№ 133
гр. Елин Пелин, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20241820100441 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба ищецът Г. Б. З., ЕГН ********** чрез
пълномощника си адв.А. А. – АК ... със съдебен адрес: гр...., ул. “Златица“ № 3
е предявил срещу ответниците „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК .... със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет.4, Бизнес
център България представлявано от С.Р.Я. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ..... със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. „Витоша“ №
146 сграда А, Бизнес център „България“ с управител И.М.Ш. искове с правно
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.23 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Моли съдът да постанови решение, с което да приеме, че:
Договор за поръчителство от 11.07.2022 г. сключен с „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД е нищожен поради заобикаляне на закона съгласно чл.26, ал.1 предл.
първо от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК.
Да признае за установено, че договор за потребителски кредит от
11.07.2022 г. сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е недействителен на
основание чл.23 вр. чл.22 от ЗПК поради нарушение на реквизитите на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК.
1
Да признае, че договора за поръчителство от 15.12.2021 г. сключен
между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е нищожен поради заобикаляне на закона
съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК.
Да признае, че договора за потребителски кредит от 15.12.2021 г.
сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е недействителен съгласно чл.23
вр. чл.22 от ЗПК поради нарушаване на реквизитите на чл.1, ал.1, т.10 от
ЗПК.
Моли се също така на основание чл.55 от ЗЗД ответникът „Кредисимо“
ЕАД да бъде осъден да заплати на ищеца и сума в размер на 3576,35 лева от
пълната сума в размер на 6000.00 лева поради неоснователно обогатяване от
страна на „Кредисимо“ ЕАД.
Излага твърдения, че процесните договори за потребителски кредити
от 11.07.2022 г. и 15.12.2021 г. са сключени от ищеца и „Кредисимо“ ЕАД от
разстояние, като същият е бил задължен да сключи договори за
поръчителство и с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД на същите дати, като за тази услуга
следва да заплати възнаграждение в непропорционално голям размер спрямо
договорите за заем.
„Кредисимо“ ЕАД предоставя по собствено усмотР.е достъп до
договорите за паричен заем в онлайн платформата си на ищеца, като може да
заключва достъпа до договорите по всяко време, ограничавайки по този начин
кредитополучателя да реализира по съдебен ред своите права, като получи
информация за сключените от него договори.
С договор за потребителски кредит № 2603446/11.07.2022 г. от
разстояние сключен с ответника „Кредисимо“ ЕАД е отпусната сума в
размер на 3261,90 лева на разсрочено плащане от 18 месечни вноски за общата
цена от 4109,63 лева при ГЛП 30 % и ГПР от 34,49 %. На същия ден ищецът е
получил по банковата си сметка сумата от 1418,30 лева или с 1843,60 лева по-
малко, като при сключването на договора е бил задължен да избере опцията
„гарантирано до минути“, за да получи паричните средства веднага, като в
противен случай е трябвало да чака 10 или 14 дни.
Ден по-късно, ищецът влиза в потребителския си профил в интернет
платформата на кредитора и открива обединен погасителен план, който му
оскъпява поетия кредит с още 3274,06 лева, като така общата дължима сума
набъбва до 7383,59 лева. Това оскъпяване е разсрочено на падежните дати на
2
вноските по договора за кредит в платформата на „Кредисимо“ ЕАД. В
съобщение от 10.11.2023 г. на ел.поща на ищеца, той открива уведомление от
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД който твърди, че ищецът има задължение към „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД по сключен от ищеца Договор за предоставяне на
поръчителство от 11.07.2022 г. във връзка с обезпечаване на задълженията по
договор № 2603446 от 11.07.2022 г. сключен с „Кредисимо“ ЕАД.
Ищецът никъде не е бил уведомен при договарянето с „Кредисимо“
ЕАД, че се задължава към „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да заплаща възнаграждение в
размер на 3274,06 лева за поръчителство, като тази сума не фигурира в
договора за кредит, нито в предоставения Стандартен европейски формуляр,
нито в Приложение № 1.
Във връзка с възникналото между страните правоотношение, ищецът
излага подробни аргументи относно наличието на недействителност на
посочените по-горе основания.
Ищецът твърди, че е сключил с „Кредисимо“ ЕАД и договор за
потребителски кредит от разстояние № 2488719 от 15.12.2021 г. за главница в
размер на 2000.00 лева. По спомен на ищеца и този договор има сходни
параметри с предходния договор за потребителски кредит от 11.07.2022 г.
