прибрани в купчина, без някой
да излиза отстрани и че този процес се нарича „очукване“. Свидетелката е забелязала
проблемна с подредбата още преди експедирането, информирала е ищеца, но същият не е
обърнал внимание изобщо и е разпоредил стоката да отпътува в този си вид, заради който
впоследствие е и върната. Според свидетелката като цяло от страна на г-н Н. не се е
обръщало никакво внимание на каквото и да било, нито й е обръщал внимание по време на
обучението й, че не е и провеждал такова. В случая обаче същата и без да притежава
нужната компетентност е забелязала, че има нередности при подредбата и фолирането на
календарите, извикала е ищеца като компетентно лице, което упражнява контрол върху
качеството, обърнала му е внимание на начина, по който е приготвена за изпращане стоката,
а ищецът е приел всичко да е наред. впоследствие обаче се е установило, че не е била добре
подредена и опакована, и е била върната именно затова.
По заповед № ********г. за налагане дисц. наказание „***********“:
Представена е докладна от Г. Т., на *************, като докладната е до ръководството, от
дата ***********г. с поставен вх. № от същата дата. В нея се сочи, че на същия ден –
**************г. същата като пряк ръководител на Н. е осъществила контрол на качеството
на готова продукция – картонена опаковка за екоразпалки за П. по поръчка на
„Файрпродъктс плам България“ ООД, Костенец. При прегледа на продукцията същата
установила, че има недобре нанесен лепилен слой, който е излезнал от очертанията на
залепващата се зона на картонената опаковка. При подреждането на опаковките една до
друга и поставянето в кашони се е създал процес на залепване на кутия с кутия, като при
разделянето им повърхностният слой се наранява. Същата в докладната сочи, че се налага
бракуване на част от партидата, като от 18 500 броя ще се бракуват 6000 броя опаковки.
Същата сочи, че залепването е извършвано от А. К. – ************ изделия от хартия, като
*************, и от Й. Н. Н., ************ на отдел „********“, който отговаря за
изпълнението и контрола на изготвянето на продукцията. Същата предлага на отговорните
за некачественото изпълнение и бракуването на продукцията лица да се потърси
дисциплинарна отговорност.
Във връзка с докладната на **********г. е искано на ищеца Н. обяснения, като е
описана ситуацията така, както е описана и в докладната, и впоследствие в заповедта за
налагане на наказание, посочено е, че в периода ***********г. е извършено нарушението, че
въпросното нараняване на кутиите не подлежи на поправка и се налага бракуването на
опаковката, а именно на 6000 от 18 500 броя опаковки, като нарушението на ищеца е, че в
качеството си на *************** не е контролирал правилно процеса на изработка на
продукта, вследствие на което е изработен негоден продукт, като е нарушил чл. 187, ал. 1, т.
4 КТ – произвеждане на некачествена продукция. Поискано му е да даде обяснение в срок до
края на работния ден, като искането е връчено на ********г. по обяд. На същата дата
ищецът е депозирал обясненията си, в които е посочил, че е допуснато излизане на лепилния
слой вследствие на бързото каране на машината, и поставянето му много близо до края на
13
опаковката. Посочено е, че при събиране на опаковките и връзването им с ластик и
поставяне на пале се е получило залепването вследствие на излязлото в повече лепило.
Ищецът сочи, че при проверка на опаковките, които той е вземал от машината, такова
залепване не е имало. Посочено е, че има изместване на лепилния слой и оттам се е
получило залепването.
В ЛТД на ищеца в тази връзка са подредени, и са представени по делото още два
протокола – протокол от ***********г. на тричленна комисия на Инпринт Ад, за извършена
проверка на готова продукция – картонена опаковка за екоразпалки за П. по поръчка на
„Файрпродъктс плам България“ ООД, Костенец. В хода на проверката е установено, че шест
хиляди бройки от всички изработени следва да бъдат бракувани поради излизане лепило от
очертанията заради нанесен в повече по-дебел лепилен слой, повече от изискуемото в
довършителния процес по залепване на изработените опаковки. Това е довело при
подреждането им незасъхналото лепило да се разлее, да се получи една обща маса и те да
залепнат една в друга, като при разделяне са се нарушили до степен необратимост.
Предложено е бракуването им. С втори протокол от *********г. е извършено бракува не на
некачествената продукция – 6000 опаковки със себестойност 0, 103 лева всяка, общо 618
лева. Като причина за брака е посочено небрежно извършена работа от лицата А. К. и Й. Н..
За горното нарушение ищецът Н. е наказан със заповед № **** със „*******“.
Във връзка с тази заповед са изслушани показанията на свидетеля А. Н. К.,
*****************, на която са произведени опаковките. В показанията си същият сочи, че
му е известно да е станал инцидент с поръчка за опаковки за еко разпалки през м**********
***********г., като сутринта на датата, на която е трябвало да започнат производството им,
*********** Н. е отишъл да му разпореди да подготви машината за еко разпалки, за
изработване на хартиената опаковка, картонената. Свидетелят определял кои жени ще са
при него след като направил подготовка идвали жените, пускал малко бройки да види дали
са добре, това в какво състояние излизат било задължение на г-н Н., но тъй като него го
нямало, свидетелят и жените пуснали машината и започнали да работят. Г-н Н. не се появил
доста време, опаковките били добре в началото, когато проверили, но машината трябвало да
върви бързо да изкарат много бройки. Пуснали, машината вървяла, г-н Н. не се появи доста
време, или се е появил, но свидетелят е категоричен, че не е проверил продукцията.
Свидетелят в началото проверил, били добре, след това нещо се е случило, тъй като около
6000 бр. били с излезнало лепилото и после залепени. Това на момента не се виждало,
чакало се да изсъхне лепилото на другия ден трябвало да се захващат с ластици по 50. Като
започнали да се разделят, започнали да се късат там, и на другия ден вече се разбрало колко
бройки са брак и това било. Г-н Н. бил пряк ръководител на свидетеля, дошъл сутринта да
им каже какво трябва да се прави и кои хора ще са при него, и като пуснат поръчката,
трябвало да се провери дали е добре или не, като г-н Н. бил човекът, който е трябвало да
провери дали излизат качествени продукти. Кутиите били доста, ако той е проверявал по-
често, би могло да се установи проблемът и да се хване навреме, но той не се появил целия
ден, служителите увеличили темпото на машината, за да смогнат с бройките, тъй като имали
14
норма, а г-н Н. не се появил почти през целия ден. Свидетелят бил на самата машина и
нямало кака да бъде на две места едновременно, на входа и изхода на машината, за да
проверява непрекъснато дали това, което произвежда, е добре. Свидетелят ги е проверил в
началото, били добре, увеличил е нормата и в процеса на работа се е получил проблемът с
лепилото. Свидетелят трябвало да настройва и пуска машината и да следи там, защото и на
това място се появявали проблеми. Освен него работели още двама души на машината –
една жена зареждала и две събирали продукцията. работният процес не му позволявал да
следи непрекъснато какво излиза от машината, това задължение да следи за готовата
продукция било на г-н Н..
По заповед № *********. за дисциплинарно уволнение:
На ********. е постъпила докладна до ръководството от г-жа Г. Т., ************ в
ответното дружество, в която се сочи, че като пряк ръководител на Й. Н. на дата
************. около 16:10 часа е установила, че той не е на работното си място в отдел
„**************“, като е установила, че е взел личните си вещи и е напуснал работа по
време на работния процес, без да я уведоми, преди завършване на работния ден. За горното
на **************. на ищеца са искани обяснения, връчени преди обяд, в което искане е
поканен да даде обяснения защо на дата **********. е напуснал работното си място без
предупреждение, като е посочено, че това осъществява състава на нарушение по чл. 187, ал.
1, т. 1, пр. 2 КТ. Ищецът е дал обяснения от същата дата. В тях сочи, че на *********. в
******* часа е напуснал работното си място, тъй като е бил в невъзможност да продължи да
изпълнява трудовите си задължения – на тази дата му било връчено искане за удържане на
350 лева от брутното му тр. възнаграждение, това породило в него психично напрежение, а
това било противопоказно за здравето му. Ето защо ищецът преценил, че няма да може да
продължи да работи и тъй като желаел да завърши деня си без нервно напрежение, си
тръгнал, тъй като имал противопоказания в ЕР на ТЕЛК. Не се сочи в обясненията на ищеца
да е уведомил някого за горното.