сключен с „Кредисимо“ ЕАД, като доводите относно клаузите и тяхната
недействителност досежно договора от 11.07.2022 г. са относими и към този
договор.
Сочи се също така, че ищецът е заплащал на кредитора „Кредисимо“
ЕАД месечни вноски чрез каса на „Изипей“ АД ,за което са издавани
счетоводни документи с дати: 12.03.2021 г. - 260.00 лева; 13.04.2021 г. – 600.00
лева; 13.07.2021 г. – 230.00 лева; 16.09.2021 г. – 230.00 лева; 19.10.2021 г. –
220.00 лева и 26.11.2021 г. – 240.00 лева, но не знае за погасяване на сумите по
кой договор са използвани от кредитора „Кредисимо“ ЕАД, тъй като не е
сигурен дали не е имал и друг договор сключен преди 31.03.2019 г.. Освен
тези плащания, ищецът е заплащал и други суми през 2019 г. и 2020 г., но не
пази платежните документи.
Препис от исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства са изпратени на ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“
ЕООД, като в срока по чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори, в които
ответниците заявяват, че исковете са допустими, но неоснователни и молят да
3
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. В отговорите се излагат
подробни съображения за неоснователност във връзка с твърденията на ищеца
за наличието на нищожност на сключените договори или техни клаузи.
С отговора на исковата молба ответникът „Кредисимо“ ЕАД не
оспорва сключването на процесните договори с ищеца - Договор № 2603446
от 11.07.2022 г. и Договор за потребителски кредит от разстояние № 2488719
от 15.12.2021 г..
Не се оспорва и обстоятелството, че Договор № 2603446 от 11.07.2022
г. е сключен за сумата от 3261,90 лева, която съгласно погасителния план е
следвало да се върне на 18 месечни вноски, а всички плащания по договора са
в общ размер на 4109,63 лева. Не се спори, че ГПР по договора е 34,49 %, а
ГЛП е 30,00 %. Сочи, че твърдението на ищеца, че му е преведена сума от
1418,30 лева, не отговаря на действителността, тъй като кредиторът е
изпълнил задължението си да предостави уговореното финансиране в размер
на 3261,90 лева от които 3000.00 лева са усвоени от кредитополучателя за
потребителски цели, а със сумата от 261,90 лева кредитополучателят е
заплатил свое задължение за застрахователна премия, като плащането е
извършено директно от „Кредисимо“ ЕАД към застрахователя от името, за
сметка и по нареждане на кредитополучателя, тъй като е ползвал услуга –
застраховка. Сумата от 3000.00 лева е усвоена по следния начин – ищеца е
получил по банкова сметка сумата от 1418,30 лева, а 1581,70 лева са
използвани за погасяване на задължение по предходно сключен между
страните договор – Договор за потребителски кредит № 2488719/15.12.2021 г..
Ищецът е заплатил по кредита следните суми – на 24.10.2022 г. сума в размер
на 750.00 лева; на 05.12.2022 г. сума в размер на 720.00 лева; на 25.01.2023 г.
сума в размер на 600.00 лева; на 08.02.2023 г. сума в размер на 400.00 лева; на
20.04.2023 г. сума в размер на 600.00 лева; на 27.05.2023 г. сума в размер на
664,08 лева, като общата сума на плащанията е 3,274,06 лева.
Не се оспорва и обстоятелството, че между страните действително е
сключен и договор за кредит № 2488719/15.12.2021 г. за сумата от 2000.00
лева, с който ищецът се е задължил да върне сумата на 18 месечни вноски, а
всички плащания по договора следва да са общо 2311,02 лева от които
2000.00 лева главница и 311,02 лева възнаградителна лихва. По договора ГПР
е 20,53 %, а годишния лихвен процент 18,82 %. Сочи се, че ищецът е
4
извършил следните плащания по договора: на 11.02.2022 г. сума от 310.00
лева; на 12.04.2022 г. сума от 650.00 лева; на 19.06.2022 г. сума от 300.00 лева;
на 20.06.2022 г. сума от 275.00 лева; на 02.07.2022 г. сума от 275.00 лева.