В тази връзка са изслушани показанията на свидетелката Г. М. Т., бивш
************* на ответното дружество и пряк ръководител на ищеца към момента на
съставяне на докладните, в момента служител в отдел **********. От нейните показания се
установява, че при извършвана, в изпълнение на служебните й задължения да упражнява
контрол, проверка на работния процес и спазване на работното време на дата **********. е
установила, че Й. не е на работното си място. Тъй като не го видяла никъде другаде, и от
работниците никой не можал да й каже къде е, проверила системата за контрол на достъпа и
изхода, откъдето видяла, че той е напуснал работното си място доста преди *******., а
работното време към онзи момент е било от 08:00 ч. до 17:00 ч. Г-н Н. не се бил обадил на
никого, на никого не е казал, че си тръгва и защо, това тя установила, след като разпитала
колегите. Сочи, че за да си тръгне той по-рано, трябва да уведоми нея като пряк
ръководител, като може да извърши това и по телефона, ако му се налага по някакви
причини да напусне преждевременно работното си място. В случая никой нищо не знаел и
не можел да каже, къде е отишъл ищецът и защо. Не е уведомил и друг колега на
15
свидетелката. Същата сочи, че в дружеството има система, която отчита вход и изход, не
може да се влезе или напусне, без да се чекираш в нея, и на конкретната дата ********. в
същата тази система било отчетено неговото напускане преди ******* часа.
Представена е справка от ел. система на дружеството, неоспорена от ищеца, в
която са отчетени по часове влизането и напускането на работа от ищеца за дати *********.
– *********. Видно от справката, на датата *********. ищецът в периода ******** часа
няколко пъти е влязъл и излязъл в предприятието, като крайният час на напускане е
******** часа.
Във връзка с всички оспорени заповеди са представени от работодателя справка за
отпуските за ********* и *********. и дневник за болничните листове, в които е отразено,
че ищецът в периода ***********. е ползвал 10 дни платен год. отпуск, на **********. е
ползвал 1 ден ПГО, и на **** и ********. – 2 дни ПГО, а в периода ***********г. е бил в
отпуск поради временна неработоспособност поради общо заболяване, с посочен номер на
болничен лист. Същите не се оспорват. В тази връзка не се спори и, че последното БТВ на
ищеца за пълен работен месец преди уволнението е това за м. **********., за 22 отработени
дни – 764, 92 лева.
В ЛТД на ищеца се съдържа карта за предварителен медицински преглед на
ищеца, в която е посочено, че към датата **********. същият е клинично здрав и не страда
от заболявания. Същият след връчване на предизвестие за прекр. на ТПО от ***********.
обаче е представил на работодателя ЕР от *********. на ТЕЛК при МБАЛ – Т., издадено
един ден преди документацията, че е клинично здрав, връчено му на същата дата, в която е
посочено, че лицето е с 50 % трайно намалена работоспособност поради ************.
Вследствие на това работодателят е оттеглил предизвестието си на **********., като е
изискал от службата по трудова медицина становище във връзка с трудоустрояване на
ищеца и годността му да изпълнява длъжността „**********“. такова е изготвено и се
намира в ЛТД на ищеца, от ***********. и в него е посочено, че е идентифициран риск от
умствена и сензорна умора, както и от нервно-емоционално пренапрежение поради това, че
в помещението се работи при определени нива на шум. Според службата по трудова
медицина ищецът не може да изпълнява тази длъжност и са дали предписания за
трудоустрояване с ЕР на ТЕЛК от МБАЛ Т. В тази връзка с писмо от ********
работодателят е изискал от ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ Т. становище дали работата
на длъжност „*************“ е подходяща за здравословното състояние на ищеца, и въз
основа на предписанията на службата по трудова медицина го е отстранил от работа със
заповед, оспорена по съдебен ред, до получаване на отговор. Такъв отговор е получен,
издадено е ЕР на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ Т. ЕООД от **********., с което ЕР
са дали становище, че Й. Н. може да изпълнява длъжността „**************“ при
посочените условия на труд. Същото е именно по повод това искане на работодателя и няма
отношение към искане на становище във връзка с ползвана предварителна закрила при
уволнение. След постъпването му на ищеца е проведен извънреден инструктаж и е допуснат
на работа.
16
Ответната страна е представила, като част от ЛТД на ищеца и следните искания и
разрешения:
Искане до ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ – Т., където е постоянният адрес на ищеца,
от *********., с което искане е изискано мнението им във връзка с прекратяване ТПО на
ищеца поради налагане на дисциплинарно наказание „*********“ за системни нарушения на
трудовата дисциплина. Посочено е, че същият се ползва със закрила по чл. 333 от КТ, като
са представени двете предходни ЕР на ТЕЛК при МБАЛ Т. от ***********. и от
***********. Искано е да дадат заключение от гледна точка на адаптацията на организма
при евентуална промяна условията на труда във връзка с прекр. на ТПО. С ЕР от
**********. ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ – Т. ЕООД посочват, в отговор на това
запитване, че с оглед заболяването си ИБС ищецът попада в списъка на лица, ползващи
закрила от съкращение.
С писмо от **********. Дирекция „Инспекция по труда“ П. в отговор на искане от
*********. на работодателя за даване на разрешение за прекр. на ТПО с ищеца поради дисц.
уволнение, е дала предварително разрешение за прекр. на ТПО с ищеца на осн. чл. 330, ал. 2,
т. 6 от КТ.
Исканията и до ТЕЛК, и до ДИТ П. са направени, след като са приети писмените
обяснения на ищеца по случая.
ТПО е прекратено със заповед № ************., след като и мнението на ТЕЛK, и
разрешението на ДИТ са получени, и връчена на ***********., към която дата ищецът не се
е ползвал с друг вид закрила извън тази, за която са изискани мнението и разрешението.
По делото се представя нотариално заверено пълномощно – нот. заверка на
подписите на упълномощителите, извършена на *********., с което лицата П. С. А., Р. Д. П.
и П. Б. П. - изпълнителен директор, председател и заместник-председател, всички - членове
на Съвета на директорите на „Инпринт“ АД, упълномощават лицето З. И. П., с посочени
лични данни в пълномощното, да извършва от името и за сметка на дружеството всички
правни и фактически действия, свързани с упражняване правата и задълженията на
дружеството като работодател по смисъла на КТ, да сключва, изменя или прекратява
трудови договори с работници и служители от името и за сметка на дружеството, както и
множество други права и задължения.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните
правни изводи:
И трите заповеди за налагане на дисц. наказания, оспорени в настоящото
производство, са издадени от лице - носител на работодателската власт, като неоснователни
са възраженията на ищеца за липса на такава. Лицата, които представляват дружеството,
видно от вписаните в Търговския регистър данни, надлежно са упълномощили конкретно
лице – З. П., да упражнява от тяхно име, от името и за сметка на дружеството
работодателската власт в дружеството, вкл. да сключва и прекратява трудовите
правоотношения, като това включва и дисциплинарната власт – правото да изисква
17
обяснения за нарушения на тр. дисциплина и да налага наказания за същото, вкл. и да
прекратява ТПО. В случая и по трите заповеди обясненията са изискани и заповедите за
налагане на наказанията са издадени, наказанията - наложени от надлежно овластено лице, с
което е и сключен тр. договор на ищеца от името на дружеството. Неоснователни са
възраженията на пълномощника на ищеца, че след като това лице не е търговски
пълномощник или прокурист на дружеството, и не е вписано в Търговския регистър, то
същото не разполага с работодателска власт. Вписаните в Търговския регистър
обстоятелства имат значение за третите лица, с които дружеството договаря, а в случая се
касае за трудово правоотношение с работник/служител на дружеството, по отношение на
което вписването в Търговския регистър на упълномощено лице е ирелевантно, от значение
е единствено представителната власт да е възникнала преди извършването на съответното
действие, в случая – издаването на оспорените три заповеди. В случая и трите заповеди са
издадени повече от две години след възникване на представителната власт,
упълномощаването е извършено от лицата, надлежно представляващи дружеството към
момента на упълномощаването, пълномощното е безсрочно, като няма данни това
представителство да е прекратено към датите на налагане на наказанията – **********. и
**********. Ето защо възраженията в тази насока са изцяло неоснователни. В този смисъл е
и трайната съдебна практика на ВКС, вкл. и по чл. 290 от ГПК, която съдът не намира за
необходимо да цитира, доколкото е безпротиворечива и константна.
Ответникът е изпълнил изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ, по всяка от трите
заповеди, като е искал и е приел от служителя дадени писмени обяснения, преди да издаде
съответната заповед за налагане на наказанието, и обясненията са искани именно за това, за
което ищецът е наказан. Сроковете за налагане на наказанието – двумесечен от откриването,
но не по-късно от една година от извършването, са спазени.
Първото нарушение, за което ищецът е наказан със заповед № *********., е
извършено и открито на *********., в периода ***********. ищецът е ползвал 10 дни ПГO
и в него сроковете не текат, на ************. също е ползвал 1 ден ПГО, като двумесечният
срок от откриването изтича през м. ***********. заповедта е връчена на *************.,
поради което сроковете са спазени.
Следващото нарушение, за което ищецът е наказан със заповед № ************., е
извършено в периода ************. и открито на **********., в периода ************
ищецът е ползвал 10 дни ПГO и в него сроковете не текат, на **********. също е ползвал 1
ден ПГО, като двумесечният срок от откриването и на това нарушение изтича през м.