Ответното дружество твърди, че в обстоятелствената част на исковата
молба ищецът е допуснал фактическа грешка, като е добавил сума от 230.00
лева, която не е платена по сметката на „Кредисимо“ ЕАД на 14.06.2022 г., а
на 14.06.2021 г. и е платена по Договор за потребителски кредит №
2340202/25.01.2021 г., за който ответното дружество няма претенции тъй като
дългът е погасен.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва и твърденията на ищеца, че
сключените договори за поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ са задължително
условие за получаване на кредита, като се излагат аргументи в тази насока.
Излагат се подробни доводи относно неоснователността на твърденията
на ищеца за наличие на недействителност на процесния договор.
От своя страна и ответникът по исковете „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с отговор
на исковата молба оспорва предявените искове като неоснователни и моли да
бъдат отхвърлени. Счита, че не е сключвал договори за поръчителство с
ищеца. Договорите за поръчителство ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е
сключил с „Кредисимо“ ЕАД и по силата на тях се е задължил да гарантира
като поръчител по процесните договори задължения на ищеца. За така
дължимата услуга е дължимо възнаграждение в размер на 3274,06 по първия
договор и 2657,16 лева по втория договор, погасяването на които е разсрочено
на 18 месечни вноски съгласно погасителните планове към договорите за
предоставяне на поръчителство. Възнагражденията се дължат само за периода,
за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. преди предсрочно
погасяване на задълженията на кредитополучателя, същият не дължи
възнаграждение на поръчителя „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за периода след пълното
изплащане на кредита.
В този смисъл възнаграждението за поръчител има характеристиката
на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по
гарантиране на задължения на контрагенти /дейност, която не е забранена от
закона/, като размерът му е съобразен с риска, който „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД
поема – възнаграждението е дължимо само за предоставяне на услугите, като
при по-голям размер на гарантираното задължение е дължимо и по-голямо
5
възнаграждение, което с времето намалява.
При сключване на договора с „КРЕДИСИМО“ ЕАД
кредитополучателят може да избере по собствено желание опцията за
предоставяне на поръчителство от страна на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, след което
се визуализира месечна вноска, чиято стойност е сбор от вноската по
потребителския кредит и вноската за възнаграждението на поръчителя, след
което кредитополучателят въвежда свои лични данни и подписва договора за
потребителски кредит и общите условия към него чрез маркиране на
първоначално празни полета и натискане на бутона „Вземи парите сега“.
Всичко това сочи, че при сключване на договора за кредит, кредитоискателят
има възможност да се запознае с конкретните параметри на договора за кредит
– главница, лихва, период, размер на месечната вноска и пр.. В този смисъл
ищецът сам е избрал кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство от „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, като е прехвърлил автоматично към електронната система на
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД договора, където се визуализира договора за
предоставяне на поръчителство и клиентът има възможност да го подпише
чрез въвеждане на шест цифрен код, изпратен на мобилния му телефонен
номер. Така сключването на договора за поръчителство става след
сключването на договора за предоставяне на кредит, в момент, в който
основните параметри на кредита са договоР. между страните. Сключването на
договора за поръчителство става в независима електронна среда на „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, до която „КРЕДИСИМО“ ЕАД няма достъп. В последствие
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД предоставя информация на „КРЕДИСИМО“ ЕАД
относно параметрите и начина на договора за поръчителство и дължимото
възнаграждение.
В този смисъл обезпечението за поръчителство от страна на „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД е само възможност, но не и задължение за кредитополучателя,
който има възможност да избере дали да кандидатства за обезпечен или
необезпечен кредит.
Твърди се също, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде
включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на параграф 1,
т.1 от ДР на ЗПК и чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48 на ЕО.
От друга страна наличието на свързаност между „КРЕДИСИМО“ ЕАД
и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД само по себе си не води до „скрито оскъпяване на
6
кредита“, тъй като „КРЕДИСИМО“ ЕАД е едноличен собственик на капитала
на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, обаче е отделно юридическо лице със собствена
правосубектност, собствен лиценз от БНБ и различен предмет на дейност –
гаранционни сделки и придобиване на вземания по кредити и друга форма на
финансиране.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните по делото и от приетите писмени
доказателства се установява, че между „Кредисимо“ ЕАД и Г. Б. З. са
сключени процесните Договор за потребителски кредит от разстояние №
2603446 от 11.07.2022 г. и Договор за потребителски кредит от разстояние №
2488719 от 15.12.2021 г..