*********. заповедта е връчена на ***********., поради което и тук сроковете са спазени.
Преждевременното напускане на работа, квалифицирано от работодателя като
системно нарушение на трудовата дисциплина, извършено като такова в съвкупност с 4
други нарушения, е извършено на дата ***********. и открито на **********., когато е
било докладвано на работодателя, като наказанието е наложено на *********. Доколкото в
периодите *************. поради ползване от ищеца на 10 дни ПГO сроковете не текат, на
************., и в периода ***********. поради ползване на два различни вида отпуск от
18
ищеца също не текат, то наложеното в първия следващ работен ден, на *********.
наказание е наложено в рамките на двумесечния срок от откриването му.
Всяко от трите наказания е наложено с мотивирана писмена заповед, в която е
посочено в какво, според работодателя, се изразява нарушението на ищеца и какво точно
нарушение на тр. дисциплина, по кой текст на КТ, съставлява то.
Що се отнася до уволнението на ищеца, същият доказва да е ползвал предварителна
закрила на осн. чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ като лице с трайно намалена работоспособност
50 % и страдащо от заболяване, посочено в чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5/1987г. на МНЗ за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.
333, ал. 1 от Кодекса на труда - *******. Ето защо и на осн. чл. 333, ал. 2 от КТ, за да бъде
уволнен ищецът, е било необходимо преди уволнението работодателят да вземе мнението на
ТЕЛК и разрешението на ДИТ за извършването му. В случая обаче съдът намира за доказано
от работодателя тази закрила да е била преодоляна. След изискване и приемане писмените
обяснения на ищеца, работодателят с отделни писма е изискал от ТЕЛК по постоянен адрес
на лицето – ТЕЛК Общи заболявания при МБАЛ Т., мнение, а от Дирекция Инспекция по
труда по месторабота – ДИТ П., разрешение за прекратяването на ТПО с ищеца. Във всяко
от исканията коректно е описано основанието, на което предстои да се прекрати ТПО на
ищеца, изпратени са документите, удостоверяващи ползваната закрила и на какво основание
се ползва тя. Не отговаря на истината твърдението на ищеца, че е уволнен на база мнение на
ТЕЛК по повод искане за предходно негово уволнение. В случая са изискани и дадени две
мнения на ТЕЛК – едно във връзка с трудоустрояване на ищеца от м. **********., след като
през м. ****** е представил доказателства за ползвана закрила, каквито са съществували и е
следвало да представи още при постъпването си на работа, и едно във връзка с
предстоящото му уволнение, което е поискано след изискване и приемане на обясненията на
ищеца и в мнението на ТЕЛК е изрично записано, че касае искане на мнение от
работодателя по повод дисциплинарно уволнение на г-н Н. за системни нарушения на тр.
дисциплина. Същото е поискано на *******. и е дадено на *******. В това ЕР само е
посочено, че ищецът се ползва с предварителна закрила при уволнение, но работодателят не
носи отговорност за съдържанието на мнението на ТЕЛК, такова е поискано и дадено. В КТ
няма изискване какво следва да съдържа това мнение. Същото е поискано и получено преди
уволнението. В случая задължително е даването на разрешение от Дирекция „Инспекция по
труда“, която е дала категорично разрешение за прекр. на ТПО на ищеца поради дисц. му
уволнение. Разрешението е поискано и дадено по повод това конкретно уволнение. В самото
разрешение изрично е посочено, че се дава по повод постъпило искане от *********. на осн.
чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ, и че Дирекция „Инспекция по труда“ П. дава предварително
разрешение за прекр. на ТПО с Й. Н. на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
С оглед на всичко дотук изложено, предварителната закрила е преодоляна по
надлежния ред и следва да се разгледа заповедта по същество.
По заповед № **********. за налагане на дисц. наказание „***********“:
Съдът намира за безспорно установено, че съгл. включените в длъжностната
19
характеристика на ищеца задължения, същият е имал задължение да следи за спазването
технологията на работата, количеството и качеството на вложените материали, следи за
спазване изискванията на БДС и на клиента. Не се спори, че той е лицето, което на дата
*********. е експедирало готова продукция – набори от календари на издателство
„**********“, фолирани на два палета, към дружеството „ББ форм“ ЕООД. Установява се
както от дадените от ищеца обяснения в дисц. производство, така и от показанията на
свидетеля М., че е имало проблем с върнати настолни календари, на които целостта им била
нарушена, тъй като не са фолирани както трябва и не са очукани – подредени, както трябва.
Установи се, че именно ************** е отговарял за това, като това е бил ищецът, а св.