Не се спори и относно обезпечаването на процесните договори с
Договори за поръчителство от 11.07.2022 г. и от 15.12.2021 г.. Видно от двата
договора, същите са сключени между ищеца Г. Б. З. в качеството му на
потребител и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД в качеството му на поръчител.
Видно от Договор № 2603446 от 11.07.2022 г. същият е сключен между
„Кредисимо“ ЕАД в качеството на кредитор и Г. Б. З. в качеството на
кредитополучател за сумата от 3261,90 лева, от която 3000.00 лева размер на
кредита и 261,90 лева застрахователна премия, която сума съгласно
погасителния план е следвало да се върне на 18 месечни вноски, а всички
плащания по договора са в общ размер на 4109,63 лева. Не се спори, че ГПР
по договора е 34,49 %, а ГЛП е 30,00 %.
От Договор № 2488719 от 15.12.2021 г. се установява, че „Кредисимо“
ЕАД в качеството на кредитор е отпуснало на Г. Б. З. в качеството на
кредитополучател сумата от 2000.00 лева, която съгласно погасителния план е
следвало да се върне на 18 месечни вноски, а всички плащания по договора са
в общ размер на 2311,02 лева. ГПР по договора е 20,53 %, а ГЛП е 30,00 %.
Установява се и наличието на сключени между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД Договори за предоставяне на поръчителство от 11.07.2022 г. и
15.12.2021 въз основа на които кредитополучателят Г. З. се е задължил да
заплати на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД сума в размер на 3274,06 лева във връзка с
предоставеното му обезпечение по отпуснатия Договор за потребителски
7
кредит от 11.07.2022 г. сключен между „Кредисимо“ ЕАД и ищеца и сума в
размер на 147,62 лева във връзка с предоставеното му обезпечение по
отпуснатия Договор за потребителски кредит от 15.12.2021 г..
По делото са представени Общи условия за предоставяне на кредити
при които „Кредисимо“ ЕАД в качеството на финансова институция вписана в
регистъра по чл.3а от Закона за кредитните институции воден от Българска
народна банка може да предоставя финансови услуги.
Видно от уведомление изх. № ЕИЖ-6184/16.12.2024 г. по описа на ЗД
Евроинс Живот ЕАД и отчет за издаден застрахователен сертификат за м.юли
2022 г. е, че по групов застрахователен договор № CREDISSIMO-003/20 Г. Б.
З. има застраховка Живот с № 168594 от 11.07.2022 г. съгласно договор за
потребителски кредит с номер 2603446. Внесената застрахователна премия е в
размер на 251,90 лева.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява следното:
Размерът на дължимата главница по Договор за потребителски кредит
№ 2603446 от 11.07.2022 г. сключен между „Кредисимо“ ЕАД и Г. Б. З. възлиза
на 3261,90 лева и следва да бъде върната за срок от 18 месеца при ГПР – 34,49
% и ГЛП – 30,00 %, като общият размер на дължимите суми възлиза на
4109,63 лева. По силата на Договора за поръчителство от 11.07.2022 г.
сключен с „Ай Тръст“ ЕООД и потребителя З. договорното възнаграждение за
услугата е в размер на 3274,06 лева платимо на 18 месечни вноски съгласно
погасителния план. ГПР по договора за потребителски кредит № 2603446 от
11.07.2022 г. с включен размер на възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство е в размер на 229,46 %.
Съгласно изрично заявено желание на кредитополучателя с
отпуснатата сума по потребителски кредит № 2603446 от 11.07.2022 г. е
погасено съществуващо задължение на кредитополучателя по предходен
кредит № 2488719 от 15.12.2021 г. в размер на 1581,70 лева.
От банково извлечение от 08.08.2022 г. се установява, че от
разплащателната сметка на „Кредисимо“ ЕАД в Банка ДСК АД е преведена на
ЗД Евроинс Живот ЕАД сума в размер на 261,90 лева представляваща
застрахователна премия по договор на Г. Б. З..
8
Застраховката в размер на 261,90 лева не е включена в ГПР по Договор
за потребителски кредит № 2603446 от 11.07.2022 г..
На 11.07.2022 г. „Кредисимо“ ЕАД е превело чрез преводно нареждане
по сметка на Г. Б. З. сумата от 1418,30 лева, като кредитният ресурс по
Договор за потребителски кредит № 2603446 от 11.07.2022 г. е усвоен от
кредитополучателя З. и е в общ размер на 3261,90 лева.
Размерът на главницата по Договор за потребителски кредит №
2488719 от 15.12.2021 г. сключен между „Кредисимо“ ЕАД и Г. Б. З. възлиза
на 2000.00 лева и следва да бъде върната за срок от 18 месеца при ГПР – 20,53
% и ГЛП – 18,22 %, като общият размер на дължимите суми възлиза на
2311,02 лева. По силата на Договора за поръчителство от 15.12.2021 г.
сключен с „Ай Тръст“ ЕООД и потребителя З. договорното възнаграждение за
услугата е в размер на 2657,16 лева платимо на 18 месечни вноски съгласно
погасителния план. ГПР по договора с включен размер на възнаграждението
по договора за предоставяне на поръчителство възлиза на 289,95 %.
На 15.12.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД е превело във връзка с Договор за
потребителски кредит № 2488719 от 15.12.2021 г. по сметка на Г. Б. З. сумата
от 1057,33 лева. Главницата по договора е усвоена чрез рефинансиране на
съществуващо задължение на кредитополучателя по предходен кредит №
2340202 от 25.01.2021 г. в размер на 942,67 лева. Платените суми от Г. Б. З.
към „Кредисимо“ ЕАД по Договор за потребителски кредит № 2488719 от
15.12.2021 г. са в общ размер от 3388,70 лева, като надплатената сума по
договора възлиза на 163,18 лева. След извършеното
прихващане/рефинансиране „Кредисимо“ ЕАД изплаща на
кредитополучателя на 15.12.2021 г. остатъка от заемната сума по
потребителски кредит № 2488719 по банкова сметка на Г. Б. З. сумата от
1057,33 лева. Кредитният ресурс по Договор за потребителски паричен кредит
№ 2488719 от 15.12.2021 г. е усвоен от кредитополучателя на 15.12.2021 г. и е
в общ размер на 2000.00 лева.
Страните по делото не спорят, че ответното дружество „Кредисимо“
ЕАД е небанкова финансова институция, по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за
кредитните институции, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства и това го определя като кредитор по смисъла на чл.9,
9
ал.4 от Закона за потребителския кредит.
Не се спори и относно обстоятелството, че ищецът по делото има
качеството на „потребител“ по смисъла на §13 т.1 ДР на Закона за защита на
потребителите. В този смисъл сключените между страните договори са
потребителски, поради което следва да отговаря на изискванията на чл.143-
148 от Закона за защита на потребителите.
С характеристика на потребителски договор са и сключените между
ищеца и ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД Договори за поръчителство, които в
случая се явяват акцесорни на предоставените Договор за потребителски
кредит от разстояние № 2603446 от 11.07.2022 г. и Договор за потребителски
кредит от разстояние № 2488719 от 15.12.2021 г., поради което следва да се
приеме, че действието на Договора за поръчителство е обусловено от валидно
сключеното главно правоотношение. В този смисъл двата договора следва да
бъдат разгледани съвместно, още повече, че „КРЕДИСИМО“ ЕАД е
едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и това
обстоятелство се установява от актуалното състояние на търговското
дружество в Търговския регистър, който е общодостъпен, поради което е
очевидно, че ответниците по делото в качеството на кредитодател и поръчител
са свързани лица.
С чл.4 от Договор за потребителски кредит от разстояние № 2603446 от
11.07.2022 г. и Договор за потребителски кредит от разстояние № 2488719 от
15.12.2021 г. на заемополучателя се възлага в тежест да осигури едно от
следните обезпечения на заемодателя: да предостави банкова гаранция в срок
от 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне
на поръчителство с одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД юридическо лице –
поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Видно е, че така
уговорената клауза представлява по своята същност задължително изискване
от страна кредитодателя, което задължава кредитополучателя да представи
исканото обезпечение, ако желае да получи исканото финансиране.
Изискването кредитополучателя, да осигури банкова гаранция, която да
гарантира задълженията му по договора за кредит, очевидно се явява
житейски необосновано и неизпълнимо за него и цели единствено да
подтикне потребителя към единствено възможния за него вариант за
предоставяне на обезпечение от одобрено от ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД
10
дружество. В случая това е ответникът по делото „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което
дружество, както бе посочено и по-горе се явява свързано лице с кредитора по
договора за заем.