М. се е обучавала при него за тази длъжност и все още не е била наясно с естеството на
работата. Въпреки, че е била нов служител и все още не била обучена, същата е преценила,
още преди експедиране на продукцията, която била разпределена на два палета, че нещо не е
както трябва, че календарите не стоят добре на палета и специално е извикала ищеца и му е
обърнала внимание, запитала го е дали всичко е наред. Самият Н. изрично й заявил, че
всичко е наред, не проявил особено внимание и й казал, че продукцията ще замине в този
вид, заминала е и още същия ден е била върната с протокол, като вече календарите били
повредени – с пречупени ръбове. Това е забавило доставката и е довело до ангажиране
отговорността на работодателя за забавено изпълнение, както и му е създало допълнителна
работа и разходи. Самият ищец не отрича, в обясненията си е посочил, че е установил, че
палетите са били неподходящи, но поради липса на други календарите са поставени на тях и
впоследствие деформирани и разместени. С оглед на горното съдът намира нарушението за
доказано, ищецът не е изпълнил задължението си да упражни контрол, да провери дали
продукцията се предава в годен за транспортиране вид, отговарящ на изискванията на
клиента, нещо повече, установил е, че не всичко е наред и въпреки това е допуснал тя да
бъде експедирана по този начин, което е довело до връщането й на работодателя, забавяне в
поръчката и оттам създаване на допълнителна работа и разходи за работодателя, което
представлява неизпълнение на възложената работа съгл. чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ. Ето защо
съдът намира нарушението да е извършено и наказанието да е законосъобразно наложено,
като ищецът е санкциониран с най-лекото по вид и тежест дисц. наказание „*************“.
С оглед на горното съдът намира, че това наказание като законосъобразно наложено не
подлеци на отмяна, а искът на ищеца за отмяната му е неоснователен.
По заповед № *********. за налагане на дисц. наказание „**********“:
Съдът намира за безспорно установено, че в длъжностните задължения на ищеца
като ************************ е било освен да организира протичането на
производствения процес и да следи за спазването технологията на производството, да
контролира качеството на настройване на машините, спазването на технологичната
дисциплина, спазване изискванията на БДС и клиента, да контролира и обучава персонала,
да следи за количеството и качеството на вложените в производството материали, в случая –
лепилото. Безспорно се установи, както от докладната и двата протокола, вкл. и протокола
за брак, така и от показанията на свидетеля А. К. – ***********, че по време на работа е
20
допуснато излизане на лепилен слой от опаковки за екоразпалки, което е довело до
бракуване на 6000 броя от тях, че отговорни за качеството на тези изделия са двама души –
самият ********** и ищецът Н., който е следвало по време на целия процес на работа да
следи дали машината е така настроена, че да излиза качествена продукция, и какви
количества и качество материали се влагат. В случая е положено повече лепило, самият Н. в
обясненията си сочи, че е било сложено и повече, и в края на опаковката, което е довело до
излизането му. Според показанията на св. К. г-н Н., след като е възложил задачите, изобщо
не се е появил и не е проверил качеството на продукцията, впоследствие тази продукция е
подредена в опаковки една върху друга и една до друга и е слепнала поради излизане на
повечето и неправилно положено лепило. Според показанията на този свидетел именно
ищецът е следвало периодично да проверява каква точно продукция излиза и се събира от
работничките, но това не е направено, а операторът я е проверил само в началото, след това
не е могъл едновременно да следи и за работата с машината, и за готовата продукция,
последното е било задължение на г-н Н.. В обясненията си ищецът обяснява механизма и
причините за слепване, което би могло да бъде предотвратено, ако контролът върху готовата
продукция е бил своевременно и периодично упражняван. Действително *********** на
машината е бил А. К., но длъжен да провери настройките, количеството и качеството както
на вложените материали, така и на готовата продукция, е бил ищецът, поради което съдът
намира да е доказано нарушението – неупражняване на нужния контрол, което представлява
нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 1 и 3 от КТ – неизпълнение на възложената работа и
неспазване на техническите и технологичните правила. нарушението е довело до вреди в
размер на 618 лева за работодателя – стойността на бракуваните 6000 опаковки. За същото
на ищеца е наложено най-лекото по вид и тежест дисц. наказание „***********“. У същия
липсва каквато и да било критичност към извършеното, което е отчетено от работодателя
при налагане на наказанието. Съдът намира с оглед на дотук изложеното това наказание
също да е законосъобразно наложено, поради което искът за неговата отмяна като
неоснователен следва да се отхвърли.