Така констатираните обстоятелства сочат, че от една страна
предоставянето на поръчителство е необходимо условие, за да бъде отпуснат
искания кредит, а от друга за кредитополучателя е невъзможно да осигури
друго обезпечение на кредита.
Кредиторът обаче не включва възнаграждението по Договора за
поръчителство към ГПР, като по този начин заобикаля разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК, според която годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя – настоящи или бъдещи –
лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, включително дължими на посредниците за сключване на
договора, изразени като годишен лихвен процент от общия размер на
предоставения кредит.
В §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК е предвидено, че
„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси“. Изложеното сочи, че
в ГПР е необходимо да бъдат посочени всички разходи, които длъжника
следва да заплати, а не да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай от
съдържанието на договора не може да се изведе извод за кои точно разходи
става въпрос и по какъв начин е формиран ГПР. Още повече, че при наличието
на задължение за потребителя да заплати и възнаграждението за
поръчителство, същото несъмнено има характеристика на твърдо уговорен
разход, поради което е следвало да бъде включено изначално при формирането
11
на ГПР. С така уговорената клауза за заплащане на възнаграждение на
поръчителя, върху потребителя се възлага заплащането на допълнително
възнаграждение за ползвания финансов ресурс, за който ако би имал
необходимата информация чрез включването му в разходите по кредита, то той
би могъл да има ясна и точна информация относно размера на месечната си
вноска и избор дали да сключи договора за кредит при тези условия.
Така констатираните обстоятелства несъмнено поставят потребителя в
неравностойно положение спрямо кредитора, доколкото не е имал ясна и
точна информация за оскъпяването на отпуснатия му кредит и сочат на
очевидно противоречие с чл.3, пар.1 и чл.4 от Директива 93/13/ЕИО.
Посочването по този начин на ГПР в процесния договор на практика прави
невъзможно да се проверят индивидуалните компоненти които го формират и
дали са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК. С посочената
правна норма, законодателят цели да предостави на потребителя максимално
точна и ясна информация за разходите, които дължи във връзка с отпуснатия
му кредит, за да бъде информиран по разбираем начин дали следва да сключи
договора при предоставените му условия.От заключението на изслушаната по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ГПР по договора за
потребителски кредит от 11.07.2022 г. с включен размер на възнаграждението
по Договора за предоставяне на поръчителство от 11.07.2022 г. е в размер на
229,46 %, а ГПР по договора за потребителски кредит от 15.12.2021 г. с
включен размер на възнаграждението по Договора за предоставяне на
поръчителство от 15.12.2021 г. е в размер на 289,95 %.
Гореизложеното сочи, че за да е спазена и разпоредбата на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но по недвусмислен начин да бъдат посочени и всички разходи, които
кредитополучателят ще следва да извърши и които са отчетени при
формиране на ГПР.
Така приетото от настоящия състав сочи, че процесните договори за
кредит съдържат явно несъответствие досежно действителния и отразения в
него ГПР и включените в него разходи, поради което и двата договори са
недействителни на основание чл.22 от ЗПК, от което следва, че искът следва
да бъде уважен като основателен.
12
Предвид извода за основателност на предявения главен иск,
основателен се явява и предявения при условията на евентуалност иск за
нищожност на Договорите за поръчителство поради противоречие с добрите
нрави. Накърняването на добрите нрави предполага едната страна по договора
да се възползва от неблагоприятното положение на страната, с която договаря.
В случая, както бе посочено и по-горе несъмнено е, че кредитополучателят
поемайки задължение да заплати на ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД
възнаграждение по Договора за поръчителство с цел обезпечаване на
сключения договор за кредит е поел задължение по неравноправна клауза и в
качеството на потребител не дължи и уговореното възнаграждение по
договора за поръчителство, тъй като подобна клауза не поражда облигационна
връзка между страните. Без сключването на Договора за кредит, ищцовата
страна не би имала интерес от сключването на Договора за поръчителство, тъй
като със сключването му тя не получава никаква престация от другата страна,
поради което същият се явява нищожен, като противоречащ на добрите нрави.