По заповед № ********** за налагане на дисц. наказание „**************“:
Доколкото се установи заповедта да е издадена от носител на работодателската
власт, дисциплинарната процедура да е спазена и да са взети мнението на ТЕЛК и
разрешението на ДИТ П. преди уволнението на ищеца, с което ползваната от него закрила е
законосъобразно преодоляна, то са налице предпоставките за разглеждане
законосъобразността и на тази заповед по същество. В случая не се спори между страните и
безспорно, безпротиворечиво се установява както от писмените, така и от гласните
доказателства по делото – показанията на св. Т., така и от обясненията на ищеца, че същият
на дата **********. около ********** часа е напуснал преждевременно работното си място,
около един час и 15 минути преди края на работния ден, без да се обади на никого, без да
уведоми колегите си, прекия си ръководител и когото и да било друг, и си е тръгнал. В
обясненията си ищецът признава, че го е направил, в поведението му липсва каквато и да е
критичност към стореното, като същият оправдава напускането си с поведението на самия
21
работодател – че на тази дата му е връчена заповед за ангажиране на ограничената му
имуществена отговорност, която ищецът представя с исковата молба и на която той
собственоръчно е записал дата и час на връчването, и не се е подписал, който час на
връчване, вписан от самия него, не съответства на посочения нито в обясненията, нито на
данните от разпечатката от системата за контрол на достъпа – посочен е час **********,
според системата ищецът е напуснал в **********, а според самия него – около *******
часа. В обясненията си ищецът сочи, че му е била връчена заповед за ангажиране
имуществена отговорност – за удържане на 350 лева (видно от съдържанието на заповедта,
се касае за бракуваните 6000 броя опаковки за екоразпалки), което е породило в него
психично напрежение, което е противопоказано за здравето му, ищецът е желаел да довърши
деня си без нервно напрежение, поради което около ********** часа си е тръгнал. Същият
не изразява съжаление за стореното, не твърди да е уведомил когото и да било, заявява, че е
желаел да довърши деня си без нервно напрежение и просто си е тръгнал. Горното сочи за
абсолютна липса на критичност от страна на ищеца към собственото му поведение. Горното
работодателят е счел за нарушение по чл. 187, т. 1, пр. 2 от КТ – преждевременно напускане
на работното място. Същевременно работодателят е приел, че това нарушение, наред с 4
други, за които ищецът е наказан – тези, наложени с гореописаните две заповеди № **** и
**** от ********., наказанието, наложено със Заповед № ************. за нарушение от
*********. – **********, влязла в сила като необжалвана, и **********, наложено със
Заповед № *********., което обаче към момента е отменено с влязло в сила на ***********.
Решение № *********. на *******, постановено по гр. д. № ***********. на ********,
всички нарушения извършени в периода *********** – **********., представляват
системни нарушения на тр. дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, поради което
му е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание – „************“.
Съдът намира, че това нарушение в съвкупност с двете нарушения, за които му е
наложено наказание „*************“ с двете заповеди от **********., извършени в периода
**********., и нарушението, което не е обжалвал, извършено на **********., действително
представляват системни нарушения на трудовата дисциплина, общо четири на брой,
извършени в кратък интервал от време – месец и половина. За последното от тях, извършено
на ************., до този момент на ищеца не е било наложено дисциплинарно наказание.
Когато се касае за най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение по чл. 188, т. 3 КТ,
няма пречка то да бъде резултат на едно нарушение на трудовата дисциплина от работника
или служителя, което обаче следва да съответства по тежест на това наказание. В
конкретния случай се установява да са налице системни нарушения на трудовата
дисциплина от страна на ищеца, които водят до причиняване вреди на работодателя
вследствие неизпълнение задълженията на ищеца като ************ и по упражняване
контрол на качеството на продукцията. Първото нарушение, за което ищецът е наказан,
представлява такова на правилата за безопасност на труда и отново отклоняване от
изпълнение на преките служебни задължения, чрез напускане на работното място и
посещаване на цех със специален режим на достъп, след задължителен инструктаж, без това
да било необходимо. Следващите две, наказанията за които са оспорени в настоящото
22
производство, представляват неизпълнение на възложената работа, от което за работодателя
са произтекли вреди. Последното нарушение, за което ищецът е наказан, с най-тежкото дисц.