Обезпечението обслужва единствено интересите на кредитора по Договора за
заем, който поставя под условие отпускането на кредита само ако длъжникът
представи исканото обезпечение. С подобна клауза кредиторът в качеството
на по-силна страна по договора, поставя кредитополучателят в положение,
което го задължава да сключи Договор за поръчителство именно със
свързаното с кредитора дружеството „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което също се
възползва от кредитополучателя, въпреки, че е наясно с изключително
неблагоприятните условия по договора за заем. Макар и именувано като
заплащане на възнаграждение по Договора за поръчителство по своята
същност тази сума е една допълнителна печалба за кредитора и то в размер
близък до размера на главницата, с която сума кредиторът несъмнено ще
получи допълнителна печалба за сметка на потребителя. В този смисъл и
двата Договора за поръчителство са нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД
поради противоречие със закона – чл.19, ал.4 от ЗПК и с добрите нрави –
чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП и следва да бъде прогласена тяхната
нищожност.
Относно осъдителния иск:
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
във връзка с Договор за потребителски кредит от разстояние № 2603446 от
13
11.07.2022 г. ищецът е извършил плащане в полза на „Кредисимо“ ЕАД в общ
размер от 3734,98 лева. С постъпилите плащания са погасени главница в
размер на 1110,72 лева, договорна лихва 551,93 лева, лихва/обезщетение за
забава – 33,37 лева, такси по извънсъдебно събиране – 150.00 лева на
просрочени вземания, вноски по поръчителство – 1888,96 лева. Съдът намира
изготвеното заключение на вещото лице за обосновано и правдоподобно,
поради което го кредитира изцяло, което доказва, че плащането на част от
сумата от ищеца в полза на ответника е без основание предвид признатата
нищожност на договора за кредит и договора за поръчителство. В случая
чистата стойност на кредита възлиза на 3000.00 лева, поради което сумата за
разликата над този размер възлизаща на 734,98 лева е без основание доколкото
е налице призната нищожност на договора за кредит и договора за
поръчителство. Така установеното сочи, че „Кредисимо“ ЕАД следва да
върне на ищеца сума в размер на 734,98 лева по Договор за потребителски
кредит от разстояние № 2603446 от 11.07.2022 г.
Относно Договор за потребителски кредит от разстояние № 2488719 от
15.12.2021 г. се установява от изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза, че ищецът е платил на ответника „Кредисимо“ ЕАД сума в общ
размер от 3388,70 лева, която е отчетена от кредитора и е послужила за
погасяване на кредита. Изготвеното заключение е обосновано и компетентно,
поради което се кредитира изцяло от съда и доказва извършено плащане на
посочената сума от ищеца в полза на ответника „Кредисимо“ ЕАД.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, е
уредена в нормата на чл.22 от ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което и на
основание чл.23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая чистата
стойност на кредита възлиза на 2000.00 лева, поради което сумата за разликата
над този размер възлизаща на 1388,70 лева е платена без основание доколкото
е налице призната нищожност на договора за кредит и договора за
поръчителство. Изложеното сочи, че „Кредисимо“ ЕАД следва да бъде осъден
да върне на ищеца сумата от 1388,70 лева на ищеца платени неоснователно по
Договор за потребителски кредит от разстояние № 2488719 от 15.12.2021 г..
Ето защо предявеният осъдителен иск е основателен до размер на
14
сумата от 2123,68 лева дължима във връзка с Договор за потребителски
кредит от разстояние № 2488719 от 15.12.2021 г. и Договор за потребителски
кредит от разстояние № 2603446 от 11.07.2022 г., а в останалата част за
разликата до пълния предявен размер от 3576,35 лева е неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
„Кредисимо“ ЕАД следва да заплати на ищеца стоР.те разноски – заплатена
държавна такса в размер на 266,01 лева по иска за недействителност на
Договор за потребителски кредит от разстояние № 2488719 от 15.12.2021 г. и
иска за недействителност на Договор за потребителски кредит от разстояние
№ 2603446 от 11.07.2022 г..
По иска с правно основание чл.55 от ЗЗД предявен от ищеца срещу
ответника „Кредисимо“ ЕАД, ищецът е сторил следните разноски – 300.00
лева за вещо лице и държавна такса в размер на 143,05 лева, поради което и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК му се дължат разноски съобразно уважената част
на иска в размер на 263,08 лева.