наказание, представлява напускане повече от един час по-рано на работното място на
ищеца, с което същият отново виновно се е отклонил от изпълнение на тези си задължения,
не е уведомил никого, нито колегите си, нито прекия ръководител, като в обясненията му за
пореден път липсва каквато и да е критичност към стореното, същият заявява, че е решил да
довърши деня си без напрежение. Цялостното поведение на ищеца води до извод за трайно
и системно незачитане на трудовата дисциплина, липса на каквато и да е критичност към
което и да било нарушение, създадено усещане за недосегаемост и превъзходство, като с
оглед съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото съдът намира
извършеното да е достатъчно тежко да обуслови налагането на най-тежкото дисциплинарно
наказание „**********“ на ищеца. В случая последното нарушение не е санкционирано, за
останалите три нарушения наказанията не са заличени, две от тях се обжалват в настоящото
производство, за тях ищецът е бил наказван с най-леките дисц. наказания, но не е променил
поведението си. Ето защо системност е налице, не е нарушена забраната да се налага два
пъти наказание за едно и също нарушение, като последното нарушение – напускане час и 15
минути по-рано на работа, без да уведоми никого и без да прояви отговорно отношение към
колегите и прекия си ръководител, защото е бил обиден, че са ангажирали ограничената му
имуществена отговорност, е достатъчно тежко с оглед начина на извършване, поведението
на ищеца, отговорностите на длъжността, която заема, за да обоснове само по себе си
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. В този смисъл е трайната съдебна
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК и в частност Решение № *******.
по *********. на ВКС, *****. о, Решение № ********. по гр. д****** на ВКС, ****** о.,
Без значение е дали в заповедта е посочена разпоредба от КТ, която е нарушена, съответно
позоваването точно ли е, правилно ли е квалифицирал (терминологично) работодателят вида
нарушение. Същественото за мотивирането на заповедта, както стана ясно, е
индивидуализацията на самото деяние (действие или бездействие) чрез неговите обективни
и субективни признаци – Решение № **********. по гр. д. № *********. на ВКС, ********
о. Независимо дали предходните наложени наказания ще се разгледат като такива,
обуславящи системност, с последното нарушение, за което ищецът е наказан, или отделно,
обуславящи по-тежко дисциплинарно касае се за трайно и последователно неизпълнение на
трудови задължения от страна на ищеца, отклонение от изпълнение на възложената работа,
от което с оглед отговорната длъжност, която ищецът заема, за работодателя произтичат
вреди. Не е необходимно работодателят да изчаква причиняване на вреди в по-голям размер
от вече настъпилите при предходните нарушения такива, за да пристъпи към налагане на
най-тежкото дисциплинарно наказание. В случая същият е счел, че с оглед трайното
поведение на ищеца, приключило с напускане час и 15 минути по-рано на работното място
без проява на каквото и да било отговорно поведение спрямо колеги и ръководство, да
уведоми, да поиска разрешение, да се организира производствения процес без неговото
участие, нарушението е достатъчно тежко, за да се толерира за в бъдеще подобно поведение
и е наложил най-тежкото дисц. наказание „**********“. Съдът намира тази преценка на
23
работодателя за правилна, а уволнението за законосъобразно извършено, поради което искът
за неговата отмяна следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора по този иск, то неоснователни се явяват и исковете за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за
оставане без работа, поради което също следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора, работодателят има право на присъждане на разноски по
делото. Същият обаче не е претендирал такива и не е представил доказателства за направени
разноски по делото, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
С оглед изхода на делото разноските за държавна такса не следва да се възлагат в
тежест на страните.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. Н. Н., с ЕГН: **********, от гр. Троян, ул. „Христо
Ботев“ № 18, чрез пълномощника адв. Б. М., със съд. адрес: гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ №
53, ет. 3, ст. 14 срещу „Инпринт“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Георги Трингов“ № 9, представлявано от Петко Аргиров, Павлин Павлов и Райна
Пелева, чрез пълномощниците адв. Борис Джелепов и адв. М. Б. обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 357 от Кодекса на труда, вр. с чл. 358, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, чл.
188, т. 1 и 3 от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД,
както следва: искове за отмяна на следните три дисциплинарни наказания, наложени на ищеца:
Дисциплинарно наказание „забележка“, наложено със Заповед № 4/27.01.2022г. за допуснато на
23.11.2021г. нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ; Дисциплинарно наказание „забележка“,
наложено със Заповед № 5/27.01.2022г. за допуснато нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 1 и 3 от КТ,
установено на 29.11.2021г.; Дисциплинарно наказание „уволнение“, наложено със Заповед №
9/14.02.2022г. за допуснато на 08.12.2021г. нарушение по чл. 187, т. 1 от КТ, с която заповед ТПО
на ищеца е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ поради налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“; иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„организатор производство“ в отдел „Довършителни процеси“ и иск за осъждане на ответника да
му заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 4589, 52 лева (четири хиляди петстотин
осемдесет и девет лева и петдесет и две стотинки) за периода 14.02.2022г. – 14.08.2022г., ведно със
законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
24