Във връзка с предявения иск с правно основание чл.55 от ЗЗД на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника „Кредисимо“ ЕАД се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска: ответникът е заплатил
възнаграждение в размер на 300.00 лева за вещо лице и претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева, поради което
ищецът му дължи разноски в размер на 182,78 лева.
Дължимата държавна такса по исковете за нищожност на договорите за
поръчителство възлиза на 180,96 лева. Тъй като ищецът не е внесъл пълния
размер на дължимата държавна такса по делото, ответникът „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД следва да заплати на ищеца сумата от 104,28 лева заплатена държавна
такса във връзка с предявените искове за нищожност на Договор за
поръчителство от 15.12.2021 г. и Договор за поръчителство от 11.07.2022 г., а
остатъкът от дължимата сума от 76,78 лева ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Елин Пелин.
В случая на ищеца е оказана безплатна правна помощ от адв.А.,
поради което на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7
ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
15
работа, на пълномощника следва да се присъди сумата от 629.19 лева по иска
срещу „Кредисимо“ ЕАД във връзка с Договор за потребителски кредит от
разстояние № 2603446 от 11.07.2022 г. и сумата от 638,87 лева по иска срещу
„Кредисимо“ ЕАД във връзка с Договор за потребителски кредит от
разстояние № 2488719 от 15.12.2021 г., които суми ответното дружество
„Кредисимо“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на пълномощника на
ищеца.
По иска с правно основание чл.55 от ЗЗД предявен от ищеца срещу
ответника „Кредисимо“ ЕАД дължимото адвокатско възнаграждение възлиза
на 657,63 лева. На основание чл.78, ал.1 от ГПК с оглед отхвърлената част от
иска ответникът „Кредисимо“ ЕАД следва да заплати на адв.А. сумата от
390,50 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД също
дължи заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от
Закона за адвокатурата във вр. с чл.7 ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа на пълномощника на ищеца – адв.А.,
както следва: сумата от 627,40 по Договор за поръчителство от 11.07.2022 г. и
сумата от 400.00 лева във връзка с Договор за поръчителство от 15.12.2021 г..
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД
Договор за потребителски кредит от разстояние № 2603446 от 11.07.2022 г.
сключен между Г. Б. З., ЕГН ********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК .... със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А,
ет.4, Бизнес център България.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД
Договор за поръчителство от 11.07.2022 г. сключен между Г. Б. З., ЕГН
********** и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет.4, Бизнес център
„България“ сключен във връзка с Договор за потребителски кредит от
разстояние № 2603446 от 11.07.2022 г.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД
16
Договор за потребителски кредит от разстояние № 2488719 от 15.12.2021 г.
сключен между Г. Б. З., ЕГН ********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК .... със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А,
ет.4, Бизнес център България.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД
Договор за поръчителство от 15.12.2021 г. сключен между Г. Б. З., ЕГН
********** и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет.4, Бизнес център
„България“ сключен във връзка с Договор за потребителски кредит от
разстояние № 2488719 от 15.12.2021 г.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК .... ДА ЗАПЛАТИ на Г. Б. З., ЕГН
********** направените по делото разноски в размер на 529,09 лева
/петстотин двадесет и девет лева и девет стотинки/.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК .... ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А.
А. А. от Адвокатска колегия гр.... със съдебен адрес: гр...., ул. Златица № 3
сумата 1658,56 лева /хиляда шестстотин петдесет и осем лева и петдесет и
шест стотинки/ адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ..... ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
А. А. А. от Адвокатска колегия гр.... със съдебен адрес: гр...., ул. Златица № 3
сумата 1027,40 лева /хиляда двадесет и седем лева и четиридесет
стотинки/ адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ..... ДА ЗАПЛАТИ на Г. Б. З.,
ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 104,28 лева
заплатена държавна такса във връзка с предявените искове за нищожност на
Договор за поръчителство от 15.12.2021 г. и Договор за поръчителство от
11.07.2022 г.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ..... ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд – Елин Пелин държавна такса в размер на 76,78 лева /седемдесет
и шест лева и седемдесет и осем стотинки/ във връзка с предявените искове
за нищожност на Договор за поръчителство от 15.12.2021 г. и Договор за
поръчителство от 11.07.2022 г.
ОСЪЖДА Г. Б. З., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредисимо“
ЕАД, ЕИК .... стоР.те по делото разноски в размер на 182,78 лева /сто
17
осемдесет и два лева и седемдесет и осем стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
18